Определение по дело №1223/2020 на Окръжен съд - Бургас

 

 

                              О   П   Р   Е   Д   Е  Л   Е   Н  И   Е   № 1662    

                                    

 

 

                                   град Бургас ,  18.06. 2020 година     

 

 

Бургаският      окръжен     съд ,     гражданска колегия    ,

в   закрито       заседание  

на ............18.06 …..през

две хиляди и  двадесета    година ,             в състав :

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева 

                             ЧЛЕНОВЕ  :Пламена Върбанова        

                                                  мл.с. Марина Мавродиева                                                  

                                                                                             

при  секретаря …………….      като   разгледа  докладваното

от.съдията  М.Карастанчева.в.гр.д. №  1223      по описа  за

                    2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

         

 

                                               Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано  по повод на   въззивната жалба на  процесуалния  представител на О.А.Б.,гражданин на Руската Федерация   -ответник     по гр.д. № 20 /2019 год. по описа на Поморийския   районен съд против решение № 7/16.01.2020 год. постановено по същото дело  ,с което въззивницата е осъдена да заплати на ищеца—етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“,с адрес – гр.Поморие ,ул.“Княз Борис 1“№ 211  следните суми :526,79 евро-разняващи се на 1030,31 лв.-представляващи годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекса за 2016 година ,ведно със законната лихва върху сумата от 10.01.2019 г. до окончателното й изплащане;сумата от 496,60евро-равняваща се на 971,27 лв. –годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекса за 2017 г. ,ведно със законната лихва върху сумата от 0.01.2019 г. до окончателното й изплащане ;сумата 198,64 евро-равняваща се на 388,51 лв. –представляваща вноска във фонд „Ремонт и обновяване „на общите части на комплекса  за 2017 г. ,ведно със законната лихва  от 10.01.2019 г. до окончателното изплащане;сумата 211,35 лв. – представляваща законната лихва върху главницата от 1030,31 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 10.01.2019 г. ;сумата 100,90 лв. – законната лихва върху главницата от 971,27 лв. за  периода 01.01.2018г.-10.01.2019 г.  ;сумата 40,36 лв.законната лихва върху главницата от 388,51 лв. за периода  01.01.2018 г. до 10.01.2019 г.,както и сумата от 678 лв. – разноски по делото.

                                                 Въззивницата      изразява недоволство от решението , като считат същото за недопустимо, незаконосъобразно ,неправилно и  необосновано,постановено при съществени процесуални нарушения относно  преценката на доказателствения материал.  

                                         Сочи се на първо място  ,че  решаващият съд неправилно  отказал спирането на настоящото производство до приключване на преюдициалното му гр.д. № 619/2019 г. на ПРС,предмет на което е обжалване решенията на ищцовата ЕС от 12.11.2014 г.,на което   събрание е определена и таксата от 9евро на кв.м. .

                                      Оспорват се изводите на районния съд относно установената фактическа обстановка .Сочи се ,че  въззивницата не е била запозната  с протокола от събранието ,проведено на 12.11.2014 г.,на което се позовава ищецът.Затова е било поискано спиране на делото до приключване на преюдициалното му гр.д. № 619/2019 г. на ПРС ,като се излагат аргументи  за нарушения на закона при провеждането на събранието от 12.11.2014 г. ,както и  че протоколът от 12.11.2014 г. не удостоверява обстоятелствата ,посочени в него ,включително датата ,от което следва да се приеме  ,че някой въобще е узнал за съставянето на протокола от ОСЕС.Затова и се счита ,че срокът за подаване на искове по чл. 40 от ЗУЕС  против въпросните решения на ОС  е спазен  по гр.д. № 619/2019 г.,с което е поставен въпроса за законността на решенията .

                                      Освен това  не е коментирано възражението ,че ответникът е заплатила на ЕС на блок „Б“ такса за управление и поддръжка на общите части ,като са представени доказателства в тази насока ,а възражение от страна на ищеца не е направено .В този смисъл към момента на плащането  и с оглед факта,че решенията на ОСЕС на блок „Б“ от 17.09.2015 г. не са отменяни , ответницата е заплатила такса за поддръжка на общите части на блок Б,припадащи се към имота й ,който според твърденията й е извършвал  дейностите по поддръжка и управление на общите части  на блок Б,в който е имотът на ответницата .Поради процесуално нарушение   поисканият за изясняване на тези обстоятелства свидетел не е бил допуснат.Затова и се подновява искането за разпит на управителя на ЕС на блок Б,който ще установи ,че ответнвицата е заплащала такси  на ЕС на блок Б,която ЕС е извършвала дейностите по поддръжка и управление за процесния период .В тази връзка се оспорва изводът на съда ,че изпълнението на дейностите  по поддръжка  и управление не се включва във фактическия състав на предявената от ЕС претенция ,като се изтъкват подробни аргументи в противния смисъл .Счита се ,че въз основа на събраните доказателства  съдът е следвало да достигне до обратния извод –за основателност на възражението по чл. 6 т.10 от ЗУЕС .Липсва според въззивника основание за присъждане на такса „Текущи разноски „ при положение ,че не е установено извършването на такава дейност през 2017 г..Не е представен  и договор  с компания ,която ще организира управлението и поддръжката  на ЕС,което е предвидено в протокола от ОС на ЕС от 12.11.2014 г.

                                      Подчертава се и че ищецът не е оспорил възражението на ответницата ,че не е ползвала имота си повече от 30 дни през 2016 и 2017 години,като се опровергава извода на съда ,че имало противоречие в отговора на исковата молба  относно задължението за плащане на вноските ..

                                      Поддържа се и друго възражение ,направено пред първоинстанционния съд и необсъдено-а именно ,че с решението от 12.11.2014 г.  се определя такса за поддръжка и управление само за 2015г.,което не означава ,че тази такса може да се прилага и за следващите години .Правилният ред за управление  изисква ежегодно свикване на ОСЕС и взимане на решения за утвърждаване на бюджет и разпределението му между обитателите,а валидно решение за определяне на такса за 2016 г. няма,а за 2017 г. е отменено .Определената такса за 2015 г. с решението от 2014 г. не може да се прилага по аналогия и в тази връзка  исковете са недопустими –тъй като липсва  решение на ОСЕС.Не е разгледано и възражението ,че вземането на ищеца за 2016 г. е погасено по давност .

                                      С оглед на това  се моли за отмяна на решението като недопустимо  и незаконосъобразно .Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане  на районния съд ,като бъде спряно производството на осн.чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК ,а евентуално-да се отмени решението и да се постанови ново ,с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло .Моли се за допускане на гласни доказателства .   

                                               Въззивната жалба  е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице  против подлежащ на обжалване акт .    

                                                          Въззимаемият ответник по делото в писмения си  отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.Счита ,че  неоснователни били оплакванията ,че решенията на ОС на ЕС от 12.11.2014 г. били оповестени незаконосъобразно,като се излагат подробни аргументи за това .Този факт според въззиваемата страна бил установен по ч.гр.д. № 1123/2019 г. по описа на БОС,по което ответницата по настоящото дело е била страна.Не са налице и предпоставките по чл. 75 ал. 2 от ЗЗД ,тъй като в случая  не е налице добросъвестност на престиращия.На първо място не са представени доказателства  ,че   ответницата е заплащала  разходи за управлението и поддръжката на общите части на бл. Б.В тази връзка са представени влезли в сила решения ,които категорично опровергават съществуването на твърдяното самостоятелно управление на бл.“Б“.Етажната собственост на  ищцовия комплекс следва да се управлява от едно общо събрание и този факт е установен с влязло в сила решение по гр.д. № 376/2017 г. на РС-Поморие..Отделно с решението по гр.д. № 450/2016 г. на ПРС  е установено ,че бл. Б не отговаря на изискванията за самостоятелно уравление .

                                               Оспорва се и твърдението ,че първата инстанция неоснователно е отказала да разгледа възражението за неизвършване на дейности по управлението и поддръжката на общите части на комплекса .Счита се ,че  разглеждането на въпросното възражение е недопустимо с оглед  съществуващото правно положение на страните .Подробно се изтъкват аргументи в тази насока ,като се счита че и възражението не би могло да се противопостави на  останалите собственици ,тъй като двете задължения-за плащане на етажни разходи за поддръжка  и за управление произтичат от различни правоотношения .Задължението за плащане на етажните разходи произтича не от решението на ОС ,а от закона-чл. 41 ЗС ,чл. 6  т.9 и т.10 от ЗУЕС и др.Никъде в закона  плащането на тези разходи не е обусловено от извършването на дейността ,а и не би могло да бъде ,тъй като същите се събират за бъдещ период .С решението на ОС се определя единствено размера на тези разходи  и евентуално срока ,в който следва да се платят .С случая задължението за управление и поддръжка произтича от двустранен договор .

                                               Оспорва се и възражението за погасяване до давност на вземанията .Оспорва се и доказателственото искане  на въззивника .Представя се определение по ч.гр.д.№ 1123/2019 г.по описа на БОС.

                                               Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски в настоящото производство  .Също не се сочат нови доказателства .

                                               С оглед искането за  събиране на грасни доказателства  във връзка с твърдението на ответната страна ,че дейностите по поддръжка и управление на общите части  на комплекса били извършвани от ЕС на блок Б в комплекса,настоящият съдебен състав  счита ,че по  приложените по делото съдебни актове –решение по гр.д. № 376/2017 г. на ПРС ,реш. По гр.д. № 450/2016 г. на ПРС   със сила на присъдено нещо е прието ,че   няма обособени самостоятелни етажни собствености на блок А,Б и В в ищцовия комплекс и не се касае до отделни изолирани сгради ,които могат да бъдат подчинени на различен режим на управление.Затова и неоснователно е твърдението за съществуване на самостоятелна ЕС на блок Б,респ. за изпълнение на  дейностите по поддръжка и управление от тази етажна собственост .В тази смисъл отказът да бъде допуснат свидетел ,установяващ  обстоятелствата кой е извършвал дейността по управление и поддръжка в комплекса ,е правилен .Що се касае до твърдението ,че ответницата е заплащала  таксите на ЕС на бл. Б,то този факт на плащане следва да се докаже с писмени доказателства .

                                               С оглед на горното и на осн.чл.266 и чл.  267 ГПК  Бургаският окръжен съд  

 

 

 

 

О   П   Р    Е    Д    Е    Л    И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  искането за  допускане на гласни доказателства с оглед установяване на сочените във въззивната жалба обстоятелства.

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го насрочва за 05.08.2020 г. от 10.00 часа ,за коята дотата да се призоват страните

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не  подлежи на   обжалване.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ :1.

 

                                                                                       2.