РЕШЕНИЕ
№ 354
гр. Русе, 09.11.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Русе, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА ДИАНА КАЛОЯНОВА |
|
|
|
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като
разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН
дело № 325
по описа за 2022 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в
от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от РУ -
Исперих при ОД на МВР - Разград против Решение № 11 от 01.04.2022 г.,
постановено по АНД № 15/2022 г. по описа на Районен съд - Исперих, с което е
отменено Наказателно постановление (НП) № 20-0275-000532 от 10.12.2020 г., издадено от Началник
група в РУ - Исперих към ОД на МВР - Разград, в частта по т. 1, с която на С.Б.П.
за нарушение на чл. 44, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл. 179, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и е осъдена ОД на МВР –
Разград да заплати на С.Б.П. сумата от 200 лева – разноски по делото за
адвокатско възнаграждение. Като касационни основания жалбоподателят релевира
неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
Моли съда да отмени решението на РС - Исперих и да постанови ново решение, с
което да потвърди издаденото наказателно постановление в частта му по т. 1.
Ответникът по касационната жалба – С.Б.П.,
чрез процесуалния си представител адв. Х. Соколов, оспорва основателността на
жалбата. Поддържа, че решението на районния съд е правилно и моли то да бъде
оставено в сила. Претендира присъждането на направените разноски за адвокатско
възнаграждение в касационното производство, като представя списък на разноските
с приложени писмени доказателства за реалното заплащане на договореното
адвокатско възнаграждение (л. л. 19 и 20 от делото).
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава подробно аргументирано заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди наведените в жалбата
касационни основания, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима –
подадена е в срок от надлежна страна, оспорва невлязъл в сила съдебен акт на
районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и
подлежи на разглеждане.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният
съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Нормата на чл. 218 от АПК, по
принцип, свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата
пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи
и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно
дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна,
тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно.
С обжалваното в касационното
производство решение, РС - Исперих е отменил оспореното пред него наказателно
постановление в частта му по т. 1, като е приел, че данните, съдържащи се в
събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателствени средства не
формират ясни и категорични изводи в подкрепа на обстоятелството, че
касационният ответник С.Б.П. не е спазил изискванията при извършване на маневра
„разминаване“ с другия насрещно движещ се автомобил, поради което нарушението
не е доказано по несъмнен и безспорен начин. Освен това е счел, че АНО не е
изпълнил и задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да извърши разследване на
спорните по случая обстоятелства.
Решението на въззивния съд е
правилно.
Касационната инстанция напълно споделя изложените
от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които
тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във вр. с чл. 63в
от ЗАНН. Събраните доказателства са обсъдени и проверени в
тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз
основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.
Изцяло се споделя заключението на въззивната
инстанция, според което от анализа на събрания доказателствен материал не би
могъл да се изведе категоричен извод, че ответникът по касационната жалба е
осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП като не е
осигурил достатъчно странично разстояние с насрещно движещия се автомобил при
разминаване. АНО следва безпротиворечиво да установи и докаже твърдяното
нарушение и всички релевантни за спора факти и обстоятелства. В случая това не
е било сторено от негова страна. Така от показанията на свидетелката Касимова
се установява, че преди да настъпи процесното ПТП между нейния автомобил и този
на ответника по касация, първо тя е предприела маневра „заобикаляне“, при която
е навлязла в лентата за насрещно движение, по която се е движел касационният
ответник. След което, когато е приключвала тази маневра, по нейни твърдения,
другият участник в ПТП не е осигурил необходимата дистанция при извършвана от
него маневра „разминаване“, имало съприкосновение между двата автомобила, при
което е била спукана пластмасовата част на лявото странично огледало на
автомобила на св. Касимова. От друга страна, в обясненията, дадени в хода на
съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, наказаното лице твърди, че
св. Касимова, заобикаляйки спрял пред нея автомобил, навлязла в неговата пътна
лента внезапно, което го принудило да се дръпне плътно вдясно, за да могат да
се разминат. Не са били установени свидетели-очевидци на нарушението, вменено
на ответника по касация. Освен това, предвид факта, че огледалото не е било
счупено, е нямало обективни находки на платното за движение и по МПС. При тези
данни нe е
установено в резултат на чие поведение е станало съприкосновението между двата
автомобила, в кой момент е настъпило и дали това не се е случило при извършване
на маневрата „заобикаляне“ от страна на другия участник в ПТП, при която
маневра, както и самият участник, разпитан в качеството му на свидетел по въззивното
дело, твърди, е навлязъл в насрещната пътна лента, по която се е движил
ответникът по касация.
При това положение вмененото на
наказаното лице деяние се явява недоказано, а оспореното частично пред районния
съд наказателно постановление – необосновано и незаконосъобразно. Като го е
отменил, в съответната част, районният съд е постанов правилно решение, което
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото
и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, § 1, т. 6 от ДР на АПК и чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдена сумата от 300
лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в касационното
производство (л. 20 от делото).
Мотивиран така и на основание чл. 63в
от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 11
от 01.04.2022 г., постановено по АНД № 15/2022 г. по описа на Районен съд -
Исперих, с което е отменено Наказателно постановление № 20-0275-000532 от 10.12.2020 г., издадено от Началник
група в РУ - Исперих към ОД на МВР - Разград, в частта по т. 1, с която на С.Б.П.
за нарушение на чл. 44, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и на
основание чл. 179, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 5, пр. 5 от същия закон е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и е осъдена ОД
на МВР – Разград да заплати на С.Б.П. сумата от 200 лева – разноски по делото
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Разград да
заплати на С.Б.П., ЕГН **********,***, сумата от 300 лева – разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.