№ 23
гр. Пловдив, 23.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Васил Ст. Гатов
Катя Ст. Пенчева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
и прокурора И. Г. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно
наказателно дело № 20255000600031 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Обвиняемият О. С. С., доведен от Ареста - П., се явява лично и с адв.
З. К., редовно упълномощен.
За Апелативна прокуратура се явява прокурор Д..
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият С.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за разглеждане на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Прокурорът: Поддържам протеста. Нямам искания. Не правя отводи.
1
Няма да соча нови доказателства.
Адв. К.: Оспорвам протеста. Нямаме искания за отводи. Нямаме
искания.
Обвиняемият С.: Нямам възражения този състав на съда да гледа
делото.
С оглед становищата на страните, съдът намира, че делото е изяснено от
фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии!
Поддъжам протеста по съображенията, изложени в него. Смятам, че
същият е достатъчно добре мотивиран, поради което и няма да бъда
многословен. Накратко искам да отбележа, че единствената причина, поради
която мярката за неотклонение е променена е становището на съда за това, че
към настоящия момент е намалял в значителна степен интензитетът, от който
би могло да се предполага, че ако бъде определена мярка за неотклонение,
различна от Задържане под стража обвиняемият би извършил престъпление. В
тази връзка ми се ще да кажа, че на практика по делото не е събрано нито едно
доказателство в тази насока от една страна, а от друга страна не намирам също
така и че изтеклият период от време от месец август до настоящия момент би
могъл да бъде такова основание за становище за изменение на мярката за
неотклонение и това е така, доколкото следва да бъде взето предвид
обстоятелството, че с оглед тежестта на повдигнатите обвинения, на
сложността на провежданото разследване, период от 5 месеца не може да бъде
определян като прекомерен за разследване на такъв вид престъпление. Моля
да уважите протеста и отмените определението.
Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии!
Моля да потвърдите определението на Окръжен съд Пловдив. Само ще
добавя едно изречение - от първоначалното задържане на доверителя ми О.ов
2
са извършени множество процесуално-следствени действия, като едно от
основните е неговият разпит, в който той признава вината си, разказва за
престъпната дейност и неговото участие в нея, както и на други от
обвиняемите. Всички тези неща се явяват нови обстоятелства. Аз считам, че
определението е задълбочено, правилно и моля да го потвърдите.
Обвиняемият О. С. С. /за лична защита/: Поддържам казаното от
адвоката ми.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Обвиняемият О. С.: Моля да потвърдите определението на Окръжен
съд – Пловдив.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайното съвещание съдът приема за установено следното:
Производството е по чл. 65 НПК.
С обжалваното определение, състав на Пловдивския окръжен съд е
уважил молбата на защитника на обвиняемия по ДП № ***/**. по описа на **
*** МВР О. С. С. за изменение на мярката му за неотклонение „Задържане под
стража” в по – лека и изменил същата в „Гаранция“ в размер на 10 000 лв.
Срещу Определението е постъпила протест от Окръжна прокуратура -
Пловдив. С доводи за неправилна преценка за съществуването на опасността
обвиняемият да извърши престъпление се атакува законосъобразността му и
се предлага същото да бъде отменено и обвиняемият да остане задържан под
стража.
В съдебно заседание прокурорът поддържа становище за необоснованост
и незаконосъобразност на атакуваното определение. Сочи, че са налице
достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че
обвиняемият е извършил престъплението, в което е обвинен, както и че
опасността да извърши престъпление продължава да съществува.
Защитата предлага определението на Окръжния съд да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Не спори по наличието на обоснованото
3
предположение за авторството. Сочи, че няма опасността обвиняемият да се
да извърши престъпление е отпаднала.
Обвиняемият моли за по – лека мярка за неотклонение.
Апелативният съд, като прецени обосноваността и законосъобразността
на обжалваното определение намира, че същото следва да бъде оставено в
сила, а подаденият срещу него протест оставен без уважение, като
неоснователен.
При постановяване на Определението си, първоинстанционният съд е
направил извод, че обоснованото предположение, че обвиняемият С. е
извършил престъплението, в което е обвинен, а именно по чл. 321 НК.
За да направи този извод, съдът е анализирал и преценил внимателно
всички събрани по делото доказателства, както поединично, така и в тяхната
съвкупност. Правилно в определението си е приел, че обвиняемият е
съпричастен към деянието, в което е обвинен анализирайки самопризнанието
му, показанията на всички свидетели и протоколите за претърсване и
изземване. В тези гласни и писмени доказателства се съдържат минималния
обем от данни, достатъчни да обосноват изводът за съпричастност на
обвиняемия към престъпната деятелност, за която му е повдигнато
обвинение и те удовлетворяват в пълна степен условието, обхванато от
хипотезиса на чл.63, ал.1, пр.1 НПК.
Съдът е отчел, че за да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение,
законодателят е предвидил, наред с наличието на обосновано предположение
за извършено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, кумулативно
да са налице данни, от които да се направи извод, че реалната опасност
обвиняемият да се укрие или извърши друго престъпление не е отпаднала и
продължава да съществува.
Опасност обвиняемият да се укрие изначално не е съществувала още при
вземане на първоначалното задържане на обвиняемия по реда на чл.64 НПК и
до момента такава няма.
Детайлно Окръжният съд е изследвал и подложил на внимателен анализ
всички обстоятелства относими към въпроса съществува ли опасност
обвиняемият С. да извърши престъпление и правилно съдът е счел, че чистото
му съдебно минало, критичното му отношение към извършеното от него и
4
обстоятелството, че голяма част от свидетелите по делото са разпитани
минимизират опасността да върши престъпления до степен на пълното й
изключване.
Основно внимание първата инстанция е обърнала на добросъвестното
процесуално поведение на С. и първоначалните обяснения които е дал, с
което е спомогнал в значителна степен за разкрИ.е на обективната истина и не
е отрекъл съпричастността си към държането на инкриминираните
наркотични вещества, като е дал уличаващи самият него обяснения за това.
Настоящата инстанция в мнозинството си намира, че това му процесуално
поведение, с което същият спомага в значителна степен за разкрИ.ето на
обективната истина не следва да бъде критикувано, а следва да бъде
толерирано и то не само не налага, а точно обратното изключва опасността
той да продължи да върши престъпления.
Не без значение в настоящият казус е и срокът на задържане на
обвиняемия, който макар и в рамките, очертани от чл.63, ал.4 НПК може да
бъде определен като продължителен.
При липса на тази кумулативно изискуема по чл. 63, ал. 1 от НК
предпоставка пред първата инстанция не е оставала друга процесуална
възможност, освен да измени мярката за неотклонение „Задържане под
стража“ в по – лека такава. В противен случай, продължаването на задъжането
по д стража на обвиняемия при отсъствие на посочените предпоставки би
влязло в противоречие с нормите на НПК и ЕКЗПЧОС и би се явило
незаконосъобразно.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 57 от НПК, данните по делото и
личността на обвиняемия и имуществения му статус обосновано и точно
Окръжният съд е определил вида на мярката за неотклонение „ Гаранция” и
нейния размер от 10 000 лв. настоящия състав споделя напълно тези
съображения и намира, че така определена и в този размер мярка за
неотклонение би постигнала напълно целите, визирани в чл.57 от НПК.
Изложените доводи в протеста не могат да бъдат споделени.
Механизмът на осъществяване на престъпното деяние е елемент от
обществената опасност на деянието, която от своя страна е обхваната от
санкцията, предвидена за този вид деяния и сама по себе си не може да
обслужи тезата на прокурора и да обоснове реална опасност от продължаване
5
на престъпната дейност. Експлоатирането й в настоящето производство, чийто
предмет е вземане на мярка за неотклонение е в противоречие с правната
доктрина и съдебната практика и не може да послужи за обосновка на
предпоставките по чл.63 НПК. Доказателствата по делото очертават както
деянието, така и личността на обвиняемия като типични за този вид
престъпления и не се отличават с нищо по - различно от обичайните такива.
Поради това, обжалваното определение се явява обосновано и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а подаденият срещу него
протест оставен без уважение.
По изложените съображения, АПЕЛАТИВНИЯТ СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 50/17.01.2025г. по чнд № 127/25 г. на
Окръжен съд –Пловдив.
На основание чл. 65 ал. 10 НПК обвиняемият О. С. С. да бъде
освободен след внасяне на гаранцията, ако не се задържа на друго основание.
Определението е ОКОНЧАТЕЛНО.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:06 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6