Решение по дело №838/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 41 от 19.06.2024 г., постановено по НАХД № 106 по описа за 2024 г., Районен съд – Тетевен е потвърдил Наказателно постановление № 23-0356-000164/15.06.2023 г. на Началника на РУ Тетевен при ОДМВР Ловеч, с което на Д. Ц. М. от гр.Койнаре, на основание чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца, за нарушение на чл.174, ал. 3 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Д. Ц. М., чрез адвокат С. С. от Адвокатска колегия – Ловеч, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, постановен при допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва се, че в обжалваното решение, съдът не обсъжда възраженията, касаещи събраните нови доказателства по делото, а именно - разпечатка от техническото средство „Дрегер Алкотест 7510” за дата на извършване на проверка, както и дали действията на полицейските служители при проверката на М., касаят правилното ползване на техническото средство, съгласно Инструкцията за употреба на техническото средство „Дрегер Алкотест 7510". Счита се, че начинът, по който е използвано техническото средство от служителите на РУ Тетевен няма нищо общо с Инструкцията за работа, т.е. те не познават възможностите и начините да извършват проверка на лице за наличие на алкохол. Сочи се, че показанията на полицейските служители за отказ от даване на проба са непоследователни, противоречиви, непълни и дадени от лица, които очевидно не познават напълно възможностите на техническото средство и начина на ползването му, като именно тези им пропуски са причината да не бъде отчетена проба, а не категоричен отказ от даване на проба, каквото е записано в АУАН и обжалваното НП. В тази връзка се посочва, че съдът въобще не е обсъдил тези възражения в обжалвания съдебния акт, поради което последният не отговаря на изискванията на процесуалния закон. Счита се, че съдът неправилно е приел, че няма допуснати процесуални нарушения при издаване на

обжалваното НП, след като пред въззивния съд е установено, какво се е случило при проверката, което не е описано в АУАН и НП, и което представлява неотстранимо процесуално нарушение. Твърди се, че съдържанието на НП и АУАН не отговарят на императивните изисквания на ЗАНН, визирани в чл. 42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, а като не е установил това и е приел противното, съдът е допуснал също процесуално нарушение. Счита се, че съдът е допуснал процесуално нарушение и при изписването на наложеното наказание в диспозитива на решението, като е посочил, че то е такова по чл.174 ал. 3 от ЗДвП, а в действителност в НП е посочена нормата на чл.174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП. В заключение се моли за отмяна на оспореното решение, както и на издаденото НП.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. По делото са представени писмени бележки от адв.С. с доводи за отмяна на съдебния акт, аналогични на изложените в касационната жалба.

В съдебно заседание ответникът не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на Д. М. затова, че на 16.04.2023г. около 20:56часа в гр.Тетевен на [улица], при м.“Дълбоки дол“ в посока с.Гложене, управлява собствения си л.а. Порше Кайен рег.№[рег. номер], като водачът отказва да му бъде извършена проверка с техн.средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр.№ARNJ 0025 за установяване употреба на алкохол; На водача е издаден талон за медицинско изследване №0038141 и стикери за сигурност А054775; НП се издава на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН и Постановление на РП-Ловеч с №1807/23г. Нарушението е квалифицирано по чл.174 ал.3 от ЗДвП.

Районният съд е установил фактическата обстановка по делото въз основа на събраните писмени и гласни доказателства. Последните съдът кредитирал с доверие, тъй като свидетелите са очевидци на управлението на МПС от М. и на отказа на водача да бъде изпробван за алкохол с техническо средство. Посочил е, че анализът на доказателствата налага извод, че водачът на практика е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство, въпреки че е направил няколко опита да бъде изпробван, същият не е издишвал необходимото количество въздух в техническото средство и същото не е отчело при опитите му никакъв резултат. Счел е, че М. съзнателно не е издишвал необходимото количество въздух в техническото средство, което е отказ да даде проба за алкохол, за да бъде установено по несъмнен начин дали управлява автомобила след употреба на алкохол. Посочил е, че няма друга причина, а и такава не се сочи, която обективно да възпрепятства водача да даде проба за алкохол, освен неговото съзнателно поведение, изразяващо се в многократни опити за проба, но без резултат. Позовавайки се на нормата на чл.3а от Наредба №1 от 19.07.2017г. съдът е приел, че водачът е следвало задължително да даде кръвна проба за лабораторно изследване, за да бъде безспорно установено дали управлява след употреба на алкохол и когато поради някаква причина пробата с техническо средство е некачествена, и когато водачът откаже или физическото му състояние не позволява проверка с техническо средство. Посочил е, че в случая е издаден талон за медицинско изследване на кръвта, който е подписан от водача, взет от него, но не се е явил в указания му в талона срок за вземане на кръвна проба. Т.е. налице е отказ от страна на водача да даде кръвна проба и при наличието на отказ от негова страна да бъде изпробван с техническо средство, то правилно е ангажирана отговорността му за нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Счел е още, че както в акта, така и в НП нарушението е описано пълно и ясно, отразени са дата и място на неговото извършване и обстоятелствата, при които е извършено, като дадената правна квалификация е правилна. Посочил е още, че в акта и НП е налице единство по отношение посочените за нарушени правни норми. За неоснователно е счел възражението в жалбата, че нарушението е неправилно квалифицирано, като е счел, че нормата на чл.174 ал.3 от ЗДвП съдържа в себе си както състав на самото нарушение, така и съответната санкция на водача на МПС, който откаже да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол или не изпълни предписание за медицинско изследване. В заключение е направил извод, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушение, като актът и НП съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити и са годни да породят целените с тях правни последици, както и че по безспорен начин е доказано, че М. е осъществил от обективна и от субективна страна вмененото му нарушение, съставомерно по чл.174 ал.3 от ЗДвП, като правилно са определени наложените наказания, както и отнемането на контролни точки.

Решението е съответно на доказателствата по делото и материалния закон. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за доказано нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП от водача на МПС. Фактическите констатации и правните изводи в тази насока формирани от районния съд се споделят изцяло от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Дадените от касационната инстанция указания за излагане на мотиви дали при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията на ЗАНН относно реквизити, правна квалификация, извършено и доказано нарушение, и анализ на доказателствата, са съобразени от районния съд. Даден е и отговор на възраженията в жалбата до съда. Ето защо съдът не е допуснал твърдяното в жалбата процесуално нарушение. При пълен анализ на събраните по делото доказателства, включително гласни такива, районният съд е направил правилна правна преценка за безспорно установено и доказано нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП, извършено от водача на МПС М., а именно отказ да му бъде извършена проверка с техн.средство Алкотест Дрегер 7510 за установяване употреба на алкохол, като съзнателно не е издишвал необходимото количество въздух в техническото средство. В тази насока са и свидетелските показания, включително и за обстоятелството, че лицето е споделило, че е употребило алкохол и няма да дава проба. Като е достигнал до аналогичен правен извод, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от твърдяните пороци в касационната жалба, и следва да бъде оставен в сила.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал.2, пр. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 41 от 19.06.2024 г., постановено по НАХД № 106 по описа за 2024 г. на Районен съд – Тетевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.