РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Белоградчик, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20241310200094 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. С. И. от гр. В., обл. В., ж. .к „Х.” ... вх. ...,
ет...., ап...., с ЕГН **********, срещу НП № 863/04.12.2023 г. на Директора на
РДГ – Берковица, с което му е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на
основание чл.257 ал.1 т.3 от ЗГ във вр. чл.108 ал.3 от ЗГ вр. чл.61 от Наредба
№ 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, за нарушение на чл.257 ал.1 т.3 от ЗГ във
вр. чл.108 ал.3 от ЗГ вр. . чл.61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите.
В жалбата се твърди незаконосъобразност и неправилност на
наказателното постановление и иска отмяната му, излага се, че са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон при съставяне на акта и
издаване на НП. В с.з. жалбоподателят не се явява лично, от негово име обаче,
упълномощен негов представител – адвокат, е депозирал писмени бележки, в
които излага подробни доводи за отмяна на НП – на нарушението е придадена
непълна квалификация и неправилна такава, нормата на чл.257 ал.1 т.3 от ЗГ
била бланкетка, т.е. следвало да има препращане към друга, но правло
1
определена норма, а това не било сторено. Също така , жалбоподателят бил
санкциониран за „допустителство“, което в случая не се позволявало – в
посочената от АНО норма нямало хипотеза на такъв състав с този елемент.
Нямало и обосновка от АНО, защо не приема, че случаят е маловажен по см.
на чл.28 ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з.
при приключване на съдебното следствие, но в писмени бележки - изразява
становище по казуса, а именно за неоснователност на жалбата, поради
доказано нарушение, вина на жалбоподателя, и правилно, и справедливо
определено наказание, липса на малозначителност на това деяние, излагат се и
аргументи – че обвинението не е за „допустителство”, а алтернативно ако
съдът приеме, че е такова вменяваното деяние – то е доказано и участието на
трети лица в противоправна дейност, а в резултат на допускането й – и
нарушителят е виновен за своето поведение, с което е допуснал действията на
третите лица.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят Р. С. И. е лице, упражняващо частна лесовъдска
практика – обстоятелство, за което на съда не бяха представени изрични
доказателства, но и не се оспори от заинтересованата страна.
Същият, в това си качество, на 02.10.2023 г. е получил позволително за
сеч № 0742267, с очакван добив на 20 плътни куб. м. дърва и вършина, от
виовете благун и цер съответно, от отдел 221 ”у”, в землището на с. К., обл.
В., от имот собственост на ФЛ, като Р. И. бил представител на друго лице, ФЛ
такова, имащо право на добива. Съгласно даденото позволително, сечта е
следвало да се извърши в периода 05.10.2023 г. до 31.12.2023 г., като добитите
материали да се извозят от сечището в същия период.
На 10.10.2023 г. двама представители на ИАГ-София – свидетелят по
делото Ст. С. и колегата му Ив. Н., извършвали обход и проверка на място на
сечища, в землищата на обл. Видин, вкл. в община Димово. Така
порверяващите стигнали и в землището на с. К., общ. Д., обл. В.. Там на едно
място видели да се товари МПС с дървесина и решили да проверят
законността на извършваните действия – по добив и извозване на дърветата. В
2
близост до товареното МПС открили и лицензирания лесовъд – жалбоподател
Р. И., който им обяснил, кой е, какво отношение има към дървата, от къде били
добити. И. им представил надлежно позволително за сеч. С. и Н., заедно с Р.
И. извършили проверка на терен – на мястото, което били добити товарените
сега дърва. То отговаряло на издаденото позволително за сеч - отдел 221 „у“,
землище на с. К.. В самото сечище обаче, освен отрязаните надлежно
маркирани преди това дървета, проверяващите констатирали и незаконен
добив – рязани немаркирани дърва, общо 31 бр. ствола. Съобразно вида и
размерите на тези немаркирани отрязани дърва, изчислили кубатурата на
нерегламентирания дървесен добив – 22 пр. куб. м. или 11 пл. куб.м. В
натоварените иначе на завареното МПС, имало както маркирани, така и
немаркирани отрязани дървета.
Своите констатации, Н. и С. отразили в констативен протокол от същата
дата – 10.10.23 г., ведно с указания за следващи се действия – съставяне на
АУАН за консатираното нарушение и спиране сечта в отдела за срок от три
дни. С този портокол бил запознат и самия Р. И., който го подписал.
На 10.10.2023 г. св. Ст. С., съставил АУАН № 863 от същата дата на Р. С.
И., за това, че “в периода 05.10.2023 г. / момента на действие на
позволителното за сеч – разрешаване провеждането на самата сеч/ до
10.10.2023 г. / извършване на проверката/, като лице по чл.108 ал.3 от ЗГ, след
като е получил позволително за сеч № 0742267, в отдел „221“ подотдел „у“,
землище на с. К., обл. В. / ТП ДГС Белоградчик/, не са изпълнени
задълженията, възложени с ЗГ и Наредба № 8 за сечите в горите, като е
допуснал отсичането на 31 бр. дъвета - цер, с кубатура 11 пл. куб. м.,
немаркирани с КГМ в основата на пъна”. Като цифрова квалификация на
деянието, свид. С. посочил – „чл.257 ал.1 т.3 от ЗГ вр. чл.108 ал.3 от ЗГ и чл.61
от Наредба № 8 за сечите в горите“. В акта е вписан – и го подписал, като
свидетел Ив. Н., присъствал на теренната проверка и при съставяне на акта. Р.
И. също подписал и приел копие от документа. Не направил възражения по
акта тогава, нито дал някакви обяснения.
На 04.12.2023 г. въз основа на акта на св. С., е издадено обжалваното НП
№ 863/2023 г. на Директора на РДГ-Берковица, предмет на делото.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
3
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Съдът констатира на първо място, че съобразно събираните още в хода
на административно-наказателното производство пред АНО, а и в съдебното
такова после доказателства – писмени, безспорно и неоспорвано от страните
по делото се установяват, както качеството на жалбоподателя – имащ правото
да упражнява лесовъдска дейност, така и фактите на – получено от него
именно позволително за сеч, отнасящо се за имот в отдел на ГФ – частна
собственост, също - извършената проверка от служители на ИАГ, в
землището на с. К., обл.В., конкретно, които служители са констатирали
нередности и какви, при проведена вече сеч, разрешена с позволителното. В
съдебна фаза на процеса – също няма пречка да не възприемат за истинни и
гласните доказателства – думите на разпитания свидетел, той и
актосъставител.
При съставянето на акта и при издаването на НП обаче, са допуснати
съществени процесуални нарушения на ЗАНН и ЗГ, които налагат отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
На първо място, съдът се съгласява с довода на предсатвителя на
въззиваемата страна, че отговорността за законосъобразното провеждане на
разрешената вече сеч – контрол над тази дейност, е на получателя на
позволителното. Тя възниква от момента, в който му бъде връчен документа -
позволителното за сеч/ респ. е узнал за издаването му/.
Съдът обаче, констатира, че актосъставителят, и от АНО, описвайки
провинението според тях на нарушителя, са употребили термина “допуснал”,
като конкретно изпълнително деяние, което означава според съда, че се
вменява отговорност за “допустителство”, а в тези случаи нарушението е с
особени субект, субектвина страна и участие на трети лица. Извършител на
същото можеше да бъде само лице, съответно оправомощено, но и длъжно да
се противопостави на незаконна дейност, извършвана от другиго. Такива
правомощия може да има само длъжностно лице или работодател. Т.е. между
субекта и другите лица трябва да са налице отношения на власт и подчинение.
За да се осъществи допустителство е необходимо едно или няколко лица да са
започнали неправилната дейност, което е въпрос фактически. Последните
вършат нарушение, което подлежи на установяване и санкциониране. / А в
4
случая няма нито доказано, нито данни дори, кои са тези лица, извършили ли
са и те нарушение и санкционирани ли са за него/. Изпълнителното деяние
при допустителството се осъществява чрез бездействие, като субектът знае, че
се извършва незаконна дейност и въпреки това не упражнява предоставените
му от закона правомощия. В резултат на бездействието възниква едно трайно
състояние, което ще трае непрекъснато до момента, в който деецът упражни
своите правомощия или докато дейността на третите лица бъде прекратена от
друго оправомощено лице или от самите тях. Нарушението ще е довършено с
факта на осъщественото бездействие. Формата на вината при
допустителството е пряк умисъл. В този смисъл не може да се приеме за
доказано, че жалбоподателят е знаел, че друго лице или лица, отпочнали
фактическата сеч на дървета в сечището, са нарушили законови разпоредби
при своите действия, за да отговоря той за допустителство. Съдът
същевременно констатира, че актосъставителят в с.з. заяви, че е консатитрал
нарушение и съставил акт за такова - изразено в „неупражнен контрол” от
страна на Р. И. при провеждане сечта, а отделно - такава към момента на
проверката не била и осъщестствявана. В самия АУАН и издаденото НП, няма
подобен израз, като изпълнително деяние „неупражнен контрол“ или „вземане
мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването
на добива на дървесина“ – в съответствие с законовия текст на чл.108 ал.3 от
ЗГ. А доколкото в издаденото НП има текстово вменяване на поведение
„неизпълнение на задължения по ЗГ и Наредба № 8 за сечите в горите“, то
никъде не са конкретизирани същите – за кои задължения става въпрос, по кои
разпоредби от тези два нормативни акта, тъй като чл.257 ал.1 т. 3 от ЗГ има
предвид вече конкретни такива в сферата на „мерки за предотвратяване и
спиране на незаконни дейности в горските територии или за премахване на
последиците от нарушенията;“, а чл.61 от Наредба 8/2011 г. за сечите в горите
пък, възлага упражняване на контрол по повод дейности, подробно изброени
след препращане отново - в чл.47 и чл.48 от същата Наредба.
Затова и съдът не се съгласява, с довода на въззиваемата страна, че не е
имал предвид деяние, осъществено чрез „допустителство“.
При така установените нарушения на материалния и процесуалния закон
при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление,
съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.
5
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 863/04.12.2023 г. на
Директора на РДГ-Берковица, с което на Р. С. И. от гр. В., обл. В., ж. .к „Х.” ..,
вх. ..., ет...., ап...., с ЕГН **********, срещу НП № 863/04.12.2023 г. на
Директора на РДГ – Берковица, е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на
основание чл.257 ал.1 т.3 от ЗГ във вр. чл.108 ал.3 от ЗГ вр. чл.61 от Наредба
№ 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, за нарушение на чл.257 ал.1 т.3 от ЗГ във
вр. чл.108 ал.3 от ЗГ вр. . чл.61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6