О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1014 30.05.2019
г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На тридесети май през две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. ТАНЯ ЕВТИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №633 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №184 от 22.10.2018г. по гр.д.№710/15г. на РС- Несебър, е извършена делба на
недвижими имоти, както следва:
1. Изнесени са на публична продан допуснатите до делба недвижими
имоти: североизточен
близнак от изградената двуетажна жилищна сграда в УПИ V-229 в кв.9 по плана на гр. Несебър, на площ
от 59 кв. м., представляващ
към момента част от жилищна сграда с идентификатор № 51500.501.89.1 по КККР на
гр. Несебър, разположена в поземлен имот с идентификатор № 51500.501.89 по КККР на гр. Несебър,
ведно с обект с идентификатор № 51500.501.89.2 по КККР на гр. Несебър, представляващ преддверие и навес над
външна чешма, неразделна част от североизточния близнак, с пазарна стойност 418 901 лв., като е разпоредено действително получената при публичната продан сума да
се разпредели по равно /по 1/3 ид.ч./ между съделителите К.П.А., Тинка п.Г. и С.П.З..
2.
Съделителката Г. е осъдена да заплати на съделителя А. на основание чл. 346 ГПК вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС вр.
чл. 61, ал. 2 ЗЗД сумата от 17 519 лв.,
равняваща се на дела ѝ в
съсобствеността, представляваща 1/3 част от стойността на извършените подобрения в описания по-горе имот, като искът е отхвърлен за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 60 000 лв.
3. Отхвърлена е претенцията по
сметки на К. Йатов против С.З. за сумата от
60 000 лв., равняваща се на дела ѝ в
съсобствеността, представляваща 1/3 част от стойността на извършените подобрения в описания по-горе имот.
4. Съделителят А. е осъден да заплаща на съделителката З., на основание чл. 344, ал. 2 ГПК,
сумата от по 691 лв. месечно, представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на 1/3 част от гореописания имот, считано
от влизане в сила на решението до
окончателното извършване на делбата.
5. Отхвърлена е
претенцията по сметки, предявена от Тинка Г. срещу К.А., с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за сумата от
3000 лв., представляваща обезщетение за периода 12.03.2016г.- 12.03.2018г., за лишаване от ползване на описаните
по-горе съсобствени
имоти.
6. Съделителят А. е осъден да заплати по сметка на Районен съд
Несебър сумата от 5585,35 лв. - държавна такса за производството по
съдебна делба, както и сумата от 4099,24 лв. - общо дължими
държавни такси върху отхвърлената част от претенциите по сметки .
7. Съделителката Г. е
осъдена да заплати по сметка на Районен съд Несебър сумата от 5585,35 лв. -
държавна такса за производството по съдебна делба, както и сумата от 820,76 лв. - общо дължими
държавни такси върху отхвърлената нейна претенция по сметки спрямо
А., както и за уважената част от
претенцията на А. спрямо нея.
8. Съделителката З. е осъдена да заплати по сметка на Районен
съд Несебър сумата от 5585,35 лв. - държавна такса
за производството по съдебна делба.
9. Съделителят А. е осъден да
заплати на основание чл. 355, изр. 2 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на съделителката З., сумата от 1610 лв., представляваща разноски по
присъединените в производството по съдебна делба претенции по сметки, от които
100 лв. - депозит за вещо лице и 1510 лв. - възнаграждение за един
адвокат.
Против
решението е постъпила въззивна жалба вх.№9816/23.11.18г. по описа на НРС,
подадена от адв.Т. и адв.Р. като пълномощници на К.П.А.. По нея първоначално е
образувано в.гр.д.№303/19г. по описа на БОС, което е било прекратено и върнато
на НРС по реда на чл.80, ал.9 ПАС.
Тази
жалба е предмет и на настоящото производство- в.гр.д.№633/19г. по описа на БОС.
С въззивната жалба съделителят А.
е обжалвал решението по извършване на делбата в частта, с която са били
отхвърлени частично претенциите му по сметки спрямо З. и Г., в частта, с която
съдът е приел, че пазарната оценка на делбените имоти е 418 901 лв., както
и в частта, с която е била уважена претенция по по чл.344, ал.2 от ГПК на С.З..
Жалбоподателят е посочил, че в обжалваните от него части решението е
неправилно, понеже било постановено в нарушение на процесуалноправни и
материалноправни норми. Съдът не обсъдил в цялост събраните писмени и гласни
доказателства, не изследвал внимателно и в цялост направените от страните
твърдения, възражения, както и приетите по делото експертизи, поради което
достигнал до погрешни изводи. Съдът достигнал до изводи, неподкрепени от
събраните в процеса доказателства. Същевременно съдът приложил неправилно
процесуални и материално- правни норми.
По отношение на претенцията по
сметки спрямо Тинка Г. се сочи, че съдът неправилно, в нарушение на
процесуалните правила приел СТЕ в с.з. на 3.10.18г., а по-късно обосновал
изводите си върху нейните констатации, че извършените от А. подобрения са на
стойност 52 557 лв., макар страната да е оспорила същата като непълна,
противоречива и неясна. Твърди се, че вещото лице е отговорило на поставените
му въпроси по толкова противоречив, неясен и непълен начин, че всъщност
липсвали мотивирани отговори на поставените въпроси. Поради липса на оценка на
част от подобренията съдът достигнал до неправилен извод за частична
неоснователност на претенцията по сметки спрямо съделителката Г..
По отношение на претенцията по
сметки спрямо С.З. се сочи, че съдът погрешно възприел и тълкувал събраните
доказателства. Направен е анализ на доказателствата и е изведен извод, че
следва да се приеме, че началния момент, от който е започнала да тече давността
за погасяване на претенцията му спрямо З. е 20.08.2015г., тъй като до началото
на процеса А. своил процесната сграда и противопоставял правото си на
собственост на останалите страни в процеса, а признал някакви права на
останалите страни едва след започването на процеса. Намира, че поради това съдът неправилно
отхвърлил претенцията му спрямо З. като погасена по давност.
Изложени са съображения за
неправилност на изводите на съда и по отношение на претенцията по чл.344, ал.2 ГПК.
На последно място са въведени
оплаквания срещу пазарната оценка на имота- 418 901 лв., посочена от
в.л.Щерев при повторната експертиза. Сочи, че въз основа на тази оценка се
определят дължимите държавни такси, което обосновавало правен интерес на
въззивника да обжалва решението в тази му част. Счита, че следва да бъде
възприета оценката, дадена от в.л. по първата СТЕ- 301 400 лв. Въведено е
оплакване, че вещото лице не е извършило задълбочено проучване на делото,
поради което не разграничило задачата да извърши оценка единствено на
североизточния близнак. Допусната била и грешка при изчисляването на площта на
имота, която довела и до погрешно изчисляване на пазарната му стойност.
Моли решението да бъде отменено в
обжалваните части, като вместо него да се постанови ново, с което претенциите
му по сметки спрямо останалите съделители бъдат уважени изцяло, решението да
бъде изменено в частта, с която е определена пазарната стойност на имота
418 901 лв., като се приеме, че тя е в размер на 301 400 лв.
Направено е доказателствено
искане за допускане на нова експертиза, която да отговори на въпросите,
поставени в молбата, с която са предявени претенциите по сметки и съдържащите
се в доклада на съда от 14.05.2018г.
С разпореждане №2748 от
26.11.2018г. РС- Несебър е върнал въззивната жалба в частта относно уважената
претенция по чл.344, ал.2 ГПК на С.З. спрямо К.А.. Разпореждането е било
връчено на процесуалния представител на въззивника на 20.12.2018г. и е влязло в
сила, тъй като не е било обжалвано. По тази причина в настоящия проекто- доклад
не следва да се включват оплакванията на въззивника по претенцията по чл.344,
ал.2 ГПК и възраженията срещу тях.
Следователно предмета на
въззивното производство включва тази част от решението на НРС, с която са
отхвърлени частично претенциите по сметки за извършени подобрения на А. против Г.
и З., както пазарната оценка на делбения имот. В останалата, необжалвана част
решението е влязло в сила.
Тъй като се констатира, че на
30.01.2019г., в хода на администриране на въззивната жалба /в срока за отговор/
е починала въззиваемата Тинка Г., то във въззивното производство следва да се
конституират като въззиваеми нейните наследници- съпругът Н.Т.Г. и дъщерята Е.Н.Г.
/виж удостоверение за наследници- л.21 от в.гр.д.№303/19г. по описа на БОС/.
Същите са депозирали писмен
отговор /вх.№1413 от 20.02.2019г./ л.20 от в.гр.д.№303/19г. на БОС, с който са поискали
да бъдат конституирани като въззиваеми, а по същество са оспорили жалбата като
неоснователна. Двамата намират обжалваното решение за правилно, законосъобразно
и обосновано, поради което намират, че следва да бъде потвърдено. Считат, че
експертизата относно подобренията е мотивирана и въпреки, че не е в тяхна
полза, не прави решението порочно. Намират, че пазарната цена на имота е
правилна и законосъобразна и няма основание да се иска приемането на по-ниска
такава с повече от 100 000 лв.
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
С.П.З.. Същата моли жалбата да се остави без уважение, а решението да бъде
потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Намира за неоснователни
оплакванията в жалбата, че съдът е възприел и тълкувал доказателствата по
делото погрешно. Според нея от събраните доказателства се установява къде е
живял въззивника в определени периоди. Намира за безспорно обстоятелството, че
въззивникът е водил и поддържал срещу въззиваемите друго дело за делба на същия
имот в периода от 2001г. до 2011г. /гр.д.№253/2001г. по описа на НРС/, като по
този начин признал недвусмислено, че от 2001г. и досега за него имотът е бил
съсобствен на страните, при дялове от по 1/3 ид.ч. за всеки от тях. Развити са
подробни съображения в подкрепа на становището на въззиваемата З., че същата
никога не е губила правото си на собственост върху имота, като в периода от
2001г. до 2015г. е заплащала данъците върху имота /както и Тинка Г./, както и
за това, че претенцията по сметки е погасена по давност, поради което правилно
и законосъобразно е била отхвърлена спрямо нея. Въззиваемата категорично
възразява срещу първата оценка, определила пазарна цена на имота 301 400
лв., като намира същата за безобразно занижена. Счита, че определената от
в.л.Щерев пазарна оценка е правилна, изхождаща от реалните цени на конкретно
продадени имоти и не включва стойността на южния близнак. Заключението на
последния е компетентно, пълно и обосновано. Затова счита, че като е обосновал
изводите си на това заключение съдът е постановил правилно и законосъобразно
решение, което не страда от пороци досежно пазарната оценка на имота. Развити
са съображения.
Въззиваемата З. оспорва доказателственото искане на въззивника,
като намира, че същото е преклудирано на основание чл.266, ал.1 ГПК. Представя 9 бр. писмени доказателства по опис
/л.26-34 от в.гр.д.№303/19г. на БОС/ във връзка с твърденията си, че е плащала
данък за процесния имот.
След като делото е върнато на районния съд, по него е постъпило
„Изменение на писмен отговор“ /вх.№2594 от 3.04.2019г. , л.9-11 от настоящото
дело/, подадено от Н. и Е. Граматикови. На първо място същите сочат, че не са
били запознати с водените от наследодателката им дела и са открили материалите
по гр.д.№710/15г. след подаването на отговора, поради което правят и
съответното изменение. Считат, че експертизата на в.л.Щерев не може да се
използва за определяне на държавната такса по делото, тъй като в пазарната цена
на процесния имот била включена и стойността на южния близнак, поради което
намират, че пазарната цена е удвоена. На следващо място двамата считат, че
задълженията на наследодателката им Тинка Г. спрямо К.А. за 17519 лв., както и
за държавна такса в размер на 820,76 лв. върху отхвърлената претенция по сметки
/120 лв./ и уважената част от претенцията на А. спрямо нея /700,76 лв./ са
нейни лични, поради което според тях те се погасяват с нейната смърт. Въвеждат
твърдения за погасяване по давност претенцията на въззивника Айтос за извършени
подобрения, като сочат, че са встъпили във владение на имота едва след смъртта
на наследодателката си и не следва да носят отговорност за нейни минали
действия и претенции. Сочат още, че процесните подобрения са остойностени от
експертизата само по твърдения на А., без да са представени разходооправдателни
документи, фактури или касови бонове, което пораждало основателно съмнение дали
подобренията са извършени от А. или от неговите многобройни строителни фирми, в
които има участие, още повече, че като адрес на фирмената си дейност същия е
посочил именно адреса на процесния имот. Изложени са и доводи, че при
необходимост от неотложен ремонт на процесната къща като паметник на културата
е следвало да инициират производство по
чл.72 и 73 от ЗКН, като получат известие от комисия, назначена от кмета на
общината, която да установи състоянието на недвижимата културна ценност, вида и
обема на необходимите укрепителни и др. дейности. Подобно известие до тяхната
наследодателка в случая нямало, макар предвид обстоятелството, че Г. плащала
редовно данъците си в Общината, адреса ѝ бил известен на общинската
администрация. Освен това А. не притежавал съгласуван инвестиционен проект с
НИНКН, както и покана до съсобствениците за искания ремонт. Претендираните от А.
подобрения представлявали изграждане на лятна кухня в двора на къщата, която
никога не била съществувала към оригиналната къща, нова баня, смяна на мокети,
подове и др. СМР, които според тях нямат нищо общо с естеството на необходим
ремонт, понеже не са разноски по запазване на субстанцията на вещта. Изтъкват,
че тези самоволно предприети действия не само не увеличавали стойността на
имота- паметник на културата, но и увреждали интереса на останалите съсобственици,
като е даден конкретен пример с подменените греди на външната облицовка на
къщата. Заявяват, че не приемат претендираните от А. разходи като необходими
или полезни разноски за запазване автентичния вид на къщата- паметник на
културата и искат погасяването им по давност, понеже били направени през
2011г., а давността им изтекла през 2016г. Считат, че не дължат и начислената
държавна такса от 120 лв., понеже същата била в резултат на лично решение на
наследодателката им, която поискала обезщетение от 3000 лв. за лишаване от
ползване на процесния имот и не следвало да премине в тяхното наследство. С
оглед гореизложените причини считат, че сумата от 18339,76 лв. по
гр.д.№710/15г. е била погасена със смъртта на наследодателката.
На следващо място е посочено, че след смъртта на Г. и
конституирането им като въззиваеми, въззивникът не се е свързвал с тях, за да
им предостави ключ от общата къща. Опитали се да се срещнат с въззивника, но
понеже къщата била необитаема, среща не била осъществена. Затова се опитали да
връчат нотариална покана до въззивника чрез неговите процесуални представители,
но те отказали да я получат, след като я прочели. А. се укривал, а
процесуалните му представители допълнително затруднявали комуникацията, като
отказвали да получат поканата. Понеже А. продължавал да ползва имота, техните
права били нарушени. Заявяват, че се присъединяват към иска за обезщетение за
лишаване от ползване в размер на 691 лв. на месец, съобразно квотите им в
съсобствеността, считано от получаването на писменото поискване, за което
допълнително щели да представят доказателства.
На 3.04.2019г. е постъпило допълнително становище от Н. и
Е. Граматикови /вх.№2595/3.04.19г. по описа на НРС, л.12 от настоящото дело/. С
него наследниците на Тинка Г. отново са заявили, че считат сумата от 17519 лв.
за извършени подобрения и таксата от 820,76 лв. за лични задължения на тяхната
наследодателка, които следва да се погасят със смъртта ѝ. Сочат, че са
встъпили във владение на процесната къща понастоящем и не следва да носят
материална отговорност за поведението и решенията на наследодателката си.
Преповтарят и останалите доводи, изложени в предходното становище /“изменение
на писмен отговор“/ за недължимост на сумата от 18 339,76 лв., която
наследодателката им е осъдена да заплати в полза на въззивника и в полза на
държавата.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежно упълномощени представители на страна, която
има правен интерес да го обжалва в частта, с която са отхвърлени претенциите по
сметки, предявени от въззивника спрямо въззиваемите. В тази ѝ част жалбата
отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.
Недопустима е жалбата в частта, с
която се оспорва пазарната оценка на делбения имот. Съгласно трайната съдебна
практика, обективирана в определение №460 от 3.10.2016г. по гр.д.№2427/16г. на
ВКС, първо гр.отд. и цитираните в него актове /определения и решения/, която се
споделя от настоящия съдебен състав, посочената в диспозитива на решението по
чл.348 ГПК пазарна оценка на имота не е елемент от диспозитива на решението.
Това следва от разпоредбата на чл.485 ГПК, според която при публичната продан
първоначалната цена ще бъде определена от вещо лице, а не е посочената в
решението на съда. Затова пазарната оценка на делбения имот, посочена в
решението по извършване на делбата не подлежи на самостоятелно обжалване /след
като не се обжалва избрания от съда способ за извършване на делбата/. Вярно е,
както се сочи във въззивната жалба, че същата е от значение за определяне на
дължимата държавна такса по делото, но това обстоятелство само по себе си не е
основание за обжалване на решението по извършване на делбата. Ето защо в частта,
с която се обжалва пазарната оценка на процесния имот въззивната жалба следва
да се остави без разглеждане, а производството по нея следва да се прекрати
като недопустимо.
Тъй като отговорите на
въззиваемите и допълнителните становища на част от тях не са връчени на
въззивника, следва да му се даде възможност да се запознае с тях.
По доказателствените искания на
страните съдът ще се произнесе в съдебно заседание, след изслушване становищата
на всички страни.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
КОНСТИТУИРА като въззиваеми, на
мястото на починалата на 30.01.2019г.
въззиваема Тинка Пeтрова Г., нейните законни наследници- Н.Т.Г. и Е.Н.Г., които да се
призовават по делото на посочения от тях адрес- гр.Поморие, ул.“Цар Самуил“ №1.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна
жалба вх.№9816 от 23.11.18г. по описа на НРС /л.3-6 от в.гр.д.№303/19г. на
БОС/, подадена от адв.Т. и адв.Р. като пълномощници на К.П.А. *** против
решение №184 от 22.10.2018г. по гр.д.№710/2015г. по описа на Районен съд-
Несебър В ЧАСТТА, с която е обжалвана пазарната оценка на делбения имот в
размер на 418 901 лв., като ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№633/19г.
по описа на Бургаския окръжен съд В ТАЗИ МУ ЧАСТ.
ВНАСЯ ДЕЛОТО ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в
открито съдебно заседание /насрочено за 17.06.2019г. от 9.30ч./, досежно
отхвърлените претенции по сметки на К.А. против С.З. за сумата от 60000 лв. и
Тинка Г. за разликата над уважения размер от 17519 лв. до претендираните 60000
лв. /т.е. да сумата от 42 481 лв./.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за
доклад на въззивната жалба, отговорите и останалите въпроси по чл.267 ГПК
съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.
Препис от отговора на С.З., както
и от трите становища /писмен отговор, изменение на писмен отговор и становище/
от Н. и Е. Граматикови, да се връчат на въззивника К.А. за запознаване и
становище най-късно в насроченото по делото заседание на 17.06.2019г. от 9.30ч.
Препис от отговора на
въззиваемата З. да се връчи и на останалите въззиваеми.
Препис от трите становища на
въззиваемите Граматикови да се връчи на въззиваемата З..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в ЕДНОСЕДМИЧЕН срок от
получаването му, пред Бургаския апелативен съд единствено в ЧАСТТА, с която е оставена
без разглеждане въззивната жалба В ЧАСТТА, касаеща определената пазарна оценка
от 418 901 лв. на делбения имот и производството по делото е прекратено в
тази му част.
Препис от определението да се
връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.