Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 07.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на осми
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 119 по описа на съда за 2017
г., взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Р.К.“
ООД срещу Р.Н.П. за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 26 500 лева, частичен
иск от 112 642.91 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се събрана по изп.д. № 2806/2012 г. на ЧСИ, рег. № 790 на Камарата
на ЧСИ сума, поради съставено невярно съобщение № 42163 по гр.д. № 31327/2012
г. на СРС, 59 състав и по гр.д. № 60805/2011 г. на СРС, че на адрес гр. София,
бул. „******няма фирма „Р.К.“ ООД.
Ищецът твърди в подадената от него искова молба, че
бил ответник по гр.д. № 60805/2011 г. по описа на СРС, 31 състав и гр.д. №
31327/2012 г. на СРС, 59 състав. При връчване на съобщения призовкарят Р.П.
удостоверил, че не е откривал дружеството на адреса на управление и съставял
уведомления по чл. 50 от ГПК. Вследствие извършеното от ответника престъпление
ответникът претърпял вреди, изразяващи се в събрани по изпълнително дело №
20127900402806 на ЧСИ, рег. № 790 суми на обща стойност 112 642.91 лева.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати ищеца сумата от 26 500 лева
обезщетение за претърпените от него имуществени вреди.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва изложените твърдения, като заявява, че ищецът бил многократно осъждан
да заплати искови суми с влезли в сила съдебни решения. Възраженията на ищеца
за неспазени процедури по призоваването му и по връчване на съдебни книжа били
приети за неоснователни от състави на СГС и ВКС. Ищецът не бил претърпял вреди,
за които ответникът носел отговорност.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
В случая,
за да възникне отговорност за поправяне на вреди от непозволено увреждане,
следва да се установят елементите на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД -
действие или бездействие от лице, с което е реализирано противоправно поведение
и причинна връзка между деянието и настъпилите в сферата на увреденото лице вреди.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за
доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно
и пълно доказване на настъпването на фактическия състав на непозволеното
увреждане.
Не се спори по делото, че ответникът Р.П. е следвало да
изпълни задължението си на призовкар за връчване на призовки и съдебни книжа на
„Р.К.“ ООД.
При
съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал се установява,
че срещу ищеца в настоящото производство е била постановена заповед по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 31327/2012 г., която П. е направил неколкократно опити да
връчи на представител или служител на търговското дружество, но всички
съобщения са върнати в цялост. Съставът на СРС е приел, че са налице
предпоставките за прилагане на чл. 50 от ГПК.
Срещу
постановената заповед „Р.К.“ ООД е упражнил правото си на възражение по чл. 423
от ГПК и по образуваното ч.гр.д. № 10973/2013 г. по описа на СГС съдът е счел,
че са процедурата по връчването е законосъобразно изпълнена. Това становище е
споделил и сезираният с жалба срещу определението но СГС състав на ВКС в
определение № 396/23.06.2014 г. по ч.гр.д. № 1528/2014 г., ІІ т.о.
Не се
спори и че по гр.д. № 60805/2011 г. по описа на СРС е постановено неприсъствено
решение от 15.08.2012 г. срещу „Р.К.“ ООД. Правото си на защита срещу
постановеното решение ищецът е упражнил чрез искане за отмяната му, счетена за
неоснователна по образуваното в.гр.д. № 10776/2013 г. по описа на СГС.
Ищецът е
реализирал правото си на жалби и искания за отмяна на постановени срещу него
решения, всички основани на твърдения за нарушения на процедурата по връчване
на призовки и съдебни книжа и оплакванията му са счетени за неоснователни.
Повторна проверка на редовността на връчването не следва да се извършва от
настоящия съдебен състав.
Дори и
да се изследва поведението на ответника, не се установява да са налице
нарушения, в резултат на които за „Р.К.“ ООД да са произтекли вреди. От
приетото по делото заверено копие на изп.д. № 20127900402806, образувано по
молба на взискателите, придружена от издаден изпълнителен лист по гр.д. №
60805/2011 г. по описа на СРС се установява, че при опит за връчване на покана
за доброволно изпълнение на 06.12.2012 г. призовкарят при ЧСИ, рег. № 790 също
е срещнал затруднения за изпълнение на задълженията си (л. 49 от изпълнителното
дело). На 02.01.2013 г. управителят на обект, представляващ казино, находящо се
на адреса на управление на „Р.К.“ ООД *** е отказал да подпише разписката за
връчване на поканата и това е наложило залепване на уведомление.
Поканата
за доброволно изпълнение, както и съобщение, че взискателите присъединяват
вземанията си по изпълнителен лист от 07.01.2013 г. по ч.гр.д. № 31327/2012 г.
по описа на СРС към производството по изп.д. № 20127900402806 са връчени на
управителя Васил Василев Павлов на 25.03.2013 г.
След
като ищецът, длъжник на взискателите по изпълнителното дело не е съумял да
докаже в образуваните частни и искови въззивни производства, че е препятствано
правото му на защита срещу заповед по чл. 410 от ГПК и неприсъствено решение,
налага се изводът, че сумите по изпълнителните листове, въз основа на които е
образувано изп.д. № 20127900402806 се дължат от „Р.К.“ ООД. В този смисъл не е
налице претърпяна от страна на ищеца в настоящото производство. Още по-малко тя
се дължи на противоправно и виновно поведение на Р.П.. Като призовкар при СРС
той е изпълнил надлежно служебните си задължения по връчване на призовки и
съдебни книжа на „Р.К.“ ООД.
По така
изложените съображения съдът намира предявеният иск за неоснователен, поради
което същият подлежи на отхвърляне.
С оглед
изхода на спора, на ответника се следват разноски, които според представения
списък по чл. 80 от ГПК възлизат на сумата от 1 370 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Р.К.“ ООД, ЕИК ******срещу Р.Н.П.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 26 500 лева, частичен иск от 112 642.91
лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се събрана по
изп.д. № 2806/2012 г. на ЧСИ, рег. № 790 на Камарата на ЧСИ сума, поради
съставено невярно съобщение № 42163 по гр.д. № 31327/2012 г. на СРС, 59 състав
и по гр.д. № 60805/2011 г. на СРС, че на адрес гр. София, бул. „******няма
фирма „Р.К.“ ООД.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Р.К.“ ООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Р.Н.П., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 1 370 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: