№ 648
гр. Бургас, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120201394 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод жалба на ИЛ. ЕНЧ. СТ., ЕГН: **********,
адрес: общ. Созопол, ******, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Хан Крум“ № 40, ет. 1, чрез адв.
Б. Й. и адв. Д.Д. от АК-Бургас, срещу Наказателно постановление № 21-0346-
000229/16.08.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР Бургас, РУ-Созопол, с
което на жалбоподателя, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП, за извършено
нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят, чрез процесуален представител оспорва наказателното
постановление, като излагат възражения за допуснати съществени процесуални нарушения,
поради което моли НП да бъде отменен, както и за присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован не
изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката се прави
искане за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по
чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 04.04.2022 г., а жалбата е депозирана на 07.04.2022 г.),
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 17.07.2021 г., около 00:09 часа, жалбоподателят управлявал л.а. „Фоклсваген Голф“
с ***** в гр. Созопол, по ул. „Стара планина“, до сградата на РУ-Созопол, в посока ул.
„Републиканска“, когато бил спрян за проверка от служители на РУ-Созопол, сред които
бил и свидетелят Г. Ив. Д.. Била извършена проверка за употреба на алкохол с дрегер, която
показала отрицателен резултат. След това се пристъпило към тестване на водача за употреба
на наркотични вещества с техническо средство DRUGTEST 5000 с фабр. № ARKH-0031.
Въпреки продължителните опити за вземане на проба, средството не отчитало резултат.
Поради това на водача бил издаден талон за медицинско изследване № 0067779, в който
1
било посочено да се яви във ФСМП-Созопол за медицинско изследване в срок от 30 минути,
като талонът бил връчен на водача в 00:25 часа на 17.07.2021 г. На водача не били връчени
стикери по чл. 3, ал. 3 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози. В рамките на указаното време жалбоподателят се явил в медицинското заведение,
където му били взети кръвни проби, но не му била взета проба от урина. За явяването на
водача и вземането на пробите не били уведомени органите на РУ-Созопол. След това
водачът бил изпратен от ФСМП- Созопол в сградата на РУ-Созопол, за да му бъде взета там
кръвна проба. След като водачът отишъл в сградата на районното управление, дежурният
сигнализирал св. Д. за ситуацията. Последният провел разговор с медицинските лица, като
им казал, че няма как в РУ-Созопол да бъде взета проба, а те от своя страна му казали, че
нямало как да вземат проба от урина, тъй като във ФСМП-Созопол нямало тоалетна за
пациенти.
За случая св. Д. съставил на жалбоподателя АУАН № 322000 от 17.07.2021 г. за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, въз основа на който било издадено и обжалваното
постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, които са еднопосочни и
безпротиворечиви.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен
от оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.
Съставът обаче намира, че не се доказа извършване на нарушение.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на
нарушението) предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години
и глоба 2 000 лева. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни,
товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За да бъде законосъобразно
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат
наложени предвидените в чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ
на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол/наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му.
Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказ на който и да е било от тях, при
липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое
от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство
2
или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, се осъществява едно и също
нарушение - това по чл. 174, ал.3 от ЗДвП - Решение № 984 от 2.06.2017 г. на АдмС - Бургас
по к. а. н. д. № 973/2017 г. Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва
възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на
алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се
стимулира такъв отказ и за това той е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по
чл. 174, ал.1 от ЗДвП.
Безспорно от доказателствата по делото се установява, че всъщност жалбоподателят е
изпълнил всички задължения, които са му вменени в закона. На първо място, от показанията
на актосъставителя стана ясно, че е бил направен опит да бъде направена проба с дрегер, но
по неясна причина не е бил отчетен резултат. Жалбоподателят е изявил готовност да бъде
тестван чрез кръвна проба, като му е бил издаден талон. Безспорно е и че в указания срок
водачът се е явил в медицинското заведение и му е била взета такава проба. Поради
неспазване на процедурата, регламентирана в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози обаче от страна на полицейските служители, които вместо да предоставят
стикери по чл. 3, ал. 3 от Наредбата на водача, са ги запазили в себе си, тези проби не са
били запечатани. Също така, вместо да му бъде взета проба от урина в медицинското
заведение, водачът е бил изпратен за това в РУ-Созопол, което също се явява нарушение на
наредбата, която предвижда местата, където се взимат проби и лицата, които контролират
вземането им в чл. 11 и чл. 12. Причината за липсата на проба от урина, което
актосъставителят посочи, че е била съобщена в медицинското заведение- че нямало тоалетна
за пациенти, звучи абсурдно. На практика, жалбоподателят е направил всичко зависещо от
него по закон, за да бъде надлежно тестван, но поради действията на контролните органи и
на служителите в ФСМП-Созопол е бил лишен от тази възможност. Това означава, че
същият не е извършил нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, доколкото липсата на надлежна
проба не се дължи на негово поведение, още по-малко виновно такова.
С оглед изложеното, обжалваното постановление се явява необосновано и следва да
бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от
АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно
чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за
правна защита (л. 27), в които е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение
в размер на 500 лв. По делото не е направено възражение за прекомерност, а съгласно чл.
63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, т.е.
претендираното възнаграждение следва да се присъди изцяло. Доколкото се прилага чл. 205
от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване
на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира,
че следва да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото производство
разноски по съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0346-000229/16.08.2021 г., издадено от
Началник група към ОД на МВР Бургас, РУ-Созопол, с което на ИЛ. ЕНЧ. СТ., ЕГН:
**********, адрес: общ. Созопол, ******, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП, за
извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000
лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на ИЛ. ЕНЧ. СТ., ЕГН: **********, адрес: общ.
Созопол, ******, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
500 (петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4