Решение по дело №530/2022 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 40
Дата: 27 януари 2023 г.
Съдия: Гергана Мирчова Симеонова
Дело: 20221210200530
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Благоевград, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20221210200530 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Е “ ЕООД с , представлявано от
управителя А А против Наказателно постановление № 42-0003070/06.12.2021 г.,
издадено от директора на РД“АА“ София, с което на дружеството-жалбоподател на
основание чл.96, ал.1, т.1 ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв.
за нарушение на чл.7а, ал.1 от същия закон .
В жалбата се релевират доводи за неправилност и необоснованост на
атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при съществени
нарушения на процесуалните правила. Поддържа се неяснота, касаеща датата и
мястото на извършеното нарушение. Навежда се несъответствие между словесното
описание на нарушението и правната му квалификация, доколкото посочената в НП
нарушена разпоредба се отнася само за превози, извършвани на територията на Р
България.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание, дружеството- жалбоподател, се представлява от адв. С ,
която поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата страна, редовна призована, не изпраща представител. Депозира
писмено становище, в което поддържа законосъобразност на издаденото НП и
релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
„Е “ ЕООД с ЕИК притежава Лиценз ЕО №9397/05.03.2018 г. за
международен автомобилен превоз на товари.
1
На 10.03.2021 г. упълномощено от управителя на дружеството лице подало
Заявление за вписване на настъпили промяна в обстоятелствата в Лиценз на
Общността за международен автомобилен превоз, като е заявена следната промяна:
отписване на 2 броя МПС с рег. № Е и и вписване на 2 броя МПС с рег.№ и . На
заявлението е поставен вх.№ 30-14-08-1772/10.03.2021 г. по описа на ООАА -
Благоевград.
На 15.03.2022 г. изпълнителният директор на ИААА е изпратил писмо до
управителя на „Е “ ЕООД, в което управителят на дружеството се уведомява, че към
12.03.2021 г. в базата данни на ИААА не е налична информация относно издаден
документ за извършена проверка на техническата изправност на МПС с
регистрационни номера и , с които същите се допускат за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, с оглед на което не са изпълнени изискванията на
чл.7, ал.1 ЗАвПр. На дружеството е указана необходимостта на бъде отстранена
констатираната нередовност, за което ИААА следва да бъде уведомена писмено.
По делото липсват доказателства за получаването на писмото от представител
на „Е “ ЕООД.
На 09.11.2021 г. около 11.30ч., в сградата на ОО“АА“ Благоевград, находящ се
в гр.Б , бул. „ “ свидетелите В. Г. и В. С. - служители на РД“АА“ – София извършили
тематична проверка на превозвача „Е “ ЕООД.
След проверка на документите, представени от упълномощено от управителя
на дружеството лице, проверяващите установили, че на 18.06.2021г. превозвачът е
допуснал извършването на международен превоз на товари от гр.Н /Р Г / до гр. С /Р Г
/ с МПС „В “ рег. № Т, управляван от водача Б К . От извършената справка в
информационна система „Лицензи“ на ИААА, проверяващите установили, че за МПС
с рег. № Е не е издадено заверено копие към притежавания от дружеството Лиценз на
Общността.
Служителите на ИААА приели, че на 18.06.2021 г. „Е ” ЕООД е извършило
нарушение на чл.7а, ал.1 ЗАвтПр.
Предвид установеното, на 09.11.2021 г. свидетелят Г. в присъствието на
свидетеля С. и упълномощено от управителя на дружеството лице съставил срещу
последното АУАН № 297223.
Актът бил връчен на същата дата на упълномощен представител на
дружеството, който вписал в него, че МПС е техническо изправно и отговаря на
изискванията да се впише в лиценза.
На същата дата представител на дружеството подал Заявление, в което посочил,
че във връзка със Заявление от 30-14-08-1772/10.03.2021 г. МПС с рег. № Е9815МТ
притежава валиден технически преглед с протокол 25169148 и холограма 23384350 и
прави искане посоченото МПС да бъде вписано към лиценза.
Въз основа на АУАН на основание чл.96, ал.1, т.1 ЗАвПр е издадено
обжалваното наказателно постановление, което е връчено на пълномощник на
наказаното дружество на 29.03.2022 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели Г. и С. и от приобщените към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Заявление за отразяване на
настъпили промени в обстоятелствата в лиценз на Общността за международен
автомобилен превоз, Пълномощно от А А , с което упълномощава М Д Д ;
Товарителница от „Л “; Списък с автомобили на фирма с ЕИК *********; Писмо от
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ изх. № 30-14-08-
2
1772/1/15.03.2021 година; Заявление от М Д от дата 09.11.2021 година; Протокол №
25169148 за извършена проверка на техническа изправност на моторни превозни
средства с рег. № и рег. № ; превод на международна товарителница, Лиценз № 9397
за международен автомобилен превоз на товари за чужда, сметка или срещу
възнаграждение от дата 16.03.2018 година, Писмо от ИААА с рег. №52-00-56-
11173/11/18.10.2022 г. с приложение копия на документи: Актуално състояние от
Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел на „Е “ към
14.10.2022 г.; Писмо от ИААА с рег. №52-00-56-11173/10/10.10.2022 г.; Пълномощно;
Известие за доставяне; Справка на автомобили за издадени лицензи; Писмо от ИААА с
изх. №30-14- 08-1772/1/15.03.2021 г.; Разпечатка на кореспонденция; Разпечатка от
информационна система Протокол №25169148, Рег. № ; Писмо от РДАА с рег. №52-
00-56-11173/5/12.04.2022 г.; Актуално състояние на „Е “ ЕООД към 02.04.2022 г.;
Платежно нареждане с №BORD00694852/01.04.2022 г.; АУАН Серия А-2021
№297223/09.11.2021 г.; Известие с рег. №11-47- 8061/2/26.10.2021 г.; Заповед №РД-12-
2426/09.11.2021 г.; Констативен протокол за извършена тематична проверка с рег.
№11-47-8061/3/11.11.2021 г.; Писмо от ИААА с изх. №30-14-08- 1772/1/15.03.2021 г.;
Известие от РДАА с изх. № 52-00-56-11173/1/16.12.2021 г.; Известие от РДАА с изх. №
52-00-56-11173/2/18.02.2022 г.; Известие за доставяне – 2 бр.; Длъжностна
характеристика; Заповед №РД-08-30/24.01.20 г.
При изграждането на фактическите си констатации съдът се довери на
показанията на свидетелите Г. и С., като съобрази тяхната последователност,
хронологическа издържаност и корелацията им с представените по делото писмени
доказателства. Високата доказателствена стойност на показанията на тези свидетели се
основава на безпротиворечивото възпроизвеждане на непосредствено възприети от тях
обстоятелства, относими към предмета на делото и липсата на данни за
заинтересованост от изхода на делото.
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени
доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото.
От показанията на свидетелите Г. и С. се установяват обстоятелства за
проверката на дружеството, направените при нея констатации, включително
установяването извършването на международен превози с МПС с рег. № на
18.06.2021 г.
Данни за извършването на този превоз се съдържат в приложената по делото
международна товарителница .
От справка информационна система „Лицензи“ /л.26 и л. 86/ се установява, че
моторното превозно средство „В “, с рег. № Е8915МТ е включено в списъка на
превозните средства към Лиценза на Общността на 09.11.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 29.03.2022 г., а жалбата е от
05.04.2022 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и
3
наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен
от компетентно лице на основание чл.92, ал.1 вр. чл.91 ЗАвтПр, а НП е издадено от
компетентен орган, упълномощен на основание чл.92, ал.2 със Заповед № РД-08-
30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията.
На следващо място, съставените АУАН и издаденото НП са в предвидената от
закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по
чл. 34, ал. 1 и ал.3 ЗАНН. Налице е и редовна процедура по съставянето и връчването
им и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57
ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, неговата правна квалификация и доказателствата, установяващи
нарушението.
В съставения АУАН и в издаденото наказателното постановление ясно и
недвусмислено е посочено, че на 18.06.2021 г. в гр. Б , ж.к. „А ”, бл /адресът на
седалището на „Е “/ дружеството е допуснало извършването на международен превоз с
МПС, за което от направена справка е установено, че няма издадено заверено копие на
Лиценз на Общността.
Следва да се посочи, че независимо от факта, че превозът е реализиран извън
страната, място на извършване на нарушението е седалището на съответното
дружество, на което е издаден лиценз на Общността за извършване на международен
превоз на товари. Отговорността на дружеството се ангажира в качеството му на
автомобилен превозвач, като организирането на международен превоз без спазване на
предвиденото с тази разпоредба изискване е именно седалището на дружеството, от
където се осъществява оперативната дейност по организирането на превози. /В този
смисъл са Решение № 2420 от 10.11.2019 г. на АдмС Благоевград по к.а.н.д. №
607/2019 г Решение № 267 от 24.10.2019 г. на АдмС Кюстендил по к. н.а.х д. №
229/2019 г. Решение № 116 от 17.10.2019 г. на АдмС Търговище по к. а. н. д. № 77/2019
г. Решение № 1566 от 18.07.2019 г. на АдмС Пловдив по к. а. н. д. № 1604/2019 г. и др./.
В случая съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП съществува
несъответствие между словесното описание на нарушението и правната му
квалификация.
Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл.7а, ал.1 ЗАвПр,
лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари на
територията на Република Б само с моторни превозни средства, за които има издадени
удостоверения за обществен превоз на пътници или товари, или заверено копие на
лиценз на Общността.
Според съдържащите се в АУАН и НП фактически твърдения, на 18.06.2021 г.
превозвачът е допуснал извършването на международен превоз с МПС „В “ рег. № , за
което не е издадено заверено копие към притежавания от дружеството Лиценз на
Общността. Ето защо с оглед описаните в акта и наказателното постановление
фактически твърдения деянието на превозвача следва да се квалифицира като
нарушение на чл. 96, ал. 1, т. 1 ЗАвПр, според който се наказва с имуществена
санкция 3000 лв., който допусне или разпореди извършването на превоз с моторно
превозно средство, което не е включено в списъка на превозните средства към лиценза
на Общността. Посочената разпоредба съдържа и диспозиция, и санкция, и сама по
себе си е правна квалификация по смисъла на чл.57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, поради което
наказващият орган следва да я посочи едновременно като нарушена и санкционна, тъй
като съдържа правните последици при неизпълнение на диспозицията. /Така Решение
№ 544 от 26.02.2021 г. на АдмС - Благоевград по в. н. о. х. д. № 450/2020 г, Решение №
4
781 от 20.10.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 691/2022 г и др /.
В случая именно разпоредбата на чл. 96, ал. 1, т. 1 ЗАвПр е посочена като
законово основание за налагане на имуществената санкция, поради което не е
допуснато процесуално нарушение, предпоставящо отмяна на санкционния акт, още
повече, че с предвиденото с чл. 63, ал.7, т. 1 ЗАНН правомощие съдът може да измени
НП като приложи закон за еднакво наказуемо нарушение без съществено изменение на
обстоятелствата по нарушението като квалифицира нарушението по чл.96, ал.1, т.1
ЗАвПр.
Предвид това съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, предпоставящи отмяна на наказателното постановление
Районният съд обаче намира наказателно постановление, предмет на
настоящия съдебен контрол за материалноправно незаконосъобразно.
С разпоредбата на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари е предвидено, че
лицензираният превозвач може да осъществява международен превоз на пътници и
товари само с МПС, които са вписани в регистъра на ИА "АА" по чл.6, ал. 1 от ЗАвПр,
като броят на заверените копия на Лиценза на Общността следва да съответства на
броя на превозните средства, вписани в регистъра към лиценза на превозвача.
Следователно негово е задължението да подаде заявление за издаване на Лиценз на
Общността за извършване на превоз на пътници и товари и заверени копия на лиценза
според броя на моторните превозни средства, които са на негово разположение и за
които е доказал финансова стабилност по чл. 6 ЗАвПр.
Съгласно чл. 9, ал.4 от Наредба 11 от 31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари / от Наредба 11 от 31.10.2002 г / при
настъпване на промени в обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 8, извън
случаите по чл.10, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, лицето по чл. 2, ал. 1 е
длъжно в 30-дневен срок да подаде заявление (приложение № 11б) по образец
(приложение № 11б)., като на основание ал.6 министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно
лице издава заверени копия на лиценза на Общността в 7-дневен срок от получаване на
заявлението за това.
С разпоредбата на чл.9, ал.7 е предвидено, че при непълнота и/или нередовност
на представените документи изпълнителният директор на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" в 7-дневен срок от получаването на заявлението
уведомява заявителя за това и определя 14-дневен срок за отстраняването им.
Доказателствата по делото установяват, че на 10.03.2021 г. упълномощено от
управителя на дружеството лице е подало Заявление за вписване на настъпили промяна
в обстоятелствата в Лиценз на Общността за международен автомобилен превоз, като е
заявено отписване на две МПС с рег. № и и вписване на две МПС и
От ИААА до управителя на дружеството е изпратено писмо /л.27/, в което е
посочено че с оглед направена констатация, че към 12.03.2021 г. в базата данни на
ИААА не е налична информация за издаден документ за извършена проверка на
техническата изправност на МПС с рег.№ , с което се допуска за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, не са изпълнение изискванията на чл.7,
ал.1 ЗАвПр.
По делото обаче липсват доказателства, удостоверяващи получаването на
писмото от представител на дружеството. Напротив, съгласно представено извлечение
от деловодната програма на ИААА /л.150/, служителите на ИААА са били наясно, че
5
писмото съдържащо посочената информация не е получено от представител на
дружеството, като не се установява да са предприети други действия дружеството да
бъде надлежно информирано за направените констатации и необходимостта от
предприемане на действия за отразяване на заявената промяна на данни за превозните
средства, вписани в регистъра на МПС към лиценза на Общността.
Ето защо дружеството не е уведомено по надлежния начин за констатираната
нередовност, не е определен и срок за нейното отстраняване като същевременно липсва
регламентирана процедура за уведомяване му за вписване на заявените промени в
обстоятелствата. Следва да се съобрази и че съответното копие на лиценза на
Общността не съдържа отразяване на регистрационния номер на МПС, за което е
издадено.
Предвид изложеното е невъзможно на бъде направен изводът, че дружеството
е било наясно с констатациите на контролните органи на ИААА за нередовност на
подаденото заявление за вписване на настъпила промяна в обстоятелствата в Лиценз на
Общността за международен автомобилен превоз, а именно- отписване на две МПС с
рег. № и и вписване на две МПС и
Действително на страницата на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ е осигурена възможност за проверка по електрон път на статуса на
заявленията, включително и наличието на необходимост от представяне на
допълнителни документи. Тази възможност обаче е насочена за улесняване на достъпа
до информация на заинтересованите лица, без да създава за тях задължение да
получават съответната информация чрез извършването на такава проверка, още повече
че липсва способ за удостоверяване, че съответното лице се е запознало и кога със
статуса на документа.
Предвид горното е недопустимо дружеството да бъде санкционирано за
извършено нарушение на чл. чл. 96, ал. 1, т. 1 ЗАвПр, поради което издаденото
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за
производството се поражда само за дружеството-жалбоподател. Претендира се
присъждане на разноски в общ размер на 440,00 лева представляващо заплатено в
съдебното производство адвокатско възнаграждение
Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до
минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА
препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване
на договора за правна помощ редакция. Районният съд намира за необходимо да
посочи, че приложима е редакцията на цитираната наредба именно към датата на
сключване на договора за правна помощ, към който момент страната е договорила
адвокатското възнаграждение съобразно установения в наредбата минимален размер.
Съгласно 18, ал.2, вр чл.7, ал.2 т.2 от Наредбата за защита по дела с определен
интерес възнагражденията при интерес от 1000 до 5000 лв. са 300 лв. + 7 % за
горницата над 1000лева. Ето защо съотнесено към размера на наложената с
наказателното постановление имуществена санкция в размер на 3000лева,
определеният по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата 440.00 лева.
Предвид горното независимо от това, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, доколкото дружеството-жалбоподател претендира присъждане на
6
разноски за заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на установения с
Наредбата минимум, неоснователно се явява направеното от наказващия орган
възражение за неговата прекомерност.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, която е юридическото лице,
съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАвтПр, в чиято структура е включен административният орган
– издател на оспореното наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.3, т.1 ЗАНН Районен съд Благоевград,
НО, 7-ми състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0003070/06.12.2021 г., издадено от
директора на РД“АА“ София, с което на „Е - “ ЕООД с ЕИК , представлявано от
управителя А А на основание чл.96, ал.1, т.1 ЗАвтПр е наложена имуществена
санкция в размер на 3000лв.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН вр.чл.143, ал.1 АПК Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ ДА ЗАПЛАТИ на „Е “ ЕООД с ЕИК ,
представлявано от управителя А А сума в размер 440,00 лева (четиристотин и
четиридесет лева), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7