Р Е Ш Е Н И Е
№ 254
град Горна Оряховица, 03.07.2019 година
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести състав, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря М.Д. и в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 671 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са установителни искове с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация
- София” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от изпълнителния директор С.Ч., чрез
процесуален представител – юрисконсулт Т.Ж., твърди в исковата си молба, че на
11.12.2017г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу И.Й.К. и Т.Й.К. в условията на разделна
отговорност (при равни квоти) за сумата от 994,06 лв., от които 826,07 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода
м.05.2014 г. - м.04.2017 г., както и суми за реално потребена енергия, отразена
в общи фактури с **********/31.07.2015г., № **********/31.07.2016г. и №
**********/31.07.2017г., 111,88 лв. - законна лихва за забава за периода от
16.09.2015г. до 24.11.2017г., сума за дялово разпределение в размер на 56,11 лв., от които 47,48 лв. - главница за периода
м.05.2014 г. - м.04.2017 г. и 8,63 лв. – лихва за забава за периода от
16.09.2015 г. до 24.11.2017г., както и законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че с Определение,
постановено по ч. гр. дело № 231/2018 г. по описа на ГОРС, искането било
уважено и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците, които са
депозирали възражения в срока по чл.414 от ГПК. Твърди, че И.Й.К. и Т.Й.К. са
собственици на топлоснабдения имот и клиенти на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ. Уточнява, че двамата ответници Т.Й.К. и И.Й.К. са правоприемници на
наследодателя си Н.Н.К., която притежавала вещни права върху процесния
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. „Надежда”, …. Твърди, че
ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, но не са изпълнили задължението си за заплащане на
дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури, поради
което и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД им е начислена законна лихва
върху задължението.
Заявява, че освен това, в изпълнение на
разпоредбата на чл.112г,ал.1 от ЗЕЕЕ (чл. 139б от ЗЕ), сградата - етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма „Техем Сървисис” ЕООД. Сочи, че
на основание чл.155,ал.1,т.2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за
топлоснабдения имот са начислявани от „Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, а след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че всеки един от
ответниците И.Й.К. и Т.Й.К., в качеството си на клиенти на топлинна енергия,
съобразно тяхната част и ведно с частта, която са наследили след настъпилото
правоприемство, дължат, в условията на разделна отговорност, на „Топлофикация
София” ЕАД по ½ от сума в общ размер на 994.06 лв., от която : 826,07
лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода от м.05.2014г. до м.04.2017г., както и суми за реално потребена
енергия, отразена в общи фактури с № **********/31.07.2015г., №
**********/31.07.2016г. и № **********/31.07.2017г.; - 111,88 лв. - законна
лихва за забава за периода от 16.09.2015г. до 24.11.2017г. върху главницата от
826,07 лв.; както и сума за дялово разпределение в общ размер на 56,11 лв., от
които: 47,48 лв. - главница за периода от м.05.2014г. до м.04.2017г. и 8,63 лв.
– лихва за забава върху главницата от 47,48 лв. за периода от 16.09.2015 г. до
24.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК (11.12.2017 г.) до
окончателното изплащане на сумите, при следните квоти : 1. И.Й.К. : -
413,03 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия за периода от м.05.2014г. до м.04.2017г., както и суми за реално
потребена енергия, отразена в Общи фактури с № **********/31.07.2015г.; №
**********/31.07.2016г. и № **********/31.07.2017г.; - 55,94 лв. - законна
лихва за забава за периода от 16.09.2015 г. до 24.11.2017 г. върху главницата
от 413,03 лв.; - 23,74 лв. - главница, представляваща дължима сума за дялово
разпределение за периода от м.05.2014г. до м.04.2017г.; - 4,31 лв. – лихва за
забава върху главницата от 23,74 лв. за периода от 16.09.2015г. до 24.11.2017г.;
- законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК (11.12.2017 г.) до окончателното изплащане на
сумите. 2. Т.Й.К.: - 413,03 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2014г. до м.04.2017г., както
и суми за реално потребена енергия, отразена в Общи фактури с №
**********/31.07.2015г.; № **********/31.07.2016г. и № **********/31.07.2017г.;
- 55,94 лв. - законна лихва за забава за периода от 16.09.2015 г. до 24.11.2017
г. върху главницата от 413,03 лв.; - 23,74 лв. - главница, представляваща дължима
сума за дялово разпределение за периода от м.05.2014г. до м.04.2017г.; - 4,31
лв. – лихва за забава върху главницата от 23,74 лв. за периода от 16.09.2015г.
до 24.11.2017г.; - законната лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК (11.12.2017 г.) до
окончателното изплащане на сумите. Моли съда да му присъди направените съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78 от ГПК. Моли, в
случай, че не се яви представител на дружеството в първото съдебно заседание по
делото, делото да се гледа в негово отсъствие.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява.
Ответниците Т.Й.К. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, и И.Й.К. с ЕГН **********, с адрес ***, депозират писмен отговор на исковата молба, чрез пълномощника си – адвокат Д.П. от ВТАК. Ответниците оспорват изцяло предявените искове по основателност и по размер. Считат, че не са установени по безспорен начин и не са налице всички елементи от фактическия състав на неизпълнението. Оспорват реално да са изразходвали посочената топлинна енергия. Считат, че не е установен по безспорен начин размерът на претендираната като потребена топлинна енергия и суми за дялово разпределение. Оспорват начина на формулиране на процесните суми. Възразяват, че липсват представени платежни/счетоводни документи и отчетни документи за отчетена консумация от съответните измервателни уреди. Твърдят, че в процесното жилище не се консумира/потребява топлинна енергия, тъй като няма поставени отоплителни уреди, респективно няма термостатни винтили. Заявяват, че апартаментът не е обитаван и не е потребявана топлинна енергия; в него не е извършвано засичане на измервателни уреди. Твърдят, че не е съществувала и законна действаща формула, приета по надлежен ред, за отчитане на дяловото разпределение. Възразяват също срещу фактическата обстановка, отразена в исковата молба, срещу размера на исковете, както и срещу начина на тяхното формиране. Оспорват идентичността на приложените към исковата молба заверени копия с оригиналите.
Правят възражение за изтекла погасителна давност за сумите, претендирани до месец декември 2014г. /обща фактура № **********/31.07.2015г./.
Алтернативно, двамата ответници заявяват готовност да сключат съдебна споготба за част от претендираните суми - тези за консумираната единствено в жилището топла вода. Претендират присъждане на разноски.
В съдебно заседание, ответниците, чрез процесуалния си представител - адв. Д.П. от ВТАК, поддържат отговора на исковата молба. Излагат съображения. Молят съда да отхвърли предявените искове и да му присъди разноските, направени в съдебното производство.
Третото лице – помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1111, район Слатина, ул. „Проф. Георги Павлов” № 3, представлявано от управителите М.П.С. и В. Л., не депозира отговор на исковата молба.
В съдебно заседание, третото лице – помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД гр. София, редовно призовано, не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Въз основа на заявление вх. № 3094387/11.12.2017г., предявено по реда на чл.410 от ГПК, е образувано ч. гр. дело № 231/2018г. по описа на ГОРС. Със заповед № 276 от 26.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, постановена по ч. гр. дело № 231/2018г. по описа на ГОРС, съдът е разпоредил всеки от длъжниците И.Й.К., ЕГН **********, и Т.Й.К., ЕГН **********, да заплати на кредитора „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, п. код 1680, Столична община, област София град, община Красно село, тел.: 9586808, факс: 02/8597015, представлявано от Г.Х.Б., следните суми: по 145,59 лв. (сто четиридесет и пет лева и петдесет и девет стотинки), представляващи 1/6 от цената за доставената, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в град София, п. код 1231, Столична община, област София град, район Надежда, ж…, абонат 052063, съгласно фактури № **********/31.07.2015 г., № **********/31.07.2016 г. и № **********/31.07.2017 г.; по 20,09 лв. (двадесет лева и девет стотинки), представляващи 1/6 от лихвата за забава за времето от 16.09.2015 до 24.11.2017 г.; законната лихва върху главницата от 145,59 лв. за времето от 11.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането; по 4,17 лв. (четири лева и седемнадесет стотинки), представляващи 1/6 от заплатената от заявителя държавна такса за разглеждане на заявлението и издаване на изпълнителен лист; и 25 лв. (двадесет и пет лева), представляващи 1/6 от юрисконсултското възнаграждение за представителство и защита в заповедното производство, а длъжникът Н.Н.К., ЕГН **********, да заплати на кредитора „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 582,37 лв. (петстотин осемдесет и два лева и тридесет и седем стотинки), представляващи 4/6 от цената за доставената, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в град София, п. код 1231, Столична община, област София град, район Надежда, .., абонат 052063, съгласно фактури № **********/31.07.2015 г., № **********/31.07.2016 г. и № **********/31.07.2017 г.; 80,33 лв. (осемдесет лева и тридесет и три стотинки), представляващи 4/6 от лихвата за забава за времето от 16.09.2015 до 24.11.2017 г.; законната лихва върху главницата от 582,37 лв. за времето от 11.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането; 16,66 лв. (шестнадесет лева и шестдесет и шест стотинки), представляващи 4/6 от заплатената от заявителя държавна такса за разглеждане на заявлението и издаване на изпълнителен лист; и 100 лв. (сто лева), представляващи 4/6 от юрисконсултското възнаграждение за представителство и защита в заповедното производство.
От приложените по делото писмо № П-11064/28.09.2017г. и писмо № РНД17-ТД26-1557/1 от 19.10.2017г. от зам.кмета на район „Надежда” – Столична община, се установява, че апартамент № 42, бл.20А, ж.к. „Свобода”, е закупен от Й.Т. К. и Н.Н.К. с договор за продажба от 30.06.1987г. на Коларовския РНС гр. София.
Видно от приложените по ч.гр.дело № 231/2018г. по описа на ГОРС препис-извлечение от акт за смърт № 3 от 05.02.2018г., съставен в с. Писарево, общ. Горна Оряховица, и удостоверение за наследници изх. № 20/07.02.2018г., изд. от Кметство с. Писарево, длъжникът Н.Н.К., ЕГН *********, е починала на 04.02.2018г., като нейни наследници по закон са синовете й И.Й.К. и Т.Й.К..
В срока по чл.414,ал.2 от ГПК, е постъпило възражение от длъжниците И. Й. К. и Т.Й.К. – лично и в качеството им на наследници по закон и правоприемници на своята майка Н.Н.К., ЕГН *********, починала на 04.02.2018г., срещу издадената заповед за изпълнение.
С протокол от 04.07.2002г. от Общо събрание на етажните собственици и наематели в Етажна собственост с адрес : гр. София, ..”, е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис” ЕООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство”, както и е определен относителният дял на разхода на топлинна енергия, свързан с топлоотдаване от главните линии на общите сградни инсталации в размер на 15 % от общото количество топлинна енергия за отопление.
С договор, сключен на 11.09.2002г., Етажна собственост с адрес : гр. София, ж.к. …”, като възложител, е възложила на „Техем Сървисис” ЕООД гр. София – изпълнител, а той е приел да извърши доставка и монтаж термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинната енергия; да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и вода, вкл. издаването на обща и индивидуални сметки, при условията, визирани в договора.
С договор № У-№ 94/01.11.07г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в,ал.2 от ЗЕ, „Топлофикация София” ЕАД гр. София – възложител е възложила на „Техем Сървисис” ЕООД гр. София – изпълнител, а той е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна – собственост или в сграда с повече от един потребител в град София, при спазване изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, одобрени от ДЕКВР с Решение № ОУ-024/10.08.2007г., като договорът е сключен за срок от три години.
Видно от заключението на приетата по делото СТЕ, в сградата и в процесния имот са спазени правилата за дялово разпределение съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяване и Методиката за дялово разпределение, която е Приложение 1 към чл.61 от Наредбата за топлоснабдяване. От приетата СТЕ се установява, че абонатната станция се намира в сутерена на същия вход на блока на ответниците, работила е през процесния период, а за нейната работа като доказателство могат да се приемат записите на отчетните стойности от топломера всеки месец; топломерът се проверява съгласно нормативните изисквания на ЗИ и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Видно от СТЕ, топлинната енергия, консумирана за отопление на сградата, се разпределя съгласно съотношения, определяни за всеки сезон, сградна инсталация, отоплителни тела с уреди, отоплителни тела по мощност, като топлината, отдадена от сградната инсталация – ТСИ, се разпределя по имотите процентно на основа техния отопляем проектен обем, който за процесния имот е 153 куб.м., независимо дали има радиатори или не. Видно от експертизата, изчисленията от специалистите на “Топлофикация София” ЕАД относно дяловото разпределение на топлинна енергия и начисленията по партидата на Й.Т.К. са извършени нормативосъобразно, като през отделните периоди във фактурите са начислявани суми за потребена топлинна енергия според актуално действащите наредби и потреблението на абоната, както следва : топла вода през целия процесен период, за отопление на имота през целия период, сградна инсталация, разпределена като отопление от 01.05.2014г. до 30.04.2017г. От заключението на СТЕ се установява, че в абонатна станция в сутерена има общ търговски топломер тип МultiCal 66С, производство на фирма Каmstrup с № 4017575; топломерите са проверявани съгласно нормативните изисквания на ЗИ и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, т.е. на всеки 2 години, а на 11.11.2016г. е монтиран нов топломер МultiCal 66С, производство на фирма Каmstrup с с фабр. № 55358172 и показание 0.00, който е с Евро сертификат, има и залепен стикер, т.е. същият е проверен и се гарантира правилно измерване и работа за срок от 5 години. Видно от СТЕ, съгласно проведените измервания и резултатите от тях, топломерите съответстват на одобрения тип и представляват годно СТИ.
Видно от заключението на приетата по делото СИЕ, дължимите суми за абонатен № 052063 за процесния период от м. май 2014г. до м. април 2017г. са в общ размер от 873.55 лв., в т.ч. за ТЕ – 826.07 лв., за дялово разпределение – 47.48 лв. От заключението на СИЕ се установява, че изравнителните сметки са начислени от „Техем Сървисис” ЕООД на името на Й.Т.К., както следва : 1/ за сезон 2014/05-2015/04 - сума за изравняване - 71.85 лв.; 2/ за сезон 2015/05-2016/04 - сума за изравняване - 184.74 лв.; 3/ за сезон 2016/05-2017/04 - сума за изравняване – 186.98 лв. Видно от СИЕ, неплатените суми за топлинна енергия за обекта на потребление с абонатен № 052063 в гр.София, община ,,Надежда “, …, за процесния период от м.05.2014г. до м. 04.2017г. са в общ размер от 873.55 лв.; законната лихвата за забава върху главницата, считано от датата на изпадане в забава до 24.11.2017г. е в общ размер от 120.51 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Възражението на длъжниците И.К. и Т.К., действащи лично и в качеството си на наследници по закон и правоприемници на своята майка Н.Н.К., ЕГН *********, починала на 04.02.2018г., съгласно акт за смърт № 3 от 05.02.2018г., съставен в с. Писарево, общ. Горна Оряховица, - в хода на заповедното производството и след издаване на Заповед № 276 от 26.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 231/2018г. по описа на ГОРС, е подадено в срока, установен в чл.414,ал.2 от ГПК, и обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящите искове. Целта на исковото производство е ищецът да установи наличието на оспореното вземане по основание и по размер, за което срещу длъжниците е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В този смисъл, предявените искове са допустими.
Разгледани по същество, предявените искове се явяват частично основателни и доказани, по изложените по-долу съображения :
Съгласно чл.150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,ал.1,т.2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си, както и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36,ал.3 от ЗЕ. В конкретния случай, от приетите писмени доказателства : писмо с рег. № РДН17-ТД26-1557/1/19.10.2017г. на Столична община – район „Надежда”, писмо с рег. № 11064/28.09.2017г. на „Топлофикация София” ЕАД, фактури, списък на етажни собственици – приложение към протокол от 04.07.2002г. на Общото събрание на етажните собственици на имот, находящ се в гр. София, община „Надежда”, ж.к. „Свобода” бл. 20А, вх. „Б”, се установява, че през периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г., двамата ответници и тяхната майка Н.Н.К. от една страна, и ответното дружество, от друга страна, е съществувало валидно облигационно правоотношение на основание договор за доставка и продажба на топлинна енергия. Ответната страна не оспорва фактите, че през процесния период от време ответниците Т.К. и И.К. са притежавали по 1/6 ид.част от правото на собственост върху горепосочения недвижим имот, в качеството си на наследници по закон и правоприемници на своя баща Й.Т.К., а длъжницата в заповедното производство Н.К. е притежавала 4/6 от правото на собственост върху топлоснабдения имот. В този смисъл, купувачи (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот са неговите собственици, които са задължени да заплащат продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, съответно - същите са встъпили в облигационни (договорни) правоотношения с ищеца, считано от придобиване на собствеността върху имота, намиращ се в сградата - етажна собственост на процесния адрес, посочен по-горе.
Видно от данните по настоящото дело, както и от писмените материали по ч.гр.дело № 231/2018г. по описа на ГОРС, към настоящия момент ответниците И.Й.К. и Т.Й.К. се легитимират като законни наследници на починалите си родители Н.Н.К. и Й.Т.К.. С подаването на възражение вх. № 2443/26.02.2018г. и приложените към него препис-извлечение от акт за смърт № 3 от 05.02.2018г., съставен в с. Писарево, общ. Горна Оряховица, и удостоверение за наследници изх. № 20/07.02.2018г., изд. от Кметство с. Писарево, И.Й.К. и Т.Й.К., в качеството си на призовани към наследяване, са приели оставеното от Н.Н.К. наследство, по смисъла на чл.49,ал.2,предл.1 от ЗН, вследствие на което са конституирани като длъжници в заповедното производство и като ответници в настоящото исково производство по чл.422 от ГПК на мястото на починалата тяхна наследодателка и за 4/6 от вземането, които заявителят е претендирал от нея и за което съдът е постановил Заповед № 276/26.01.2018г. по ч.гр.дело № 231/2018г. по описа на ГОРС.
Приетите по делото писмени доказателства - писмо с рег. № РДН17-ТД26-1557/1/19.10.2017г. на Столична община – район „Надежда”, писмо с рег. № 11064/28.09.2017г. на „Топлофикация София” ЕАД, договор № 3543/11.09.2002г., протокол от 04.07.2002г. на Общото събрание на етажните собственици на имот, находящ се в гр. София, община „Надежда”, .., съобщение към фактура № **********/31.07.2017г., съобщение към фактура № **********/31.07.2016г., съобщение към фактура № **********/31.07.2015г.; извлечения от сметки по месеци към 24.11.2017г. за абонатен № 052063 и др., както и заключенията на неоспорените от страните СТЕ и СИЕ, удостоверяват по безспорен начин, че през процесния период ответниците И.К. и Т.К. и тяхната майка и наследодател Н.Н.К., починала на 04.02.2018г., са били съсобственици на процесния недвижим имот - апартамент 42, намиращ се в блок 20А..” в гр. София, който се намира в сграда – етажна собственост с централно топлоснабдяване, за която разпределението на топлинната енергия за процесния период е извършено по системата за дялово разпределение. При тези факти, в случая се обосновава извод, че между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия, който се счита за сключен при публично оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл.150 от ЗЕ, за процесния период, като по това гражданско правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответниците – да заплатят уговорената продажна цена и да получат вещите, предмет на договора.
В хода на настоящото производство, ищецът е представил като писмени доказателства преписи от съобщение към фактура № **********/31.07.2017г., съобщение към фактура № **********/31.07.2016г., съобщение към фактура № **********/31.07.2015г., извлечения от сметки по месеци към 24.11.2017г. за абонатен № 052063, в които са обективирани претендираните вземания за доставена топлоенергия за периода от м.05.2014г. до м.04.2017г. Във връзка с оспорванията, направени от ответната страна в писмения отговор, съдът приема, че горепосочените писмени доказателства не представляват доказателство за удостоверените в тях обстоятелства, тъй като съставляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл.180 от ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. Те имат само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател, което не се оспорва по делото, но не и обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което съдът не може да приеме за установени обстоятелствата, удостоверени само в тези частни свидетелстващи документи. Настоящият съдебен състав намира, обаче, че тези факти се установяват по делото и от приетите и неоспорени от страните заключения на съдебно-икономическата и съдебно-техническата експертиза, приети по делото и изцяло възприети от съда като компетентни и обективни изготвени и подкрепени от приетите писмени доказателства. Въз основа на приетата СТЕ, в случая се установява, че отчитането на постъпилата топлинна енергия в абонатната станция в сградата – етажна собственост, където се намира и имотът на двамата ответници, се извършва по топломера, като отчетената енергия, след приспадане на технологичните разходи, се сумира и се разпределя между потребителите в съответствие с действащите нормативни правила, като прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и начислени суми са приведени към реално отчетените такива, съгласно изготвените от дружеството за дялово разпределение „Техем Сървисис” ЕООД главни отчети и изравнителни сметки за процесния период. СТЕ установява също вида и количествата на доставената през процесния период до имота на ответниците топлинна енергия, както и фактите, че през периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г. в процесния имот има един пломбиран топломер за топла вода и са налице вертикални тръбни щрангове от сутерена вертикално до последния етаж, при което в този имот през процесния период е начислена топлоенергия за топлина за подгряване на топла вода и топлонерегия, отдадена от сградната инсталация - ТСИ, която се изчислява по формула за сградата и се разпределя по имотите процентно на основа техния отопляем проектен обем, който за този имот е 153 куб.м., независимо дали има радиатори или не. Съдът намира за установена от заключението на СТЕ и стойността на доставяната за имота на ответниците топлинна енергия от сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване, както и фактите, че след провеждането на отчета прогнозните суми са приведени в съответствие с реално отчетените такива. Видно от заключението на вещото лице, количествата и стойностите на фактурираната топлинна енергия по месеци за абоната с адрес : ап. ..”, за съответните периоди са, както следва : 1/ сезон 2014/05-2015/04 - за сградна инсталация - сума 156,28 лв., за отопление на топла вода - отчет водомер : сума 130,64 лв., т.е. обща сума + ДДС - 344,30 лв.; 2/ сезон 2015/05-2016/04 - за сградна инсталация - сума 65,59 лв., за отопление на топла вода, отчет водомер + разлика сграден водомер - сумарно сума 108,89 лв., т.е. обща сума + ДДС - 209,58 лв.; 3/ сезон 2016/05-2017/04 - за сградна инсталация : сума 77,77 лв., за отопление на топла вода, отчет водомер - сума 209,86 лв., т.е. общо сума + ДДС - 345,28 лв. Въз основа на приетите заключения на СТЕ и на СИЕ в случая се изясняват и фактите, че реалният разход на топлинната енергия за подгряване на топла вода за битово горещото водоснабдяване на процесния имот е установен при извършените от дружеството за дялово разпределение отчети по монтираните в имота водомери и изчислен след определяне на топлосъдържанието на топлата вода за отделните периоди, а разходът на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е разпределяна съобразно отопляемия обем на процесния имот – 153 куб.м., като тя е разпределяна само през отоплителния период, т.е. само за времето, през което е работила отоплителната инсталация в сградата - етажна собственост, като определените за битово горещо водоснабдяване и от сградна инсталация суми за топлинна енергия са отразени в изравнителните сметки на имота. Предвид така установените по делото факти относно начина на определяне на разхода за топлинна енергия за процесния имот, настоящият състав на съда намира за неоснователни възраженията на ответната страна, въведени в писмения отговор, относно обстоятелствата, че е недоказан и неясен начинът на формиране на количествата топлинна енергия и тяхната стойност за процесния период, че ответниците не са потребявали топлоенергия за отопляване на процесния имот, поради липсата на поставени отоплителни уреди и термостатни вентили, както и че имота не е обитаван от 2012г. до 2016г.
В тази връзка, следва да се отбележи, че задължение за „Топлофикация София” ЕАД - като продавач на топлинна енергия, е само да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в етажна собственост. Отоплението на помещенията и съответно за битово горещо водоснабдяване от абонатната станция, обаче, се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, съгласно чл.140,ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на клиентите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии, е обща етажна собственост, поради което при прекратяване ползването на топлинна енергия от абонат, същият остава потребител за общите части на сградата съгласно ЗЕ. Поради това, етажните собственици са длъжни да поддържат тези инсталации в подходящо за експлоатация състояния, а в случаи на неизправност или неефективност на сградната инсталация, вкл. и на монтираните в отделните имоти индивидуални топломери, същите следва да се отстранят от клиентите на топлинната енергия, и загубите на енергия във връзка с инсталацията са за тяхна сметка. Съгласно чл.140а от ЗЕ, общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. По тези съображения, неоснователни, респ. неотносими към спора, са и всички доводи на ответната страна, свързани с необитаване на имота през процесния период от време, непотребяването на топлинна енергия и липсата на засичане на такава с индивидуални измервателни уреди през същия период.
Наред с изложеното по-горе, както заключението на приетата СИЕ, така и заключението на СТЕ, установяват по делото, че за целия период от 01.05.2014г. до 30.04.2017г. са спазени изискванията на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването за формиране на задължението на ответниците като абонати на топлинна енергия на „Топлофикация София”, а цената на топлинната енергия за всеки от периодите е утвърдена от ДКЕВР, като дължимите суми за аб. № 052063 за процесния период от време са в общ размер от 873.55 лв., в т.ч. за топлинна енергия – 826.07 лв., а за дялово разпределение – 47.48 лв., формирани след начисляване на изравнителните сметки от третото лице-помагач „Техем Сървисис” ЕООД за процесния имот.
Предвид изложеното по-горе, въз основа на приетите по делото писмени доказателства и от заключенията на приетите и неоспорени от страните СТЕ и СИЕ, в случая се обосновава извод, че по силата на сключения договор за доставка на топлинна енергия, ищецът е доставил през периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г. до топлоснабдения обект на потребление, намиращ се в гр. София, район „Надежда”, ж.к. …, собственост на ответниците, придобит на основание наследствено правоприемство от техните родители и праводатели – бивши собственици на този имот, за абонатен № 052063, и потребителите са получили от „Топлофикация София” ЕАД гр. София през горепосочения период топлоенергия на обща стойност 826.07 лв. и услугата „дялово разпределение” на обща стойност 47.48 лв., за което са издадени данъчни фактури, отразени в таблица 1 от СИЕ, фактури за дялово разпределение, описани в таблица 2 от заключението на СИЕ, както и общи фактури с № **********/31.07.2015г., № **********/31.07.2016г. и № **********/31.07.2017г. При тези данни, приетите по делото писмени доказателства обосновават извода, че за ответниците и за техния праводател Н.Н.К. е възникнало задължение да платят цената на реално доставената от ищеца топлинна енергия до собствения им недвижим имот – апартамент № 42, намиращ се в ЕС на адрес в гр. София, район „Надежда”, …, за период на потребление от 01.05.2014г. до 30.04.2017г., в общ размер от 873.55 лв., в т.ч. за топлинна енергия – 826.07 лв., а за дялово разпределение – 47.48 лв.
От заключението на приетата СИЕ, обаче, се установява и ответниците не спорят фактите, че неплатените суми за топлинна енергия за обект на потребление с абонатен № 052063 в гр.София, община ,,Надежда “, …, за процесния период от м.05.2014г. до м. 04.2017г. са в горепосочения общ размер от 873.55 лв., в т.ч. за топлинна енергия – 826.07 лв., а за дялово разпределение – 47.48 лв., като плащания от ответната страна за погасяване на тези дължими суми не са извършвани нито към момента на изготвяне на заключението на СИЕ, нито до приключване на съдебното дирене по настоящото дело. В този смисъл, приетите по делото доказателства потвърждават изложените в исковата молба твърдения, че претендираните от ищцовото дружество парични вземания са ликвидни и изискуеми и следва да бъдат разпределени между двамата ответници, съобразно дела им от съсобствеността на процесния топлоснабден имот, по арг. от чл.30 от ЗС, за целия процесен период.
В
настоящото съдебно производство, с депозирания в срок писмен отговор на
исковата молба, и с възраженията, депозирани в
заповедното производство, ответниците Т.К. и И.К.,
лично и като наследници по закон и правоприемници на своята майка Н.К.,
починала на 04.02.2018г., правят
възражение за погасяване на претендираните от ищеца парични вземания до м. декември 2014г. /обща фактура № **********/31.07.2015г./, поради изтекла 5-годишна
погасителна давност, които съдът намира за частично основателни досежно
периода от м.05.2014г. до м.11.2014г. вкл., за обща сума в размер от 188.51 лв.
Съдът счита, че погасителната давност в процесния случай е тригодишна съгласно чл.111,б.“в” от ЗЗД, тъй като вземанията за заплащане стойността на доставена топлинна енергия са периодични плащания, и започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо в пълния му размер, съобразно разпоредбата на чл.114,ал.1 от ЗЗД, в случая от определения падеж на паричните задължения в издадените от ищеца фактури, с изтичане на срока за плащане на всяка месечна вноска /Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, и др./. Видно от данните по делото, заявлението за издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против ответниците И.К., Т.К. и техния наследодател Н.К. е депозирано от „Топлофикация София” ЕАД гр. София в съда на 11.12.2017г., т.е. след изтичане на тригодишния давностен срок, който според настоящия съдебен състав е изтекъл, както следва : за вземането от 15.47 лв. по фактура № **********/м.05.2014г., за вземането от 15.47 лв. по фактура № **********/м.06.2014г., за вземането от 12.67 лв. по фактура № **********/м.07.2014г., за вземането от 12.67 лв. по фактура № **********/м.08.2014г., за вземането от 12.67 лв. по фактура № **********/м.09.2014г., за вземането от 17.48 лв. по фактура № **********/м.10.2014г. и за вземането от 35.05 лв. по фактура № **********/м.11.2014г., общо в размер на сумата от 196.06 лв., намалена със сумата от 7.55 лв. съгласно изравнителна сметка за периода от м.05.2014г. до м.06.2014г. /таблица № 1 към въпрос № 1 и таблица към въпрос № 2 от констативно-съобразителната част на приетата и изцяло кредитирана от съда СИЕ/, т.е. за парични вземания на обща стойност от 188.51 лв., при което кредиторът е изгубил правото си да търси принудително изпълнение на тези парични задължения. Поради това, съдът приема за основателни, обосновани и почиващи на доказателствата по делото, възраженията на ответната страна, че към датата на предявяване на заявлението за издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против ответниците в настоящото производство, правото на кредитора „Топлофикация София” ЕАД гр. София да претендира изпълнение на горепосочените парични задължения на обща стойност 188.51 лв., е погасено поради изтекла тригодишна давност.
Предвид изложеното дотук, съдът намира, че предявените искове за приемане за установено по отношение на ответниците, че дължат заплащане на ищеца на неизпълнено парично задължение, възлизащо в общ размер от 188.51 лв., за неплатена главница за консумирана топлинна енергия по горепосочените фактури, издадени за периода от м.05.2014г. до м.11.2014г. включително, се явяват неоснователни поради погасяването им по давност и следва да бъдат отхвърлени като такива в размер от по 94.26 лв. за всеки един ответник съобразно дела на всеки от тях в съсобствеността на имота по арг. от чл.30 от ЗС, след смъртта на тяхната майка и наследодател Н.Н.К., ЕГН *********, починала на 04.02.2018г., - след издаване на Заповед № 276/26.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 231/2018г. по описа на ГОРС.
Предвид изложеното по-горе и на основание чл.111,б.”в”,предл.2 от ЗЗД, предявените искове за приемане за установено по отношение на ответниците, че дължат заплащане на ищеца и на парично задължение за мораторна лихва, възлизащо в общ размер от 42.07 лв., изчислено от 16.09.2015г. до 24.11.2017г. /така, както се претендира с исковата молба/, се явяват неоснователен поради погасяването им по давност и следва да бъдат отхвърлени като такива в тази тяхна част в размер от по 21.04 лв. за всеки един ответник.
Въз основа на изложените по-горе съображения, приложените по делото писмени доказателства и приетите СТЕ и СИЕ, съдът намира, че ответниците дължат на ищеца заплащане на общата сума от 637.54 лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане на стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в град София, Столична община, област София град, район „Надежда”, …, за абонат 052063, за периода от м.12.2014г. до м.04.2017г., отразени в общи фактури с № **********/31.07.2015г., № **********/31.07.2016г. и № **********/31.07.2017г., и на общата сума от 47.48 лв. – дължима сума за дялово разпределение, разпределени между двамата ответници по равно – съответно по 318.77 лв. и 23.74 лв., за всеки един от тях, съобразно притежавания дял от всеки от тях в съсобствеността на имота – по ½ идеална част, по арг. от чл.30 от ЗС, след смъртта на тяхната майка и наследодател Н.Н.К., ЕГН *********, починала на 04.02.2018г. В тази връзка, до приключване на устните състезания по делото не са събрани никакви годни доказателства, които да удостоверяват изпълнение на тези парични задължения от страна на ответниците, в чиято доказателствена тежест е докажат изпълнението.
Тъй като ответниците не са изпълнили договорното си задължение за заплащане на цената на доставената им от ищеца през отчетния период топлоенергия и услуга „дялово разпределение” по процесните фактури, съдът намира за установени и фактите, че същите са изпаднали в забава и дължат на кредитора обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата : от 16.09.2015г. до 24.11.2017г., в размер от 34.90 лв. за всеки ответник върху дължимата главница от 318.77 лв., както и в размер от по 4.31 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение /23.74 лв./, като тези размери са определени въз основа на приетата и неоспорена от страните СИЕ, и съобразно притежавания дял от всеки от ответник в съсобствеността на имота – по ½ идеална част, по арг. от чл.30 от ЗС.
Поради това, съдът счита, че предявените искове се явяват основателни и доказани в тази им част и следва да бъдат уважени, като се приеме за установено, че всеки от ответниците Т.К. и И.К. дължи на ищеца сума в размер от 318.77 лв., представляваща ½ (една втора) от стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в град София, Столична община, област София град, район „Надежда”, .., за абонат 052063, за периода от м.12.2014г. до м.04.2017г., отразени в общи фактури с № **********/31.07.2015г., № **********/31.07.2016г. и № **********/31.07.2017г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 11.12.2017г., до окончателното изплащане на сумата, сума в размер от 34,90 лв., представляваща ½ (една втора) от законната лихва за забава за периода от 16.09.2015г. до 24.11.2017г. върху главницата от 318.77 лв., сума в размер от 23,74 лв.,, представляваща ½ (една втора) от стойността на незаплатената дължима сума за дялово разпределение за периода от м.05.2015г. до м.04.2017г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 11.12.2017г., до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер от 4,31 лв., представляваща ½ (една втора) от лихвата за забава върху главницата от 23,74 лв. за периода от 16.09.2015г. до 24.11.2017г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 276/26.01.2018г. по ч. гр. дело № 231/2018г. по описа на ГОРС.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за доплатена държавна такса в размер на /175 лв./, за възнаграждения на вещи лица /общо 600 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /300 лв./, общо в размер на 1075 лв. в исковото производство, както и за присъждане на направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса и за платено юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство общо в размер на 175 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на двамата ответници по равно, съразмерно на уважената част от исковете, както следва : в размер от по 344 лв. – разноски в исковото производство, и в размер от по 56 лв. – разноски в заповедното производство, за всеки един ответник. В останалата й част, претенцията на ищеца за присъждане на разноски по делото следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Наред с това, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, основателна се явява претенцията на ответниците за присъждане на направените по делото съдебни разноски за платено от тях общо адвокатско възнаграждение в размер от 300 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно – в размер от 69 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Й.К. с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул…, представлявано от изп. директор Г.Б., СУМАТА от 318,77 лв. /триста и осемнадесет лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща ½ (една втора) от стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в град София, Столична община, област София град, район „Надежда”, ж.к. …, за абонат 052063, за периода от м.12.2014г. до м.04.2017г., отразена в общи фактури с № **********/31.07.2015г., № **********/31.07.2016г. и № **********/31.07.2017г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 11.12.2017г., до окончателното изплащане на сумата, СУМАТА от 34,90 лв. /тридесет и четири лева и деветдесет стотинки/, представляваща ½ (една втора) от законната лихва за забава за периода от 16.09.2015г. до 24.11.2017г. върху главницата от 318.77 лв., СУМАТА от 23,74 лв. /двадесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/ - главница, представляваща ½ (една втора) от стойността на незаплатената дължима сума за дялово разпределение за периода от м.05.2015г. до м.04.2017г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 11.12.2017г., до окончателното изплащане на сумата, както и СУМАТА от 4,31 лв. /четири лева и тридесет и една стотинки/, представляваща ½ (една втора) от лихвата за забава върху главницата от 23,74 лв. за периода от 16.09.2015г. до 24.11.2017г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 276/26.01.2018г. по ч.гр.дело № 231/2018г. по описа на ГОРС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Й.К. с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от изп. директор Г.Б., СУМАТА от 318,77 лв. /триста и осемнадесет лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща ½ (една втора) от стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в град София, Столична община, област София град, район „Надежда”, ж.к. ..за абонат 052063, за периода от м.12.2014г. до м.04.2017г., отразена в общи фактури с № **********/31.07.2015г., № **********/31.07.2016г. и № **********/31.07.2017г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 11.12.2017г., до окончателното изплащане на сумата, СУМАТА от 34,90 лв. /тридесет и четири лева и деветдесет стотинки/, представляваща ½ (една втора) от законната лихва за забава за периода от 16.09.2015г. до 24.11.2017г. върху главницата от 318.77 лв., СУМАТА от 23,74 лв. /двадесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/ - главница, представляваща ½ (една втора) от стойността на незаплатената дължима сума за дялово разпределение за периода от м.05.2015г. до м.04.2017г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 11.12.2017г., до окончателното изплащане на сумата, както и СУМАТА от 4,31 лв. /четири лева и тридесет и една стотинки/, представляваща ½ (една втора) от лихвата за забава върху главницата от 23,74 лв. за периода от 16.09.2015г. до 24.11.2017г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 276/26.01.2018г. по ч.гр.дело № 231/2018г. по описа на ГОРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК *********, чрез юрисконсулт Т.Ж., за установяване по отношение на Т.Й.К. с ЕГН **********, че му дължи СУМА в размер от 94.26 лв., представляваща ½ (една втора) от стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в град София, Столична община, област София град, район „Надежда”, ж.к. …, за абонат 052063, за периода от м.05.2014г. до м.11.2014г. включително, по фактура № **********/м.05.2014г. на стойност 15.47 лв., фактура № **********/м.06.2014г. на стойност 15.47 лв., фактура № **********/м.07.2014г. на стойност 12.67 лв., фактура № **********/м.08.2014г. на стойност 12.67 лв., фактура № **********/м.09.2014г. на стойност 12.67 лв., фактура № **********/м.10.2014г. на стойност 17.48 лв. и фактура № **********/м.11.2014г. на стойност 35.05., и изравнителна сметка за периода от м.05.2014г. до м.06.2014г., отразени в общи фактури с № **********/31.07.2015г., № **********/31.07.2016г. и № **********/31.07.2017г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 11.12.2017г., до окончателното изплащане на сумата, както и СУМАТА от 21,04 лв. /двадесет и един лева и четири стотинки/, представляваща ½ (една втора) от законната лихва за забава за периода от 16.09.2015г. до 24.11.2017г. върху главница от 188.51 лв., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 276/26.01.2018г. по ч. гр. дело № 231/2018г. по описа на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ поради погасяването им по давност.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК *********, чрез юрисконсулт Т.Ж., за установяване по отношение на И.Й.К. с ЕГН **********, че му дължи СУМА в размер от 94.26 лв., представляваща ½ (една втора) от стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в град София, Столична община, област София град, район „Надежда”, ж.к…, за абонат 052063, за периода от м.05.2014г. до м.11.2014г. включително, по фактура № **********/м.05.2014г. на стойност 15.47 лв., фактура № **********/м.06.2014г. на стойност 15.47 лв., фактура № **********/м.07.2014г. на стойност 12.67 лв., фактура № **********/м.08.2014г. на стойност 12.67 лв., фактура № **********/м.09.2014г. на стойност 12.67 лв., фактура № **********/м.10.2014г. на стойност 17.48 лв. и фактура № **********/м.11.2014г. на стойност 35.05., и изравнителна сметка за периода от м.05.2014г. до м.06.2014г., отразени и в общи фактури с № **********/31.07.2015г., № **********/31.07.2016г. и № **********/31.07.2017г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 11.12.2017г., до окончателното изплащане на сумата, както и СУМА в размер от 21,04 лв. /двадесет и един лева и четири стотинки/, представляваща ½ (една втора) от законната лихва за забава за периода от 16.09.2015г. до 24.11.2017г. върху главница от 188.51 лв., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 276/26.01.2018г. по ч. гр. дело № 231/2018г. по описа на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА Т.Й.К. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от изп. директор Г.Б., СУМА в размер на 344 лв. /триста четиридесет и четири лева/, представляваща ½ (една втора) от направените в исковото производство разноски за доплатена държавна такса /175 лв./, за възнаграждения на вещи лица /600 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /300 лв./, както и СУМА в размер на 56.00 лв. /петдесет и шест лева/, представляваща ½ (една втора) от направените в заповедното производство по ч.гр.дело № 231/2018г. по описа на ГОРС съдебни разноски за платена държавна такса /25 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /150 лв./, съразмерно на уважената част от исковете. Сумите могат да бъдат заплатени по банкова сметка *** „Топлофикация София” ЕАД за превод на съдебни вземания в „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно село”, IBAN: ***, BIC: ***.
ОСЪЖДА И.Й.К. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от изп. директор Г.Б., СУМА в размер на 344 лв. /триста четиридесет и четири лева/, представляваща ½ (една втора) от направените в исковото производство разноски за доплатена държавна такса /175 лв./, за възнаграждения на вещи лица /600 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /300 лв./, както и СУМА в размер на 56.00 лв. /петдесет и шест лева/, представляваща ½ (една втора) от направените в заповедното производство по ч.гр.дело № 231/2018г. по описа на ГОРС съдебни разноски за платена държавна такса /25 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /150 лв./, съразмерно на уважената част от исковете. Сумите могат да бъдат заплатени по банкова сметка *** „Топлофикация София” ЕАД за превод на съдебни вземания в „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно село”, IBAN: ***, BIC: ***.
ОТХВЪРЛЯ претенциите по чл.78,ал.1 от ГПК, предявени от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК *********, чрез юрисконсулт Т.Ж., за заплащане от ответника Т.Й.К. с ЕГН ********** и от ответника И.Й.К. с ЕГН **********, на сума от по 4.50 лв. - представляваща остатък до ½ (една втора) от платена държавна такса в заповедното производство, и сума от по 27 лв., представляваща остатък до ½ (една втора) от разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 276/26.01.2018г. по ч. гр. дело № 231/2018г. по описа на ГОРС, както и за заплащане на обща сума в размер от по 193,50 лв., представляваща остатък до ½ (една втора) от направените от ищеца в настоящото съдебно производство разноски за доплатена държавна такса, за платени възнаграждения на вещи лица и за юрисконсултско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор Г.Б., ДА ЗАПЛАТИ на Т.Й.К. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, и на И.Й.К. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМА в размер на 69 лв. /шестдесет и девет лева/, представляваща направените общо от двамата ответници по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение /300 лв./, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Настоящото съдебно решение е постановено при участието на трето лице – помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1111, район Слатина, ул. „Проф. Георги Павлов” № 3, представлявано от управителите М.П.С. и В.Л., привлечено по искане на ищеца.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните и на третото лице-помагач да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................