Определение по дело №1281/2019 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

номер IV - 1637                                                                                                           град Бургас

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На пети септември, две хиляди и деветнадесета година

в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА 

                                                                                               ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА

Секретар

Прокурор

разгледа въззивно гражданско дело номер 1281 по описа за 2019 година.  

 

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Д.Г.Д. ***, ответник по исковете, срещу Решение №1623/26.06.19г., постановено по гр.д.№162 по описа на Бургаски районен съд за 2019г., с което съдът е:

- изменил решение № 808/14.05.2013 г. по гр. дело № 10578/2012 г. по описа на БРС, в сила от 01.06.2013 г., в частта му досежно местоживеенето на детето Александра Д.Д., ЕГН – **********, режима на лични отношения на това дете с баща й Д.Г.Д., ЕГН – **********, и размера на дължимата на момичето от нейния баща месечна издръжката, както е постановил детето Александра Д.Д. да живее със своята майка К.К. ***, Великобритания;

- определил режим за лични контакти между Александра Д.Д., ЕГН – **********, и баща й Д.Г.Д., ЕГН – **********, всяка трета седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя с преспиване в дома на бащата, като детето ще се взема от дома на майката и ще се връща отново там в края на определеното за свиждане време;

- увеличил размера на дължимата на детето от неговия баща месечна издръжка от 150 лева на 230 лева, като е осъдил Д.Г.Д., да заплаща на дъщеря си Александра Д.Д., чрез нейната майка и законен представител К.К. Иванова, месечна издръжка в размер на 230 лева, считано от подаване на исковата молба на 09.01.2019 г. до настъпването на причина за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане;

- изменил Решение № 1087/29.05.2018 г. по гр. дело № 2165/2018 г. по описа на БРС, в сила от 28.06.2018 г., в частта, с която е заместено съгласието на Д.Г.Д., ЕГН – **********, малолетната му дъщеря Александра Д.Д., ЕГН – **********, да пътува в чужбина, както е разрешил на Александра Д.Д. да пътува с майка си К.К. Иванова, или упълномощено от нея лице, без съгласието на баща й Д.Г.Д., и без ограничения в броя на пътуванията и тяхната продължителност от България в държавите от Европейския съюз (включително и Великобритания) и обратно от тези държави до България в периода от 1 септември на всяка година до 30 юни на следващата година до навършване на четиринадесетгодишна възраст на детето,

- осъдил Д.Г.Д. да заплати на на Районен съд – Бургас сумата от 115,20 лева  представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката на детето и на а К.К. Иванова - сумата от 421 лева, представляваща направени от страната разноски по делото.

Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение, като го намира на първо място за недопустимо, поради липса на компетентност на българския съд, предвид обстоятелството, че детето има обичайно местопребиваване в Кралство Великобритания и компетентен е британския съд. На второ място, решението се счита за неправилно и незаконосъобразно и се претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Оплаквания са изложени досежно наличието на предпоставки за изменение на определената издръжка – според въззивника ищцата не е доказала промяна в обстоятелствата, при които е определен първоначалният размер на издръжката. На второ място оплакванията касаят размера на същата – според въззивника, не е отчетено обстоятелството, че той има и друго задължение за издръжка на друго свое дете.

Оплакванията на въззивника досежно изменение режима на лични отношения с детето са свързани с желанието му да общува повече време с нея; претендира се определяне на по-разширен режим, в каквато насока е направено конкретно искане.

Според въззивника пребиваването на детето във Великобритания и записването му на училище са в нарушение на решението на съда, с което е заместено съгласието на бащата по реда на чл.127а СК. Във връзка с претенцията по чл.127а СК не са изложени конкретни оплаквания срещу първоинстанционното решение; въззивникът намира, че по този въпрос е следвало да бъде изслушано детето и да се извърши международен социален доклад.

При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: препис от първоинстанционното решение е връчен на въззивника на 05.07.19г., чрез адв.Сребков. Въззивната жалба е подадена на 18.07.19г. - в срока по чл. 259 ГПК. Жалбоподателят е лице, което има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, т.к. предявените срещу него искове са уважени.

 

Въззиваемата – ищец по исковете К.К. Иванова, представя писмен отговор на въззивната жалба, чрез процесуален представител адв.С.. В него излага съображения за потвърждаване на решението.

Подробно изложение е направено относно същността на производството по чл.127а СК като такова за спорна съдебна администрация на граждански правоотношения, при липса на съгласие от страна на единия от родителите детето да пътува в чужбина. Анализ е направен и в светлината на Регламент ЕО/2201/2003 на Съвета на Европа, досежно компетентността на съдилищата в държавите – членки по дела за развод, и за родителски права, за да се обоснове извод, че по въпросите за заместващо съгласие по чл.127а СК, българският съд е компетентен да се произнесе.

Според въззиваемата, с постановеното решение интересите на детето са защитени в най-голяма степен. Определеният размер на издръжката от 230 лева не е висок, предвид обстоятелството, че бащата живее в Ирландия, а детето – в Англия.

Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и отговор намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.

Предвид обстоятелството, че не са изложени твърдения, респ. – не са представени доказателства, индициращи че майката не предоставя подходящи условия за живот на детето, въззивният съд намира, че не следва да се извършва международен социален доклад и да се изискват данни и доказателства кога майката и детето са напуснали страната.

Предвид обстоятелството, че въззивникът не е бил изслушан в първоинстанционното производство, съдът намира, че следва да го изслуша по въпросите, които са повдигнати за решаване по делото.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВНАСЯ ВГД №1281/19г. по описа на Бургаски окръжен съд, в съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от 27.08.19г. - на 07.10.2019г. от 14.20 часа.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и ДСП – Бургас на посочените от тях адреси и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото или същите са служебно известни на съда.

ПОСТАНОВЯВА личното явяване на въззивника за изслушването му в съдебно заседание.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззивника – за извършване на международен социален доклад и за изискване на доказателства относно датата на напускане на страната на майката и детето.

УКАЗВА на процесуалните представители – АДВОКАТИ, задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40, ал.7 от Закон за адвокатурата.

На всяка от страните да се връчи препис от настоящото определение.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                           2.