№ 92
гр. Плевен, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500131 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила жалба от П. В. Г., който е
длъжник в изпълнителното производство по изпълнително дело №
2021***0400850 по описа на частен съдебен изпълнител В. С., с район на
действие Окръжен съд – Плевен, подадена чрез пълномощника адв. С.Ч. от
САК, срещу постановлението на ЧСИ № 197/21.10.2021 г., с което е отказал
да намали размера на претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. Поддържа се довод, че постановлението е
неправилно, необосновано и некореспондиращо с данните по делото, както и
че е в разрез с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и са изложени подробни съображения в подкрепа на този
довод. С жалбата се претендира да бъдат намалени претендираните от
взискателя разноски за адвокатско възнаграждение до установения в
цитираната наредба минимален размер.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не са постъпили писмени възражения
от взискателя в изпълнителното производство Етажна собственост на
собствениците на обекти в жил.вх.“Б“ на сграда, намираща се в гр. Плевен,
1
ул. *** чрез управителя П. В. В.
Представени са писмени мотиви от частния съдебен изпълнител В. С..
Като взе предвид съдържащите се в жалбата оплаквания и съобрази
данните по делото и доводите на страните, настоящият съдебен състав на
Плевенски окръжен съд намери за установено следното:
Жалба е подадена в срок, от надлежна страна в изпълнителния процес
и срещу акт на съдебния изпълнител, подлежащ на съдебен контрол с оглед
разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, поради което разглеждането й е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От данните по приложеното копие на изпълнителното дело е видно, че
същото е било образувано въз основа на изпълнителни листове, издадени
съответно по гр.д. № 3681/2020 г. на ПлРС и по ч.гр.д. № 2530/2020 г. на
ПлРС.
С изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение частният
съдебен изпълнител е посочил, че общото задължение на длъжника П. В. Г.
възлиза на 1883,79 лв., в т.ч. 500 лв. разноски по изпълнителното дело.
Към молбата на взискателя за образуване на изпълнително
производство е приложено адвокатско пълномощно и договор за правна
защита и съдействие с посочена в същия като договорена и заплатена в брой
сума от 500 лв.
Длъжникът е депозирал писмено възражение за прекомерност на
претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение.
С обжалваното постановление № 197 от 21.10.2021 г. съдебният
изпълнител е отказал да намали размера на разноските за адвокатско
възнаграждение, претендирани от визскателя.
С оглед данните по изпълнителното дело, окръжният съд приема, че
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. в случая
действително се явява прекомерно и при наличието на направено възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК същото следва да бъде намалено.
Следва да бъде посочено, че правната възможност по чл. 78, ал. 5 от
ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение е обща, поради което е
приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Това е
2
така, тъй като въпросът за съдебните разноски в изпълнителното
производство е свързан с общия принцип за отговорността за разноски и
уредбата му е в общата част на ГПК, където в нормата на чл. 79 е посочено от
кого се понасят разноските по изпълнението.
Предвидената в ГПК възможност за длъжника да оспори разноските по
изпълнението по реда на чл. 435 ГПК обхваща и възможността да бъде
оспорена в това производство законосъобразността на постановен от
съдебния изпълнител отказ да намали претендираните разноските от
взискателя при направено от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В случая договореното и заплатено от взискателя адвокатско
възнаграждение от 500 лв. освен че надвишава минималните размери,
предвидени в Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, не е съобразено с фактическата и правна
сложност на делото. В тази връзка следва да се има предвид, че преценката за
правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се
извърши с оглед на всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната
по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални
действия. В конкретния случай от данните по приложеното копие на
изпълнителното дело се установява, че в рамките на изпълнителното
производство, освен първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ,
пълномощникът на взискателя не е извършил никакви други процесуални
действия. Събраната сума по изпълнителното дело е в резултат на наложен
запор върху банкова сметка на длъжника, което изпълнително действие е
поискано с молбата за образуване на делото.
При това положение окръжният съд намира, че образуваното
изпълнително производство не е усложнено от фактическа и правна страна и
приема, че размерът на претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение от 500 лв. се явява прекомерен и следва да бъде намален до
минимума, установен от разпоредбата на чл. 10, ал.1 от Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е 200 лв.
Настоящият съдебен състав приема също така, че в случая не е дължимо
възнаграждението по чл. 10, ал. 2 от цитираната наредба, доколкото от
пълномощника на взискателя не са извършвани никакви други процесуални
действия, свързани с принудителното изпълнение, извън подаване на молбата
3
за образуване на изпълнителното производство.
Предвид гореизложените съображения, направеното от длъжника в
изпълнителното производство възражение за прекомерност на договореното и
заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение е основателно и следва
да бъде уважено.
Това налага отмяната на обжалваното постановление на ЧСИ от
21.10.2021 г., като вместо него бъде постановено намаляване на разноските
на взискателя за адвокатско възнаграждение до размера на сумата от 200 лв.
Така мотивиран, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление № 197 от 21.10.2021 г. по изпълнително дело
№ 2021***0400850 по описа на частен съдебен изпълнител В. С., с район на
действие Окръжен съд – Плевен, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК разноските по
изпълнението в полза на взискателя, представляващи адвокатско
възнаграждение, от 500 лв. на 200 лв. поради прекомерност.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4