МОТИВИ към присъда №22
/21.02.2018 година, постановена по
НЧХД № 1004/2017 година по описа
на ХРС
Обвинението срещу подсъдимия Б.Т.А. ,със снета по делото самоличност е повдигнато за това, че
на 15.08.2017г., в гр. Хасково,
причинил на Ю.К.Ш. *** лека
телесна повреда / /, изразяваща се в причиняване на страдание, без разстройство на здравето – престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
Подсъдимият Б.Т.А. се явява лично и със защитника
си адв.А. .П. в с.з. Заявява,че разбира
обвинението, но не се признава за виновен. Дава
обяснения
,в които не отрича физически сблъсък с тъжителя, но твърди, че той
е бил започнат от тъжителя,а самият той е бил жертва
на тъжителя и св.А.А. , които заедно му били
нанесли телесни увреждания, изразяващи се в средна телесна повреда. В последната си дума моли да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.
Защитникът на подсъдимите адв.А.П. счита частното обвинение за недоказано
по изискуемия от процесуалния закон начин,поради което пледира подзащитните му да бъдат признат за невинен
и оправдан по частното обвинение.Излага
съображения и за приложимост на института на реторсията с оглед причинените при същия конфликт леки телесни повреди на подзащитния му . Поради това счита ,че не е осъществен състава на престъплението по чл. 130 ал.1 от НК и в тази връзка пледира
за оправдаване на подсъдимия .Гражданския иск моли да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Частния тъжител изцяло
поддържа тъжбата си.
С тъжбата
е предявен граждански иск солидарно против
двамата подсъдими, който е приет за
съвместно разглеждане и решаване в наказателното производство в размер на 1500 лева,представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.1 от НК,ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното и изплащане и направените разноски по делото.
Повереникът на частния
тъжител адв.В.Г. намира
частното обвинение за доказано относно
време ,място и авторство на деянието.Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен в извършено
престъпление по чл.130
ал.1 от НК и да му бъде
наложено наказание по реда
на чл.78а от НК
. Гражданския иск счита за установен по основание и моли да бъде уважен в пълния предявен размер.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Частният
тъжител ,
подсъдимият и св.А.А. са
съседи, като домовете на последните двама са в съседни имоти. Между семействата
на св.А. и подсъдимия датирала дългогодишна вражда, която основно се изразявала в спорове за границата на имотите и построената между тях ограда
от страна на подсъдимия Б.А.. Именно поради тази причина
отношенията между семействата били влошени, като те
не си говорели и често по тази причина възниквали конфликти .
Именно такъв
бил и повода за възникване на инцидента между подс. Б.Т.А. частния
тъжител Ю.Ш. и св. А.М.А. на 15.08.2017г. Същият ден подсъдимият
видял, че на оградата, която граничи с имота на св.А. има подпрени
дърва . По-късно на същата дата
около 19.00 – 19.30 часа подс.А. отивал
към магазина в квартала с име „Здрасти“, който се намирал в близост и срещу блок №20 на бул.“България“
в града . Отивайки натам
подсъдимият видял частният тъжител да стои и да
говори със св.А.А.
на площадка отстрани на блок №20 на бул.“България“.
След като се приближил към тях подсъдимият
казал на св.А.А. , че иска да
разговаря с него. Така двамата се приближили един към друг
и подсъдимия започнал да отправя
забележки към св.А. , че отново е подпрял дърва на оградата ,като поискал
от него да
ги махне оттам. Така постепенно
между двамата възникнал конфликт, който преминал в размяна на реплики, ръкомахания и обидни думи на турски език, на висок тон. Двамата се разправяли в близост
до външно стълбище към мазетата
на блока. Като видял случващото се и изострящият се тон, към
двамата спорещи се приближил и тъжителя , който бил племенник на съпругата на св.А. . Намесата на тъжителя обаче
довела до ескалиране на напрежението и в един момент след
размяна на реплики между тримата и на заплахи, подс. Б.Т.А.
нанесъл удар с юмрук в лявата
част на лицето на тъжителя . Последният се олюлял, залитнал назад и като се спънал на бордюра отделящ външното стълбище за мазетата
на блока паднал по стълбите. В това време св.А.А.
, който тъкмо се обръщал и си тръгвал
от мястото на спора, чувайки падането на тъжителя , се обърнал назад и в този момент подсъдимия
му нанесъл удар с юмрук в лявата част на лицето, към слепоочието.
При този удар, очилата
на св.А.
паднали, а самият той се привел
на колене. Междувременно тъжителят
успял да се изправи и излезе от стълбището приближил
се до тъжителя и му нанесъл удар с ръка . Подсъдимият и тъжителя
започнали да се бутат и дърпат в резултат на което паднали на земята между паркираните
в близост автомобили. Всичко това било видяно
и от св.М.А.А., който по това време се прибирал
с колата от работа и паркирайки я видял случващото се. Той спрял автомобила и веднага отишъл до баща си
св.А.А.
и установил, че очилата му са счупени , а подсъдимият и тъжителя се въргаляли на земята. През това време на масите
пред магазина стояли свидетелите П.К.П., И.С.П.
и Ж.П.Д. , които пиели бира и станали
свидетели на случващото се.
Първите двама свидетели, след като видели какво
се случва станали и отишли да разтърват
подсъдимия и тъжителя, които според тях били на „кълбо“.
На мястото на инцидента се озовала , в неговата крайна
фаза и св. Р.М.Х. ,
която след като слезнала пред процесния блок и седнала на скамейката в един момент видяла
как откъм магазина, хора тичат към блока.
Тогава тя видяла и че
между колите става нещо и отивайки
на место заварила подсъдимия на земята, а до него св.А.А. , като
преди това тъжителя бил извикан от майка
си и отишъл при нея. Там
били още св. М.А.А. и св.
А.А. и според показанията
на тази свидетелка св.А. и М.
А. нанасяли
удари на подсъдимия.
На мястото на конфликта
пристигнала и съпругата на подсъдимия- св.З.Р.А., която също била видяла,от терасата на дома си , че
на паркинга на блок №20 на бул.“България“
в гр.Хасково се случва
нещо. Тя била изпратена и от свекъра си
св.Т.А.Т., който и позвънил по домофона
и и казал, че до магазина
бият сина му – подс.Б.А.. Когато съпругата на подсъдимия пристигнала на мястото на конфликта всичко
вече било приключило ,като видяла само св. М.А.А. да
говори нещо на подсъдимия .Последният бил в кръв и разказал на съпругата си на път за
дома им ,че бил бит от
тъжителя , св.А. и М. А..След пристигането на полицейски
служители по подаден сигнал за сбиване участниците
в конфликта били отведени в РУП-Хасково за снемане на обяснения
по случая
На 16.08.2017 год. частният тъжител отишъл на преглед при съдебния лекар-д-р Е., който след освидетелстването му издал съдебно -медицинско удостоверение №366/2017 год.При прегледа на
тъжителя са констатирани контузионен оток на лицето ,кръвонасядания в
областта на лявата ключица,лявата половина на гръдния кош и лявата половина на гърба и контузия на пети пръст
на десния крак . Описаните
увреждания били причинени по механизъм на
действие на твърд тъп предмет и
можели да се получат при побой по начина и обстоятелствата описани от тъжителя,
като същите били причинили разстройство на здравето ,извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК .
На същата дата 16.08.2017 год. и подсъдимият посетил съдебния лекар-д-р Е., който след освидетелстването му издал съдебно -медицинско удостоверение №364/2017 год.
При прегледа съдебният лекар установил: Разкъсно контузна рана на дясната
вежда. Отокът с кръвонасядане на дясната скула. Охлузване в дясната половина на
лицето. Травматично избиване на първи горен ляв зъб. Счупване на режещите
ръбчета на първи горен десен, втори
долен ляв, трети долен ляв и втори долен десен зъби. Охлузвания по десния лакът
и двата крака. Контузия на палеца на дясната ръка. Описаните увреждания били
причинени от действие на твърди тъпи предмети и можело да се получат по начина,
времето и при обстоятелствата описани от подсъдимия в обясненията му по делото
и от предварителните сведения. Причинено
е избиване на зъб (първи горен ляв), без който се затруднява дъвченето
говоренето, по смисъла на чл. 129 от НК. Останалите увреждания са причинили
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
За правилното
изясняване на делото от фактическа страна, по
искане и на тъжителя и повереника и на подсъдимия и защитника, съдът назначи и
изслуша съдебно-медицински експертизи,
чиито заключения възприема изцяло, като
компетентни и безпристрастно дадени.
Така изложената фактическа обстановка се установи изцяло от
показанията на разпитаните св.А. М.А. , св.П.К.П., св.И.С.П.,св.Ж.П. Д. , св.А.Ф.А. и св.М.А.А. и частично от показанията на св.Р.М.Х., св.Т.А.Т.,
св.З.Р.А., и от обясненията на подсъдимия, както и от заключенията на
съдебно медицинските експертизи и
другите писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по
делото.
Безспорно
установено е по делото, че на инкриминираната дата – 15.08.2017 година, е
възникнал физически сблъсък между тъжителя и подсъдимия, сведения за който се
съдържат както в обясненията на подсъдимия, така и в показанията на разпитаните
в хода на съдебното следствие свидетели.
Безспорно е също, че този сблъсък е довел до констатираните в медицинските
удостоверения, а след това и в медицинската експертиза наранявания върху
двамата участници. Това, срещу което защитата възразява като елемент от
фактическата обстановка , е кой е бил “инициаторът“ на
физическото съприкосновение между страните . Показанията на свидетеля А.А.
са ясни и последователни и в самите тях не се откриват противоречия, които да ги компроментират. От друга страна показанията на този свидетел не
са изолирани от останалите доказателствени средства, в
това число и обясненията на
подсъдимия,който не отрича нанасянето на
удар в лицето на тъжителя . В тази връзка на първо място следва да се посочи,
че свидетелят А.А. не е бил единствен
очевидец на конфликта дори да се приеме, че е
имал най-добри възможности да го наблюдава,защото се е намирал в
непосредствена близост до тъжителя и подсъдимия .Всъщност този свидетел е
възприел единствено последиците от
действията на подсъдимия,причинили
падането на тъжителя в стълбищната площадка на жилищния блок
. Преки очевидци на станалото са обаче незаинтересованите и без каквито и да е
обвързаности със страните свидетели И. П.
и П.
П., които дори са се намесили в сблъсъка,за да разтърват участващите в
него ,като са наблюдавали същия и то от самото му
начало, което ясно личи от съдържанието на представения в показанията им
разказ. Тези двама свидетели са категорични в това,че падането на тъжителя върху стълбището ,водещо към мазетата на
жилищния блок е в резултат на нанесения
от подсъдимия удар в лицето на
тъжителя,при който последния спъвайки се на бордюра е загубил равновесие , за да улесни такава по
съдържание дейност, чийто безспорен автор е бил подсъдимият. И двамата
свидетели са единодушни, че подсъдимият пръв
е започнал физическия сблъсък
с тъжителя ,без
той да е предхождан от каквито и
да било физически действия от страна на тъжителя , твърдяни от
самия подсъдим. Напълно
синхронизиращи с тези показания са и
показанията на св.А.Ф.А. и св.М.А.А. ,в които също
е представено участието на
подсъдимия в конфликта, като тези
свидетели отново единодушно, а и
кореспондиращо с показанията на свидетелите И.П. и П.П. и с констатациите от съдебно-медицинската
експертиза, описват физическо съприкосновение между подсъдимия и тъжителя в първоначалния момент на срещата, когато
търсещия обяснение от св.А.А. подсъдим е
ударил тъжителя в лицето , в резултат на
което той е паднал на стълбището ,водещо към мазетата на блока .За това падане на тъжителя върху стълбищната площадка на блока
свидетелства при разпита и незаинересования св.Ж.Д. ,чиито
показания няма основание да
бъдат възприети за правдиви . Анализът на съдържанието на тези източници
на доказателствена информация сочи на първо място еднопосочност ,както във
възприятията на свидетелите на обвинението относно нанесения от подсъдимия
удар в лицето на пострадалия, така и относно сведенията,за последвалото
в резултат на този удар падане по гръб по стълбите на мазетата .
В обясненията си подсъдимият потвърждава, че на инкриминираната дата и
място е имал физически контакт с частния
тъжител и св.А.А. ,като не отрича
наняс в лицето на Ю. . Твърди обаче,че
тъжителят пръв му посегнал,като
му нанесъл юмручен удар в лявата част на
лицето в областта на скулата , в отговор на което и той ударил в лицето тъжителя . Следва да се отбележи, че принципно не е налице сериозно разминаване в
гласните доказателствени източници,ангажирани от защитата на подсъдимия
,каквото се явяват показанията на св.Р.Х. ,З.А. и Т.А.,последните двама от
които са баща и съпруга на подсъдимия
и в този смисъл ,предпоставящи извод за ангажираност към позицията на подсъдимия . В показанията на
св. Р.Х. не се съдържат никакви
данни за удари
от тъжителя на подсъдимия, което
според нея било сторено само от св.А.
и М.
А..В показанията си св.Т.Т.
твърди ,че тръгнал към мястото на конфликта ,откъдето се чувала гюрултия
,но се върнал ,за да изпрати снаха си да
види какво се случва ,като видял
посягането на тъжителя към сина му , без
каквато и да било конкретика за
това посягане. Затова и основно съдът следва
да вземе отношение досежно достоверността на показанията на свид.З.А.
/съпруга на подсъдимия/, която според изложеното от нея е наблюдавала част
от случило се от терасата на къщата им
на бул.“България№ 22 на
разстояние от около 20 метра от мястото на конфликта. Следва да се посочи, че показанията на тази свидетелка показват известна избирателност при
представяне на фактологията. Същата
заявява при разпита , че от терасата на къщата си е наблюдавала поведението на тъжителя и св.А.А.
спрямо съпруга й ,който обаче първоначално не е разпознала,защото бил свит , но
твърди, че е станала свидетел на удари,
нанесени от тъжителя спрямо подсъдимия ,който бил с гръб към
св.А.А. ,който го бил сграбчил .
Така представеното от свидетелката сочи,
че или наблюденията и не са били така цялостни, или пък представянето им е не
така обективно особено относно уличаващите тъжителя обстоятелства. Не може да бъде изключена и
възможността за погрешно възприемане на стореното от участниците в конфликта ,
които в един последващ момент от сблъсъка са
имали активно поведение, чиято динамика разбираемо би породила погрешни
интерпретации на действителното съдържание на предприетото. Отново следва да се
посочи, че показанията на св.З.А.
относно поведението на тъжителя спрямо съпруга й не намират опора в други доказателствени източници , а посочените
резерви в категоричната им обективност изключват възможността за базиран върху
тях несъмнен извод за фактите от предмета на доказване .Тази съпоставка на
доказателствената подкрепа на двете поддържани версии сочи доказаност на факта,
че подсъдимият пръв е нанесъл удар в
лицето на тъжителя ,предизвикал падането му по стъпалата на стълбите . При
това положение е очевидна несъстоятелността на изрично направеното в
обясненията на подсъдимия изявление, че преди сблъсъка си с тъжителя е бил
ударен от него с юмрук в лицето . Настъпилите в резултат на
този удар наранявания са изследвани от
експерта и подробно обсъдени в устния му доклад, като той е категоричен, че
телесните увреждания на тъжителя
произхождат от съприкосновение между тялото и стъпалата на стълби
и могат да се дължат на падане по
ръба на стъпала . Категоричен е още експертът, че всяко едно от трите констатирани лентовидни кръвонасядания в областта на лява ключица и
лявата половина на гръдния кош и
гърба на тъжителя се дължи на падане на тялото и контакта му
с ръба на стъпалото , доколкото
нараняванията се откривали в една и съща
плоскост, сочещи поредица в срещанията между тялото и стъпалата на
стълбите . Така установения механизъм на настъпването на физическите увреждания
върху тъжителя е една от причините да бъде отхвърлена възможността да бъде приложен института на
"неизбежната отбрана". На фона на мястото на инцидента, вида и броят
на нараняванията върху тъжителя, не се установяват каквито и да е
доказателства, които да сочат, че именно тъжителя е лицето, което първо е нанесло удар върху
подсъдимия, а последният в защита на своята телесна неприкосновеност и то преди
преустановяване на нападението, е предприел засягане на телесната цялост на
тъжителя. Напротив, описаната по-горе фактология сочи, че подсъдимият е този,
който провокиран от разговора със свид.А.А.
е нанесъл удар с ръка
в областта на лицето на тъжителя . Действително, установява се, че при
този физически конфликт подсъдимият също е получил наранявания .Те обаче са
множество на брой в различни части на главата и тялото, като
два удара според съдебния експерт са
нанесени в лицето ,единия
от които е попаднал в областта на
дясна вежда и скула
,а другия в долната челюст, затова само въз основа на тях очевидно не
може да бъде направен извод за предприето нападение, налагащо отбрана.
Нараняванията по лицето на подсъдимия са окачествени от експерта като разкъсно-контузна рана,оток с кръвонасядане
на дясната скула , травматично избиване на горен ляв зъб и начупване на
режещите ръбчета на коронката на четири зъба
охлузване, получени от действието на твърди тъпи предмети и доколкото
са съобщени от
подсъдимия като получени от три
лица , то следва да се приеме, че
са резултат от същия този физически конфликт. В аспекта на
възможността за приложение на регламентирания в чл. 130, ал.3
от НК институт защитата
твърди,че извън получената от
подсъдимия средна телесна повреда
останалите увреждания на подъсдимия
носят белезите на лека телесна
увреда, свързана с разстройство на здравето. Съгласно Тълкувателно решение № 51
от 16.IX.1989 г. по н. д. № 41/89 г., ОСНК, което е задължително за приложение
от съдилищата, реторсия по чл. 130, ал.
3 от НК може да се приложи само когато са причинени еднакви по
степен на увреждане леки телесни повреди - само по чл. 130, ал. 1 или само по чл. 130, ал.
2 от НК. В настоящият случай това не е така. Както вече бе описано по-горе на
тъжителя е причинена лека
телесна повреда, докато при прегледа на
подсъдимия наред с уврежданията
,причинили разстройство на здравето ,извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК
е причинено и избиване на зъб,без който
се затруднява дъвченето и говоренето по
смисъла на чл.129 от НК ,т.е. средна телесна повреда .Съгласно
т.18 от Постановление № 3 от 27.IX.1979
г., Пленум на ВС, когато с деянието се причиняват на едно лице две или повече
различни по вид телесни увреждания ( средна и лека ), е налице едно
престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат.
Това е така, защото обектът на посегателството е един и същ и по силата на
общия принцип по-лекият резултат се поглъща от по-тежкия. Като има предвид горното
и най вече различният характер и степента на увреждане на телесните повреди - в
единият случай се касае за лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 от НК,а
в другия за средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК то съдът счита, че в настоящият случай не е
приложим института на реторсията ,като основание за освобождаването и на двете
страни от наказание.
Събраният по
делото доказателствен материал, налага следните наказателно правни изводи:
От обективна
страна съдът прие,че подсъдимият Б.Т.А. е осъществил престъпния състав
на чл. 130 ал. 2 от НК, като на
15.08.2017г., в гр. Хасково, причинил на Ю.К.Ш. *** лека телесна повреда
/контузионен оток на лицето ,кръвонасядания в областта на лявата ключица,лявата
половина на гръдния кош и лявата
половина на гърба /, изразяваща се в
причиняване на страдание, без разстройство на здравето. По същество получените
от пострадалия телесни увреждания и конкретно - контузионен оток на лицето
,кръвонасядания в областта на лявата ключица,лявата половина на гръдния
кош и лявата половина на гърба – описани подробно по вид, характер и
механизъм на причиняване, несъмнено се установиха от съдебно- медицинската
експертиза. Съгласно същата тези увреждания
на тъжителя били причинени именно
по механизъм на действие на твърд тъп предмет
и можели да се получи при побой с
юмрук и падане по стълби , като
същите са причинили страдание.Последната
правна квалификация е в съответствие и е в съответствие и с т.16 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на
ВС. В случая описаните по-горе
наранявания определят вида и характера на телесната повреда,като лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
От друга страна
събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал не установява с
изискуемата от закона категоричност твърдяните от обвинението действия на
подсъдимия да са причинили кръвонасядането на пети пръст на десния крак . Тук следва да се отбележи, че посредством
частната тъжба се определят фактическите предели на обвинението.Тяхна правна
квалификация е възложена на съда, но функцията по повдигане и поддържане на
обвинението по делата от частен характер е прерогатив изцяло на частния
тъжител. В този смисъл съдът е обвързан от поддържаните от тъжителя факти като
изцяло трябва да съобразява изнесеното в частната тъжба. Абсолютно недопустимо
е по свой почин съдът да вменява на подсъдимия
със съдебния си акт реализираното на друго някакво поведение, за каквото
той не е бил обвинен, защото правото на защита на подсъдимия предпоставя
реалната му, гарантирана от закона, възможност да е наясно с фактите на
обвинението. Иначе той по условие не би могъл да организира защитата си срещу
тях. Затова и с оглед направеното в началото на изложението уточнение съдът е
обвързан от тези фактически рамки на обвинението. В конкретния случай не бе установено по
несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият
е причинил констатираното у тъжителя
увреждане на
здравето,изразяващи се в кръвонасядане на пети пръст на десния
крак , както и че е налице
причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и настъпилия резултат. Не изключвайки
възможността за травматичен характер на процесното телесно увреждане, в устното си изложение
съдебномедицинския експерт не може да отграничи конкретен механизъм на
причиняване на тази травма на пръста
,предлагайки като възможни директен удар с крак или изритване с крак или
падане по стълби или настъпване върху
крака . В случая в тъжбата не се
твърди то да е получено от падане по гръб върху стъпалата на стълбището
,а и
от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства не се доказва
някой от заявените от експерта
като механизъм на въздействие
, годен да причини кръвносядането на
пръста . Тук следва да се отбележи, че липсват и категорично доказани данни за
директен удар, нанесен от подсъдимия в областта на десния крак на тъжителя и
още по-малко на пети пръст . Тоест по
отношение на увреждането на пръста на
десния крак и то конкретно на неговия
пети пръст , липсват каквито и да са доказателства това да е причинено от удар
на подсъдимия, или да е в причинно следствена връзка с нанесеният от подс.Б.А.
удар в лицето на пострадалия,причинил
падането върху терена.Т.е изцяло недоказано е, че в резултат на удара на
подсъдимия в лявата част на лицето на пострадалия и последвалото падане
на терена е получена тази травма
на петия пръст на десния крак . Горното , налага
извода, че поддържаното от обвинението
падане на тъжителя като факт, правопораждащ
процесното телесно увреждане, не се
подкрепя от доказателствата по делото по изискуемия съгласно чл.303 от НПК начин, които да правят възможно осъждането на
подсъдимия по предявеното му и поддържано от тъжителя обвинение за умишлено
причинена телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК, изразила се в кръвонасядането
на пети пръст на десния крак,определяща според експерта леката телесна повреда ,като такава с разстройство на
здравето извън случаите по чл.128 и
чл.129 от НК . Поради
изложеното съдът прие наличието
на съставомерния резултат по чл.130 ал.2 от НК, при който уврежданията , предизвикани от
посегателството над пострадалия са се свели само до страдание и представляват
лека телесна повреда по смисъла на
чл.130 ал.2 от НК.По тези съображения
съдът призна подсъдимия за
виновен в
това, че на
15.08.2017г., в гр. Хасково, причинил на Ю.К. *** лека телесна повреда
/контузионен оток на лицето ,кръвонасядания в областта на лявата ключица,лявата
половина на гръдния кош и лявата
половина на гърба /, изразяваща се в
причиняване на страдание -престъпление по чл.130 ал.2 от НК,като го призна за невинен и
на основание чл. 304 от НПК го оправда по първоначалното обвинение по чл. 130, ал.1
от НК за причинена по същото време и място лека телесна повреда,изразяваща
се кръвонасядането на пети пръст на десния крак.
От субективна
страна деянието е извършено при условията на
пряк умисъл като форма на вината, изразяващ се в конкретното му
психическо отношение към извършеното от него деяние, към обществено опасните му последици и обществено опасния
му характер. Това е така, защото доказателствата обективно сочат, че подсъдимия
е нанесъл удар
с ръка в областта на лицето на
тъжителя, който безспорно е средство годно да причини
констатираното телесно увреждане и
осъществило пряк контакт с
главата на пострадалия /директен удар /
,последван от падане по стълби , поради което и
е целял настъпването на противоправния резултат-
причиняването на леки телесни повреди.
Именно за това подсъдимия следва да отговаря за причинената повреда, защото е
причинена в условията на пряк умисъл.
Причина за извършване на престъплението е незачитането на неприкосновеността на
човешкото здраве, от страна и на подсъдимия.
Признавайки го
за виновен в извършване на гореописаното
престъпление, при определяне на вида и размера на наказанието, съдът взе
предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, а от друга страна
причините и подбудите за извършване на деянието/ коренящи се в предхождащите
отношения между подсъдимия и пострадалия/. Обществената опасност на
престъпното деяние на подсъдимия не е
висока предвид вида, броя и механизма на получаване на телесните увреждания и
конкретните по интензитет болки, търпяни от пострадалия. Личността на
подсъдимия, в контекста на събраните по делото данни не го
определят, като деец със завишена обществена опасност. Видно от
справката за съдимост, подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност. За осъщественото от подсъдимия престъпно деяние
материалноправната норма на закона предвижда наказание наказание „лишаване от
свобода” до шест месеца или пробация или глоба от 100 до 300
лв. Наред с това от деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди.
Следователно са налице положителните и липсват отрицателни предпоставки на чл. 78а от НК,
поради което императивът на текста следва да бъде приложен. При определяне
размера на наказанието съдът се съобрази с наличието на смекчаващи вината
обстоятелства- чисто съдебно минало и добри характеристични данни . Отегчаващи
отговорността обстоятелства липсват. Имайки предвид тежестта на деянието, съдът
счита, че наказанието "глоба" следва да бъде определено в минималния
размер, а именно глоба от 1000 лв.С така наложеното по вид и размер наказание
ще бъдат постигнати целите, заложени в чл. 36 от НК.
По предявения
граждански иск:
Постановената осъдителна
присъда обосновава основанието на предявения граждански иск .Налице са
елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД-
противоправно поведение, вреда, пряка причинна връзка между тях и доказаната
вина на подсъдимия . Установен по
основание, искът е завишен досежно пълния предявен размер. Причинените наранявания
,изразили се в контузионен оток на лицето ,кръвонасядания в областта на
лявата ключица,лявата половина на гръдния кош
и лявата половина на гърба
според данните, изнесени от вещото лице при
обичаен ход на оздравителния процес,като се има
необходимото време е
следвало да отзвучат до 20
дни. Същевременно травматичните увреждания
не са се отразили на общото здравословно състояние и
затруднения във функциите и
движението на снагата . С оглед на всичко това се налага
безсъмненият извод за немного големите по степен причинени на пострадалия физически
болки, страдания, общо неразположение и дискомфорт в посочения период от
време. Затова и изхождайки от характера и естеството, броя на нараняванията
,тяхното времетраене, интензитета
на тяхното въздействие и периода на
пълното им отшумяване от порядъка до 20
дни , съдът намери, че сумата от 600
лева е достатъчна да възмезди причинените неимуществени вреди
,изразяващи се в претърпени физически болки. Поради това и осъди подсъдимия да заплати на тъжителя сумата от 600 лв. за обезвреда за
неимуществените вреди,ведно със законната лихва от увреждането -15.08.2017 г. до окончателното
изплащане , като иска до пълния предявен размер от 1500 лв., като неоснователен
и недоказан отхвърли.
По отношение на
разноските:
Предвид
доказаното престъпление, за което подсъдимия бе признат за виновен съдът осъди
същия на основание чл.189 ал.3 от НПК
да заплати на тъжителя сумата в общ размер на 462 лева, представляваща ДТ за
образуване на настоящото дело, разноски за вещо лице и за повереник /адвокат/, а по сметка на РС – Хасково общо сумата от 200 лв., от
която държавна такса в размер на 50 лева, съобразно уважения размер на
гражданския иск, както и сумата от 150 лв. за възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
Съдия: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.