№ 377
гр. Варна, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20223001000410 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от М. С. М. с ЕГН
********** и А. И. А. с ЕГН **********, и двамата от с.Китка, община
Аврен, област Варна против решение № 198/23.05.2022г. на Варненския
окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 459/21г. в частта, в
която са отхвърлени исковите им претенции срещу ЗД „Бул Инс“ АД за
присъждане на застрахователно обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди в резултат на загубата на техния 18г. син А М С. при
ПТП, настъпило на 09.12.2020г. за горницата над 160 000лв за всеки от тях до
претендираните размери от по 200 000лв, ведно със законната лихва за забава
от 25.01.21г. до окончателното изплащане на задължението. Въззивниците
считат решението в обжалваната му част за неправилно, незаконосъобразно и
постановено в противоречие с материалния закон и нормата на чл.52 ЗЗД,
както и при непълнота на доказателствата. Излагат подробни аргументи за
това. Иска се от съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо
него постанови друго, по съществото на спора, с което да осъди ответното
застрахователно дружество да заплати на всеки от ищците по още 40 000лв до
1
пълния предявен размер от 200 000лв.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение.
Постъпила е и въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД срещу същото
решение, но в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на ищците М.
С.о М. с ЕГН ********** и А. И. А. с ЕГН **********, и двамата от с.Китка,
община Аврен, област Варна застрахователно обезщетение за претърпените
от тях неимуществени вреди в резултат на смъртта на техния син А М С.,
загинал в ПТП на 09.12.2020г., за горницата над по 120 000лв за всеки до
присъдените по 160 000лв. Въззивникът счита решението в обжалваната част
за неправилно и необосновано, постановено в противоречие с разпоредбата на
чл.52 ЗЗД. Излага подробни аргументи за това. Молят решението в
обжалваната му част да бъде отменено.
Въззиваемите по жалбата М. М. и А. А. молят съда остави същата без
уважение като неоснователна.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявените искове в условията на активно субективно съединяване са
с правно основание чл.432 КЗ.
Безспорно установено от фактическа страна по спора е, че процесното
ПТП е осъществено на 09.12.2020г., около 20:00 ч., на път 1-9, при км. 136 +
952 м., на около 1,5 км. от разклона за с. Равна гора в посока гр. Бургас,
между лек автомобил „Мазда 323 Ф”, с рег. No Х ХХХХ ХХ, управляван от И
К А и товарен автомобил „Волво ФХ 16”, с рег. No ХХ ХХХХ ХХ, с
прикачено към него полуремарке „Шмит СЦБ”, с рег. No СВ 69 29 ЕА,
управлявани от В П А. На около 1500 - 2000м след разклона за с. Равна гора,
след лек десен завой (посока Бургас) следвал пътен участък с три ленти за
движение – една в посока град Бургас и две – в посока град Варна, отделени
помежду си с единична непрекъсната разделителна линия. При навлизането
си в средната пътна лента на този прав участък, по посока град Бургас,
водачът на автомобила забелязал движещата се в обратната посока (град
Варна) в крайната дясна пътна лента товарна композиция - седлови влекач
„Волво ФХ 16” и полуремарке „Шмитц”. Вероятно стреснат от насрещните
светлини, водачът на автомобила решил да се върне в своята пътна лента,
2
като извил рязко волана надясно. Тази маневра, съчетана с усложнените
пътни условия – дъжд, мокра и хлъзгава пътна настилка и несъобразената с
тези условия скорост на движение, довело до загуба на контрол върху
автомобила, поднасяне, при което автомобилът напуснал лентата си,
спускайки се безконтролно, навлязъл в крайната дясна лента (посока град
Варна), където странично, с левия си борд се ударил в движещият се по тази
пътна лента товарен автомобил. В резултат на удара пътниците, вкл. и синът
на ищците, загинали на място.
Безспорно установено е още, че гражданската отговорност на водача на
автомобила е застрахована по валидна застраховка „Гражданска
отговорност” по полица NoВО/02/120002451674, издадена от ответното ЗД
„Бул Инс” АД, със срок на действие от 26.08.2020 до 25.08.2021 година,
включващо момента на настъпване на процесното ПТП.
Смъртта на А М С. причинила на ищците изключително силни по
интензитет и продължителност морални болки и страдания. Видно от
заключението на СПЕ ищецът М. М. до процесния инцидент бил психично
здрав. След смъртта на сина си получил Разстройство в адаптацията –
депресивна реакция, с изразени клинично депресивни симптоми, които в
следващите стресогенния фактор месеци отзвучали. При извършения преглед
в.лице е установило емоционално наситени изказвания, без клинична
симптоматика на психично разстройство. Налице е обаче нерационална
преработка на психотравменото събитие, което е причина към настоящия
момент събитието отново да актуализира емоционални изживявания с
дистимен характер. Макар и травмата да не е изцяло преодоляна, ищецът е
със силен характер и се държи като стълб в семейството, има мъжки тип
реакция, емоциите не владеят ежедневието му, те са ситуативни, но
краткотрайни. Ищцата А. А. е диагностицирана с Разстройство в адаптацията
– тревожно депресивно, на фона на конверзионна личност. Отзвучаване на
клиничните симптоми без съответно лечение и психотерапия със „заравяне на
стреса“ не може да се получи. Според медицинския експерт при нея е налице
реална опасност от хронифициране и задълбочаване на психиатричната
симптоматика, както и нейното актуализиране при нова стресова ситуация и
нерационално преработване на настоящия дистрес. Към момента на
психиатричното изследване ищцата е под влияние на случилото се, с
повишена тревожност, чувство на безперспективност, намаляване на
3
обичайните интереси и контакти, нарушение на съня и потиснати емоции.
Непреработването на преживения стрес провокира усещането за
безнадеждност, както и страхове за децата и семейството й.
Според показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели
В Г И, Ш И А. – сестра на ищцата, П П Л и З Р С в семейството на ищците е
била установена близост, разбирателство и взаимна обич между родителите и
техния син, силна връзка и сплотеност. В къщата им всичко било наред,
нямало спорове и караници. Родителите полагали всеотдайни грижи за
своите деца, като особени грижи бащата полагал за възпитанието на своя син,
като го учел на трудолюбие и уважение към другите. Вземал го със себе си да
работи в строителството, за да го научи на занаят. А помагал не само в къщи,
но и на съседи, на приятели. Загубата му ищците понесли много тежко,
изпитвали голяма мъка, душевни болки и страдания, не са спрели да плачат.
Преди катастрофата А. получила инсулт, а след катастрофата й се отключили
и други болести. Съпругът й много се притеснявал за нея, водел я по доктори.
На погребението й станало лошо и извикали Бърза помощ. Ищецът се
затворил в себе си, тъгувал много и плачел, преустановил работа, трудно
преживявал загубата, променил се емоционално. А. била съсипана от мъка,
плачела постоянно, била разстроена и нестабилна, влошило се и
здравословното й състояние, ходела всеки ден на гроба на своя син. Според
свидетелите тази болка и мъка продължава и до днес, ищците ежедневно
говорели за загиналото си дете, за надеждите, които възлагали на него за
старините си.
От показанията на разпитаните пред настоящата инстанция свидетели Л
С Л и И Г С се установи, че ищците били много трудолюбиви и сплотени,
винаги си намирали работа, поддържали няколко къщи и градини в селото.
Били честни, привързани един към друг и помагали на много хора. Грижели
са за всичките си деца, но много държали на А, защото той бил тяхното
бъдеще. Баща му го вземал от малък със себе си в строителството, да го учи
на занаят. Когато А. получила инсулт и не можела да ходи на работа, А
оставил училището и тръгнал на работа с баща си да помага за прехраната на
семейството и за лекарства. А бил добро момче, родителите му били
авторитет за него. Когато станала катастрофата, извикали линейка преди да
съобщят на А.. И двамата много тежко преживели загубата на сина си, не
4
спирали да плачат. М. ходел като дрогиран, явно бил на успокоителни. След
инцидента и двамата почти не излизат, ходят непрекъснато на гробищата,
влошило се много и здравословното им състояние. М. почнал да вдига
кръвно, а А. казвала, че не й се живее. Според свидетеля С и двамата са
отчаяни, М. все си поплаква, иска да се усамотява и да плаче. Споделя, че
синът му много му липсва.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира, че ищците
действително са претърпели твърдяните от тях болки и страдания в резултат
на смъртта на техния син, които се характеризират с висок интензитет и
голяма продължителност. Като най-близки на починалия – негови възходящи,
те безспорно се
ползват с право на обезщетение, тъй като са доказали вредите, които е
справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД.
Противно на твърденията на застрахователното дружество в случая
решението по тълк.дело № 1/2016г. на ОСГТНК на ВКС не намира
приложение, тъй като то касае активната материалноправна легитимация и на
други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат
обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна,
трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят
морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките. Процесният
случай не е такъв. Поради което всички изложени от застрахователя
аргументи за липсата на доказана по-силна трайна и емоционална връзка
между ищците и загиналия им син извън обичайната и традиционната за
българското семейство връзка на родителска и синовна обич и привързаност
са неотносими и по тях съдът не дължи произнасяне.
Така изяснената по делото фактическа установеност налага извод за
наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране
отговорността на застрахователя за обезвреда на претърпените от ищците
неимуществени вреди в резултат на смъртта на техния син, настъпила в
процесното ПТП.
Основният спорен между страните въпрос се свежда до размера на
дължимото застрахователно обезщетение, който следва да бъде определен
съобразно критерият за справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД. В
5
тази връзка съдът съобрази следното :
В т.2-ра на ППВС No 4/68г. са дадени задължителни указания
поприложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост"
повложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са
загубилиактуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно,
а всякогаобусловено от редица конкретни и обективно съществуващи
обстоятелства - начинът на извършване на деликта, характерът на
увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици
за увреденителица, възраст на пострадалия, социално положение, отношение
между него иищците, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и
да ги прецени в тяхната съвкупност. /Така решение No 93 от 23.06.2011 г. на
ВКС по т. д. No 566/2010 г., II т. о., ТК и решение No 111 от 1.07.2011 г. на
ВКС пот. д. No 676/2010 г., II т. о., ТК/. При прилагане на тези критерии в
процеснияслучай съдът съобразява, че пострадалият е млад човек, в активна
трудоспособна възраст, без данни за хронични заболявания и здравословни
проблеми, чиято смърт е настъпила внезапно и е причинила силни болки и
страдания на неговите родители – ищци. В резултат на загубата им рязко се е
влошило здравословното им и психическо състояние, последвано с
изолиране, затруднения в социалното общуване, които и до момента не са
преодолени.
Съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция
при определяне размера на застрахователните обезщетения, отчитайки
икономическата конюктура в страната, както и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Паричен
еквивалент на този вид обществени отношения се явяват лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите
през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане.
Съобразявайки всичко гореизложено, настоящият състав намира, че
обезщетение в размер на по 200 000лв за всеки от ищците е адекватно и
съобразено както с реално претърпените болки и страдания, така и с
практиката на касационната инстанция в сходни случаи, поради което
исковите претенции следва да бъдат уважени в пълния предявен размер.
Началният момент на присъдената лихва за забава не се обжалва.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
6
пострадалия не се поддържа, поради което съдът не дължи произнасяне по
него.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на адв.Р. И. М. от
АК – София се присъжда адв.възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 вр.ал.2
ЗАдв. За допълнително присъденото обезщетение от по 40 000лв за всеки от
ищците й се дължат по 4 620лв с ДДС, съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №
1/2004г. за МРАВ / 2 650лв + 1 200лв / 8% от 15 000лв/ + 770лв ДДС/, или
общо 9 240лв. За защита срещу жалбата на застрахователя с обжалваем
интерес от по 40 000лв за всеки от ищците й се дължат още 9 240лв с ДДС,
или общо 18 480лв.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК ответното дружество дължи държавна такса от
24 000лв за двете инстанции. Същото се осъжда да заплати още 10 520лв
държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 198/23.05.2022г. на Варненския окръжен съд,
търговско отделение, постановено по т.д. № 459/21г. в частта, в която са
отхвърлени предявените от М. С. М. с ЕГН ********** и А. И. А. с ЕГН
**********, и двамата от с.Китка, община Аврен, област Варна искове срещу
ЗД „Бул Инс“ АД за присъждане на застрахователно обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на загубата на техния
18г. син А М С. при ПТП, настъпило на 09.12.2020г. за горницата над
160 000лв за всеки от тях до претендираните размери от по 200 000лв, ведно
със законната лихва за забава от 25.01.21г. до окончателното изплащане на
задължението; както и в частта, в която М. С. М. с ЕГН ********** и А. И. А.
с ЕГН **********, и двамата от с.Китка, община Аврен, област Варна са
осъдени да заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД
, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район
„Лозенец”, ул. „Джеймс Баучер” No 87 по 672лв, представляваща част от
направени разноски по делото по съразмерност с отхвърлената част на иска,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, като вместо него
7
П О С Т А Н О В Я В А :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район
„Лозенец”, ул. „Джеймс Баучер” No 87 да заплати на М. С. М. с ЕГН
********** и А. И. А. с ЕГН **********, и двамата от с.Китка, община
Аврен, област Варна сумата от по ОЩЕ 40 000лв за всеки от ищците,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди в резултат на загубата на техния 18г. син А М С. при
ПТП, настъпило на 09.12.2020г., ведно със законната лихва за забава от
25.01.21г. до окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район
„Лозенец”, ул. „Джеймс Баучер” No 87 да заплати на адв.Р. И. М. от АК –
София адв.възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 вр.ал.2 от Наредба №
1/2004г. за МРАВ в размер на 18 480лв с ДДС.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район
„Лозенец”, ул. „Джеймс Баучер” No 87 да заплати по сметката на Варненския
апелативен съд в полза на Бюджета на съдебната система държавна такса в
размер на още 10 520лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните по реда на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8