Р Е
Ш Е Н
И Е
№260131
гр. Добрич, 10.06.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На дванадесети май година 2021
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар Румяна Радева
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно гражданско дело номер 85 по описа за 2021 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на Б.И.А. ***, чрез упълномощения адвокат, срещу решение
№260048/26.11.2020г. по гр.д.№51/2020г. на Балчишкия районен съд, с което е
отхвърлен предявеният от въззивника срещу И.К.Ю.,
П.Ю. и А.К.И. иск за разваляне на договор, с който въззивникът
прехвърлил на другата страна недвижим имот в с.Б., общ.Б., ***, жилищна сграда
от 75 кв.м. №03174.501.240.1, ведно с дворно място с площ 1225 кв.м. №03174.501.240
по КККР на с. Б., общ. Б., срещу задължението да му осигурят спокоен и нормален
живот, какъвто е водил досега, като е запазил правото си на ползване върху
прехвърления имот докато е жив, обективиран в н.а. №196
т.3 рег.3684, д.448/2014г., вписан с акт 128, том 8, д.1384/2014г., вх. №
3419/18.12.2014г., както и въззивникът е осъден за
разноските по делото на другата страна.
Решението се обжалва като
неправилно следствие допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Първоинстанционният съд не докладвал обстоятелствата, от
които произтичат претендираните права и възражения,
не събрал всички относими по спора доказателства и не
допуснал всички поискани от въззивника – ищец по
делото такива. Така постановеният съдебен акт бил необоснован и вътрешно
противоречив, неотчитащ, че ответниците не са
доказали пълно, точно и добросъвестно изпълнение на поетите задължения по алеаторния договор. По делото били събрани доказателства,
които установявали, че ищецът сам се грижи са себе си, сам си плаща сметките,
храна получава от социален патронаж, подпомагат го други хора, а не ответниците, които от година не контактуват с него и, макар
да са платили няколко сметки за консумираната от него електроенергия, други
грижи и издръжка не са му давали, при това, без да са поискали трансформиране
на натуралните им договорни задължения в парични. Настоява за удовлетворяване
на предявения от него иск след отмяна на неправилното първоинстанционно
решение.
Жалбата е редовна, подадена е
в срок и е допустима.
В писмен отговор и в съдебно
заседание въззиваемите И.К.Ю., П.Ю., и А.К.И., чрез
адвоката си, оспорват жалбата като неоснователна и молят решението на районния
съд да бъде потвърдено.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е
постановено по предявените от Б.И.А. срещу И.К.Ю., П.Ю. и А.К.И. искове по
чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора, сключен на 17.12.2014г. с
нотариален акт №196 т.III рег.№3684 д.№448/2014г.
на нотариус с рег.№314 и район на действие БРС, с който ищецът прехвърлил на ответниците А.К.И. и И.К.Ю., по време на брака й с ответника П.Ю., срещу
задължението на приобретателите да поемат гледането и
издръжката на прехвърлителя докато е жив, недвижим
имот в с.Б., общ.Б., ул.“***– жилищна сграда от две стаи и коридор, с
идентификатор 03174.501.240.1 и застроена площ 75кв.м., ведно с дворното място,
в което е построена сградата, с площ 1 225кв.м., с идентификатор
03174.501.240, с площ по скица 1324кв.м., урегулирано в парц.
ХХ – 240 в кв.28 по регулационния план на селото.
Ищецът иска договорът да бъде развален, защото ответниците
не се грижели за него и не му давали издръжка. Макар да живеели в съседната
къща, те не го посещавали и не общували с него; дори когато ги помолел да му
сготвят или да му помогнат да почисти, ответниците не
му обръщали внимание; отказвали да го заведат на лекар; получавали пенсията му,
но не му купували от каквото имал нужда; карали му се, веднъж ответникът П.Ю.
го ударил.
Ответниците оспорват исковете по
съображения, че са се грижили за ищеца и са му давали издръжка, доколкото той е
имал нужда и доколкото е приемал даваните му такива от тях.
Страните по делото са роднини – ищецът е вуйчо на ответниците
А.К.И. и И.К.Ю., която е в граждански брак с ответника П.Ю..
На 17.12.2014г. е сключен договор, с който ищецът прехвърлил на ответниците А.К.И. и И.К.Ю. собствения си недвижим имот в
с.Б., общ.Б., ул.“***– жилищна сграда от две стаи и коридор, с идентификатор
03174.501.240.1 и застроена площ 75кв.м., ведно с дворното място, в което е
построена сградата, с площ 1 225кв.м., с идентификатор 03174.501.240, с
площ по скица 1324кв.м., урегулирано в парц. ХХ – 240
в кв.28 по регулационния план на селото. Срещу това ответниците
се задължили да поемат гледането и издръжката на прехвърлителя
докато е жив, като му осигурят спокоен и нормален живот, какъвто е водил до
сега. Договорът е оформен с нотариален акт №196 т.III
рег.№3684 д.№448/2014г. на нотариус с рег.№314 и район на действие БРС. При
сключване на договора ответниците Ю. били съпрузи.
След сключване на договора ищецът продължил да живее в същия имот, правото
на ползване върху който си запазил при прехвърлянето. Ответниците
Ю. живеят в съседната къща. Преди там живяла и ответницата А.К.И., но през
2018г. същата се преместила в друго село.
В писмените отговори на ответниците и в обясненията
на ищеца пред първоинстанционния съд се съдържат
признания на неизгодни за съответната страна факти, които следва да се вземат
предвид. Разпитаните по делото свидетели са в родствена връзка с двете насрещни
страни или трети лица, незаинтересовани от изхода на спора, показанията им са
дадени под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, с оглед на
което изнесеното от свидетелите следва да се кредитира, доколкото кореспондира
и не е в очевидно противоречие с останалите доказателства и безспорни обстоятелства по делото. Ответниците са представили документи за плащане на сметки
за вода и електроенергия, и за медицински прегледи на ищеца, които, като са в
тяхно държане, показват извършени от ответниците
действия.
Така, от съвкупния анализ на обясненото от страните, гласните и писмените
доказателства се налага, че няколко години след сключване на договора ответниците са давали грижи и издръжка на ищеца. Двете ответнички /отначало, докато била в селото, повече А., а
после И./ готвели и носели храна на ищеца, помагали му за почистването на дома,
носели му топла вода за къпане /при ищеца няма баня, къпе се в корито/, перяли го. Ответниците плащали
сметките за електроенергия и вода, вкл. платили стари, от преди сключването на
договора, задължения на ищеца за вода. Когато се наложило, ответниците
завели ищеца на зъболекар и лекар. Купували му дърва за огрев. Ищецът, подвижен
и в добро здравословно състояние за възрастта си, сам пазарувал каквото му е
необходимо от селския магазин, без да плаща, отглеждал няколко овце. Ответницата
И.Ю. погасявала сметките за покупките в магазина, купувала храна за животните.
При нужда двете ответнички му купували дрехи, лично и
спално бельо. Ответницата И.Ю. отглеждала зеленчуци в двора на прехвърления
имот, от които и ищецът ядял; правела зимнина, която съхранявала в една стая
при ищеца. Ответникът П.Ю. направил опит да подобри битовите условия в дома на
ищеца, в който няма баня, вътрешна тоалетна и вътрешен водопровод. Започнал да
прави баня, направил и стълбище пред входната врата. С пенсията на ищеца му купували ракията и
цигарите, а всички останали плащания в негова полза извършвали със свои
средства.
От изложеното следва, че в няколко години след сключване на договора ответниците са изпълнявали задълженията си да гледат и
издържат ищеца. Даваните от ответниците грижи и
издръжка са били съответни на нуждите на ищеца, който, както сам се е преценил
в отговорите си по чл.176 от ГПК, не е имал сериозни здравословни проблеми, бил
е в добро състояние, с възможност да се самообслужва и да извършва обикновени действия
за себе си в ежедневието. Виждането на ищеца, че даденото и направеното за него
е малко /дават му да яде от градината, ама той е „едно гърло”, колко ще изяде/,
незначимо /воденето на лекар при проблем с възпаление на пръста, но „за един
пръст не умира човек”/, излишно /забранил довършването на банята/ или просто не
му харесва /начупил новото стълбище/, е показателно за личното му негативно
отношение към ответниците, но не е критерий за
недостатъчност на усилията на ответниците за
задоволяване действителните нужди на ищеца.
Няма спор, че през м.август 2019г. между страните избухнал скандал. В него
участвали и двама братя на ищеца, вуйчовци на двете ответнички.
Стигнало се до сбиване. От тогава страните са в изключително лоши отношения.
Ищецът отказва да контактува с ответниците, залостил
е портичката между своя и техния двор, не ги допуска
до себе си. Отказва да яде приготвена от тях храна, счита, че може да го
отровят. В няколко месеца получавал храна от домашен патронаж, заплащан от
пенсията му. После и понастоящем съпругата на единия брат готви и му носят
храна. Двамата му братя и съпругата на единия го подпомагат за пране, къпане,
почистване, плащане на сметките. Представени са доказателства за извършени от ответниците плащания на сметки за електроенергия и вода на
ищеца за няколко месеца след образуване на въззивното
производство.
Или, от скандала през м.август 2019г. ответниците
не са се грижили и не са давали издръжка на ищеца, както са длъжни по договора,
като платените няколко сметки преди приключване на съдебния спор, не налагат
друг извод. Лошите отношения между страните
са безспорен факт, като данните по делото /отношението и действията на ищеца
спрямо ответниците и направеното от тях от преди
скандала, участието и ролята в него на други роднини/ дават основание да се
приеме, че ответниците не са отговорни за създалото
се положение и отказът на ищеца да ги допуска до себе си и да приема даваното
му от тях е необоснован.
Неоснователният
отказ на прехвърлителя да приеме издръжка и грижи в
натура, обаче, не освобождава приобретателите от
задължението за издръжка. Задължението за грижи е възможно само в натура и за
изпълнението му е необходимо съдействието на кредитора. Поради това, когато прехвърлителят не съдейства на приобретателя
да полага грижи, това задължение се погасява. За разлика от него, задължението
за издръжка /което по правило е в натура – даване на храна, отопление,
консумативи, лекарства, облекло и т.н./ може да бъде трансформирано и изпълнено
в пари. В случая ответниците, макар и да са
отблъснати от прехвърлителя и той да отказва даваните
му от тях грижи и натурална издръжка, е можело да изпълняват задължението за
издръжка в пари, но не са го сторили. Те са неизправни спрямо прехвърлителя, чиито нужди от издръжка от лятото на 2019г. те не са задоволявали по причина, стояща у тях.
Тези нужди те не биха могли да задоволят с обратно действие - предвид
направеното от тях във въззивното производство
предложение да заплатят издръжка на ищеца за изминалите месеци и да му плащат
такава занапред. Приобретателите дължат ежедневно и без
прекъсване да дават издръжка на прехвърлителя, което
в настоящия спор ответниците виновно не са изпълнили.
Верно е, че ищецът не е останал в нужда, без храна,
на студено, на тъмно и т.н., но това е осигурявано със собствените и на братята
му средства, което не би било, ако ответниците – приобретатели бяха изпълнявали задължението си да дават на прехвърлителя парична /щом не иска натурална/ издръжка.
От изложеното
следва, че въззивната жалба е основателна. Неправилно
е приетото от първоинстанционния съд, че ответниците не са неизправна страна по сключения между тях
и ищеца договор. Ответниците виновно не са изпълнили
договорните си задължения и е налице основание по чл.87 ал.1 и 3 от ЗЗД за
удовлетворяване на исканията на ищеца договорът да бъде развален.
Неправилното първоинстанционно решение, отхвърлящо исковете, следва да
бъде отменено, вкл. в частта, възлагаща разноските в тежест на ищеца. Следва да
се постанови решение, с което сключеният между страните договор да бъде
развален.
Съответно на този
резултат и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
сторените от него разходи за водене на делото. Тук се включват държавна такса от
138.70 лева за първата инстанция, държавна такса от 69.35 лева за въззивната жалба, такси за удостоверения, вписване и банков
превод – 24.28 лева. Във всяка инстанция ищецът е платил за адвокатска защита
възнаграждения от по 700 лева, които сериозно надхвърлят минималния размер по
чл.7 ал.2 т.2 от НМРАВ и, които са прекомерни, с оглед фактическата и правна
сложност на спора. Възражението на ответниците в тази
връзка е основателно и в съответствие с чл.78 ал.5 от ГПК на ищеца следва да се
присъдят две адвокатски възнаграждения от по 480 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№260048/26.11.2020г. по гр.д.№51/2020г. на Балчишкия районен съд, като
РАЗВАЛЯ договора,
сключен на 17.12.2014г. с нотариален акт №196 т.III
рег.№3684 д.№448/2014г. на нотариус с рег.№314 и район на действие БРС, с който
Б.И.А. с ЕГН ********** прехвърлил на А.К.И. с ЕГН ********** и И.К.Ю. с ЕГН **********, по време на брака й с П.Ю., род.на ***, срещу
задължението на приобретателите да поемат гледането и
издръжката на прехвърлителя докато е жив, следния
свой недвижим имот в с.Б., общ.Б., ул.“***– жилищна сграда от две стаи и
коридор, с идентификатор 03174.501.240.1 и застроена площ 75кв.м., ведно с
дворното място, в което е построена сградата, с площ 1 225кв.м., с
идентификатор 03174.501.240, с площ по скица 1324кв.м., урегулирано в парц. ХХ – 240 в кв.28 по регулационния план на селото –
поради неизпълнение на задължението на приобретателите
да гледат и издържат прехвърлителя.
ОСЪЖДА А.К.И.
с ЕГН **********, И.К.Ю. с ЕГН ********** и П.Ю., род.на ***, тримата с адрес ***,
да заплатят на Б.И.А. с ЕГН ********** ***, разходите за водене на делото в
двете инстанции, както следва: сумата 138.70 лева, сумата 69.35 лева и сумата 24.28 лева – държавни такси за
исковата молба, въззивната жалба, удостоверения,
вписване и банков превод, сумата 480 лева и сумата 480 лева – адвокатски
възнаграждения.
На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.