О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № І-2222
град Бургас ,15.11.2018
година
Бургаският окръжен
съд , гражданска колегия , в закрито заседание
на
................15.11.................
през
две
хиляди и осемнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ : Таня
Русева-Маркова
мл.с. Марина Мавродиева
при секретаря.................................................,като разгледа
докладваното
от..........................съдията
М.Карастанчева...ч.гр.д. № 1697 по
описа за
2018 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274
ал. 1 т. 1 от ГПК и е образувано по
повод частната жалба на Д.С.Д. от гр. Б. против определение № 6784/25.09.2018г. постановено погр.д. № 8851/2017
г. по описа на Районен съд-Бургас , с което е спряно производството по
делото до приключване на производството
по чл. 8 и чл. 12 вр.чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца.
В
частната жалба се излагат съображения за необоснованост и неправилност на атакуваното
определение , обосновава се становище, че в случая съдът не е преценил ,че следва да се
приложи именно изключението на чл. 16 от Хагската конвенция ,съгласно което
,нзависимо от наличието на надлежно сезиране
по чл. 3 от същата ,то разглеждането по същество на правото на
упражняване на родителските права не следва да се спира от съдебните или
административните органи на договарящата
държава ,когато молбата не е подадена в разумен срок след получаване на съобщението за противозаконното прехвърляне или задържане на детето ,пред каквато
хипотеза сме изправени по настоящото дело.Подчертава се ,че детето се намира на
територията на РБългария със знанието и съгласието на ответника още от датата на пристигането на двамата
родители в България и след самоволното
отпътуване на бащата на 12.11.2017 г. за
И. –От тази дата следва да се прави преценка дали сезирането на органа по
конвенцията е в разумен срок или не .А сезирането е станало чак след като
ответникът е получил съобщение на
висящото настоящо дело . Моли се
за отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия .
Ответникът
по частната жалба чрез процесуалния си представител я оспорва.Прави възражение и за липсата на международна подведомственост на
българския съд за разглеждане на спора ,имайки предвид и признанието на ищцата
,че до този момент семейството е било трайно установено на територията на друга
държава-членка и обичайното им
местопребиваване е било в К. И..
Частната
жалба е подадена в законния срок по чл. 275 от ГПК ,от процесуално легитимирано
лице.
Разгледана
по същество същата е неоснователна.
Производството
по делото е било образувано по иск с правно основание чл. 107 СК ,предявен от Д.С.Д. от гр. Б против
Г. Д. Т.В. , живущ в гр.Б. ,К. И.
,относно упражняването на родителските
права по отношение на детето Н. Т. Д. и местоживеенето му при майката ,заедно със
съединени искове по чл. 142-144 СК -за
определяне на режим на лични отношения с детето и присъждане на издръжка на същото от
неупражняващия родителските права родител .
Ответникът е оспорил иска,
въвеждайки твърдения, че през от момента
на своето раждане в И. детето Н.
,родено там , заедно с майката – ищцата и бащата –ответника са живели в И. ,където е обичайното им местопребиваване и обичайният адрес на детето е адресът на
ответника в Б. ,където семейството е
живяло от 2015 г. Към отговора на исковата молба на ответника е представен акт за раждане на детето ,издаден от службата по гражданска
регистрация в Б. ,както и семейна снига ,издадена от Министерството на
правосъдието на И. ,удостоверение за адресна регистрация на двамата родители в Б. ,писмо от
медицинската служба в Б. ,която детето е посещавало и график за посещенията
,писмо от работодателя на бащата за предоставен му отпуск през м. ноември 2017
г. ,извадка от регистъра към испанското Министерство на труда и социалните
осигуровки за бащата .От документите става ясно ,че
детето Н. Т. действително е
родено в И. на **.**.20** . Детето е ********* гражданин/придобито гражданство по произход и чрез натурализация/ и от рождението си е живяло в И. ,гр.Б. .През ноември 2017 г. семейството е пристигнало на ваканция в България –за да прекарат предоставения на ответника отпуск .В деня ,в
който той е следвало да се върне в И. ,за да почне работа, майката е заявила ,че не желае да се прибере
в И. и ще остане в България с детето . Ответникът
заявява ,че никога не се е съгласявал да
бъде променено обичайното
местопребиваване на детето ,нито е имал намерение детето да се установява занапред в
България,но след като майката заявила ,че трябва да замине сам ,без детето ,не
му е оставена никаква възможност да се върне с детето си в И. Затова и
ответникът след прибирането си в И.
е отправил искане до испанския централен орган по Хагската конвенция за връщане на
незаконно задържаното в България дете Н. за връщането му в И. При така описаните обстоятелства ,ответникът е
направил възражение за липса на международна компетентност на Бургаския районен
съд да разгледа предявения иск ,тъй като същият е от компетентността на
съдилищата на друга държава-членка –а именно съдилищата в И.
Районният съд не се е произнесъл по
това възражение за липса на международна компетентност ,но с атакуваното
определение е спрял производството по
делото до приключване на производството
по чл. 8 и чл. 12 вр.чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца.
Съгласно чл. 1 от
Регламент № 2201/2003 г. на Съвета на ЕО, този нормативен акт се прилага по
граждански дела, отнасящи се до развод, упражняване на родителските права,
правото на лични отношения, като задълженията за издръжка остават извън
неговото приложно поле. Според принципа на върховенството на правото на ЕО пред
националното право на държавите - членки /прогласен в решение от 15.07.1964 г.
по дело № 6/64 К. против Е. на съда на Европейските общности/, който е неотменима
част от достиженията на правото на ЕС /acquis communitaire/, съществуването на
цитирания Регламент изключва приложението на ГПК и на КМЧП в идентичните сфери
на правно регулиране. Ето защо следва да бъдат прилагани разпоредбите на
Регламент № 2201/2003 г. на Съвета на ЕО дори в случаите, в които има норми от
вътрешния правен ред.
Съгласно чл. 8 от Регламента,
съдилищата на държава - членка са компетентни по делата, свързани с
родителската отговорност, ако детето има обичайно местопребиваване в тази
държава - членка по времето, когато съдът е сезиран.
В случая както в исковата молба
,така и в отговора на същата ,включително и
от анализа на представените многобройни доказателства ,се установява, че детето Н. Т. е ******** гражданин по натурализация и произход и от рождението си живее в И. ,в изключение на
няколко месеца от м. ноември 2017
г. ,когато родителите му са го довели за ваканция и майката е отказала връщането му в И. При това
положение може да бъде направен извод, че, към настоящия момент обичайното
местопребиваване на Н. е на
територията на И. Може да се приеме ,че тук е
налице и хипотезата на чл. 10 от Регламента, постановяващ, че в случай на
неправомерно отвеждане или задържане на дете, съдилищата на държавата-членка, в
която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди
неправомерното отвеждане или задържане, запазват своята компетентност докато
детето придобие обичайно пребиваване в друга държава-членка .
Верно е ,че майката на детето е ********* гражданин, с което е изпълнено
изискването на чл. 12, ал. 3, б. "а" от Регламента,но . компетентността на РС – Бургас не е приета от носителите на родителска
отговорност по смисъла на чл. 12, ал. 3, б. "б" от Регламента,тъй като бащата-ответник по делото е възразил относно международната компетентност на
българския съд.
Тъй
като обаче в случая се касае до наличие
за основание за спиране на производството до приключване на производството по
чл. 8 и чл. 12 вр.чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца ,настоящият съдебен състав счита ,че възраженията на частния жалбоподател ,че
искането за връщане на детето по Хагската конвенция е било подадено в неразумен
срок ,за неоснователно .Не е установено по делото ,че ответникът е давал съгласие за промяна на обичайното местопребиваване на
детето .Напротив – от данните по делото
става ясно ,че родителите са дошли в
България с детето за прекарване на
отпуска на бащата /за което има доказателство,че ме е предоставен именно през
ноември 2017 г. от работодателя му /
и едва след завръщането си в И.
,за да се върне на работа и след
получаването на съобщението за образуваното в България дело за родителски права
,ответникът е разбрал ,че майката няма намерение да се връща с детето в И.
,където е тяхното обичайно местопребиваване –на нея и детето . И в изключително
кратък срок след получаване на съобщението за настоящото дело бащата-ответник е предприел съответните
действия и е подал молба за образуване
на процедура по Хагската конвенция за
връщане на незаконно задържаното дете в страната на обичайното му
местопребиваване .Затова и възреженията в частната жалба са неоснователни и
същата следва да бъде оставена без уважение .
Мотивиран
от горното Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
3.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д.С.Д. ,ЕГН **********-подадена чред адв. адв.Светозар
Стоянов Арнаудов ,съдебен адрес – Бургас ,ул.“Ген Гурко „ № 7А ,ет. 1 ,офис 1А против
определение № 6784/25.09.2018г.
постановено погр.д. № 8851/2017 г. по описа на Районен съд-Бургас , с което е
спряно производството по делото до
приключване на производството по чл. 8 и чл. 12 вр.чл. 3 от Хагската
конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен
съд в едноседмичен срок от съобщението на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.