Присъда по дело №136/2021 на Районен съд - Първомай

Номер на акта:	5
Дата:	25 ноември 2021 г. (в сила от 13 декември 2021 г.)
Съдия:	Спасимир Спасов Здравчев

Дело:	20215340200136
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	28 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 5
гр. Първомай, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Спасимир Сп. Здравчев
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Наказателно дело
частен характер № 20215340200136 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
Признава подсъдимия Н. Д. СТ., роден на **** година в град Първомай,
област Пловдив, ЕГН **********, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, със средно специално образование, пенсионер, с адрес: ****, за
виновен в това, че в периода от 28.01.2021 година до 30.01.2021 година в
град Първомай, област Пловдив, при условията на продължавано
престъпление разгласява публично позорни неистински обстоятелства за СТ.
Т. Р., ЕГН **********, от град Първомай, област Пловдив, както следва:
на 28.01.2021 година в офиса на Сдружение „Траки - Първомай“ в град
Първомай, област Пловдив, заявява, че СТ. Т. Р. заплашва с уволнение
служител на Сдружението Ат. Т. Д.;
на 30.01.2021 година в дома на член на Сдружение „Траки - Първомай“
А.Р.Д. на улица „**** в град Първомай, област Пловдив, заявява, че е
подал оставка, защото е принуден от СТ. Т. Р.,
– престъпление по чл. 148, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 във връзка с чл.
1

147, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, но на основание чл. 78а, ал. 1 от
НК го освобождава от наказателна отговорност, като му налага
административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева, а на
основание чл. 304 от НПК го признава за невинен в това на 31.01.2021
година чрез интернет пространството в публикуван клип на фейсбук профил
на А.Д.П. да заявява, че СТ. Т. Р. заплашва със саморазправа член на
Сдружението П.П.И. и го оправдава по първоначално повдигнатото
обвинение в тази част.
Осъжда подсъдимия Н. Д. СТ., ЕГН **********, да заплати на
пострадалата СТ. Т. Р., ЕГН **********, сумата от 1500 (хиляда и петстотин)
лева обезщетение за причинените от престъплението чл. 148, ал. 2 във връзка
с ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 147, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК
неимуществени вреди – негативна емоция и неудобство пред други хора от
оклеветяването, ведно със законната лихва от датата на довършване на
продължаваното престъпление – 30.01.2021 година, като до пълния предявен
размер от 2000 (две хиляди) лева отхвърля иска като неоснователен.
Осъжда на основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК
подсъдимия Н. Д. СТ., ЕГН **********, да заплати деловодни разноски,
както следва:
на пострадалата СТ. Т. Р., ЕГН **********, сумата от общо 822,00 лева
– 12,00 лева за завеждане на делото; 60,00 лева за транспортни разходи;
750,00 лева за процесуално представителство;
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд -
Първомай 60,00 лева за държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Присъдата подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в 15-
дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Първомай: _________(п)______________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъда по НЧХД № 136 / 2021 година
С Тъжба вх. № 33262 / 21.06.2021 година по описа на Районен съд -
Пловдив (уточнена с Допълнителна тъжба вх. № 832 / 21.07.2021 година) от
СТ. Т. Р., ЕГН **********, с адрес: *******, чрез адвокат Г.С. С. от
Адвокатска колегия - Пловдив, с адрес: *******, обвинение срещу Н. Д. СТ., с
адрес: г*******, за това, че в периода от 28.01.2021 година до 31.01.2021
година в град Първомай, област Пловдив, при условията на продължавано
престъпление разгласява публично позорни неистински обстоятелства за
тъжителя, както следва:
на 28.01.2021 година пред офиса на Сдружение „Т- П.“ в град
Първомай, област Пловдив, заявява, че тъжителят заплашва със
саморазправа служител на Сдружението Ат. Т. Д.;
на 31.01.2021 година чрез интернет пространството в публикуван
клип на фейсбук профил на А.Д.П. заявява, че тъжителят заплашва със
саморазправа член на Сдружението П.П.И.;
на 31.01.2021 година в дома на член на Сдружение „Т- П.“ А.Р.Д. на
улица „******* в град Първомай, област Пловдив, заявява, че е подал
оставка, защото е заплашван и шантажиран от тъжителя,
– престъпление по чл. 148, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 във връзка с чл.
147, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.
За съвместно разглеждане е приет предявен от СТ. Т. Р. срещу Н. Д. СТ.
граждански иск в размер на 2000 (две хиляди) лева – обезщетение за
причинените от престъплението чл. 148, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 във
връзка с чл. 147, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК неимуществени вреди,
за което на Н. Д. СТ. е повдигнато обвинение с Тъжбата, изразяващи се в
претърпените от СТ. Т. Р. негативна емоция и неудобство пред други хора от
оклеветяването, ведно със законната лихва от датата на довършване на
продължаваното престъпление – 31.01.2021 година, до окончателното
изплащане на вземането, както и направените разноски.
Тъжителя СТ. Т. Р. е конституирана в качеството на граждански ищец с
повереник адвокат Г.С. С..
Повереникът счита, че повдигнатото с Тъжбата и уточнено с
Допълнителната тъжба обвинение се доказва от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства. Прави подробен анализ на всяко от
деянията, включени в състава на продължаваното престъпление, предмет на
делото, и сочи чии свидетелски показания да бъдат кредитирани при
постановяване на крайния съдебен акт. Сочи също и чии и в коя част
свидетелски показания да не бъдат кредитирани, заради опровергаване от
приобщени писмени и други гласни доказателства, като в тази връзка намира,
че от определени лица от Сдружение „Т- П.“ се води целенасочена кампания
срещу доверителката му, за да бъде премахната тя като член и управляваща
1

Сдружението и да се върнат лицата, ръководили юридическото лице с
нестопанска цел до 2021 година.
В заключение изтъква, че за него е без значение мотивът, подтикнал Н.
Д. СТ. да провъзгласява по непристоен начин подобни клевети, защото не
приляга на възрастен мъж така да решава спорове със сигурно 20 години по-
малката от него СТ. Т. Р., каквато и да е причината за тях, и намира за
очевидно, че подобни клеветнически твърдения могат да бъдат направени
само умишлено с цел С.Р. – една детска учителка, да бъде злепоставена пред
останалите членове на Сдружението точно преди провеждането на Общото
събрание и така да не бъде избрана за член на Управителния съвет и
съответно за председател на Сдружението, като същевременно на жената са
причинени неудобство и стрес, продължаващи с месеци.
Моли подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатите му
обвинения, като подчертава, че доверителката му не търси отмъщение, а по-
скоро вид възмездие за всичко, което е претърпяла, и предоставя наказанието
да бъде определено по преценка на Съда, като не възразяваме то да бъде и
минимално.
Приетият за съвместно разглеждане граждански иск счита за предявен в
разумен размер и моля да бъде уважен в цялост.
Претендира адвокатско възнаграждение и деловодни разноски.
Частният тъжител и граждански ищец С.Р. се присъединява към
повереника си.
Защитникът на подсъдимия адвокат И.С. Доинков от Адвокатска колегия
- Пловдив смята, че в настоящото производство не са събрани никакви
доказателства подсъдимият да е осъществил деянието по чл. 148, ал. 2 във
връзка с ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 147, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и
няма никакви данни по отношение на тъжителката да са били разпространени
позорни обстоятелства, а, ако е имало такива, тя сама ги е разпространявала.
Намира, че от Съда се иска да не се вземат предвид показанията на
водените от страна на защитата свидетели, които не поддържат изнесените в
Тъжбата факти, но да се имат предвид там, където същите са казали добри
думи по отношение на С.Р., а всички разпитани лица свидетелстват под страх
от наказателна отговорност и показанията им, логично свързани, следва да се
имат предвид показаният на всички свидетели.
Защитникът също прави хронологичен анализ на повдигнатото
обвинение и сочи защо и въз основа на кои доказателства счита, че никое от
деянията в състава на продължаваното престъпление не се установява, като
изтъква, че от разпитите на свидетелите дори се констатира, че отправените
от С.Р. към А.Д. са се случили, а няма абсолютно никакви доказателства за
извършено престъпление от страна на подсъдимия на 31.01.2021 година у А.
Д., тъй като посещението в дома му е било на 30.01.2021 година – съботен,
пазарен ден, нито има доказателства Н.С. да е изрекъл думи, че тъжителят
2

заплашва със саморазправа П. И. по време на пътуването си към язовир Б.,
записът от което пътуване е разпространен чрез интернет пространството.
Моли с акта си Съдът да признаете подсъдимия за невинен по отношение
на повдигнатите с Тъжбата обвинения и да отхвърли предявения граждански
иск.
Претендира заплатен адвокатски хонорар съгласно представения договор
за правна защита и съдействие.
Подсъдимият Н. Д. СТ. се присъединява към адвоката си и иска да бъда
оправдан. При последна дума иска справедливост.
Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият Н. Д. СТ. е роден на **** година в град Първомай, област
Пловдив, ЕГН **********, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, със средно специално образование, пенсионер, с адрес: г*******.
Сдружение „Т- П.“ (юридическо лице с нестопанска цел), ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление в град Първомай, област Пловдив,
съгласно утвърдения си Устав е учредено с основна цел да развие и
популяризира планинарството и пешеходния туризъм, ориентирането, и
експедиции и да ги популяризира сред младежта и населението; да подпомага
членовете си, които искат да практикуват планинарство, пешеходния туризъм
и всички други видове туризъм и да представлява планинарството и
пешеходния туризъм пред държавните и общински власти, вътрешни и
международни организации.
От създаването му през 2013 година до началото на 2019 година
Сдружението се представлява от С. П. Б., като членове на Управителния съвет
са той, Н. Д. СТ., Н. Ив. Д. (племенник на подсъдимия), СТ. Т. Р. и П. Т. П.,
след което по решение на Общото събрание за председател е избрана
тъжителката, но С. Б. остава в ръководството на юридическото лице.
След това между Н.С., Н.Д. и С. Б. от една страна и С.Р. от друга
отношенията се изострят, като повод за това тримата мъже намират в
несъгласие от тях за начина, по който жената организира управлението и
дейността на „Т- П.“, а пък П.П. счита, че тя се справя много добре и работи с
желание. Но във времето напрежението ескалира и води до разделение между
членуващите в Сдружението, някои от които са доволни от председателя, а
други подкрепят старото ръководство, което от своя страна кара Н.С., Н.Д., С.
Б., А. А. А. и някои от членовете да си организират самостоятелни екскурзии,
извън планираните от „Т- П.“.
В края на 2020 година С.Р. решава да извърши вътрешна ревизия на
воденото счетоводство в Сдружението. По същото време, освен официалните
събрания на Управителния съвет, са налице и неформалния събирания между
членовете на същия. При една такава среща С. Б. казва на С.Р., че за миналата
3

година са „изгорели“ предоставени от Община Първомай 2000 лева, тази
година остават 3000 лева, а предстои предоставянето на още 3000 лева и ако
тя не може да се справи – да напусне, на което получава отговор той да й
напише молбата, а тя ще я подпише. На друга среща Н.С., Н.Д. и С. Б. казват
на П.П., че искат оставката на С., а той им отвръща, че това трябва да се
гласува. Отговорено му е: „Ние сме трима, а вие сте двама“, визирайки него и
Р., но П. им отвръща, че трябва Общото събрание да гласува.
Същевременно Ат. Т. Д. (член на Контролния съвет), която се занимава
със средствата на юридическото лице във връзка с мероприятията му, но без
да оперира с пари, а само със събирането на документите по направените
разходи, заради кавгите и пререканията между членовете на Управителния
съвет, се притеснява от инициираната от С.Р. вътрешна проверка и това я
навежда на мисълта, че неуредиците могат да рефлектират лично върху нея,
ако се стигне до градски скандал, което би се отразило и на работата й като
счетоводител-касиер в „М. П.“. Заради това си безпокойство А.Д. предприема
действия да говори лично с Н., Н. и С. да се оттеглят от Управителния съвет
на Дружеството, за да се прекратят скандалите. Разказва за душевния си
дискомфорт и решението си на С.Р., която й отвръща, че е по-добре С., Д. и Б.
да напуснат Сдружението и й предоставя три бланки на молба в тази насока.
При споделяне от А.Д. на притесненията си с тримата мъже Н.Д. иска да
бъде освободен като член на Управителния съвет и да бъде прекратено
членството му в Сдружението, като в депозираната на 18.12.2020 година за
целта бланкова молба вписва: „Лични причини“, а действията му са
мотивирани и от това, че на едно от събиранията на Управителния съвет на
„Т- П.“ в края на 2020 година, на което той не присъства, защото е на работа,
от С. Б. и Н.С., му е казано, че С.Р. е поискала те да напуснат.
Подсъдимият също решава, че ще напусне юридическото лице с
нестопанска цел с обяснението пред познатите си, че по този начин ще
защити А.Д., а в молбата си до „Т- П.“ за мотив за прекратяване на
членството си вписва: „Несъгласие с управлението на Сдружението и
здравословни причини“.
На 07.01.2021 гадина е проведено заседание на Управителния съвет, на
което присъстват С. Б., П.П. и С.Р., като е отбелязано, че към тази дата от
Н.Д. е подадена оставка като член на ръководството. По първа точка за
обсъждане на счетоводната отчетност от 2013 година до 2018 година към
председателстващия в този период С. Б. са поставени въпроси относно
счетоводната документация и му е поискана информация по отношение на
неясноти при събирането на членския внос и начина на осчетоводяване на
средствата на Сдружението, но Б. отказва да отговори, депозира оставка като
член на Управителния съвет и на Сдружението и напуска заседанието. В
същото време А.Д. внася молбата за напускане на Н.С. с обяснението, че той
отказва да присъства и да е донесе лично.
От останалите двама действащи членове на Управителния съвет С.Р. и
4

П.П. по втора точка от заседанието във връзка с действащите тогава
противоепидемични мерки е взето решение насроченото за 13.01.2021 година
Общо събрание да се проведе на 08.02.2021 година.
След това заседание от вече бившите членове на Управителния съвет на
юридическото лице и техни привърженици от Сдружението е организирана
декларация за несъгласие с методите на управление и ръководството от
председателя С.Р. и за отстраняването й от управлението и членството й в „Т-
П.“, подписана от повече от половината членове на юридическото лице.
Във връзка с предстоящото общо събрание в офиса на Сдружението в
бившия Пионерски дом на 28.01.2021 година Контролната комисия с членове
П. Й. П. (председател), Д. П. И. и В. Л. П. провежда заседание за представяне
от Х. П. А. на изготвения от ней счетоводен отчет. Присъства и С.Р., както и
членовете Ж. В. А., А.Д.П., А. А. А., С. Б. и Н.С..
По време на сбирката подсъдимият се обръща към пострадалата с
думите, че е заплашвала А.Д. да я уволни от работа, което му е казано от
самата А. в дома му, а заради налагания на него от нея, от С., тормоз, щял да
получи рак. След това Н.С. депозира заявление за оттегляне на молбата си за
изключване от Управителния съвет и членството си в Дружеството с
посочване, че молбата е подадена под принуда, заплахи и шантаж от С.Р.,
председателя на Сдружението, и Х. А., негов член.
Новината за твърденията на подсъдимия, че Р. е заплашвала Д. с
уволнение от работата й в „М. П.“ се разчува сред членовете на „Т- П.“.
В събота на 30.01.2021 година Н.С. и племенника му Н.Д. отиват на
улица „******* в град Първомай, област Пловдив, в дома на А.Р.Д. с цел той
да се подпише на декларацията за за отстраняването на С.Р. от „Т- П.“.
Посрещнати са от домакина, който познава повечето от членовете на
Сдружението и от което се е оттеглил през 2017 - 2018 година, заради
несъгласие с идеите и разбиранията на С. Б. по отношение на развитието на
туризма. А. Д. отказва да подпише декларацията, но се разговаря с познатите
си, при което Н.С. му споделя, че е подал молба за напускане на
Сдружението, без да му казва, че пред два дни я е оттеглил. Тогава А. Д. се
интересува кое го е накарало писмено да се откаже от членството си, а
подсъдимият му отвръща: „Бях притиснат, бях принуден от С. да си подам
молба!“. Домакинът го пита как така ще го принуди тя – нож ли му е
изкарала, пистолет ли му е насочила – как ще го принуди едно нежно момиче,
а Н.С. му отвръща: „Ами, какво да направя, наборе, тя ме застави да си подам
молба за напускане на Дружеството!“.
На 30.01.2021 година (неделя) с личния си автомобил А. П. с Н.Д., А. А.,
Н.С. и В. П. отиват на язовир Б., като по време на пътуването шофьорът прави
клип с камерата на мобилния си телефон на пътя и видеото автоматично се
излъчва на живо в профила му във Фейсбук (лайф стрийм), а през това време
лицата зад кадър коментират различни теми във връзка с дейността на
Дружеството – че този ден никой друг не е искал да дойде с тях на
5

екскурзията, защото хората са уплашени, като се споменава и името на П. И.;
че е събрана подписка за свалянето на С.Р. като член на Управителния съвет,
включително със споменаване, че тя е заплашила много хора; как ще се
гласува на предстоящото на 08.02.2021 година общо събрание; обсъждат се и
други общи теми.
В понеделник С.Р. телефонира на Н.Д. и му съобщава, че А. е правел
предаване на живо, в което е говорел против нея и го пита какво знае по
въпроса, а той й отвръща, че не е гледал клипа и не знае какво се е
приказвало, но ще се чуе с Папазов и ще й каже. Звъни на А., разказва му и
той премахва видеото фейсбук профила си.
На 07.02.2021 година С. Б. и Н.Д. също подават заявления за оттегляне на
молбите си за напускане на Сдружението с идентично съдържание като на
депозираното на 28.01.2021 година от Н.С. заявление, като преди това – на
05.02.2021 година, в качеството си на членове на Управителния съвет на
Сдружението тримата сезират Районна прокуратура - Пловдив, че С.Р. изнася
от офиса на юридическото лице дументи, които не са проверявани и не се
знае къде са, а те вече нямат достъп до този офис.
От Териториално отделение - Първомай на Районната прокуратура е
образувана Преписка № 1483 / 08.02.2021 година и е възложена
предварителна проверка с оглед евентуално извършени престъпления по чл.
319 и чл. 323, ал. 1 от НК, приключила с Постановление от 18.03.2021 година
за отказ да се образува наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1, т.
1 от НПК.
На проведеното на Сдружението на 08.02.2021 година Общо събрание С.
Б. и А. А. депозират декларацията за несъгласие с методите на управление и
ръководството от председателя и искане за оставката й от там, но след
гласуване С.Р. остава член на Управителния съвет и представляващ „Т- П.“, а
Н.С., Н.Д. и С. Б. са изключени от юридическото лице с нестопанска цел.
В хода на съдебното дирене от повереника е представена флашпамет Р. с
№ *******, NT*******, съдържащ два МР4 файла с дата на промяна
01.02.2021 година, съответно: ******* с размер *******, с времетраене на
записа 30 минути и 46 секунди, и P. L. B. с размер *******, с времетраене на
записа 4 минути и 28 секунди, като записът от 30 минути и 46 секунди е
свален от личния компютър на тъжителката от платформата на Фейсбук от
профила на А. П., а записът от 4 минути и 28 секунди е отрязък от клипа и
представлява последните минути от него във връзка с второто деяние от
продължаваното престъпление по повдигнатото обвинение.
Файловете са предявени на страните с пускането на записите.
Горната фактическа обстановка във връзка с предмета на доказване
Съдът приема за безспорно и категорично установена от показанията на Д. П.
И., П. Й. П., А.Р.Д., Х. П. А., Запрян Славов Раев, Ат. Т. Д., А.Д.П., П. Т. П. и
А. А. А., частично от показанията на свидетелите П.П.И., Ж. В. А., С. П. Б.,
6

Н. Ив. Д., В. Л. П. и П. К. К. и от приобщените по надлежния ред в
съответствие с чл. 283 и чл. 284 от НПК писмени и веществено
доказателства, подробно описани в докладите по протоколите от съдебните
заседания.
Не се кредитират от Съда показанията на С. П. Б., В. Л. П., П. К. К. и Н.
Ив. Д. в насока, че С.Р. е казала на А.Д., че щяла да си има проблеми в
работата си в болницата и че я е заплашва с уволнение там, както и
показанията на Н. Ив. Д., че С.Р. е накарала Н.С. да си подаде молбата за
изключване от Сдружението.
Самата А.Д. твърди, че пострадалата е отговорен човек и си гледа
работата по отношение на Сдружението, че не са имали пререкания помежду
си и че няма досег със С. до степен да влияе тя на положението й, както и че
не е заплашвана по никакъв начин от нея, нито се е чувствала застрашена от
някого конкретно. Нещо повече – самият А. А., който подкрепя старото
ръководство в лицето на С. Б., Н.Д. и Н.С., свидетелства, че доколкото знае,
че А.Д. се е почувствала притеснена за работата си в здравното заведение в
град Първомай, то е понеже работи с пари и документи и се подписва на
отчетите на „Т- П.“ до Община Първомай, а не, че е заплашвана.
По посоченото липсват данни за приложението на разпоредбата на чл.
147, ал. 2 от НК.
Що се отнася до заявеното в хода на съдебното следствие от Н.Д., че С.Р.
е накарала Н.С. да си подаде молбата за изключване от Сдружението, това му
твърдение не се подкрепя от нито едно друго доказателства по делото и
Съдът го намира за изказано с цел избягване на следващата се за
неправомерното поведение и на чичо му санкция.
Не се възприемат от настоящия състав и показанията на П.П.И. и Ж. В.
А. в частта, че при пътуването си на 30.01.2021 година до язовир Б.
подсъдимият казва, че С.Р. заплашва със саморазправа П. И..
За установяване на това обстоятелство в съответствие със заложените в
чл. 13, чл. 14, ал. 1 и чл. 18 от НПК принципи да се вземат всички мерки за
осигуряване на обективната истина със средствата, предвидени в Кодекса;
съдът да взема решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се
ръководи от закона и да основава решенията си върху доказателствените
материали, събрани и проверени лично, съставът на Съда при преглеждане на
записите от флашпамет Р. с № *******, NT******* не констатира твърдените
във второто деяние от продължаваното престъпление факти.
В тази връзка следва да се упомене, че видеозаписът представлява
веществено доказателство по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК – има
качеството на предмет, вещ със следи от евентуалното престъпление върху
него и Върховният касационен съд в не едно свое решение го определя като
ĸopeĸтен и безпристрастен носител на дoĸaзaтeлcтвeнa информация, тъй като
7

запаметява и възпроизвежда реалността, без повлияване от субективни
емоции и нагласи (вж. Решение № 390 / 02.10.2009 година по н. д. № 393 /
2009 година на II н. о., Решение № 368 / 03.10.2011 година по н. д. № 1778 /
2011 година на II н. о., Решение № 103 / 08.06.2017 година по н. д. № 406 /
2017 година на ІІІ н. o., Решение № 60229 / 08.02.2022 година по н. д. № 820 /
2021 година на ВКС, I н. о.).
Следователно записът може да послужи за изясняване на обстоятелствата
по делото, като допринася за разкриване на обективната истина, а при
екскурзията на 30.01.2021 година А. П., Н.Д., А. А., Н.С. и В. П. обсъждат
различни теми, включително свързани с дейността на Сдружението въпроси,
като споменават и името на П. И., но никъде в разговора им не се чува С.Р. да
застрашава конкретно, поименно когото и да било.
В останалата част Съдът приема гласните доказателства като логични,
обективни, взаимно допълващи се и съответстващи на приобщените по
предвидения в НПК ред писмени и веществени доказателства, като
кореспондиращи помежду си и въз основа на чиято цялост се установява
изложената по делото фактическа обстановка.
За обективиране на престъпния състав по чл. 147, ал. 1 от НК в първата
форма на изпълнителното деяние следва да е разгласено позорно
обстоятелство за другиго, което, за разлика от престъплението обида, не е
оценка, а факт, чието разгласяване води до засягане на обективната чест и
достойнство на пострадалия, авторитета му и оценката на околните за него
(Решение № 347 от 25.09.2009 година на ВКС по НОХД № 372 / 2009 година),
като по аргумент от ал. 2 на посочения законов текст елемент от състава е
неистинността на разгласеното позорно обстоятелство, без наличието на
който не е налице престъплението клевета.
За квалификацията на клеветата по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК във връзка с
разпоредбата на ал. 2 от посочения законов текст – да е нанесена публично,
според съдебната практиката е достатъчно неистинските позорни
обстоятелства да са разгласени пред повече лица (2-3 и повече) на
общодостъпно място, без значение дали мястото е публично, и тези няколко
лица да могат да възприемат значението на извършеното.
От субективна страна клеветата може да бъде извършена с пряк и с
евентуален умисъл, но деецът при всички случаи трябва да съзнава позорния
характер и неистинността на разгласяваното от него обстоятелство.
С оглед на горното при така установената фактическа обстановка
становището на Районния съд е, че подсъдимият Н. Д. СТ. осъществява от
обективна и субективна страна фактическия състав на престъплението по чл.
148, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 147, ал. 1 във връзка с чл. 26,
ал. 1 от НК, тъй като в периода от 28.01.2021 година до 30.01.2021 година в
град Първомай, област Пловдив, при условията на продължавано
престъпление разгласява публично позорни неистински обстоятелства за СТ.
Т. Р., ЕГН **********, от град Първомай, област Пловдив, както следва:
8

на 28.01.2021 година в офиса на Сдружение „Т- П.“ в град Първомай,
област Пловдив, заявява, че СТ. Т. Р. заплашва с уволнение служител
на Сдружението Ат. Т. Д.;
на 30.01.2021 година в дома на член на Сдружение „Т- П.“ А.Р.Д. на
улица „******* в град Първомай, област Пловдив, заявява, че е подал
оставка, защото е принуден от СТ. Т. Р..
От обективна страна с думите се, че на 28.01.2021 година С.Р. заплашва с
уволнение служителя на Сдружението А.Д. и на 30.01.2021 година в дома на
А. Д. – че е подал оставка в „Т- П.“, принуден от пострадалата, подсъдимият
изказва твърдение, укоримо от гледна точка на общоприетите морални
норми, защото не отговаря на истината, като двете деяния са осъществени
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
следващото от обективна страна е продължение на предшестващото го, т.е.
осъществено при условията на чл. 26, ал. 1 от НК.
Особеност от обективна страна е, че и двата деяния в състава на
продължаваното престъпление с извършени пред повече от едно лице и с
оглед на изложените по-горе аргументи е налице е признака „публично“ при
осъществяването им.
Отчита се, че съгласно повдигнатото с Тъжбата обвинение за
извършеното в дома на А. Д. деяние като дата се сочи 31.01.2021 година, а от
доказателствата се установява, че то е реализирано на 30.01.2021 година, но
този факт не е основание за съществено изменение на обстоятелствената част
на обвинението, а още по-малко за оправдаване на лицето при констатирано
престъпно поведение.
Съгласно задължителните указания по т. VІІІ. 1. от Тълкувателно
решение № 3 / 15.02.1971 година по н. д. № 32 / 1970 година на ОСНК на ВС,
заради веригата от две или повече деяния, всяко от които поотделно
осъществяващи един или различни състави на едно и също престъпление с
оглед на конструкцията и специфичния си характер, всяко от отделните
деяния при продължаваното престъпление трябва задължително да бъде
конкретизирано по време, място, начин и обстоятелствата, при които е
извършено. Но в редица хипотези на престъпления против личността, при
които противозаконните посегателства се повтарят през непродължителен
период от време в резултат на самостоятелно взети от извършителя решения,
т. е. продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК, е невъзможно
да бъдат разграничени деянията от веригата, което не ги декриминализира, а в
случая констатираната дата 30.01.2021 година е включена в посочения при
повдигане на обвинението период от 28.01.2021 година до 31.01.2021 година
на продължаваното престъпление и не е нарушено правото на защита на
подсъдимия във връзка с изискванията за обективност, всестранност и
пълнота на разследването при установяване на обективната истина.
От субективна страна престъплението е извършено, с пряк умисъл, с
целени и настъпили обществено опасни последици – подсъдимият съзнава
9

обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска
настъпването на обществено опасните последици, а деянията, включени в
състава на престъплението, за което следва да се ангажира отговорността на
Н. Д. СТ., са извършени и при еднородност на вината и следващото деяние от
субективна страна се явява продължение на предшестващото го.
Същевременно по установените факти не се установява на 31.01.2021
година чрез интернет пространството в публикуван клип на фейсбук профил
на А.Д.П. подсъдимият да заявява, че СТ. Т. Р. заплашва със саморазправа
член на Сдружението П.П.И., за което на основание чл. 304 от НПК следва да
бъде признат за невинен за това деяние и да бъде оправдан по първоначално
повдигнатото обвинение в тази част.
С оглед на така посочените по-горе приети правни квалификации във
връзка със следващата се за престъплението санкция Съдът намира, че Н. Д.
СТ. следва да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а
от НК с налагане на административно наказание глоба, тъй като са налице
всички законови предпоставки за прилагането на този институт. За
извършеното от него умишлено престъпление по чл. 148, ал. 2 във връзка с ал.
1, т. 1 във връзка с чл. 147, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК се предвижда
наказание глоба от пет хиляди лева до петнадесет хиляди лева и
обществено порицание; подсъдимият е пълнолетно лице с чисто съдебно
минало, друг път не се ползвала от привилегията на Глава осма, раздел ІV от
НК (Обща част) и не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7
от НК.
За да определи размера на глобата в съответствие с целите на
наказанието по чл. 36 от НК, Съдът взема предвид липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства, като се отчита и фактът, че деянията, включени
в състава на публичната клеветата са само две, т. е. минималният брой за
квалификация на престъплението по чл. 26 от НК (липсата на предишни
осъждания е взета предвид при условията за приложението на чл. 78а от НК).
Тези обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест и имащи
значение за отговорността на подсъдимия, го характеризират като лице с
ниска степен на обществена опасност, а обществената опасност на всяко
деяние е отчетена в предвиденото по закон наказание за този род
престъпления, за което настоящата инстанция е на мнение, че размерът на
наказанието глоба следва да се определи в минимума на посочения в нормата
на чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно 1000 (хиляда) лева.
Така определеното наказание е най-справедливо, съответства на
обществената опасност на деянието, на дееца и на семейното му и имотното
му състояние и е в състояние да постигне целите на генералната и
специалната превенции, предвидени по НК да се повлияе превъзпитателно и
предупредително на виновния и на другите членове на обществото.
Причини за извършване на деянията: ниска правна култура, слаби волеви
задръжки и незачитане на установения в страната правов ред, изразяващо се в
10

неуважение към честта и достойнството на гражданите.
Приетият за съвместно разглеждане срещу подсъдимия граждански иск
за неимуществени вреди Съдът намира за доказан по своето основание, тъй
като причинените на пострадалата негативна емоция и неудобство пред други
хора са пряка и непосредствена последица от клеветническите твърдения,
обективиращи признаците на състав по чл. 148, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1
във връзка с чл. 147, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК; извършени са
виновно от подсъдимия и съставляват деликт по смисъла на чл. 45 от Закона
за задълженията и договорите, а съгласно същия законов текст всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
В категорията на неимуществените (морални) вреди се причисляват
всички негативни преживявания в резултат на увреждането, като при
клеветата се засягат честта, достойнството и доброто име на лицето в
обществото. Неимуществените вреди нямат стойностно изражение – не могат
да се осчетоводят и изчислят точно, затова в чл. 52 от Закона задълженията и
договорите е предвидено тези несъизмерими вреди да бъдат възмездени
парично по справедливост.
За да определи размера на обезщетението за изказаните по отношение на
С.Р. и то в нейно присъствие от Н.С. на неистинските позорни обстоятелства,
настоящият състав отчита, от една страна, самооценката на пострадалата за
честта и достойнството й – тя е председател на Сдружение „Т- П.“ и е и
учител, а клеветата се разпространява, освен сред членовете на юридическото
лице с нестопанска цел, и сред други граждани в град Първомай, а, от друга
страна – клеветата е изречена в присъствието и на други хора, за което Съдът
намира, че е най-справедливо да уважи иска за сумата от 1500,00 лева, което
обезщетение в случая е съответно на претърпените неимуществени вреди, а
до пълния му предявен размер от 2000,00 лева гражданският иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Уважената сума за обезщетение и по иска се дължи ведно със законната
лихва от датата на довършване на продължаваното престъпление – 30.01.2021
година, до окончателното им изплащане на основание чл. 84, ал. 3 от Закона
за задълженията и договорите, тъй като при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимия Н. Д.
СТ. следва да заплати на СТ. Т. Р. сумата от общо 822,00 лева – 12,00 лева за
завеждане на делото, 60,00 лева за транспортни разходи и 750,00 лева за
процесуално представителство, както и следва да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд - Първомай сумата от 60,00 лева
за държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Воден от горните съображения, Съдът постанови присъдата.

11

Районен съдия:
12

Съобщи за изтекли лични данни