СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в
публичното заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл. съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гюрова
в. гр. д. № 14714 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 208964 от 03.09.2019 г. по гр. д. № 46674/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 50 състав, „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК ******е осъдено да
заплати на С.М.М., ЕГН **********, сумата от 10 000,00 лева - обезщетение за
претърпени имуществени вреди - платен задатък по предварителен договор за
продажба на недвижим имот с идентификатор № 48489.27.770 от КК и КР на гр. Монтана
от 01.03.2017 г., настъпили поради неизпълнение по Договор за присъединяване на
обекти на потребители към разпределителната електрическа мрежа на „Ч.р.Б.“ АД
ДПЕРМ **********/2013 SAP № IB-33-13-40081 от 09.07.2013 г., ведно със законната лихва от 16.07.2018
г. до окончателното й изплащане.
С
решението „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК ******, е осъдено да заплати на С.М.М., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1396,00 лв. – разноски по делото.
Срещу
така постановеното решение, с което предявеният иск е уважен,
е подадена въззивна жалба от ответника „Ч.Р.Б.“ АД, в която са развити съображения за неправилност и незаконосъобразност на
атакувания акт. Отправено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковата претенция да бъде отхвърлена. Въззивникът оспорва възприетия от
първостепенния съд извод, че
доказателствената тежест при направеното оспорване на достоверната дата на
представения по делото предварителен договор, е за ответника. Твърди, че по
делото не били доказани твърденията на ищцата за виновна забава на електропреносното
дружество. Излага, че задължението на ответника да присъединява обекти към
електрическата мрежа не е абсолютно, а е свързано с изпълнение на задълженията
на бъдещия потребител, в който смисъл поддържа, че ищцата не е изпълнила
своевременно всички свои задължения по сключения между страните договор. Сочи,
че ищцата предоставила на електроразпределителното дружество само част от необходимите
за присъединяването на имота към електрическата мрежа документи, сред които
липсвали план „Пожарна безопасност“, план „Управление на строителни отпадъци“,
а също и документ за въвеждането на обекта в експлоатация. В заключение поддържа,
че ищцата е неизправна страна, поради което релевираната от нея претенция за
обезщетение е неоснователна. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от С.М.М., в който се
моли жалбата да бъде оставена без уважение и потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно.
Софийски градски съд, след като
обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално
допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При
постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбата
оплаквания, същото е и правилно.
Във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:
СРС, I
Гражданско отделение, 50 състав е бил сезиран с осъдителен
иск, с правно основание чл. 82 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата обосновава
съдебно предявеното си право при твърдения, че е претърпяла имуществени вреди,
под формата на претърпени загуби, в размер на 10 000 лв., представляващи върнат
задатък по сключен с трето за делото лице предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, поради неизпълнение на поето от нея
задължение да прехвърли собствеността върху имота при договорени условия същият
да е присъединен към електроразпределителната мрежа. Поддържа, че това
неизпълнение е в резултат на противоправното виновно бездействие на ответното
дружество, което в уговорения помежду им срок по силата на Договор за присъединяване на обекти на потребители към
разпределителната електрическа мрежа не е изпълнило
задължението си да изгради съоръженията за присъединяване и да присъедини
процесния недвижим имот към електроразпределителната мрежа.
От представения и приложен на л. 6 по делото нотариален акт № 46, том
VII, дело № 538 от 2012 г. за
покупко-продажба на недвижим имот, се установява, че С.М.М. е придобила право
на собственост върху поземлен имот, с идентификатор № 48489.27.770 от КК и КР
на гр. Монтана.
С определението на
съда, по реда на чл. 140 ГПК, от 21.01.2019 г., за безспорно и ненуждаещо се от
доказване е обявено обстоятелството за наличието на облигационно правоотношение между страните по Договор за
присъединяване на обекти на потребители към разпределителната електрическа
мрежа на „Ч.р.Б.“ АД ДПЕРМ **********/2013 SAP № IB-33-13-40081 от 09.07.2013 г.
Съгласно чл. 2 от договора за присъединяване на обекти на
потребители към разпределителната електрическа мрежа на „Ч.р.Б.“, ответното
дружество се задължава да изгради съоръжения за присъединяване на процесния
имот за своя сметка, а ищцата, в качеството на присъединявано лице, да
проектира и предостави разрешението им за строеж.
Видно от представения по делото договор, срокът за изпълнение на
задължението на ответника за изграждане на съоръженията за присъединяване на
недвижимия имот към електроразпределителната мрежа, е 26 месеца от издаване по
съответния ред на разрешението за тяхното изграждане, съгласно чл. 13 вр. чл.
10, ал. 2 от договора. От
приетия като писмено доказателство договор от 09.07.2013 г., се установява, че в него не е уговорен срок за
предоставяне на разрешението за строеж на съоръженията за присъединяване от
страна на присъединяваното лице. В този смисъл правилно районният съд е приел,
че доколкото в Договора за присъединяване на обекти на потребители към
разпределителната електрическа мрежа на „Ч.р.Б.“ АД не е уговорен срок за
предоставяне на разрешението за строеж на съоръженията за присъединяване от
страна на присъединяваното лице, в настоящата хипотеза не може да се приеме, че
е налице забава на кредитора и възражението на въззивника в тази насока е
неоснователно.
От приложеното по делото разрешение за строеж № 35
от 21.05.2015 г., издадено от главния
архитект на Община Монтана, се установява, че за ПИ с идентификатор
№48489.27.770 от КК и КР на гр. Монтана, е разрешен строеж на кабелно ел.
захранване. Разрешението за строеж е влязло в сила на 15.06.2015 г.
От предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 01.03.2017 г. се установява, че продавачът С.М.М. се задължава да
прехвърли на купувача В.П.Н.правото на собственост върху ПИ с идентификатор № 48489.27.770
от КК и КР на гр. Монтана, ведно с жилищната сграда, чрез договор за
покупко-продажба, при продажна цена от 200 000 лв. По силата на чл. 1.1,
б. „а“ купувачът се задължава да заплати на продавача, в срок до 20.09.2017 г., сумата от
10 000 лв. – задатък, като останалата сума от 190 000 лв. страните са
уговорили да бъде платена в деня на сключване на окончателния договор за
покупко-продажба.
Видно от договора, продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху имота на купувача, в срок до 31.03.2018 г., като е
уговорено, че в случай, че окончателен договор за покупко-продажба не бъде
сключен по-рано, страните се задължават да се явят пред нотариус на 30.11.2017 г.
за сключването му. В чл. 2.7 от предварителния договор страните са постигнали
съгласие, че продавачът се задължава до
датата на сключване на окончателния договор да осигури присъединяване на имота
към електроразпределителната и водопреносна мрежа, като при забавено изпълнение
на продавача на някое от задълженията по договора, е уредена мораторна
неустойка, която забава ако продължи повече от 7 дни, купувачът има право да
развали договора по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД с едностранно писмено изявление,
а купувачът се задължава да върне платения задатък в двоен размер.
От представеното от ищеца уведомление от 12.03.2018 г.,
изходящо от купувача по предварителния договор за покупко-продажба - В.П.Н., е
видно, че последната е отправила волеизявление до ищцата за разваляне на
сключения помежду им предварителен договор, на основание чл. 3.1.1. поради
забава повече от 7 дни поради неизпълнение на задължението от страна на
продавача до датата на сключване на окончателния договор за покупко-продажба –
30.11.2017 г. имотът да бъде присъединен към електроразпределителната мрежа. В
уведомлението В.П.Н.е поискала и връщане на дадения от нея задатък в двоен
размер, а именно 20 000 лв. От представените по делото платежни документи
се установява, че на 18.06.2018 г. в полза на купувача В.П.Н.по банкова сметка ***.
Неоснователно е възражението на въззивника, че липсва
забава от страна на „Ч.Р.Б.“ АД за изпълнение на задължението
му да присъедини към разпределителната електрическа мрежа собствения на ищцата
имот. Както бе посочено по-горе срокът
за изпълнение на това му задължение вменено с процесния между страните договор,
е 26 месеца от издаване по съответния ред на разрешението за строеж на съоръженията
за присъединяване. От данните по делото е видно, че такова разрешение за строеж е издадено
на 21.05.2015 г., и е влязло в сила на 15.06.2015 г., което означава, че
ответникът е следвало да изпълни задължението си най-късно до 15.08.2017 г.
Няма данни по делото „Ч.Р.Б.“ АД към тази дата да е присъединил към разпределителната електрическа мрежа въпросния
недвижим имот. Освен това ответникът изрично в отговора на исковата
молба заявява, че съоръженията за присъединяване са в процес на изграждане и
финализирането им предстои в най-кратък срок. Следователно признава, че в
уговорения между страните срок не е изпълнил задължението си да изгради
съоръженията за присъединяване на имота към електроразпределителната мрежа и да
го присъедини към нея. Нещо повече, за да обоснове, че неизпълнението на задължението
му се дължи на виновно поведение на присъединяваното лице, ответникът в отговора на исковата молба излага,
че ищцата не му е предоставила част от необходимите документи за присъединяване
на имота към разпределителната електрическа мрежа, сред които обаче не твърди
да е разрешението за строеж, което именно е меродавно за началото на
изпълнението на вмененото му с договора задължение. Ето защо оплакването на
жалбоподателя за безвиновна забава е неоснователно.
От представените и приети като писмени доказателства по делото, допуснати
пред въззивната инстанция, на основание чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК - договор за
продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност от
06.03.2020 г., сключен между „Ч.Р.Б.“ АД, като продавач, и С.М.М., в качеството
си на купувач, споразумение № **********/06.03.2020 г. към договор за продажба
на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност № 210042257798 от
06.03.2020 г., и фактура № **********/06.03.2020 г., се установява, че едва към
06.03.2020 г. собственият на ищцата поземлен имот е присъединен към
електроразпределителната мрежа. Следователно ответното дружество не е изпълнило
в срок задължението си по сключения между страните договор от 09.07.2013 г., а
именно да присъедини процесния недвижим имот към електрическата мрежа в
уговорения срок от 26 месеца от издаването по съответния ред на разрешението за
строеж, поради което и на основание чл. 82 вр. чл. 79 ЗЗД,
при виновно неизпълнение на договорните задължения, изправната страна има право
на обезщетение, което обхваща всички причинени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението. Доколкото неизпълнението на задължението на ищцата
по сключения с В.П.Н.предварителен договор за покупко-продажба да осигури до
датата на сключване на окончателния присъединяването на имота към електроразпределителната
мрежа, е в резултат от неизпълнението на
ответника „Ч.Р.Б.“ АД в срок да изгради съображенията и да присъедини обекта
към електроразпределителната си мрежа, то съдът намира, че по делото е установено ищцата да е
претърпяла вреди, които са в размер на заплатената от нея сума от 10 000
лв. – върнат задатък по разваления предварителен договор сключен с третото
лице.
Не се споделя и доводът на жалбоподателя, че неизпълнението на задължението
му да присъедини към електрическата мрежа недвижимия имот, се дължи на
противоправно поведение от страна на ищцата, доколкото тя предала на
електропреносното дружество само част от необходимите за присъединяването
документи, сред които обаче липсвали план „Пожарна безопасност“, план „Управление
на строителни отпадъци“, а също и защото ищцата не предоставила документ за въвеждането
на обекта в експлоатация, което я правело неизправна страна по договора,
съответно не можела да претендира процесната сума като обезщетение за
претърпени имуществени вреди. По отношение на твърдението на жалбоподателя, че ищцата не е предала на
електропреносното дружество необходимите за присъединяването на имота към
електроразпределителната мрежа документи - план „Пожарна безопасност“ и план
„Управление на строителни отпадъци“, въззивният съд счита, че от данните по
делото не се установява относимостта им към началото на изпълнението на
задължението на ответника да изгради съоръженията за присъединяване на
процесния недвижим имот към електрическата мрежа. В този смисъл изпълнението на
задължението на ответника по договора не е обусловено от предшестващото
предоставяне на гореописаните документи на „Ч.р.Б.“ АД.
На следващо място, споделя се от настоящия въззивен състав доводът на
ищцата, че за да бъде въведена в експлоатация една сграда, е необходимо тя да
бъде присъединена към мрежата на електроразпределителното дружество. Ето защо
ответникът не може да възрази, че не е изпълнил задължението си да присъедини
към електроразпределителната мрежа обекта понеже не му бил предоставен от
ищцата надлежен акт за въвеждане на сградата в експлоатация, тъй като такъв акт
няма как да бъде издаден ако сградата не е присъединена към електрическата
мрежа. Затова престацията на ответника по присъединяване на имота към
електрическата мрежа няма как да е обвързана от представянето преди това на акт
16, и виновно поведение на ищцата по делото не се установява.
По възражението на въззивника за липса на достоверна дата
на представения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, от
01.03.2017 г., съдът намира следното: Противно на възприетото от районния съд, доказателствената
тежест при направено оспорване по реда на чл. 181 ГПК е за лицето, което
претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или
обективирани в частния документ. Такава страна в настоящата хипотеза е ищцата,
поради което ответникът не може да бъде натоварен с тежестта да доказва, че процесният
предварителен договор е сключен на сочената в него дата. Независимо от
неправилния извод на СРС, че при оспорване на достоверната дата на предварителния
договор като частен документ тежестта за доказване пада върху ответника,
въззивният съдебен състав намира, че твърденията на въззивника за
недостоверност на датата на предварителния договор не бяха установени по
несъмнен начин по делото.
В настоящия случай
направеното оспорване от страна на ответника е по реда на чл. 181, ал. 1 ГПК и
касае наличието или липсата на достоверна дата на частен документ и
противопоставимостта му по отношение на трети лица. Представеният предварителен
договор от 01.03.2017 г., сключен между ищцата С.М.М. и трето за спора лице - В.П.Н.по
своята същност представлява частен документ и като такъв принципно няма
достоверна дата за трети лица, какъвто е ответникът, освен при наличието на
някои от предпоставките по чл. 181, ал. 1 ГПК. За установяване факта на
сключване на предварителния договор на сочената в него дата, по делото са представени
уведомление от 12.03.2018 г., както и платежни документи от 18.06.2018 г., които доказателства преценени
поотделно и в своята съвкупност мотивират въззивният съд да приеме, че
предварителният договор е сключен на обективираната в него дата, поради което
наведеният във въззивната жалба довод за недостоверност е недоказан и
неоснователен. Приложеното по делото уведомление от 12.03.2018 г., изходящо от
купувача по предварителния договор за покупко-продажба - В.П.Н., и адресирано
до ищцата С.М., не е оспорено от ответника, и същото сочи на постигната уговорка между тях
по предварителния договор за покупко-продажба на процесния имот и намерението
им да сключат окончателен, съответно отразява и волята на страните относно
срока за изпълнение на поетите задължения. Уведомлението доколкото съдържа в
себе си изявление на третото лице за разваляне на сключения предварителния
договор с ищцата, и предвид неоспорването му от ответника, прави вероятен
изводът, че предварителният договор е от дата 01.03.2017 г. Отделно, по делото
на л. 22-24 са налице и преводни нареждания, които също способстват за оборване
тезата на ответника за антидатиране на предварителния договор. Доказателствената
стойност на платежните документи също не е оспорена от ответното дружество. От тях
се установява извършено на 18.06.2018 г. плащане от страна на ищцата в полза на
купувача по предварителния договор В.П.Н., в размер на 20 000 лв., която
сума тъкмо ищцата твърди да е върнатия от нея задатък в двоен размер на третото
лице. Сумата от 20 000 лв., е преведена по банков път по сметка на третото лице,
което се установява по делото, а и кореспондира с предвидената
по чл. 3.1.1 от предварителния договор отговорност за връщане на уговорения задатък в
двоен размер, поради което следва да се приеме, че тези преводни документи свидетелстват
за настъпило имуществено разместване между страните по повод на развалянето на облигационната
им връзка по предварителния договор за покупко-продажба. Предвид изложеното,
съдът намира, че от ангажираните в производството доказателства се потвърждава, че предварителният
договор е бил съставен на сочената в него дата, а
оплакването на въззивника в тази насока е неоснователно.
С оглед изложените по-горе мотиви, въззивният съдебен
състав счита, че по делото е установено ищцата да е претърпяла имуществени вреди,
под формата на претърпени загуби, изразяващи се в намаляване на имуществото й със сумата, която е върнала като получен
от нея задатък, в размер на 10 000 лв., по развален предварителен договор, сключен с трето лице, вследствие договорното
неизпълнение на ответното дружество в срок да изгради съоръженията за
присъединяване и да присъедини процесния недвижим имот към електроразпределителната си мрежа.
Предвид гореизложените съображения и доколкото крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без
уважение.
По
разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която обаче
не претендира такива, поради което не следва да й се присъждат.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 208964 от 03.09.2019
г. по гр. д. № 46674/2018 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО,
50 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.