ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
269
гр.Плевен, 11.02.2022 год.
Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти
състав, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Председател: Цветелина Кънева
като разгледа докладваното от съдията административно дело №8 по описа на Административен съд – Плевен за
2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
жалба от П.В.Т. ***, чрез адв.Е.С., против Акт за установяване на публично
държавно вземане №01-6500/12032 от 17.11.2021г., издаден от Зам. изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“-София, с който по отношение на П.Т. е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на
199887.32лева, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР
2007-2013, направление „Поддържане на местообитанията на защитени видове в
обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места“ за кампания 2013 и
2014.
В жалбата са наведени доводи за
незаконосъобразност на оспореният АУПДВ.
Иска се неговата отмяна и се претендират разноски.
Делото е насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание на 16.02.2022г.
По делото на 10.02.2022г. е постъпило
искане вх.№828 за спиране предварителното изпълнение на оспорения акт, като се
излагат доводи за незаконосъобразност на АУПДВ. Твърди се също, че оспорващият
е останал без доходи и е поставен пред невъзможност да работи.
Във връзка с направеното искане, съдът
е дал указания на молителя, в срок до 10:00часа на 11.02.2022г. да посочи
изрично искането за спиране по реда на чл.166 ал.4 от АПК ли е направено, и ако
да, да посочи и представи доказателства, че предварителното изпълнение на акта
ще му причини значителна или трудно поправима вреда. Искането е изпратено на
ответника за представяне на становище в срок до 10.00часа на 11.02.2022г.
В 08:29часа на 11.02.2022г. е
депозирано становище вх.№847, в което процесуален представител на ответника
излага доводи за неоснователност на искането, тъй като не са представени
доказателства за настъпването на значителни или трудно поправими вреди, а са
налице само твърдения.
В 10:10часа на 11.02.2022г. е
депозирана молба вх.№868 от адв.С., в която се сочи, че искането за спиране е
по реда на чл.166 ал.4 от АПК. Твърди се, че оспорващият е сериозно финансово затруднен
и предварителното изпълнение на акта му създава значителни вреди, които са
непоправими. Към молбата е приложена подписана от лицето декларация, с която се
декларира, че предварителното изпълнение на АУПДВ причинява значителни и трудно
поправими вреди, тъй като към момента не получава никакви доходи от
осъществяване дейност, а НАП е прихванала заявеното за възстановяване ДДС, на
което е разчитал за прехрана на семейството, както и че не е получавал помощ по
мярката от ДФЗ за 2016г. и 2017г., а е вложил всички средства за обработка на
земята.
По направеното особено искане за спиране
предварителното изпълнение на оспорения АУПДВ, след като се запозна със
становищата на страните и съобрази закона, съдът намира следното:
АУПДВ
е издаден на основание чл.18 ал.3 т.3 и ал.4 б.“а“ вр. чл.24 ал.1 и ал.2 от
Наредба №11 от 06.04.2009г., чл.27 ал.3, 5 и 7 от ЗПЗЗ и чл. 165 и сл. ДОПК. Съгласно специалната разпоредба на чл.27 ал.8 от ЗПЗП, в сила от 28.06.2019г., обжалването на издадените от изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие" или от оправомощените от него
длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания не спира
изпълнението им. Т.е. според тази разпоредба жалбата против АУПДВ няма
суспензивен ефект и актът се явява годно изпълнително основание. Допуснатото
предварително изпълнение по силата на закона може да бъде спряно по реда на чл.166 ал.4 от АПК по искане на оспорващия и при условията на чл.166 ал.2 от АПК, когато не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол, каквато в
случая разпоредбата на чл. 27 от ЗПЗП не съдържа.
За да са налице
условията за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение,
в тежест на оспорващия е да установи предпоставките по чл.166 ал.2 от АПК. Т.е. спирането може да бъде постановено, ако допуснатото по закон
предварително изпълнение на оспорения акт би причинило на оспорващия значителни
или трудно поправими вреди, които по значимост да може да противопостави на
онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварително
изпълнение на административния акт по силата на закона. Изпълнението може да
бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства.
В конкретната
хипотеза оспорващият първоначално излага доводи за незаконосъобразност на
оспорения АУПДВ, с които обосновава искането за спиране. В изпълнение на
дадените от съда указания, допълнително се излагат твърдения от оспорващия, че
предварителното изпълнение на акта ще му причини значителни и трудно поправими
вреди, както и че не разполага със средства. Тези твърдения са подкрепени
единствено с декларация, подписана от лицето. Доказателства за тях не са
приложени.
При преценка на
баланса между накърнените интереси на оспорващия и тези, които следва да бъдат
охранени от предварителното изпълнение на АУПДВ, съдът приема, че не са налице
предпоставките по чл.166 ал.2 от АПК за спиране допуснатото по закон
предварително изпълнение на АУПДВ. Оспорващият аргументира искането със затрудненото финансово положение, в което е
изпаднал, поради липса на парични средства, без ангажирането на каквито и да
било доказателства за наличието на значителни или трудно поправими вреди. От
преценката на приложената към молбата на оспорващия декларация не се установява
настъпването на значителни или трудно поправими вреди от предварителното
изпълнение на оспорения акт. Твърденията за обстоятелството, че не е получавал
помощ по мярката от ДФЗ за 2016г и 2017г., а е обработвал земята, като е вложил
всичките си средства, също остава недоказана, поради което не може да се
обоснове наличие на предпоставките по чл.166 ал.2 от АПК. Недоказано остава и
твърдението, че от страна на НАП е прихванато заявеното за възстановяване ДДС. В
тази връзка следва да се посочи, че наличието или реалната опасност от
настъпване на вредата следва да се установи със съответните писмени
доказателства, които да обосновават твърденията за настъпване на вреди. Тези
доказателства могат да са свързани с икономическото и финансово състояние, с
неговите задължения или с невъзможността да изпълни новите финансови тежести. В
този смисъл е и практиката на ВАС. Тъй като в настоящия случай не са
представени писмени доказателство от вида на посочените досежно финансовото
състояние на оспорващия, то искането за спиране е необосновано.
За пълнота е необходимо
да се посочи също, че за да се спре предварителното изпълнение на
административния акт следва да са налице нови обстоятелства, като
доказателствената тежест за тяхното установяване е на адресата на акта.
Доказателствата в тази насока не са представени, като се има предвид, че всички
факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се
осъществили преди издаването на акта са ирелевантни за основателността на
искането. Ето защо, доводите на оспорващия, че предварителното изпълнение ще
затрудни финансово и икономически неговия живот, не съставляват вреди, които по
интензитет да надвишават защитимия интерес за допускане на предварително
изпълнение.
С оглед
изложеното, искането за спиране предварителното изпълнение на АУПДВ следва да бъде
оставено без уважение.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на П.Т., чрез адв.С., за спиране по реда на чл.166 ал.4 от АПК допуснатото по закон предварително изпълнение на Акт за установяване на
публично държавно вземане №01-6500/12032 от 17.11.2021г., издаден от Зам.
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“-София.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба, чрез Административен съд Плевен пред
Върховен административен съд в 7-мо дневен срок от съобщението.
Преписи
от определението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:
/п/