Р Е Ш Е Н И Е
260004/12.1.2022г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в
публично заседание на тринадесети декември, две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Районен
съдия: Димитър Д.
при секретаря Татяна Тодорова като
разгледа докладваното от съдията-докладчик ГД
№ 460/2021 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Д.С.Д.,
чрез пълномощника адв. П. ***, против „Медико Плюс-1“ ЕООД от гр. София, с
която в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение са
предявени иск за прогласяване нищожност на сключен между страните на 28.11.2020
г. Договор за индивидуална поръчка, с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД - поради липса на съгласие, алтернативно иск за унищожаване на същия, с
правно основание чл. 29 вр. чл. 27, предл. 2 ЗЗД – поради измама при
сключването на същия договор, а като последица от уважаване на някои от така
предявените искове - за осъждане ответникът да върне обратно цената на получена
стока в размер на 4110.87 лева платена чрез договор за банков кредит сключен с
трето лице заедно с разноски в размер на 28.09 лв. - направени от ищеца за
куриерска услуга по повод връщане на стоката, поради едностранно разваляне на
договора от потребителя. Ответникът прави насрещно възражение с правно
основание чл. 57, т. 3 ЗЗП за наличие на предпоставки за неприлагане правото на
отказ на потребителя от договора за продажба извън търговския обект, поради
обстоятелството, че е за доставка на стоки, изработени по негова поръчка.
Ищецът обосновават исковата си претенция твърдейки, че
намерил в пощенската
си кутия Покана от ответника за организирано, безплатно представяне на немски продукти за здравето. Акцент в Поканата било обещание за
„безплатни подаръци“ с поместени „илюстративни снимки“, които щели да бъдат
предоставени на всеки гост, като: за семейства - Самоуправляем автоматичен почистващ робот, памучен
спален комплект, стилен практичен елек „Медико +“; за самостоятелни дами и господа - меко и топло одеяло, практичен и удобен пътен сак, гел за ставни и мускулни болки с конски кестен, магнитен корсет/опора за изправяне
на гръбначен стълб, ортопедична възглавница. Според ищеца още в Поканата била заложена подвеждаща
информация, към потенциалните клиенти: обещани
били „безплатни подаръци“ „по избор“ за „всеки присъстващ“. По време на събитие
проведено на 28.11.2020 г. била направена презентация
на продукти, рекламирани
най-вече с определенията „немско
качество“ и „произведени в Германия“. В края, чрез
някакъв вид томбола, били определени подаръци, които
„безплатно“ трябвало
да получат избраните посетители. Ищецът получил „бавнооборотна
сокоизтисквачка“ и „препарат за почистване с ланолин“, без право на избор, за което бил накаран от
представител на ответника да подпише документи, за да се оправдае даденият му
подарък, защото идвал от
Германия. След като се прибрал в къщи прегледал своите екземпляри от
документите и констатирал, че е подписал: Преддоговорна информация, в който
било отбелязано /чрез чекване/, Система за екологично почистване; първоначална
вноска „0 лв.“; крайна цена „2900 лв.“, с вписано името на ищеца като
потребител и дата 28.11.2020 г.; Договор по индивидуална поръчка № 10681/28.11.2020 г., с продавач - ответникът и купувач –
ищецът, без подписи на страните, който съдържал
раздел: „Спецификация на стоките“, в която били отбелязани: „Препарат за
почистване с ланолин“ - 1 бр. за 50 лв.; „Система за екологично почистване“ – 1
бр. за цена общо 2900 лв. и „Бавно оборотна сокоизстисквачка“ - 1 бр. за „0
лв.“; Доставка по договор поръчка № 10681/28.11.2020 г., с подписи на ищеца и
В. Д. /като предал стоката/, с вписани артикули: „Препарат за почистване с
ланолин“ - 1 и „Бавно оборотна сокоизстисквачка“ - 1 бр., който документ
съдържал текст „Ще бъдат платени 2950 лв.“. Установил, че е получил картонче с
лого „ДСК Кредит“, съдържащо информация за: договор № 594906, какъвто не му бил
предоставен; размер на месечната вноска 85,64 лв.; плащане на месечната вноска
до 28 число на месеца и номер на банкова сметка. ***, че през цялото време,
докато присъствал на презентацията, бил с убеждението, че е подписал „документи
за подарък“ и не е възприемал участието си като страна при сключване на
договори, респективно поемане на задължения за плащане на цена. Едва когато се
прибрал се усъмнил. Счита, че е жертва да измама. Веднага се върнал на мястото
на събитието, но не намерил никого. На 30.11.2020 г., по куриер, изпратил
„Сокоизстисквачката“ на организатора на събитието, с което обективирал желание
за разваляне на договора. Пратката се върнала обратно в Шуменския офис на
куриера, тъй като получателят не желаел да я получи. На 22.12.2020 г. получил и
„Прахосмукачка по индивидуална поръчка“. Твърди, че към датата на подаване на
исковата молба и двата уреда се намирали при него, не ги ползвал и не ги желае.
Твърди, че получава месечен доход от пенсия в размер на 320 лв., която не му
позволявала да сключва съзнателно сделки за такива скъпи уреди и му е непосилно
да плаща вноска по кредит в какъвто и да е месечен размер, както и че никога не
би поел съзнателно такова задължение. Счита, че е въведен в умишлено
заблуждение от ответника, като било налице предпоставката за наличие на измама
и умишлена заблуда, както и несъзнавано несъответствие с действителността. Моли
съдът да постанови решение с което да бъде
прогласена нищожност на сключения между страните на 28.11.2020 г. Договор за
индивидуална поръчка. Алтернативно същият договор, да бъде унищожен поради
въвеждане в заблуждение на ищеца при сключване. Моли ответникът да бъде осъден
да плати 4110.87 лева – поето от ищеца към Банка ДСК задължение по Договор за
стоков кредит от 28.11.2020 г., от които 2950 лв. – главница и 1160.87 - лихви,
както и сумата от 28.09 лв. - разходи за куриерска услуга за връщане на
получената стока поради разваляне на договора. Претендира разноски.
В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок,
ответникът подава писмен отговор на исковата молба. Намира исковете за
допустими, но неоснователни. Оспорва изложените в исковата молба твърдения.
Предявява насрещно възражение, като счита, че се касае за сключен Договор по смисъла
на чл. 57, т. 3 33П, за доставка на стока извън търговския обект, изработена по
поръчка на ищеца – потребител, който е имал възможност в 14-дневен срок от
приемането на стоката да се откаже. Твърди, че потребителят бил информиран за
това му право, тъй като в Общите условия към договора за индивидуална поръчка
било отбелязано, че се сключва при условията на чл. 57, т. 3 ЗЗП и по него
нямал право на отказ. Моли исковата молба да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира разноски.
В хода на проведените по делото съдебни заседания
ищецът, както лично така и чрез процесуален представител поддържа исковата
молба, а ответникът чрез процесуален представител отговора.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени в съвкупност и поотделно, ШРС – девети състав, прие за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от писмените
доказателства по делото се установява, че след Покана от ответника /л. 34/, въз основа на предоставени Преддоговорна
информация /л. 36/ и Основни характеристики на продуктите на „Медико+“ /л. 7/,
както и попълнен от ищеца Талон за получаване на безплатен подарък удостоверяващ присъствие на
изложение на продукти на
„Медико+“, без
дата /л. 35/, на 28.11.2020 г. между страните бил сключен Договор № 10681 /л. 36/ за
продажба по индивидуална поръчка на „Препарат за почистване
с ланолин“ - 1 бр. на цена 50 лв.; „Система за екологично почистване“ - 1 бр. на
цена 2 900 лв. и „Бавно оборотна сокоизстисквачка“ - 1 бр. на цена „0 лв.“ или
общо 2950 лв., съдържащ подписи както на продавача така и на купувача – ищец в
настоящото производство. Съгласно
Доставка по договор поръчка № 10681/28.11.2020 г. /л. 38/, съдържаща неоспорени подписи за „Получил
стоката“ - Диян Д. и за „Предал стоката“ - В. Ч., на ищеца са предадени: „Препарат за
почистване с ланолин“ - 1 бр. и „Бавно оборотна сокоизстисквачка“ - 1 бр., в който
документ е посочено, че купувачът се е задължил да плати 2 950 лв.“. С
Фактура № **********/30.11.2020 г. /л. 50/ с издател „Медико Плюс 1“ ЕООД за
закупена от Д.Д. прахосмукачка, по поръчка „30.11 Хера+техническа
характеристика” /л. 54 - 59/, с посочена дата на получаване – 30.11.2020 г., е
начислена сумата 2950 лв.. Цената на избраните продукти, купувачът се задължил
да плати чрез потребителски кредит, за което, след попълнени: Искане за стоков кредит № 594906 /л. 45/;
Декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица /л. 40/;
Декларация за целите на автоматичния обмен на финансова информация на основание
чл. 142т, ал. 1, т. 1 ДОПК /л. 44/; Декларация - съгласие /л. 46/; Информация
относно обработване на лични данни /л. 47/, с Договор № 594906/28.11.2020 г. /л. 39/,
подписан за кредитора - ТБ „Банка ДСК“ АД, представлявана от „Медико Плюс 1“
ЕООД, чрез Д. С. С., от В. Ч., отпуска на Д.С.Д., сумата от
2950 лв., за срок от 48
месеца, съгласно Погасителен план /л. 41/, при Общи условия по договори за
стокови кредити на ТБ „Банка ДСК“ АД /л. 42/. От Електронна извадка с посочена
дата 28.11.2020 г. /л. 49/ се установява, че в 12.16 часа от В.Ч.
е приключен кредит в полза на ищеца при ТБ Банка ДСК в размер на 2950 лв.. Съгласно Талон /л. 9/, размерът на месечна вноска
по договор № 594906 е 85.64 лева при падежна дата 28 число на месеца. Относно отношенията между ТБ Банка ДСК и „Медико
плюс-1“ ЕООД са представени и
приети по делото писмени доказателства: Договор от 28.08.2020 г. /л. 79/; Общи условия на Банка ДСК ЕАД за възлагане на
изнесени дейности на изпълнители /л. 92/, както и Списък на четирима служители при „Медико плюс-1“ ЕООД – Приложение
5, сред които В.В.Ч., /л. 91/, чийто имена към 28.08.2020 г. са предоставени на банката съгласно
чл. 9, ал. 1 от Договора между тези страни, за изпълнение на договореното. С Електронно изявление № 01446533766/30.11.2020
г. от Еконт /л. 105/ ищецът Д.Д. е предал до адреса на ответника пратка, върната на
изпращача с Разписка от 01.12.2020 г. за неуспешно предаване /л. 10/ с отбелязване „Не искат да я
получат“ и Разписка от 04.12.2020 г. за неуспешно предаване /л. 10/ с отбелязване „Не отговарят не я
искат“. С Транспортен етикет
от 04.12.2020 г. в 11:45 ч. /л. 11/ от куриера Еконт на Д.С.Д. е начислена цена
от 28.09 лв. С Товарителника № 11928217/22.12.2020 г. /л. 51/ и компютърна
извадка /л. 52/ от куриера „Т пост“ АД на Д.С.Д. е доставена „Система за
екологично почистване Hera Plus” - 1
бр.. От Писмо на Банка ДСК /л. 180/ се установява, че по Договор за банков кредит № 594906/28.11.2020 г., към
19.07.2021 г. от ищеца не са правени погасителни вноски. Задължението е
прехвърлено в полза на „Мост Финанс Интернешънъл АД с допълнително споразумение
от 22.07.2021 г. към Договор за цесия от 02.06.2021 г.. От показанията на свидетеля Лидия Калчева, кредитирани, при
условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуална заинтересованост от изхода на
делото, се установява, че към месец
ноември 2020 г. била на граждански договор при ответника. На 28.11.2020 г., в 10
ч. или 11 ч. сутринта представители на ответното дружество, три момичета и две
момчета, осъществили презентация във Военен клуб гр. Шумен, на която присъствали
около 30 клиента в това число и ищецът. Предлагали продукти като ортопедични
матраци, масажиращи системи, екологична система за почистване, сокоизтизквачки,
магнитотерапия, масажиращи продукти и други. Ищецът избрал да купи екологичната
почистваща система /прахосмукачка/ „Хера“ и препарат за почистване, като към
покупката се полагало да получил подарък сокоизстисквачка и рекламна чанта.
Препаратът и сокоизстисквачката, поставени в рекламната чанта, му били
предадени в деня на презентацията. Прахосмукачката, която демонстрирали по
време на презентацията, била базова, с мощност 1900 вата, черна на цвят, стандартен
пакет – маркуч с многофункционална приставка, резервоар и два броя удължители.
Ищецът поръчал прахосмукачка друг цвят - червена, с други характеристики: по-малка
мощност - 1200 вата, за да не е толкова шумна и различни допълнителни приставки
- за перде, мека мебел, малка и голяма за изсмукване, за фуги и душ кабини в
банята. Предложили му няколко варианта за плащане - в брой, с карта или на
изплащане със стоков кредит. Ищецът избрал стоков кредит, за което предоставил
личните си данни – карта за самоличност, доходи, семейно положение. На
презентацията присъствал и В.Ч., който бил служител при ответното дружество и упълномощено
лице от ТБ „Банка ДСК“ да подписва договори за кредит. Било пуснато запитване
към банката и след кратко изчакване получили одобрение, след което били подписани
документите за стоковия кредит и продажблата за прахосмукачка „Хера“, която
била доставена по - късно от Италия. Договорът от името на ответното дружество
за прахосмукачката бил подписан от Д., а
договорът с ТБ „Банка ДСК” за стоковия кредит от В., който бил единствен от
екипа упълномощен да подписва договори от името на банката. Преди сключването
на договорите ищецът бил запознат с общите условия на ТБ „Банка ДСК”, които прочел
и доброволно подписал всички документи, екземпляри от които му бил предадени,
заедно с картонче което съдържало информация за размера на вноската. Презентацията
отнела около 2 часа, без подготовката, в рамките на които били подписани
договорите с ищеца. От показанията на свидетеля В.В.Ч., бивш служител при
ответника, кредитирани,
при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуална заинтересованост от изхода на
делото, се установява, че към месец ноември
2020 г. бил на трудов договор при „Медико плюс
1“, което било в някакви взаимоотношения с ТБ „Банка ДСК”, които не му били
известни, но имал достъп до тази банка чрез ответното дружество, като
изпълнявал нарежданията на работодателя си. Получаването на банков кредит от
купувач на продукт предложен по време на презентация на ответното дружество
било предходено от уточняване на параметрите и дали кандидатът желае да сключи
договор за кредит, за да плати. След това като упълномощено лице, чрез
потребителско име и парола предоставени от ТБ „Банка ДСК” АД, свидетелят получавал
достъп до онлайн платформа, където попълвал конкретните данни за длъжника - три
имена, номер на лична карта, ЕГН, семейно положение, имотно състояние, трудов
стаж, ако не е пенсионер - дали е на трудов договор и други, които се събирали
посредством въпроси и след получаване на съгласие от негова страна, която
информация изпращал до кредитора ТБ „Банка ДСК” АД. След определено време
получавал „одобрен” или „неодобрен” в електронна форма. При одобряване, което се
извършвало дистанционно от банката, в реално време му давали достъп да свали
документите за кредита и да ги принтира. В конкретния случай свидетелят твърди,
че не е проверявал достоверността на данните предоставени от ищеца Д. Д. относно
неговата платежоспособност, в това число и посоченото в прието писмено
доказателство „Декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани
лица към Договор за стоков кредит“, находящ се на л. 40 от материалите по
делото, че има месечен доход в размер на 370 лв. и постоянни месечни разходи в
размер на 50 лв.. Твърди, че продължил процедурата по сключване на договорите след
като банката е одобрила отпускането на кредита.
Представени са и други неотносими към правния спор
писмени доказателсва.
При така установената фактическа обстановка, като взе
предвид становищата на страните и обсъди събраните доказателства, съдът прави
следните правни изводи.
Основателността на иска с правно основание чл. 26, ал.
2, предл. 2 ЗЗД е предпоставено от установяване от ищеца, както сключването на
договор с ответника, така и липса на съгласие при сключване на този договор.
Както бе посочено страните не спорят, че на 28.11.2020 г. е бил
сключен Договор № 10681 за продажба на „Система за екологично почистване
/прахосмукачка/ Hera Plus” и „Препарат за почистване с ланолин“ на обща
цена 2950 лв., към която купувачът получил подарък „Бавно оборотна
сокоизстисквачка“ и рекламна чанта. По общо правило липсва
съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, когато волеизявленията (предложение и
приемане) са направени и съвпадат, но някое от тях или и двете са направени без
намерение за обвързване. Няма намерение за обвързване, когато съгласието е
изтръгнато чрез насилие и/или когато е дадено на игра, на шега или като учебен
пример. При мислена уговорка волеизявяващият носи риска да се окаже обвързан,
ако насрещната страна не знае за мислената уговорка. В този смисъл основанието
за недействителност по чл. 26, ал. 2, ЗЗД е липсата на воля, която при
договорите е необходима за постигане на съгласие, а при едностранните сделки -
за извършването им. В приложното поле на основанието за нищожност по чл. 26,
ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД попадат случаите, в които лицето е дееспособно, но
поради душевна болест или старческо слабоумие е в трайна неспособност за
разбиране или ръководене на действията (душевна болест или старческо слабоумие).
От събраните по делото доказателства настоящият състав на ШРС намира, че не са
налице предпоставките да се приеме, че съгласието на ищеца по предмета на договора
е изтръгнато чрез насилие и/или да е дадено на игра, на шега или като учебен
пример. От гласните доказателства по делото /показанията на свидетеля Лидия
Калчева/, които съдът кредитира като логични и обективни, по време на
презентацията представителите на ответното дружество демонстрирали работата на
прахосмукачка с мощност 1900 вата, черна на цвят, със стандартен пакет, като
ищецът избрал да получи прахосмукачка друг цвят – червена, с по-малка мощност -
1200 вата и с други приставки. Следователно страните са преговаряли при
постигане на съгласие по предмета на договора, като условия са били поставяни и
от ищеца. Не са представени никакви доказателства ищецът да е бил в състояние
да не разбира или да не може да ръководи действията си, да страда от душевна
болест или старческо слабоумие. Предвид изложеното искът с правно основание чл.
26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен, при което
подлежи на разглеждане предявеният в условията на алтернативност иск с правно
основание чл. 29 вр. чл. 27, предл. 2 ЗЗД, за унищожаване на договора между
страните, поради измама при сключването му.
По общо правило измамата (dolus) е порок на волята,
представляваща основание за унищожаемост на сделката и е уредена в разпоредбата
чл. 29 ЗЗД. Измамата в гражданското право се дефинира като умишлено въвеждане в
заблуждение на едно лице с цел да бъде то мотивирано към сключване на
определена сделка. Заблуждението е невярна представа за съдържанието на
насрещните престации (предмета) или насрещната страна по договора като въз
основа на тази погрешна представа се прави волеизявлението. Въвеждането в
заблуждение представлява внушаване на неверни представи за обстоятелства,
свързани със сделката, премълчаване на известни факти или съзнателно поддържане
на неверни представи у участник в сделката - погрешната, невярна представа е
създадена чрез изопачаване на действителността или премълчаване на
действителността, когато тя трябва да бъде съобщена на другата страна, като в
резултат на тази умишлено създадена или поддържана невярна представа е сключена
сделката.
В този смисъл основателността на иск по чл. 29 вр. чл.
27, предл. 2 ЗЗД, е предпоставено от установяване от ищеца, в условията на
кумулативност, елементите от фактическия състав на гражданскоправната измама,
които са: 1/формирана невярна представа за действителността (заблуждение) у
лицето, което е автор на опороченото волеизявление (чрез действие, насочено към
създаване или поддържане на невярна представа, или чрез бездействие, изразяващо
се в скриване на известна информация, премълчаване на определени значими за
сключването на сделката факти); 2/умисъл при въвеждането в заблуждение от
страна на автора на измамата (измама не може да бъде налице при условията на
непредпазливост); 3/сключване на сделката именно в резултат (поради)
причиненото умишлено въвеждане в заблуждение (причинно-следствена връзка между
измамливото действие/бездействие и сключването на конкретната сделка, с оглед
на което е осъществена измамата). Липсата на който и да е от тези елементи на фактическия
състав води до неоснователност на иска.
Първият елемент от фактическия състав на измамата,
като основание за унищожаемост, се отнася до формирането на невярна представа у
лицето, което е автор на опороченото волеизявление за действителността. Тази
невярна представа може да се отнася до всеки един елемент от съдържанието на
сделката, но най - често е в мотивите за сключване на дадена сделка /в мотивационните
процеси, протичащи в съзнанието на волеизявяващия/. Тя представлява едно
несъзнавано несъответствие между представата на това лице и действителността,
под влияние на което то сключва сделката. При измамата е налице съзнателно
въвеждане в заблуждение или поддържане на едно вече съществуващо заблуждение,
което създава невярната представа относно действителността. Лицето изразява
своето опорочено волеизявление въз основа на създадената у него погрешна
представа относно действителността, резултат от измамливото поведение на
насрещната страна. Измамливият характер на действията се преценява не спрямо
някакъв общ, стандартен по своята психика и способности правен субект, а във
всеки конкретен случай – с оглед личните качества, способности и житейски опит
на лицето, спрямо което е упражнена измамата. Критерият е индивидуален, тъй
като се изследва опорочаването на индивидуалната воля на точно определено лице
– именно неговите качества и начин на интерпретиране на информацията са
определящи при преценката на обстоятелството дали е налице измама или не. От
друга страна, преценката за наличието на измама се извършва и с оглед на
контекста, на ситуацията, при която са предприети съответните измамливи
действия - определено лице може да се окаже при едни обстоятелства достатъчно
ориентирано и да реагира адекватно, а при други да бъде измамено въпреки качествата
си.
В процесния случай ищецът твърди, че чрез намерена в пощенската му кутия Поканата
за организирано от ответника безплатно представяне на немски продукти за здравето съзнателно бил въведен в заблуждение, създало
у него невярна представа относно обещани „безплатни подаръци“
„по избор“, които щели да бъдат предоставени на всеки присъстващ, което вече
съществуващо заблуждение, чрез презентацията на продукти, рекламирани
най-вече с определенията „немско
качество“ и „произведени в Германия“, било поддържано по време на събитие проведено
на 28.11.2020 г.. Както бе посочено от доказателствата по делото еднозначно се
установява, а и страните не спорят, че по време на презентацията на 28.11.2020
г. представители на ответното дружество демонстрирали работата на електроуреди,
в това число и на прахосмукачка с мощност 1900 вата, като при съгласие от поканен
гост да закупи някои от тях предоставяли рекламираните в поканата за участие продукти
безплатно. По този ред в деня на презентацията, след като избрал и преговарял
да купи прахосмукачка с по-малка мощност от демонстрираната, ищецът получил
като подарък „сокоизстисквачка“ и „рекламната чанта,. Ищецът не е бил в
състояние да не разбира или да не може да ръководи действията си, не е страдал
от душевна болест или старческо слабоумие, а според житейският си опит е
следвало да съзнава, че не би могло да получи каквато и да е вещ без някой да
плати за нея. Следователно поради липса на първия елемент от фактическия състав
за унищожаемост на договора за продажба между страните искът по чл. 29 вр. чл.
27, предл. 2 ЗЗД, следва да бъде отхвърлен като неоснователен, при което
подлежи на разглеждане правото на купувача да върне получените продукти,
въведен в предмета на делото с насрещно възражение от ответника с правно основание
чл. 57, т. 3 ЗЗП, обосновано с твърдението за наличие на предпоставки за
неприлагане правото на отказ на потребителя от договора за продажба извън
търговския обект, поради обстоятелството, че е за доставка на стоки, изработени
по негова поръчка.
Предвид, че представител на ответната фирма е сключил
договора по време на презентация във Военен клуб гр. Шумен, следва да се
приеме, че е налице хипотеза на сключен договор с потребител извън търговския
обект по смисъла на чл. 44 ЗЗП. При анализа на правоотношението става ясно, че
приложимите норми, с оглед характеристиката на длъжника като „потребител”, са
тези на Закона за защита на потребителите, като нормите на ЗЗД са общи и
субсидиарно приложими. От Товарителница № 11928217/22.12.2020 г., издадена от
куриера „Т пост“ АД се установява, че ответното дружество е доставило на Д.С.Д.
уговорената „Система за екологично почистване Hera Plus”, а съгласно
Доставка по договор за поръчка № 10681/28.11.2020 г. - че 28.11.2020 г. са му предадени:
„Препарат за почистване с ланолин“ и „Бавно оборотна сокоизстисквачка“. На 30.11.2020 г.,
потребителят е изпратил пратка до адреса на ответника, с което му връща
получените на 28.11.2020 г. вещи. От
ответника е последвал отказ да ги приеме, поради което те са върнати на
потребителя. Отчитайки начина на сключване на сделката – „извън търговски
обект“ съдът намира, че е приложима разпоредбата на чл. 50 ЗЗП, според която
Потребителят има право да се откаже от договора извън търговския обект, без да
посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да плаща каквито
и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55 ЗЗД, в 14-дневен срок, считано от датата на получаване на стоките. В тази
връзка е и основното възражение на ответника, според което, въпреки че се касае
за сделка по чл. 44 ЗЗП, потребителят не притежава правото да върне продуктите,
тъй като са изработени по поръчка на купувача или съобразно негови изисквания,
поради което е налице хипотезата на чл. 57, т. 3 ЗЗП, която изключва
възможността потребителят да упражни правото чл. 50 ЗЗП. Това възражение очертава
основният спор по делото. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 13 т. 33 ДР на
ЗЗП, за да е налице договор за доставка на стоки, изработени по поръчка, е
необходимо стоката да не е изработена предварително, а въз основа на
индивидуален избор или решение на потребителя. В конкретния случай в деня на
презентацията 28.11.2020 г. на
потребителя са предадени налични при продавача „Препарат за почистване с
ланолин“ и „Бавно оборотна сокоизстисквачка“, а на 22.12.2020 г. - „Система за екологично почистване Hera Plus”, която според
свидетелските показания на Л. К. е доставена от Италия.
Не са представени никакви доказателства тази прахосмукачка да е изработена по поръчка
на този потребител. От това следва, че потребителят е получил не изработени по
поръчка, а готови стоки - „Препарат за почистване с ланолин“ и „Бавно оборотна
сокоизстисквачка“ - налични при ответника и „Система
за екологично почистване Hera Plus” – налична в Италия, поради което липсва
основание да се приеме, че вещите предоставени на ищеца са изработени след
поръчката, което обстоятелство е най-съществено с оглед цитираното по-горе
определение за договор за доставка на стоки, изработени по поръчка на
потребителя. Следователно, за него е съществувала правната възможност на чл. 50,
т. 2 ЗЗП да се откаже от договора за продажба извън търговския обект. Отказът
от договора в случая е имал за последица задължение на ищеца – потребител да
върне стоките (което той е направил, но ответникът неоснователно е отказал да получи)
и правото му да получи платената от него сума, както и разходите за връщането
на основание чл. 54 ЗЗП. Това обуславя извод за неоснователност на предявеното
насрещно възражение от ответника.
При този изход на делото, предвид диспозитивното
начало в гражданския процес – арг. чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът не следва да се
произнася относно размера на претенцията за възстановяване предявена от ищеца
под формата на последица при уважаване на някои от предявените искове: за
прогласяване нищожност на сключен между страните на 28.11.2020 г. Договор за
индивидуална поръчка, с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД - поради
липса на съгласие и в условията на алтернативност за унищожаване на същия, с правно
основание чл. 29 вр. чл. 27, предл. 2 ЗЗД – поради измама при сключването на
същия договор, предвид тяхната неоснователност.
Относно разноските:
Двете страни са направили искане за присъждане на
разноски в производството, съответно на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 78, ал. 3 ГПК. Ищецът е освободен от такси и разноски. При този изход на делото ищецът
следва да плати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
850 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Шуменски
районен съд
Р
Е Ш И:
Отхвърля предявеният от Д.С.Д. с ЕГН:********** ***, срещу "Медико плюс-1“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес
на управление: град София, район Витоша, бул. „Цар Борис III“ № 269, вх. А, ет. 2, иск за прогласяване нищожност на сключен между страните
на 28.11.2020 г. Договор за индивидуална поръчка, с правно основание чл. 26,
ал. 2, предл. 2 ЗЗД - поради липса на съгласие, като неоснователен.
Отхвърля предявеният от Д.С.Д. с ЕГН:********** ***, срещу „Медико плюс-1“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес
на управление: град София, район Витоша, бул. „Цар Борис III“ № 269, вх. А, ет. 2, иск за унищожаване на сключен между страните на
28.11.2020 г. Договор за индивидуална поръчка, с правно основание чл. 29 вр.
чл. 27, предл. 2 ЗЗД – поради измама при сключването му, като неоснователен.
Осъжда Д.С.Д. с ЕГН:********** *** да плати на „Медико плюс-1“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес
на управление: град София, район Витоша, бул. „Цар Борис III“ № 269, вх. А, ет. 2, сумата от 850.00 (осемстотин и петдесет) лева,
разноски по делото представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС Шумен,
в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
Районен
съдия:......................