Решение по дело №933/2021 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 39
Дата: 28 март 2023 г.
Съдия: Ани Борисова Георгиева
Дело: 20214330100933
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Тетевен, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ани Б. Г.а
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Г.а Гражданско дело №
20214330100933 по описа за 2021 година
Първоначлно исковата претенция на М. И. П. ЕГН********** ,чрез законния
представител и негов баща И. П. М. ЕГН ********** от с. Гложене чрез адв. М. Николова -
Трайкова от САК срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД седалище и адрес а управление: гр. С ххх е
предявена за сумата от 7000лв , като на осн. чл.232 от ГПК е оттелена претенцията за сумата
от 2000лв . С определение № 250 /13.05.2022г. искът е прекратен частично за сумата от
2000лв , като същия следва да се счита заведен за сумата от 5000 лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди .
В исковата молба се твърди ,че на 24.04.2021г. около 17:00ч., на път 358, в района на
67 + 000 км, товарен автомобил „ИХХХХ“ с peг. № C08793CK, управляван от Т. Г. Т.,
предприел маневра изпреварване на л.а. „Ф.П.“ с per. №хххх , който вече е бил подал сигнал
за изменение на посоката си на движение наляво, при което блъска последния в задната му
част и реализира ПТП.При произшествието в л.а. „Ф.П.“ е пътувал пострадалия М. И. М. род
на 10.08.2011г. , който пътувал на задна лява седалка .Посочва ,че причина за
пътнотранспортното произшествие са неправомерните действия на водача на товарен
автомобил ххх, peг. № хххх, който не е съобразил поведението си с правилата на ЗДвП, а
именно с чл. 42 от закона и е причинил телесни увреждания на ищеца .На мястото на
инцидента са пристигнали компетентните органи на МВР и по случая е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3/24.04.2021 г. След инцидента ищецът
е бил силно изплашен и не спирал да плаче , по решение на родителите детето е било
откарано в дома му за да се успокояло в позната обстановка ,след отминаване на
първоначалния шок са се появили болки в областта на лявата лопатка и главата. На
27.04.2021 г. е проведен медицински преглед ,издадено е медицинско удостоверение
№61/21г. е констатирано кръвонасядане с размер 6,4 см. в областта на лявата лопатка и
охлузване в дясната тилна окосмена част на гавата с линейна форма дължина 1,5см.
Получените от ищеца наранявания му причинили болки и страдания ,които били с
интензитет през първите седмици след произшествието ,състоянието на ищеца се е влошило
тъй като същия е инвалид с 95% намалена работоспособност. Детето след инцидента е
станало затворено и подтиснато , появили се признаци на неоснователна тревожност и липса
на концентрация и след преживяното не желаел да се отдели от майка си.
1
Моли съдът на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане във вр. с чл. 45
от Закона за задълженията и договорите, да осъди ЗД „Бул Инс“, ЕИК: ххххх да заплати на
М. И. П. действащ ,чрез своя баща И. П. М. сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева,
представляващи обезщетение за претърпени от него в резултат на ПТП неимуществени
вреди - болки и страдания, ведно със законната лихва върху тях, считано от 21.08.2021г.
/датата на изтичане на 3-месечния срок за произнасяне/ до датата на окончателното
плащане.
В законово установеният срок е постъпил отговор от ответника.В отговора се
твърди ,че не оспорват наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесният лек автомобил
„ххх“, с peг. № хххх . Оспорват механизма на ПТП, като считат, че представените по делото
доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП,
както и изложените от ищеца твърдения относно механизма на ПТП и , че те не намират
опора в доказателствения материал , както и , че събитието е случайно (чл.15 НК) за водача
на МПС като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати
настъпването на вредите. При липсата на акт по чл. 300 ГПК твърденията на ищеца за
търпени вреди, произтекли от непозволено увреждане подлежали на пълно и главно
доказване. Оспорва правните доводи на ищеца за допуснати от водача на МПС нарушения
на правилата за движение по ЗДвП. Ако и доколкото бъде установен фактът на
протИ.правно поведение, осъществено от водача на МПС, твърди,че ПТП и произтеклите
от него вреди са съпричинени от самия пострадал, който с поведението си е създал
предпоставки и условия за настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди, както и
,че е настъпилите увреждания на ищеца не били резултат единствено на виновното
поведение на водача на лек автомобил „ххх“, с peг. № хххх , позовава се на съпричиняване
от страна на пострадалия, който е пътувал в л. а. „Ф.П.", с peг. № хххх без поставен
предпазен колан, в протИ.речие с императивните изисквания на ЗДвП, като така е
допринесъл в значителна степен за уврежданията си. Оспорва твърденията, че в резултат на
процесиото ПТП ищецът е претърпял цитираните в исковата молба телесни повреди - по вид
и степен, както и ,че същите са резултат на реализираното МПС, както и ,че заявените от
ищеца увреждания и болки и страдания в следствие на тях се дължат единствено на
предходни заболявания и на вече проявили се хронично-дегенеративните изменения, от
които ищеца е страдал преди ПТП , както и че ищецът не е сезирал дружеството с
претенция за изплащане на обезщетение по чл. 380 КЗ, тъй като съгласно чл. 380, ал.З КЗ,
непредставянето на данни за банковата сметка от страна на пострадало/увредено лице има
последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не
дължи лихва.Моли съдът да отхвърли исковите претенци, като изцяло неоснователни и
недоказани. Евентуално да намали размера на претендираното обезщетение с оглед
възраженията.Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предяван е иск с правно основание иск по чл.432 ал.1 КЗ .
От представения протокол за ПТП с пострадали лица № 3/24.04.2021 г., съставен от
Л.Щ. дежурен ПТП в РУ Тетевен при ОДМВР Ловеч се установява ,че в срока на
застрахователен договор гражданска отговорност на автомобилистите №
BG/02/ХХХХХХХ,сертификат №BD ХХХХХХХХ със срок на действие 23.07.2020г. до
22.07.2021г. на посочената дата 24.04.2021, на път 358 , р-н 67+000км е възникнало
процесното ПТП . Товарен автомобил „ИХХХХ“ с рег.№ хххххххх ,управляван от лицето Т.
Т. при предприемане на маневра за изпреварване подал синал за измеенние на посоката си
в лявата част и реализира ПТП като блъска л.а „Ф.П.“ с рег.№ хххх в задната му част и
реализира ПТП при което е пострадал ищеца, който е бил в лекия автомобил като пътник .
Като видно от представеното медицинско удостовеерние за пред съд №61/2021г.при ПТП-
то М. И. П. е получил кръвонасядане на гърба и охлузване на главата , представена е и
експертно решение на ТЕЛК от 14.0.2020г видно от което детето М. страда от наследствена
2
моторна и сетивна невропатия и е с 95% неработоспособност. Ищецът е предявил
застрахователна претенция до ЗД „Бул Инс“АД с вх. ре.№ 04-296 180 /21.05.2021г. с която е
преетндирал сумата от 8 000лв. , с което удостоверява , че е сезирал застрахователя с искане
за застрахователно обезщетение по реда и, че е изтекъл срока по чл.498, ал.3 вр.чл.496 КЗ,
като в искането си е посочил и банкова сметка .
По делото не се спори ,че ищцеца като пътник е претърпял ПТП , описано в исковата
молба , спори се размера на исковата претенция и механизма на ПТП .
По делото е разпитана свидетелката Лалка М.а Горчева , която в показанията си твърди
,че била в колата с децата си и внука , синът и дал мигач , но автомобила в кото била бил
ударен отзад и колата се обърнала. Свидетелката държала внука си , който не можел да
говори , излезли от колата , детето не можело да се движи и още го водели по процедури.
Свидетелят Георги Т. заявява ,че се прибрал от курс , тъй като разкарвал стока по
магазините . На правата отсечка след с. Гложене автомобилът в който бил пострадалият
карал след него . Свидетелят видял, че пред него няма никой , погледнал в огледалото и
видял ,че пред зад него също няма никой дал ляв мигач и предприел маневра задминаване ,
като бил в лявата лента , наближил лекия автомобил на 2-3м, кото завил на ляво пред него и
в последния момент светнал мигача му и то набил спирачки и се блъснали.След
катастрофата имало скандал, пътна маркировка нямало и нямало никакв движение.
От приетата по делотосъдебно автотехническа експертиза се установява ,че била на
лице причинно следствена връзка муду поведението на двамата водачи на МПС и
процесното ПТП, тъй като и двамата водачи са създали предпоставки за възникването му
,като не са оценили правилно и адекватно пътната ситуация възникнала при извършените от
тях маневри. Установено е ,че в процесното МПС „Ф.П.“ са монтирани предпазни колани по
два броя на предните и задните седалки .Цитирана е публикация съобразно която , при
поставен колан опасността от нараняване е в пъти по малка , а при скорост до 60 км.ч. 88%
от участниците не са получили травми.
От съдебно медицинската експертиза прието по делото се установява ,че на
пострадалия са нанесени телелсни увреди довели до болки и страдания с временно
разстроство на здравето за срок около една две седмици без опастност за жИ.та и могат да
бъдат причинени от удар в купе на автомобил при раязка промяна на посоката на движение
. В приложената медицинска документация липсват обективни данни за травматологични
промени с поставен предпазен колан , като счита ,че тези увреди биха били избегнати при
сложен предпазен колан . По случая с процесното ПТП е било образувано ДП №103/2021г.
на РУ МВР Ттеетвен за престъпление по чл.343 ал.1 ,б.“б“ от НК , което е прекратено с
постановление с изх.№18.08.21г./12.0.2021г , с указание след влизане в сила на същото да се
изпрати на началника на РУ Тетеевн за продълаване на административно наказателното
производство по отношение на Т. Т.. Издадено е НП № 21-0356-000331/11.10.2021г и
същото видно от справка за нарушител водач е влязло в сила на 22.10.2021г.
Останалите доказателства съдът не обсъжда, тъй като същите или не установяват факти
от предмета на доказване, очертан от предявения иск или не са необходими, с оглед
приетите за безспорни в отношенията между страните факти.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
Основателността на иска, освен наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „ГОА“, сключена с ответника, предполага да се установи и
наличието на правопораждащ деликтната отговорност на застрахования водач, причинил
ПТП фактически състав, който включва елементите: поведение, протИ.правност на
поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и протИ.правното,
виновно поведение. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно
психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено
укорими последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Обективните елементи от
3
състава на деликта следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, като
субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за
оборване на законовата презумпция от страна на ответника. Наред с търпените телесни
болки, породените от травмите, безспорно се установява по делото, че вследствие от ПТП
ищеца е претърпял неимуществени вреди, изразени и в душевни страдания, ищецае дете ,
което е било много уплашено , още по-вече ,че страда от наследствена моторна и сетивна
невропатия и е с 95% неработоспособност.Претърпените от ищеца обсъдени по-горе
неимуществени вреди - телесни болки и душевни страдания в пряка причинно - следствена
връзка от процесното ПТП, за което е отговорен застраховалия гражданската си отговорност
при ответника - застраховател, обуславят доказаност на прекия иск на ищеца по за
претендирано застрахователно обезщетение по основание.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди. Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедлИ.ст, на основание
чл. 52 ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната претенция, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди от една страна, а от друга -
съдът да прецени паричното обезщетение във всеки конкретен случай. Съгласно практиката
на ВКС понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време. Критерият за справедлИ.ст не е абстрактен, а винаги се определя от съществуващата
в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитието на самото общество в конкретната държава.Преценявайки събраните по делото
доказателства /съдебно медицинска експертиза и свидетелски показания/ за преживените от
ищеца болки и страдания от получените травми, на пострадалия са нанесени телесни увреди
довели до болки и страдания с временно разстройство на здравето за срок около една две
седмици без опасност за жИ.та поради ,което и във вр. с критериите в ППВС № 4/68 г.,
конюнктурата в страната към момента на ПТП,конкретните икономически условия, съдът
намира, че справедлИ. обезщетение е такова в размер на 3000 лв., като до пълния
претендиран размер от 5000лв отхвърля ,а именно за 2000лв. При определяне на същия
съдът съобрази характера на травмата, състояща се в нанесени телесни увреди довели до
болки и страдания с временно разстроство на здравето за срок около една две седмици без
опастност за жИ.та Взета бе предвид възрастта на ищеца, продължителността на
възстановителния период, както и факта, че по делото няма данни за в бъдеще да се очакват
усложнения на здравословното състояние на ищеца при тези травматични увреждания.
Съдът съобрази и последиците в психологичен план /при всички случаи претърпян
инцидент от ПТП оказва негативно психо-емоционално отражение върху пострадалия/.
Настоящатаат инстанция приема ,че ищецът, който е малолетен и е бил с близките си в
автомобила , кото е претърпял ПТП , е претърпял инцидента и тъй като е бил без предпазен
колан е получил гореописаните от съдебно медицинската експертиза травми защото
близките му не са упражнили надзор така, че обезопасителния колан да е поставен и
закопчан , което представлява протИ.правно бездействие, но същото не е съпричинително.
ПротИ.правното бездействие на ищеца е изведено от разпоредбата на чл.125, ал.3 СК,
според която родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете.
Съдът счита ,че неупражненият върху малолетното дете надзор от родителя му, не
представлява бездействие, което да се квалифицира като съпричинително по смисъла на
чл.51, ал.2 ЗЗД , тъй като приносът следва да се отчете и когато е резултат на неупражнен
върху малолетното дете надзор от родителите му, без да е от значение вината на
упражняващия надзор. Според настоящия състав преценката върху кого тежи задължението
за обезопасяване на пътуващо в МПС малолетно дете следва да се разреши при прилагане на
разпоредбите на специалния закон – Закона за движение по пътищата, за да се направи
разграничение по размер между вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното
поведение на причинителя, и вредите, причинени от пострадалия, респ. лицето, което
4
упражнява надзор върху него. Следователно водачът, превозвайки малолетно дете на девет
години в автомобил, който е оборудван със система за обезопасяване , нарушава установена
в закона забрана, след като не се е погрижил същото да бъде с предпазен колан . Спазването
на изискването от водача , да постави или да се убеди, че детето е с предпазен колан и е
закопчан, задължението е пряк израз на вменената на водача завишена грижа, която той
трябва да полага при управление на МПС, когато в превозното средство пътува дете под
определената в закона възраст в случая малолетно , която е задължение на всеки родител да
упражнява надзор над малолетното си дете, в случая същия е и водач на МПС-то .По
изложените съображения настоящият състав приема, че в случая евентуалното пътуване на
пострадалия в лекия автомобил без закопчан предпазен колан, е резултат на протИ.правното
поведение и на водача, поради което не би бил налице принос на пострадалия за възникване
или за увеличаване на вредите, вследствие липсата на упражнен надзор от неговия родител,
който управлява автомобила.
При този изход от спора ищеца има право на част от разноските за производството по
реда на чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно на уважените искове, установени в общ размер от 700
лв. /държавна такса и възнаграждения за вещи лица по СМЕ и САТЕ/, съгласно представен
списък по чл. 80 ГПК. Ищецът е бил представляван от адв. М. Трайкова при условията на
.чл.38 от ЗА - оказана му е безплатна правна помощ и съдействие. Предвид ,че искът
частично е отхвърлен на ищеца следва да се заплатят съразмерно уважената част
разноските за държавна такса и експертизи ,а именно 420лв , а на адвокат М.Б.Н.-Т с адв.
№********** от САК със слебен адрес гр. С. , ХХХХХХХХХХХХ в размер 600 лева по
чл.7 ал.2 т.2 от НМАВ .Що се отнася до искането на защитника възнаграждението му да се
определи с ДДС , това е искане следва да се остави без уважение , тъй като освен ,че следва
да се представят доказателства ,че лицето е регистрирано по ДДС, то дейности и доставки,
които не попадат в обхвата на ЗДДС са доставки, осъществявани между физически лица
извън независима икономическа дейност, дейности, извършени от физически лица по
трудово правоотношение, безвъзмездните доставки и всички дейности и доставки на
държавните и местните органи, когато са извършвани в това им качество, тоест
осъществената правна помощ е безплатна.
Право на разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК има и ответника, съразмерно с отхвърлената част
от исковите претенции, установени са ,че са заплатени 840 лв. – за възнаграждения за
процесуално представителство , като с опредееление по чл.248 ПК е допълнено в частта за
разноските опредеелние №250/ 1.05.2022г в частта за разноските като ищецът е осъден да
заплати сумата от 240лв , тъй като адвокатското възнараждение е било заплатено на базата
на първоначално претендираната сума от 7000, тоест остатъкът от тази сума се равнява на
680 лв ,както и 540лв разноски по делото за експертизи и свидетел , съразмерно уваженаат
част от иск 488 лв. общо разноски за процесуално представителство и експертизи .
Така мотивиран, Тетевенският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИКхххх3 седелище и адрес на управление гр. С. ,
бул. „Д.Б. представлявано от С.П. и К.К. да заплати на М. И. П. ЕГН********** ,чрез
законния представител и негов баща И. П. М. ЕГН ********** от с. ххххххххх на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 3000/три хиляди / лв. обезщетение на неимуществени
вреди – болки и страдания, настъпили като резултат от ПТП на 24.04.2021г., на 24.04.2021г
на път 358,район 67+000 причинено виновно от Т. Г. Т., който управлявал Товарен
автомобил „ИХХХХ“ с ре.№ хххххххх , в едно със законната лихва върху тях, считано от
21.08.2021г. /датата на изтичане на 3-месечния срок за произнасяне/ до датата на
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния заявен размер от
5000 лв., а именно за 2000лв.

5
ОСЪЖДА на осв. Чл.78 ал.1 ГПК ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИКхххх3 седелище и адрес на
управление гр. С. , бул. „Д.Б. представлявано от С.П. и К.К. , да заплати на М. И. П.
ЕГН********** ,чрез законния представител и негов баща И. П. М. ЕГН ********** от с.
ГГ. сумата от 420 лв. разноски по делото .

ОСЪЖДА на осн. чл.38 от Закона за адвокатурата ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИКхххх3
седелище и адрес на управление гр. С. , бул. „Д.Б. представлявано от С.П. и К.К. да заплати
на адвокат М.Б.Н.-Т с адв.№********** от САК със служебен адрес гр. С. ,
ХХХХХХХХХХХХ и адрес за кореспонденция гр. С. , кв. Симеоново, ул.“76“ 15 в размер
600 лева за процесуално представителство на М. И. П. .

ОСЪЖДА на осн. Чл.78 ал.3 ГПК М. И. П. ЕГН********** ,чрез законния
представител и негов баща И. П. М. ЕГН ********** от с. ххххххххх да заплати на ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИКхххх3 седелище и адрес на управление гр. С. , бул. „Д.Б.
представлявано от С.П. и К.К. сумата от 488 лв. разноски по делото .


РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Ловешки съд в двуседмичен срок от връчване
на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
6