Р Е Ш Е Н И Е № 1254
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно отделение- девети състав, на четвърти
ноември две хиляди и деветнадесета година, след публично съдебно заседание на осми октомври 2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при
участието на секретар Пенка Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя
въззивно гр. дело № 1881 по описа за 2019 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ответниците в
първоинстанционното производство, като се обжалва изцяло Решение № 215 от
12.06.2019г. по гр.дело № 1522 по описа на РС-Карлово за 2018г., ІІгр.състав, с
което е изцяло уважен предявеният от ищците иск за собственост, с правно
основание чл. 108 от Закона за собствеността, като е признато за установено
по отношение на К.П.К. и Р.Н.К.,***, че М.Д.Г., Д.Д.Г., и П.Д.Г., всички с адрес: ***, са собственици по
наследство и давностно владение на следния недвижим имот: празно дворно място с
площ от 686 кв. метра, находящо се в с. ****, съставляващо УПИ № III-247 в
квартал 34 по подробния устройствен план на селото, одобрен със заповед № 93/1992
г., при граници и съседи: улица, УПИ IV-248 и УПИ II-247, както и са осъдени
ответниците да предадат на ищците М.Д.Г., Д.Д.Г., и П.Д.Г., владението върху
гореописания недвижим имот; като е
уважено и искането да се отмени, на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален
акт № 185/09.12.2016 г., том IV, peг. № 8372, нот. дело № 753/2016 г. на
нотариус С. Р. - с peг. № 099 на НК, с район на действие – района на PC - гр.
Карлово, с който К.П.К. е признат за собственик по давностно владение,
продължило повече от десет години, на следния недвижим имот: 420/686 ид. части
от празно дворно място, находящо се в с. **** с административен адрес: ****,
цялото с площ 686 кв. м., съставляващо УПИ III-247 в кв. 34 по плана на селото,
при съседи: улица, УПИ II-247 и УПИ IV-248. и съответно са осъдени ответниците
да заплатят разноски в размерна 1100 лева на ищците, с оглед изхода от спора.
Изложени са подробни оплаквания във въззивната жалба, като се счита, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния
закон, постановено при съществено нарушение
на процесуалните правила и е необосновано. Счита се, че първоинстанционният съд
неправилно е приел обстоятелството, че регулацията е приложена по отношение на
процесния имот, както и, че процесният имот представлява УПИ и, че до смъртта
си през 2014 г. Д. Г., наследодателят на ищците, е владял имота,
необезпокоявано. Счита се, че
първоинстанционният съд е направил погрешна преценка на събраните по делото
доказателства, поради което е достигнал и до погрешни изводи, във връзка с предмета на спора. Сочи се, че
първоинстанционният съд се е произнесъл по нещо, което не е било надлежно
поискано от ищците в петитума на исковата молба. В така оформения петитум, се
сочи, ищците не са изяснили точно на какво основание искат да бъдат признати за
собственици на процесния имот. Първоинстанционният съд е приел за установено,
че ищците са собственици на основание наследство и давностно владение.
Действително, в проведеното първо по ред съдебно заседание, ищците са направили
възражение за изтекла в тяхна полза давност. Твърди се, че така оформено
процесуалното действие като възражение по никакъв начин не представлявало изменение
на иска по правилата на чл. 214 от ГПК, поради което се прави извод, че такова
искане не е направено от ищците по делото, поради което е и недопустимо
произнасянето в тази насока от районния съд, така считат жалбоподателите.
Освен това при постановяването на своето решение,
първоинстанционният съд неправилно бил кредитирал единствено показанията на
двамата свидетели, въпреки фактът, че
единият от тях е с родствени връзки с ищците по делото. Още повече, се сочи, техните показания не съответствали с
останалите доказателства по делото. Посочено е, че неправилно районният съд не
е кредитирал писмените доказателства по делото и по - конкретно приложеното
нотариално дело № 753/2016г. на Нотариус С. Р. Първоинстанционният съд, дори,
не бил коментирал в мотивите на своето
решение приложеното нотариално дело, което от своя страна водело до
необоснованост на постановеното решение.
Счита се, че изготвеният от първоинстанционния съд доклад не отговаря на
законовите изисквания на чл. 146 от ГПК
и, че същият е непълен и неточен. В
обявения за окончателен доклад, съгласно Протокол от съдебно заседание на 04.04.2019г., не е посочено, кои права и
кои обстоятелства се признават и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване.
Следователно се прави извод, че не е
настъпила преклузията на чл.146, ал. 3 от ГПК.
Във въззивната жалба подробно са развити съображения по
същество, с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба, касаещи
неправилния извод на първоинстанционния съд, че регулацията е приложена по
отношение на процесния имот и касаещи
въпроса за владението в процесния имот.
Заявява се, че е неправилно приетото от Районен съд, че има пълна идентичност на имота, описан в
Нотариален акт № 63, т. 3 от 1992г. с Нотариалният акт за собственост по
давност № 185, т. 4 от 2016г. Твърди се, че дори да е налице тази пълна
идентичност, тя по никакъв начин не изключвала
възможността жалбоподателите да са придобили по давност част от процесния имот.
Посочено е, че са се снабдили
с Нотариален акт за собственост, именно, на това основание - владение
продължило повече от 10 години. Недвусмислено ответникът е показал пред трети
лица намерението да владее въпросните идеални части като собственик и това се
потвърждава от свидетелските показания на тримата свидетели, съгласно
съставения Протокол от Нотариуса. От друга страна, се сочи, Нотариусът съвсем
резонно е признал жалбоподателя за собственик на идеални части от имота,
именно, защото той не е представлявал самостоятелен парцел. Предвид гореизложеното се счита, че
първоинстанционният съд е постановил едно незаконосъобразно и неправилно
съдебно решение, поради което се иска същото да бъде отменено изцяло, и да бъде постановено
решение, с което да се отхвърлят
изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендират
се направените по делото разноски.
Поради твърдение за
ненастъпилата преклузия, по чл. 146, ал. 3 от ГПК, се моли от
жалбоподателите да се приеме и приложеното към жалбата писмено
доказателство, а именно: Скица с № 108 от 31.10.2016г. на Община ****, с която
жалбоподателите доказват, че е отразено-
неприложена регулация за процесния имот; както и се моли да бъдат допуснати до
разпит, при режим на довеждане, тримата
свидетели по Протокола за разпит на свидетели, съставен по нотариално дело №
753/2016г. на Нотариус С. Р.
С писмен отговор на въззивна жалба, от ищците в
първоинстанционното производство, чрез адв. П.-К., се заявяват доводи за неоснователност на
подадената въззивна жалба, като се счита,
че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Излагат се доводи във връзка с направените в
жалбата доказателствени искания. Моли
се да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендират се разноски по въззивното
дело. Относно доказателственото
искане се моли на основание чл. 266, ал. 1 от ГПК да бъде оставено без уважение искането за събиране на
нови писмени и гласни доказателства,
тъй като същите са могли да бъдат посочени и в първата инстанция. Изразява се
становище, че е настъпила преклузия по чл. 146, ал. 3, предложение второ от ГПК, по съображенията, изложени в писмения отговор. Доказателствени искания в отговора на въззивна жалба не се сочат.
С определение от о.с.з. от 08.10.2019г. въззивният съд намира, че не са
налице нарушения на съдопроизводствените правила от съда, съгласно чл.266 ал.3
от ГПК, както и че е налице преклузия за приемане на доказателствата на
жалбоподателите, предвид разпоредбата на чл. 266 ал. 1 от ГПК, поради което и
не уважава направените във въззивната
жалба доказателствени искания за прилагане на скица, № 108 от 31.10.2016 г.
на Община ****, както и за
допускане на трима свидетели на
ответника, разпитвани по Протокола за разпит на свидетели, съставен по
нотариално дело № 753/2016г. на Нотариус С. Р.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че
въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна по делото, в
законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и
допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Относно оплакването за недопустимост на обжалваното решение. Съгласно разпоредбата на
чл. 269 изр. първо от ГПК въззивният съд се произнася по допустимостта на
решението в обжалваната му част, респективно, на постановеното решение, когато
същото изцяло се обжалва, както е в настоящия случай. Във въззивната жалба е
налице оплакване, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нещо, което не било
надлежно поискано от ищците в петитума на исковата молба, нито пък било налице изменение
на иска по чл. 214 от ГПК, поради което било недопустимо съдът да се произнася като
приема за установено, че ищците са собственици на основание наследство и
давностно владение.
Въззивният съд намира за необосновано, при което и неоснователно
оплакването за недопустимост на обжалваното решение на районния съд. Видно е, че, още, в обстоятелствената част
на исковата молба, от страна на ищците се сочи, от една страна, че същите са
наследници по закон на наследодателя Д. Д. Г., който придобил процесния имот –
по дарение от 1992г., както и по регулация от 1993г..А, от друга страна, се
сочи и че считано от 1992г. до смъртта на наследодателя /2014г./, той, както и
семейството му, /в т.ч. тримата ищци/, а след смъртта на наследодателя,
неговите наследници-ищците, са ползвали
процесния имот- празно дворно място от 686 кв.м., /съставляващо УПИ ІІІ-247,
кв. 34 по ПУП на с. *****, одобрен със заповед № 93/1992г. при граници:улица,УПИ
ІV-248 и УПИ ІІ-247/; като ползването на
имота продължило до 2017г., когато ответникът премахнал оградата между
имота на ищците и неговия имот.
Видно е и, че след подаване на отговора на исковата молба от
страна на ответниците К., е подадена и молба от страна на ответниците К.К. и Р.К.,
с която се заявява, че предявяват насрещен иск, /лист 44-45 от делото;
по-късно, неприет за разглеждане от съда като недопустим/. Като в писмения
отговор на насрещния иск, в срока по чл. 131 от ГПК, от страна на тримата ищци Г., изрично се заявява възражение за
придобиване на процесния имот по давност от 1992г. от наследодателя им Д. Г. до
смъртта му през2014г., а след това – като
владян от ищците, негови наследници по закон –до 2017г., когато
ответникът премахнал оградата между собствения му от запад имот и процесния. В
случая, ищците по първоначалния иск законосъобразно са упражнили правото си на
възражение срещу иска на ответниците, в случая – възражение за придобиване на процесния
имот по давност, съгласно чл. 131 ал. 2 т. 5 от ГПК. Поради което и
разглеждането на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, въз основа на
заявено от ищците под формата на възражение- изтекла придобивна давност, като
придобивно основание за претендирано от тях право на собственост, се явява
допустимо, при което и се явява и допустимо обжалваното решение на районния съд
постановено по този иск.
Относно оплакванията за неправилност на обжалваното решение.
За да постанови обжалваното решение, с
което уважава като основателен предявения ревандикационен иск по чл.108от ЗС,
районният съд излага съображения, както следва: Приема установена по делото идентичност
между имота описан в нот. акт № 63, том III, нот. дело № 865/1992 г. на
Карловски районен съд – празно дворно място с площ от 442 кв. метра, съставляващо имот с пл. № 247, за който е отреден
парцел III в квартал 34 по плана на село ****, одобрен със Заповед №865/1992
г., собственост на ищците като наследници на Д. Д.Г. и имота по нот. акт №
185/09.12.2016 г., том IV, peг. № 8372, нот. дело № 753/2016 г. на нотариус С.
Р., с който ответниците се легитимират като собственици по давностно владение,
продължило повече от десет години на 420/686
ид. части от празно дворно място, находящо се в с. ****, община ****, област ****,
цялото с площ от 686 кв. м., съставляващо УПИ III-247 в кв. 34 по плана на
селото, при съседи: улица, УПИ II-247 и УПИ IV-248. Както и приема, че от
разпита на свидетелите по делото се установява, че докато почине 2014г. Д. Г.
стопанисвал имота, който бил негова собственост, Д. Г. е владял собственият си имот
необезпокоявано – оградил го е с мрежа от всички страни, направил е врата откъм
улицата, обработвал е земята, отглеждал е овощни дръвчета, т. е. упражнявал е пълна фактическа власт върху него; от което следвал и
изводът, че няма как ответниците да са придобили по давностно владение
продължило повече от 10 години спорните 420/686 ид. части; както и доколкото се
установява по безспорен начин навлизането на ответниците в имота на ищците,
премахването на ограда и отсичането на дървета в него,/след смъртта на Д. К.-2014г./,
искът по чл.108 ЗС следва да бъде уважен изцяло.Основателността на главния ревандикационен иск обуславя основателността и
на акцесорно искане по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по
наследство и давностно владение № 185/09.12.2016 г., том IV, peг. № 8372, нот.
дело № 753/2016 г. на нотариус С. Р. - с peг. № 099 на НК, с район на действие
– района на PC - гр. Карлово.
Въззивният съд намира за правилен извода
на районния съд за основателност на предявения иск, както и изложените от него
мотиви, към които препраща съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК.
От своя страна, въззивният съд след като
взе предвид оплакванията във въззивната жалба съгласно правомощието си по чл.
269 изр. второ от ГПК, становището на въззиваемата страна, както и след
преценка съгласно чл. 12 и чл. 235 ал. 2 от ГПК на приложените по делото и
относими към предмета на спора доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят относно, установени с
допустими доказателствени средства в първоинстанционното производство,
обстоятелства:
Страните са собственици на два съседни
имота в с. ****, като имотът на ответника е от запад спрямо имота на ищците;
както и всеки от тях разполага с титул за собственост. Процесният имот
представлява 420/686 ид. части, които
според ищците представляват част от собственото им дворно място с площ 686 кв.
м., а в същото време ответникът се е снабдил с нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка – нот. акт №
185/09.12.2016 г., том IV, peг. № 8372, нот. дело № 753/2016 г. на нотариус С.
Р., съгласно който тези идеални части попадат в неговото дворно място. Установи
се по делото, че регулационният статут на двата имота се е променял през
годините в зависимост от изменението на кадастралния и регулационен план на
село ****, прилагането на регулацията и изкупуването от страните на придаваеми
части и съответно са настъпвали промени в конфигурацията на парцелите и
планоснимачните им номера.
Налице е идентичност между между спорния
процесен имот с част от имот с пл.№
247, респективно, - от УПИ ІІІ-247,
кв. 34 по УП на село ****, съгласно регулационния план одобрен през1992г.,
действащ и към 2016г., съгласно прието от съда като компетентно изготвено
заключение на СТЕ, неоспорено от страните по делото. Т.е., налице е идентичност
между имота описан в нот. акт № 63, том
III, нот. дело № 865/1992 г. на Карловски районен съд – празно дворно място с
площ от 442 кв. метра, съставляващо имот с пл. № 247, за който е отреден парцел
III в квартал 34 по плана на село ****, одобрен със Заповед №865/1992 г.,
собственост на ищците като наследници на Д. Д.Г. и имота по нот. акт №
185/09.12.2016 г., том IV, peг. № 8372, нот. дело № 753/2016 г. на нотариус С.
Р., с който ответниците се легитимират като собственици по давностно владение,
продължило повече от десет години на 420/686 ид. части от празно дворно място,
находящо се в с. *****, цялото с площ от 686 кв. м., съставляващо НУПИ III-247
в кв. 34 по плана на селото, при съседи: улица, УПИ II-247 и УПИ IV-248.
Спорен е въпросът за придобиване на процесния
имот по давност. Нотариалният акт по обстоятелствена проверка, с който
ответниците се легитимират като собственици по давностно владение, има
формална, както и материално- правна сила относно отразените от нотариуса
обстоятелства – за осъществяване на фактическа власт върху имота от страна на
ответниците, предвид разпитаните от него свидетели по нотариалното дело. Поради
което и въззивният съд приема, че при доказателствена тежест за ищците да
установят осъществено в тяхна полза давностно владение върху процесния имот, с
оглед разпоредбата на чл. 154 ал. 1 от ГПК, по делото са налице доказателства,
от които може да се направи несъмнен извод, че наследодателят на ищците от
1992г. до смъртта си 2014г., а след това, ищците, като негови наследници по
закон, са осъществявали несмущавано владение върху спорния имот, включително и
по отношение на ответника, чак до 2017г., когато последният е съборил оградата
между неговия имот и този на ищците. Предвид което и въззивният съд намира, с
оглед непротиворечивите показания на двамата свидетели, упражняващи и
правомощия на кмет в село ****, съответно, за периода от 1988г.-1995г., както и
от 1995г.-2015г., при което имащи и непосредствени впечатления относно
ползването на процесния имот от страна на наследодателя Д. Г., че се явява
доказано осъщественото от него владение на процесния имот, откакто се е сдобил
с нотариалния акт за дарение 1992г. до смъртта си през 2014г.; като чак след
смъртта на Д. Г., ответникът навлязъл в процесния имот, премахнал оградата,
изсякъл няколко дръвчета, като извадил и нотариален акт по обстоятелствена
проверка по-късно/през 2016г.-б.м./. Предвид изложените обстоятелства
въззивният съд намира, че доказателствената сила на издадения през 2016г.
нотариален акт по обстоятелствена проверка в полза на ответника, относно
придобиване по давност на процесното място, се явява оборена от събраните по
настоящето дело доказателства.
С оглед направено оплакване във
въззивната жалба, въззивният съд намира, че в случая, доколкото правният
интерес от предявяване на иска, се обуславя и от констатираното от ищците, че
ответниците са се снабдили по давностно владение с Нотариален акт
установявайки, че са завладели, именно
420 върху 686 ид. части, именно от този
имот, за който ищците твърдят, че целият от 686 кв. м. е тяхна собственост, то
без значение за настоящия спор е дали регулацията е приложена или не за
процесния имот.
Предвид изложените съображения
въззивната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение от
въззивния съд, като изцяло се потвърди като правилно обжалваното решение на
първоинстанционния съд, ведно със законните последици – присъдени разноски с
оглед изхода от спора.
Поради неоснователност на въззивната жалба
и съгласно чл. 78 ал.3 от ГПК въззиваемата страна има право на направени по
въззивното дело разноски, платими от страна на жалбоподателя. В случая,
разноски за заплатено договорено адвокатско възнаграждение по въззивното дело е
понесла само въззиваемата М.Д.Г., в размер на сумата от 780 лева, която следва
да й бъде възстановена от страна на жалбоподателите, в общ размер. Въззивният
съд не намира за основателно възражение за прекомерност на осн. чл. 78 ал. 5 от ГПК, направено от страна на жалбоподателите чрез пълномощника им адв. Д., тъй
като адвокатското възнаграждение е в съгласие с постановеното в Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.271 ал. 1 от ГПК,Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло, постановеното на 12.06.2019г. Решение № 215 на Карловски районен съд,
втори граждански състав, по гражданско дело № 1522 по описа за 2018 година, с
което ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на К.П.К., ЕГН ********** и Р.Н.К., ЕГН **********,***, че М.Д.Г., ЕГН **********, Д.Д.Г.,
ЕГН ********** и П.Д.Г., ЕГН **********, всички с адрес: *** са собственици по наследство и давностно
владение на следния недвижим имот: празно дворно място с площ от 686 кв. метра,
находящо се в с. ****, съставляващо УПИ № III-247 в квартал 34 по подробния
устройствен план на селото, одобрен със заповед № 93/1992 г., при граници и
съседи: улица, УПИ IV-248 и УПИ II-247, като ОСЪЖДА К.П.К., ЕГН ********** и Р.Н.К., ЕГН ********** да предадат на М.Д.Г., ЕГН **********, Д.Д.Г.,
ЕГН ********** и П.Д.Г., ЕГН **********, владението
върху гореописания недвижим имот; и с което ОТМЕНЯ на осн. чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт № 185/09.12.2016
г., том IV, peг. № 8372, нот. дело № 753/2016 г. на нотариус С. Р. - с peг. №
099 на НК, с район на действие – района на PC - гр. Карлово, с който К.П.К. ЕГН: ********** е признат за
собственик по давностно владение, продължило повече от десет години, на следния
недвижим имот: 420/686 ид. части от празно дворно място, находящо се в с. ****
с административен адрес: ****, цялото с площ 686 кв. м., съставляващо НУПИ
III-247 в кв. 34 по плана на селото, при съседи: улица, УПИ II-247 и УПИ IV-248;
и се ОСЪЖДА К.П.К., ЕГН: **********
и Р.Н.К., ЕГН: **********,*** да заплатят на М.Д.Г., ЕГН: **********, Д.Д.Г.,
ЕГН: ********** и П.Д.Г., ЕГН: **********, всички с адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 1100.00
лв. (хиляда и сто лева).
ОСЪЖДА К.П.К., ЕГН **********, и Р.Н.К., ЕГН **********,***,
да заплатят на М.Д.Г., ЕГН **********,***,
в общ размер сумата от 780 /седемстотин и осемдесет/ лева, направени деловодни
разноски по въззивното дело за платено договорено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на въззивния съд може да се обжалва
с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/