О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ……

 

град Кърджали, 11.05.2023 год.

 

Административен съд – Кърджали, ………………………….… в закрито заседание ………….…...…

на единадесети май ………………………...…………………………………………………..……………………….….….

през 2023/две хиляди двадесет и трета/ година,

в състав:

 

                                                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВИКТОР  АТАНАСОВ

                                                                                                             

Секретар ……………………………………….…………………………………………………………………………………....

Прокурор …………..…………………………………………………………..…………………………………………….……..

като разгледа докладваното …………………………….…….…  от съдията ВИКТОР  АТАНАСОВ ………….….. 

административно дело ….… №23 …. по описа на съда …………..….…...... за 2023 година ……….…….

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.213а и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е във връзка с постъпила касационна жалба от С.А.М., ЕГН **********, с постоянен адрес – ***, подадена чрез пълномощника й – адвокат А.С. от АК-***, със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа: ***, против Решение №152 от 05.04.2023 год., постановено по административно дело №23/2023 год. по описа на Административен съд - Кърджали.

С обжалваното съдебно решение Административен съд - Кърджали е отхвърлил жалбата на жалбата на С.А.М., с ЕГН **********, с постоянен адрес – ***, против Решение №2153-08-570 от 16.12.2022 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против Разпореждане №081-00-1026-3 от 02.11.2022 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, издадено на основание чл.54ж, ал.1, във вр. с чл.10 от КСО и с което разпореждане, на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. Със същото решение, жалбоподателката С.А.М., с ЕГН **********, с постоянен адрес – ***, е осъдена да заплати в полза на Териториално поделение на НОИ – Кърджали, с адрес – ***, юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100.00/сто/ лева.

При извършената в съответствие с чл.213а, ал.6 от АПК проверка на редовността и допустимостта на така подадената касационна жалба съдът констатира, че същата е недопустима, на основание чл.215, т.4 от АПК - подадена е против решение, което не подлежи на касационно оспорване.

Съдът намира, че това е така, предвид следното:

Съгласно разпоредбата на чл.119 от Кодекса за социално осигуряване, решенията на административния съд подлежат на касационно обжалване по реда на АПК, с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл.117, ал.1, т.1 и т.2, буква „б“, буква „д“ - за суми до 1000 лева, букви „е“ и „ж“. Елементарният анализ на цитираната норма от КСО сочи, че решенията на административните съдилища, постановени по жалби срещу решения по чл.117, ал.3 от КСО на директора на съответното ТП на НОИ, по принцип подлежат на касационно обжалване, но на такова касационно обжалване не подлежат посочените в тази норма съдебни решения, в петте изчерпателно изброени хипотези. Едно от тези изключения за обжалваемост на съдебните решения е в хипотезата, когато съдебното решение е постановено по жалба срещу актове по чл.117, ал.1, т.2, б.„б“ от КСО, т.е. по жалба срещу разпореждане за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетение за безработица.

С обжалваното с подадената от С.А.М. касационна жалба решение, административният съд се е произнесъл по законосъобразността на решение по чл.117, ал.3 от КСО, издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, именно в хипотезата на чл.117, ал.1, т.2, б.„б“ от КСО, т.е. постановено по жалба срещу разпореждане на За ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали, с което, на жалбоподателката С.М. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, т.е. обжалваното съдебно решение безспорно попада в една от петте изброени в нормата на чл.119 от КСО хипотези, в които същото не подлежи на касационно обжалване. Следва да се отбележи, че горното изрично е посочено и в самото съдебно решение, а именно – в същото накрая изрично е указано, че съгласно разпоредбата на чл.119, във връзка с чл.117, ал.1, т.2, б.„б” от КСО, решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране, но въпреки това, срещу него е подадена касационна жалба до Върховния административен съд, от адвоката - пълномощник на жалбоподателката. За пълнота на изложението съдът намира за нужно да отбележи, че доводите в касационната жалба, с които пълномощникът на жалбоподателката се опитва да обоснове обжалваемостта на това решение, са крайно несъстоятелни, а и неотносими в конкретния случай. Изложените в жалбата доводи, че сумата на претендираното от жалбоподателката обезщетение за безработица, за посочения период от време, би надхвърлила 1000 лева и че „грубо сметнато, за период от четири месеца би се получила сума в размер на 1440 лева“, са неотносими в конкретния случай. Този имуществен критерий, а именно - размер на сумата до 1000 лева и над 1000 лева, е относим единствено относно обжалваемостта на съдебните решения, постановени по жалби срещу актове по чл.117, ал.1, т.2, б.„д“ от КСО, т.е. постановени по жалби срещу разпореждания за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл.98, ал.2 и чл.114, ал.3 и 4, и за прихващане по чл.114, ал.5, но не и относно обжалваемостта на решения, постановени по жалби срещу разпореждания по чл.117, ал.1, т.2, б.„б“ от КСО - за отказ за отпускане на обезщетения за безработица.

Така, от изложеното по-горе безспорно следва изводът, че в конкретния случай, съдебният контрол от по-горна съдебна инстанция на това съдебно решение, по реда на чл.208 и следв. от АПК, е процесуално недопустим, в съответствие с разпоредбата на чл.215, т.4 от АПК, във вр. с чл.119 от КСО.

Предвид горното е ясно, че така подадената касационна жалба е недопустима, като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на оспорване от страната, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане от първоинстанционния съд, в съответствие с новелата на чл.213а, ал.2 от АПК.

Водим от горното и на основание чл.213а, ал.2, във вр. с  чл.215, т.4 от АПК, административният съд

     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:  

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С.А.М., ЕГН **********, с постоянен адрес – ***, подадена чрез пълномощника й – адвокат А.С. от АК-***, със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа: ***, против Решение №152 от 05.04.2023 год., постановено по административно дело №23/2023 год. по описа на Административен съд - Кърджали.

Препис от настоящото определение, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на С.А.М., с постоянен адрес ***, чрез пълномощника й – адвокат А.С. от АК-***, на посочения съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа: ***.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Върховния административен съд, чрез Административен съд – Кърджали, в 7/седем/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страната.

 

 

 

 

 

                                                  С Ъ Д И Я: