Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести октомври
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Ирена Апостол, като разгледа докладваното от мл.съдия
Евелина Маринова в. гр. д. № 8978 по
описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 69947 от 20.03.2019 г., постановено по
гр.д. № 65104/2018 г. на СРС, II ГО, 76
състав, ЗД „Б.И.“ АД е осъдено да заплати на А.В.А., на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания във връзка с ПТП от 24.11.2017 г., ведно със законната лихва
от 08.10.2018 г. до окончателното изплащане, и сумата от 20 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на същия инцидент,
ведно със законната лихва от 08.10.2018 г. до окончателното изплащане.
Отхвърлен е искът за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над уважение
размер от 1000 лв. до пълния предявен размер от 8000 лв.
Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 588, 43 лв. разноски по делото – по компенсация.
Ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС, на основание чл.77 ГПК, сумата
от 38, 15 лв. възнаграждение за вещи лица. Ищецът е осъден да заплати по сметка
на СРС, на основание чл.77 ГПК, сумата от 261, 85 лв. възнаграждение за вещи
лица.
С определение № 116149 от 16.05.2019 г., постановено
по гр.д. № 65104/2018 г. на СРС, II ГО, 76
състав, е оставено без уважение искането на ищеца по чл.248 ГПК за изменение на
решението в частта относно възложените в негова тежест разноски. Със същото
определение е оставено без разглеждане искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита по чл.38, ал.2 ЗА.
Срещу първоинстанционното решение в частта, с която е
отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди – за сумата над уважение
размер от 1000 лв. до сумата от 4000 лв., е депозирана въззивна жалба от ищеца А.В.А..
Счита, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в
противоречие с материалния закон и е необосновано. Излага съображения, че
първоинстанционният съд не е изложил мотиви защо приема, че справедливият
размер на обезщетението възлиза на сумата от 1000 лв., като навежда оплакване,
че последният не съответства на претърпените от ищеца неимуществени вреди и
събраните по делото доказателства, както и че приетият от първата инстанция
размер не би могъл да се обоснове с довода, че ищецът не се е явил на преглед
при вещото лице. В тази връзка релевира оплакване, че от събраните по делото
доказателства – заключението на СМЕ и показанията на майката на ищеца се
установява, че ищецът е изпитвал силни болки в мястото на травмата, приемал е
обезболяващи и за определен период от време не е могъл да извършва физическа
дейност, бил е затруднен да изпълнява трудовите си задължения. Счита за
необоснован направения от първата инстанция извод, че показанията на
свидетелката – майката на ищеца, са силно преувеличени. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част, като вместо това постанови друго, с което да
уважи предявения иск за неимуществени вреди до размера на сумата от 4000 лв.
Претендира направените по делото разноски.
С молба от 08.08.2019 г. жалбоподателят А.В.А. е
заявил пред въззивната инстанция отказ от иска за обезщетение за неимуществени
вреди – за сумата над 4000 лв. до първоначално предявения размер от 8000 лв.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника ЗД „Б.И.“ АД.
Срещу определение № 116149 от 16.05.2019 г.,
постановено по гр.д. № 65104/2018 г. на СРС, II ГО, 76 състав, е депозирана частна жалба от ищеца А.В.А..
В същата са изложени доводи, че неправилно е отказано изменение на решението в
частта за разноските и е оставено без разглеждане искането за присъждане на
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита по чл.38,
ал.2 ЗА. Отправя се искане за отмяна на обжалваното определение.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на
частната жалба от ответника ЗД „Б.И.“ АД.
Решението в частта, с която са уважени искът за
обезщетение за неимуществени вреди – до размера на сумата от 1000 лв. и искът
за обезщетение за имуществени вреди – в пълния предявен размер от 20 лв., е
влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно
основание чл.432, ал.1 ГПК за обезщетение за неимуществени вреди и за
обезщетение за имуществени вреди.
Ищецът твърди, че на 24.11.2017 г. около 18:50 часа в
гр. София е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Пежо 306“ с рег. № *******,
управляван от собственика Р.И.Р., и велосипед „B-TWIN“, управляван от ищеца, при следния механизъм: лекият
автомобил се е движел по моста „Чавдар“ с посока на движение от бул. „Владимир
Вазов“ към бул. „Княз Дондуков“ и при престрояване е навлязъл в съседната лява
лента, при което е реализирал ПТП с движещия се отляво велосипед, управляван от
ищеца. В причинна връзка с посочения инцидент ищецът е претърпял неимуществени
вреди – болки и страдания, както и имуществени вреди, изразяващи се в разходи
за лечение, за чиято обезвреда следва да отговаря ответника, при когото е
застрахована гражданската отговорност на делинквента. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 8000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от 20 лв.
обезщетение за имуществени вреди. Претендира законна лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди от датата на ПТП до изплащане на сумата. Заявена е
претенция за заплащане на адвокатско възнаграждение за безплатна правна защита
по чл.38, ал.2 ЗА.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника ЗД „Б.И.“ АД, който оспорва предявените искове по основание
и размер. Оспорва ищецът да е претърпял твърдените вреди в причинна връзка с
виновното и противоправно поведение на застрахован при ответника водач. Оспорва
размера на исковете. Позовава се на съпричиняване. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Установява се от ангажираните писмени доказателства
(констативен протокол от 24.11.2017 г. – л.9) и заключението на
авто-техническата експертиза по делото, че на 24.11.2017 г. около 18:50 ч. в
тъмната част на денонощието при изкуствено осветление велосипед „B-TWIN“, управляван от ищеца, се в движел в гр. София по
моста „Чавдар“ с посока на движение от бул. „Владимир Вазов“ към бул.
„Дондуков“. В същото време в същата посока зад велосипедиста се в движел лек
автомобил „Пежо 306“ с рег. № *******, управляван от Р.И.Р., който е предприел
необезопасена маневра по заобикалянето му, навлязъл е в съседната лява лента в
момент, когато в нея се е движел неописан в протокола за ПТП лек автомобил, при
което е настъпил удар между двата леки автомобила, вследствие на което лекият
автомобил „Пежо 306“ се е отклонил надясно, връщайки се в своята лента за
движение, достигнал е намиращия се пред него велосипед, при което е настъпил
втори удар между лекия автомобил „Пежо 306“ и велосипеда в дясната лента за
движение на пътното платно. Констатира се от заключението на АТЕ, че причината
за настъпване на произшествието е несъобразяването с другите участници в
движението от страна на водача на лекия
автомобил „Пежо 306“.
От представените медицински документи и заключението
на съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на
произшествието ищецът е получил контузия на таза и хематом, като според вещото
лице се касае за лека степен на травматично увреждане. След инцидента му е
оказана спешна медицинска помощ от СЦМП – гр. София, откъдето е издаден фиш с
обозначение за травматично увреждане на таза без данни за фрактура, контузия на
таза с хематом. Предписана е терапия с Aulin – прахчета, Tranmil и Heparoid – кремове
за външно мазане. Съдебно-медицинската експертиза е изготвена въз основа на
представените по делото медицински документи, тъй като личен преглед на ищеца
не е проведен. Според вещото лице не се очакват късни последици от получената
травма и увреждания на меките тъкани.
В проведеното на 14.02.2019 г. открито съдебно
заседание пред СРС вещото лице е пояснило, че въз основа на приложените
документи пострадалият би следвало да има 10-15 дни дискомфорт, но не би
трябвало болката да е интензивна, в зависимост от натоварванията.
Пред СРС е разпитана свидетелката Р.Т., майка на
ищеца, която заявява, че процесното ПТП е настъпило вечерта, когато ищецът е
тръгнал за работа. Депозира показания, че видимо е нямало нищо, но впоследствие
е имало кръвонасядания, после – синини, било му е трудно да лежи около 2
месеца, няколко дни не е бил на работа. Заявява, че работи като барман, само
нощна смяна, предимно прав, както и че се е оплаквал, изпитвал е болка, трудно
се е обръщал, приемал е обезболяващи, изпитвал е болка при сядане, събуждал се
е от болка, като това е продължило два месеца, след което е изпитвал болка, но
по-малко и напълно се е възстановил след шест месеца. Към момента на депозиране
на показанията заявява, че няма болки.
Показанията на свидетелката следва бъдат ценени по
реда на чл.172 ГПК, като същевременно се отчита и обстоятелството, че същите се
основават на непосредствените й възприятия относно полученото от сина й
увреждане и състоянието му в периода на възстановяване. В тази връзка следва да
се отбележи, че заключението на СМЕ е изготвено на базата на представените по
делото медицински документи, без да е извършван личен преглед на ищеца.
Независимо дали причината за това е в поведението на ищеца, както сочи вещото
лице, заключението, че пострадалият следва да е изпитвал дискомфорт в период на
10-15 дни не изключва възможността посредством други доказателства, в случая – ангажираните
гласни такива, да бъде доказано, че пострадалият е търпял болки и страдания с
по-голям интензитет или за по-продължителен период. Съдът кредитира показанията
на свидетелката в частта им относно търпените от пострадалия неудобства, приема
на обезболяващи, изпитваните болки и обстоятелството, че в период до 2 месеца
същият е имал оплаквания. В частта относно заявената продължителност на
оплаквания за период от 6 месеца съдът намира, че показанията на свидетелката
влизат в силно противоречие със заключението на СМЕ и не биха могли да бъдат
кредитирани, доколкото не се подкрепят от медицински документи, които да
обосноват такава продължителност на оплакванията му.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество, е частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Съгласно чл.233 ГПК ищецът може да се откаже изцяло
или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той
не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната
или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва.
В случая жалбоподателят-ищец с молба от 08.08.2019 г.
е заявил пред въззивната инстанция отказ от иска за обезщетение за
неимуществени вреди – за сумата над 4000 лв. до първоначално предявения размер
от 8000 лв., поради което и по аргумент от нормата на чл.233 ГПК първоинстанционното
решение следва да се обезсили в частта, с която искът за обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 4000 лв. до 8000 лв., като
производството се прекрати в посочената част.
Като последица от гореизложеното, предмет на въззивна
проверка се явява решението в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение
за неимуществени вреди за сумата над 1000 лв. до 4000 лв.
При извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо,
поради което следва да се пристъпи към обсъждане на доводите относно неговата
правилност.
От ангажираните по делото доказателства се установява
наличието на петте елемента от фактическия
състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди
и причинна връзка между деянието и вредите. Установено е деянието на водача на
лекия автомобил „Пежо 306“ с рег. № *******, което се явява противоправно – водачът
е предприел необезопасена маневра по заобикаляне на движещия се пред него
велосипед, вследствие на което е реализирал удар с неустановен лек автомобил, а
в последствие – с велосипеда, управляван от ищеца. От представените медицински
документи, заключението на съдебно-медицинската експертиза и показанията на
свидетелката Т., преценени по реда на чл.172 ГПК, се установява причинната
връзка между получените от пострадалия увреждания и произшествието. Гореизложеното
обуславя извод, че е налице деликт, извършен от водача Р.И.Р. при управление на
лек автомобил „Пежо 306“ с рег. № *******.
Към момента на произшествието е
било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, по силата
на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на
трети лица.
По изложените съображения в полза
на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
По отношение на възраженията на
жалбоподателя относно размера на дължимото обезщетение съдът намира следното:
По силата на разпоредбата на
чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, която, тъй като не е абстрактно понятие, изисква за всеки
отделен случай да се вземат предвид всички относими към него обективно
съществуващи обстоятелства /т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г./.
Изхождайки от изложеното и
съобразявайки: момента на настъпване на увреждането през м.11.2017 г.;
социално-икономическата обстановка в страната към този период, обуславяща
обществения критерий за справедливост на този етап от нейното развитие;
възрастта на пострадалия към посочения период – 19 години и 5 месеца; броя,
вида и тежестта на получените увреждания – контузия на таза и хематом;
обстоятелството, че не са налице данни за счупване; характера на проведеното
лечение – необходимостта от оказване на спешна медицинска помощ и наложилия се
последващ прием на обезболяващи; времетраенето, характера и интензивността на
търпените болки и страдания по време на оздравителния процес; създадените на
ищеца неудобства, свързани с обстоятелството, че към момента на инцидента
същият е работел като барман, нощни смени, налагало му се е да стои прав и да
търпи неудобствата на болките от получената увреда, съобразявайки начина на настъпване на
произшествието и неминуемо настъпилите при това негативни емоционални
преживявания, съдът приема, че в
съответствие с прогласения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта на А.В.А.
следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв.
До посочения размер
предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди се явява основателен, а
над този размер до размера на сумата от 4000 лв. искът се явява неоснователен.
С оглед така формираните
изводи първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която искът
за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 1000 лв. до
2000 лв., като искът се уважи в посочената част. Върху посочената сума се дължи
законна лихва, на основание чл.429, ал.3 КЗ, считано от датата на предявяване
на застрахователната претенция от увреденото лице – 24.01.2018 г. до
окончателното изплащане.
Решението в частта, с която
искът е отхвърлен за сумата над 2000 лв. до 4000 лв. следва да се потвърди.
По частната жалба на ищеца:
В срок ищецът е направил
искане за изменение на първоинстанционното решение в частта относно възложените
в негова тежест разноски, като е изложил доводи във връзка със заплатената от
него държавна такса и дължимите разноски за производството, както и относно
претендираното възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за предоставена безплатна
правна защита.
С обжалваното определение е
оставено без разглеждане искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 ЗА по съображения, че не е бил представен списък на разноски за
него, и без уважение – в останалата част.
Срещу така постановеното
определение е депозирана частна жалба от ищеца. Същата е подадена в срок, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество
е частично основателна.
Няма противоречие в
постановената практика на ВКС, че не е задължително списъкът с разноски да
бъде обективиран в отделен, самостоятелен документ, а може да бъде част от
съдържанието на друго изявление на страната. Достатъчно е да е налице яснота
относно вида на претендираните разноски, както и техният размер да бъде
определен или определяем. В исковата молба се съдържа изрично искане на
пълномощника на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38,
ал.2 ЗА, което е определяемо по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, т.е. това изявление до съда,
инкорпорирано в исковата молба, представлява и списък по чл. 80 ГПК, в
който търсените разноски са определени по вид и определяеми по размер. Поради
това, искането за изменение на решението в частта за разноските относно
претендираното адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА е било допустимо
заявено и е следвало да бъде разгледано по същество от решаващия съд /в
подкрепа на изложеното – определение № 60 от 27.01.2021 г. по ч. т. д. №
20/2021 г. на ВКС, II ТО/.
По делото е представен
договор за правна защита от 27.09.2018 г., сключен между ищеца и Адвокатско
дружество „В., У.И П.“, в който е уговорено предоставянето на безплатна правна
защита по реда на чл.38, ал.2 ЗА, като с исковата молба е направено изрично
искане за присъждането му. С оглед липсата на въведено възражение от насрещната
страна относно наличието на предпоставките за предоставяне на безплатна правна
защита, те не подлежат на изследване от страна на съда, поради което на Адвокатско
дружество „В., У.И П.“ следва да се присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата
от 184, 12 лв., съобразно уважената част от исковете.
В останалата обжалвана част
определението следва да се потвърди поради липса на предпоставки за ревизиране
волята на първоинстанционния съд.
По разноските:
С оглед изхода на спора
първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която ищецът е
осъден да заплати на ответника сумата над 458, 05 лв. до 588, 43 лв. разноски
по делото – по компенсация.
Първоинстанционното решение
следва да се отмени и в частта, с която ищецът е осъден да заплати по сметка на
СГС, на основание чл.77 ГПК, сумата над 225, 18 лв. до 261, 85 лв. Дължимата от
ищеца в полза на СРС сума възлиза на 225, 18 лв., а разликата от 74, 18 лв. се
дължи от ответника, поради което последният следва да бъде осъден да заплати на
СРС, на основание чл.77 ГПК, още 36, 03 лв.
На жалбоподателя-ищец следва
да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 8, 57 лв., съобразно
уважената част от жалбата.
На ответника по жалбата
следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК, сумата от 720 лв.
разноски за въззивната инстанция.
Направено е искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за въззивната
инстанция. Предоставянето на такава е уговорено по силата на представения договор
за правна защита от 27.09.2018 г., сключен между ищеца и Адвокатско дружество „В.,
У.И П.“, поради което на последното следва да се присъди, на основание чл.38,
ал.2 ЗА, сумата от 97, 14 лв., съобразно уважената част от жалбата.
Воден
от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА, на
основание чл.233 ГПК, решение № 69947 от 20.03.2019 г., постановено по гр.д.
№ 65104/2018 г. на СРС, II ГО, 76
състав, в ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявеният от А.В.А., ЕГН ********** срещу ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********
иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за сумата над 4000 лв. до 8000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания във връзка с ПТП от
24.11.2017 г., като ПРЕКРАТЯВА производството
в посочената част.
ОТМЕНЯ решение № 69947 от 20.03.2019 г.,
постановено по гр.д. № 65104/2018 г. на СРС, II ГО, 76 състав, в ЧАСТТА,
с която е отхвърлен предявеният от А.В.А., ЕГН ********** срещу ЗД „Б.И.“ АД,
ЕИК ******** иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за сумата над 1000 лв. до 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки
и страдания във връзка с ПТП от 24.11.2017 г., както и в ЧАСТТА, с която А.В.А., ЕГН ********** е осъден да заплати на ЗД „Б.И.“
АД, ЕИК ******** сумата над 458, 05
лв. до 588, 43 лв. разноски по делото – по компенсация, и в ЧАСТТА,
с която А.В.А., ЕГН ********** е осъден да заплати по сметка на СРС, на
основание чл.77 ГПК, сумата над 225, 18 лв. до 261, 85 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Б.И.“ АД,
ЕИК ******** да заплати на А.В.А., ЕГН **********, на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата над 1000 лв. до 2000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания във връзка с ПТП от 24.11.2017 г., ведно
със законната лихва от 24.01.2018 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
69947 от 20.03.2019 г., постановено по гр.д. № 65104/2018 г. на СРС, II ГО, 76 състав, в ЧАСТТА,
с която е отхвърлен предявеният от А.В.А., ЕГН ********** срещу ЗД „Б.И.“ АД,
ЕИК ******** иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за сумата над 2000 лв. до 4000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки
и страдания във връзка с ПТП от 24.11.2017 г.
ОСЪЖДА „Б.И.“ АД,
ЕИК ******** да заплати по сметка на СРС, на основание чл.77 ГПК, сумата от 36,
03 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“
АД, ЕИК ******** да заплати на А.В.А., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 8, 57 лв.,
разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА А.В.А., ЕГН
********** да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********, на основание чл.78, ал.3 и
ал.4 ГПК, сумата от 720 лв.
разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“
АД, ЕИК ******** да заплати на Адвокатско
дружество „В., У.И П.“, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 97, 14
лв. адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна защита в производството
пред СГС.
Решението в частта, с която са уважени искът за
обезщетение за неимуществени вреди – до размера на сумата от 1000 лв. и искът
за обезщетение за имуществени вреди – в пълния предявен размер от 20 лв., е
влязло в сила като необжалвано.
ОТМЕНЯ по частна
жалба на А.В.А., ЕГН ********** определение № 116149 от
16.05.2019 г., постановено по гр.д. № 65104/2018 г. на СРС, II ГО, 76 състав, в ЧАСТТА,
с която е оставено без разглеждане искането за изменение на решение № 69947 от
20.03.2019 г., постановено по гр.д. № 65104/2018 г. на СРС, II ГО, 76 състав чрез присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 69947 от 20.03.2019 г.,
постановено по гр.д. № 65104/2018 г. на СРС, II ГО, 76 състав, в частта за разноските, на основание
чл.248 ГПК, както следва:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ******** да заплати на Адвокатско
дружество „В., У.И П.“, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 184, 12
лв. адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна защита в производството
пред СРС.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 116149 от 16.05.2019
г., постановено по гр.д. № 65104/2018 г. на СРС, II ГО, 76 състав в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.