Присъда по дело №12/2021 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 8
Дата: 5 август 2021 г. (в сила от 24 ноември 2022 г.)
Съдия: Благовеста Костова
Дело: 20214200200012
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 януари 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 8
гр. Габрово , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на пети август, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Благовеста Костова
СъдебниГаля Кирилова Петрова
заседатели:Стефан Иванов
Александров
при участието на секретаря Борянка Н. Михова
и прокурора Жени Шиковa (ОП-Габрово)
като разгледа докладваното от Благовеста Костова Наказателно дело от общ
характер № 20214200200012 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А.Т.Т., роден на *** ..., с ЕГН *** за
ВИНОВЕН в това, че на 20.07.2020 г. за времето от 17.30 часа до 20.24 часа в
холно помещение на апартамент №**, намиращ се в жилищен блок в
гр.Севлиево, ж.к. М.Палаузов **, ползван от С.Х.А. и Х.Д.Б., умишлено
умъртвил Х.Б., чрез механична асфикция, реализирана чрез притискане на
шията му, чрез загърляне с мека двукатова примка, наложена около шията
под нивото на щитовидния хрущял и прехвърлена през лявата мишница и
силен натиск на пострадалия към земята с концентрация на сила в областта
между двете лопатки, поради което и на основание чл.115 НК и на
основание чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което наказание да изтърпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ,
на осн. чл.57 ал.3 във вр. с ал.1 т.2, б”а” от ЗИНЗС.
1
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК ЗАЧИТА за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода” времето, през което подсъдимия А.Т.А.
със снета по делото самоличност е бил задържан с мярка за неотклонение
„задържане под стража”, считано от 20.07.2020 година до 30.07.2020 г, като
един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл.59, ал.1, т.2 от НК ЗАЧИТА за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода” времето, през което подсъдимия А.Т.А.
със снета по делото самоличност е бил задържан с мярка за неотклонение
„Домашен арест“, считано от 31.07.2020 г. до привеждане в изпълнение на
настоящата присъда, като два дни домашен арест се зачитат за един ден
лишаване от свобода.
ОСЪЖДА подсъдимия А.Т.А., със снета по делото самоличност, ДА
ЗАПЛАТИ на гражданския ищец С.Х.Б. с постоянен адрес в гр.София,
ж.к.“Люлин“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, по настоящем живуща във
Великобритания обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в
резултат на престъплението по чл.115 от НК в размер на 5000.00 /пет хиляди/
лева, ведно със законната лихва, считано от 20.07.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл.45 от ЗЗД, както и 1100.00 лева /хиляда
и сто лева/, представляваща разноски за упълномощения от нея повереник
адв. С. от ГАК.
ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск от С.Х.Б. срещу подсъдимия
А.Т.А. в останалата му част до размера на 200 000.00 лева /двеста хиляди
лева/, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА подсъдимия А.Т.А. със снета по делото самоличност ДА
ЗАПЛАТИ 200.00 лева /двеста лева/ държавна такса върху уважения
граждански иск по сметка на Окръжен съд - Габрово, както и пет лева
държавна такса в случай на издаване служебно, на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА подсъдимия А.Т.А. със снета по делото самоличност ДА
ЗАПЛАТИ направените по делото разноски в размер на 6831.13 лева /шест
хиляди осемстотин тридесет и един лева и тринадесет стотинки/ по сметка на
ОП - Габрово, на основание чл.189, ал.3 НПК, както и пет лева държавна
такса в случай на издаване служебно, на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА подсъдимия А.Т.А. със снета по делото самоличност ДА
ЗАПЛАТИ направените по делото разноски в размер 532.00 лева /петстотин
2
тридесет и два лева/ по сметка на ОД на МВР – Габрово, на основание чл.189,
ал.3 НПК, както и пет лева държавна такса в случай на издаване служебно, на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА подсъдимия А.Т.А. със снета по делото самоличност ДА
ЗАПЛАТИ направените по делото разноски в размер 2281.00 лева /две
хиляди двеста осемдесет и един лева/ по сметка на ОС-Габрово Габрово, на
основание чл.189, ал.3 НПК, както и пет лева държавна такса в случай на
издаване служебно, на изпълнителен лист.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: ; 1 брой СД носител с
ръкописен надпис "4 броя снимки от ел. картон, аудиозапис - том І, л.158 от
досъдебно производство; 1 брой флаш памет съдържащ видеозапис към
протокол за претърсване и изземване от 23.07.2020 година след влизане в
сила на присъдата да останат към делото.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА : Бял хартиен плик с етикет за
ВД на РУ - Севлиево, съдържащ едно парче мокет с няколко червено-кафяви
зацапвания по него; бял хартиен плик съдържащ сравнителен материал; бял
хартиен плик с етикет за ВД на ОД МВР - Габрово съдържащ ноктени изрезки
от лява и дясна ръка на Х.Б.; бял хартиен плик със стикер за ВД на РУ-
Севлиево, съдържащ една черна вързанка /текстилен колан/, бежова
картонена кутия съдържаща тъмносиньо долнище на анцуг и един сив
потник; бежова картонена кутия съдържаща един чифт бели кожени
маратонки - да се унищожат след влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА : бял хартиен плик със стикер
за ВД на РУ - Севлиево съдържащ един кухненски нож с дървена дръжка и
дължина 30 см; бял хартиен плик със стикер за ВД на РУ - Севлиево,
съдържащ един кухненски нож с дървена дръжка и дължина 23 см; 1 брой
нож с дължина 32 см, сив метал, без чирени;след влизане в сила на присъдата
да се върнат на собственика им С.А..
Присъдата подлежи на въззивно обжалване или протестиране пред
Апелативен съд- гр. Велико Търново в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
3
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите

МОТИВИ: Производството по настоящото дело е образувано по внесе
обвинителен акт от ОП - Габрово срещу А.Т.А. от гр. Севлиево с който му е
повдигнато обвинение за това, че на 20.07.2020 г. за времето от 17.30 часа до
20.24 часа в холно помещение на апартамент №**, намиращ се в жилищен
блок в гр.Севлиево, ж.к. М.Палаузов ***, ползван от С.Х.А. и Х.Д.Б.,
умишлено умъртвил Х.Б., чрез механична асфикция, реализирана чрез
притискане на шията му, чрез загърляне с мека двукатова примка, наложена
около шията под нивото на щитовидния хрущял и прехвърлена през лявата
мишница и силен натиск на пострадалия към земята с концентрация на сила в
областта между двете лопатки, като убийството е извършено в състояние на
силно раздразнение /обвиняемия изпаднал в състояние на страхов
физиологичен афект, породен от непосредствена заплаха за физическото му
оцеляване/, предизвикано от пострадалия с насилие/пострадалият, който бил в
състояние на тежко алкохолно опиване го нападнал с нож/ от което е било
възможно да настъпят тежки последици за виновния А.А. - престъпление по
чл.118, предл.1 във вр. с чл.115 от НК.
В разпоредително заседание като частен обвинител е конституирана
дъщерята на Х.Б. - С.Х.Б..
С.Б. е конституирана и като граждански ищец. Съдът е приел за
съвместно разглеждане граждански иск предявен от С.Б. срещу А.А. за
причинени и в резултат на престъплението за което е предаден на съд А.
неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания от смъртта на
нейния баща Х.Б. в размер на 200 000.00 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на престъпното деяние – 20.07.2020 г.
С.Б. не се явява в съдебно заседание. Явява се нейния повереник адв.
П.С. от ГАК.
Преди приключване на съдебното следствие, по искане на представителя
на ОП - Габрово съдът допусна изменение на обвинението спрямо А.А.. На
същият бе повдигнато ново обвинение за това, че на 20.07.2020 г. за времето
от 17.30 часа до 20.24 часа в холно помещение на апартамент №**, намиращ
се в жилищен блок в гр.Севлиево, ж.к. М. Палаузов ***, ползван от С.Х.А. и
Х.Д.Б., умишлено умъртвил Х.Б., чрез механична асфикция, реализирана чрез
притискане на шията му, чрез загърляне с мека двукатова примка, наложена
около шията под нивото на щитовидния хрущял и прехвърлена през лявата
мишница и силен натиск на пострадалия към земята с концентрация на сила в
областта между двете лопатки - престъпление по чл.115 от НК.
Прокурорът поддържа така повдигнатото в съдебно заседание
обвинение срещу подсъдимия А.. Счита, че същото е доказано по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства. След подробен,
комплексен и задълбочен анализ на същите представителя на държавното
обвинение прави искане подсъдимия да бъде признат за виновен за това, че
при пряк умисъл е осъществил състава на престъплението по чл.115 от НК,
като е умъртвил Х.Б.. За извършеното престъпление прокурорът пледира да
1
бъде наложено на А. наказание около средния размер предвиден в
разпоредбата на чл.115 от НК, което да изтърпи при първоначален строг
режим. Държавното обвинение отчита, като смекчаващи вината обстоятелства
системното асоциално поведение на пострадалия, което е довело до
влошаването на отношенията му със семейството на подсъдимия и със
собствената му майка. Като такива отчита също, чистото му съдебно минало,
грижите, които полага за съпругата си, за майка си и за св. С.А., това, че е
пенсионер и, че има хронични заболявания. Като утежняващи степента на
обществена опасност обстоятелства, прокурорът отчита, начина по който е
извършено убийството, приложените два опита за задушаване,
продължителността от десет минути за причиняване на смърт, това, че
жертвата е била поставена в невъзможност да се защити, действията на
подсъдимия за изграждане на защитна версия, това, че не изпитва скръб и
съжаление за смъртта на роднината си. Прокурорът счита, че предявения
граждански иск е основателен и доказан.
Адв. С. от името на частната обвинителка поддържа обвинението.
Допълва анализа на доказателствата направен от прокурора и споделя извода
му, че подсъдимия умишлено е умъртвил Б.. Като отегчаващи вината
обстоятелства сочи роднинските връзки между пострадал и подсъдим,
свободния начин по който А. прониква в чуждо жилище, за да иска обяснения
и да раздава правосъдие. Адв. С. споделя и искането на прокурора за
определяне на наказание към средния размер предвиден в закона. Претендира
на неговата клиентка да бъде присъдена изцяло сумата по гражданския иск,
както и направените по делото разноски. Излага доводи, че клиентката му цял
живот е очаквала баща и да я потърси и преждевременно настъпилата му
смърт е травмираща. Твърди,че С.Б. изпитва душевни страдания от
неестествената смърт на баща си и от факта, че повече никога няма да се
видят.
Подсъдимият А. не се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение. Подробно описва хронологията на междуличностните отношения
между него и Б., както и случилото се на 19-ти и 20-ти юли 2020 г. Признава,
че на 20.07.2020 г. вечерта отишъл в апартамента в който живеел Х.Б. и, че
между тях е имало сбиване, но е категоричен, че не е удушил пострадалия, а
само го е вързал.
Адв. П.Д. в качеството му на служебен защитник на подсъдимия А.
излага своите виждания за установената фактическа обстановка. Приема
тезата на подзащитния си, че към момента в който е избил ножа от ръката на
Б., той все още е бил заплаха за него, тъй като в близост на масата е имало
още два ножа. Между двамата имало жестока битка при която подсъдимият
искал да възпре жертвата, да върже ръцете на Б., за да се защити , но
пострадалия се съпротивлявал и в този момент подсъдимият бил в състояние
на неизбежна отбрана. Нападението от страна на Б. било пряка и
непосредствена заплаха за подсъдимия, тъй като било извършено с оръжие
годно да отнеме живота му. Според защитникът, подсъдимия е бил длъжен да
2
реагира, а не да бяга. Адв. Д. излага категоричната си позиция, че в
конкретния случай трябва да намери приложение чл.12, ал.1 от НК тъй като
деянието на подсъдимия не е обществено опасно. На това основание се прави
искане подсъдимия да бъде оправдан. Защитникът счита, че следва да се
анализира дали самоотбраната осъществена от подсъдимия е съставомерна и
ако се приеме, че А. е превишил пределите на неизбежната самоотбрана,
деянието му да се преквалифицира по чл.119 от НК, като убийство извършено
при превишаване пределите на неизбежната отбрана и на подсъдимия да се
наложи наказание лишаване от свобода при условията на чл.66, ал.1 от НК.
Адв. Д. анализира и повдигнатото обвинение по чл.115 от НК, както и
твърдението на прокурора, че деянието е извършено при пряк умисъл. Счита,
че деянието е извършено от А. при условията на чл.11, ал.3 от НК, тъй като
същия не е допускал настъпването на общественоопасните последици.
Защитникът счита, че ако съдът приеме тази теза, следва да наложи на А.
наказание по чл.122 от НК. На следващо място адв. Д. атакува, като
незаконосъобразно процесуално следственото действие по извършване на
оглед в дома на загиналия, поради което, опирайки се на разпоредбата на
чл.131 от НПК счита, че изготвения протокол не съставлява годно
доказателствено средство. Счита, че поемните лица са присъствали само
формално и ,че не е извършен по надлежен ред оглед на труп и не са събрани
и иззети веществени доказателства по изискващия се по закон ред. В тази
връзка адв. Д. навежда доводи за недоказаност на обвинението. На пето място
адв. Д. пледира за приложение на чл.55 от НК в случай, че съдът приеме, че
подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.115 от НК.
Счита, че следва да се приеме, че нападението от страна на пострадалия се
явява едно изключително смекчаващо вината обстоятелство. По отношение на
предявения граждански иск, адв. Д. прави искане същият да бъде изцяло
отхвърлен, като неоснователен и недоказан или алтернативно да бъде уважен
в минимален размер. Счита, че между загиналия и дъщеря му не е имало
изградена емоционална връзка и навежда доводи в тази насока.
Подсъдимият А. категорично отрича да е извършил умишлено
убийство. Моли да бъде оправдан, като изразява съжаление за случилото се.
Въз основа на събраните по делото писмени, гласни и веществени
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установена следната фактическа обстановка:
Събраните по делото доказателства относно личността на подсъдимия
сочат, че до момента същият не е осъждан, няма криминалистична
регистрация и липсват лоши характеристични данни за него. А. е пенсионер,
има продължителен трудов стаж, като началник цех в „Росица“АД-Севлиево.
Същият се ползва с добро име и авторитет сред съгражданите си. По делото
са приложени подписки в подкрепа на подсъдимия.
Подсъдимият А.А. заедно със съпругата си и свидетелка по делото М.А.
живеели в гр. Севлиево, ж.к.“Митко Палаузов“, ***. В съседния апартамент с
3
№** живеели майка и брата на А. - свидетелката С.А. и Х.Д.Б.. Апартаментът
бил собственост на св. А.. Б. бил криминално проявен, като от бюлетина му за
съдимост е видно, че е осъждан три пъти за престъпления против
собствеността, съответно през 1977 г., 1978 г. и 1980 г. Две от наложените
наказания лишаване от свобода, съответно от шест месеца и от две години
изтърпял ефективно до началото на 1981 г. През 1993 г. се пренесъл да живее
при майка си С.А., заедно с четири месечното си дете С.. Възрастната жена
гледала внучката си осем месеца. Б. нямал постоянна работа, бил потънал в
дългове, които майка му изплащала. В делото се съдържат данни, че
пострадалият работел на различни места почасово. Х.Б. системно
злоупотребявал с алкохол, бил сприхав и вербално агресивен. През годините,
поради социално неадекватното си поведение, създал негативно отношение
към себе си, както в останалите живущи в сградата, така и в роднините си.
Майка му била подложена на почти ежедневен тормоз. Б. вдигал шум, пускал
силна музика по всяко време на денонощието, чупел мебели, не се
съобразявал с майка си, обиждал я, непрекъснато я притискал да му дава пари
и в пристъп на ярост и под влияние на употребения алкохол я заплашвал и
блъскал. Жената живеела в постоянен стрес и страх от това, че може да и
причини нещо и дори, че може да я убие. В дома на С.А., в стаята в която
живеел, Б. съхранявал инструменти и кухненски ножове. По данни от майка
му, когато някой звъннел на входната врата, мъжът веднага хващал ножа.
Случвало се и да забива ножове в масата. Въпреки заплахите обаче, нямало
случаи на физическо насилие от страна на подсъдимия, нито срещу майка му,
нито срещу семейството на неговата сестра.
С.Б. разчитала на подкрепата и закрилата на дъщеря си и зет си и
нееднократно им се оплаквала от поведението на сина си, а те от своя страна я
прибирали за ден-два в техния апартамент. От много години М. и А.А. и
мразели Х.Б.. Свидетелката А. не разговаряла с него и дори се опитвала да не
го среща в общите части на жилищната сграда. Тя и съпруга и му приписвали
редица повреди в сградата, касаещи увреждане на ел. инсталация и други,
както и кражба на пари, за които обаче имали само предположения, че автора
е техния роднина.
От показанията на св. М.А. се установява, че от години тя толкова
силно мразела брат си, до степен, че да одобрява това, което му се е случило
и, което е довело до неговата смърт.
Подсъдимият също от години мразел Х.Б., въпреки, че самия той
признава, че пострадалия не го е заплашвал и не го е удрял.
Пострадалият системно злоупотребявал с алкохол. На 18-ти и 19-ти
юли 2020 г. изпил бутилка прясно сварена ракия. По цяла нощ будувал, ходел
в стаята на майка си, дърпал и завивката, обиждал я и не и позволявал да спи.
На 19.07.2020 г. вечерта продължил да пие алкохол и отново станал словесно
агресивен към майка си. Обиждал я, казвал и, че се преструва, че е болна,
дърпал и завивката от леглото и я блъскал. Мъжът бил агресивен, както под
4
влияние на употребения алкохол, така и поради отказа на жената да му даде
пет лева за цигари. Цяла нощ Б. тормозил психически майка си, като
едновременно с това пускал и силна музика. Съседи от етажа на който
живеел, подали сигнал на тел.112, но никой не отворил входната врата на
пристигналия полицейския екип. На сутринта, на 20.07.2020 г., подсъдимият
изблъскал майка си през вратата на апартамента, като стискал силно ръцете на
възрастната жена. С.А. отишла да се оплаче на дъщеря си и зет си, като им
показала, че има синини от стискане по ръцете. Те я приютили в техния дом,
говорили за случилото се и се чудили какво да предприемат. А. казала на А.А.
да не се разправя с Х., за да не пострада. След разговора, семейство А.и, както
обичайно, отишло в родната къща на подсъдимия в с. К., Община Севлиево,
където живеела възрастната му майката. Останали там целия ден и се
прибрали към 17.30 часа, за да гледа А. турския сериал по телевизията. С.А.
лежала в спалнята и казала на дъщеря си, че ходила до апартамента и видяла,
че брат и е пиян. Двамата съпрузи, разговаряли помежду си и обсъждали
случилото се със С.А. предната нощ. Тя самата лежала в спалнята и
неучаствала в разговорите. Подсъдимият решил да отиде в апартамента на
тъща си, за да смени патрона на входната врата, за да неможе Б. да влиза в
жилището. Твърди, че имал намерение да разговаря с него и да му даде и
10.00 лева за цигари, за да не тормози майка си. Часът бил между 18.30 и
19.00. А. взел отвертка и патрон за вратата и звъннал на съседния
апартамент. Звукът на телевизора бил усилен и се чувал от стълбищната
площадка. Никой не му отворил и той отключил входната врата с ключа на
С.А.. Влязъл в жилището, като знаел, че Х.Б. е там и извикал „И., И.“. Видял,
че зад притворената врата на хола преминала сянка Прозорецът на тази врата
бил счупен и на негово място имало закована щора. А. бутнал вратата и
влязъл бързо в стаята. Вратата се затворила зад гърба му и видял, че в другия
край на същата стоял домакина, като държал в ръката си кухненски нож.
Двамата не разговаряли. Мъжът бил видимо повлиян от алкохола, треперел,
правел мимики с уста и държал ръката си вдигната до дясната скула в
готовност да нанесе удар с нож. Б. замахвал с ножа към подсъдимия, който
обаче със страничната част на дясната си ръка ударил ръката му и избил
ножа. След това, подсъдимият ударил Б. с юмрук в лицето и той залитнал към
намиращата се в близост масичка. Тогава подсъдимият го хванал през кръста
в гръб. Б. опитал да се освободи, като притиснал подсъдимия с гръб към
стената и се опитвал да откопчи пръстите му от тялото си. Борбата между
двамата мъже се пренесла в другия край на стаята, в близост до вратата за
терасата. В един момент Б. политнал напред, паднал и ударил лицето си в
холната масичка. От носа на пострадалия потекла обилно кръв за което
говорят кървавите петна по мокета, намиращи се между фотьойла и холната
масичка. Подсъдимият притиснал Б. към земята с коляно и се опитал да извие
ръцете му отзад и да ги върже с върже с платнения колан, който носел на
кръста си. Б. се съпротивлявал. Подсъдимият притиснал с коляно между
лопатките лежащия по очи Б. се опитал за го задуши, стискайки го с ръце през
5
шията. Пострадалият продължавал да се съпротивлява и тогава А. преметнал
въжето пред шията му и силно го издърпал назад, като засилвал натиска
върху шията. Прехвърлил въжето през бицепса на лявата му ръка и така както
бил загърлен го завързал. На моменти отпускал примката и после наново
задушавал жертвата с придърпване назад на въжето. В този момент
пострадалия бил с лице към земята и от носа и от гърлото му течала кръв. На
това място останало силно напоено петно с кръв върху мокета /обозначено с
№ 2 от огледния протокол/. Когато Б. престанал да мърда, подсъдимият
осъзнавайки, че е го е умъртвил, преместил тялото, както било по очи на пода,
като главата сочела към вратата на стаята, а краката към терасата. А.А.
напуснал жилището и се прибрал у тях. Разговарял със съпругата си, като и
казал, че Х. го нападнал с нож и той го завързал. Ходил до тоалетна, измил си
лицето и си преоблякъл фланелката. Помолил съпругата си да му набере
тел.112. Разговарял с дежурния служител, като съобщил, че Б. го е нападнал,
че той го е вързал и иска веднага да му се притекат на помощ. Разговорът на
телефон 112 било в 20.24 часа, приблизително час и половина-два часа след
влизането на подсъдимия в апартамента. След това, А. слязъл пред
жилищната сграда в която живеел, запалил цигара и разговарял с намиращите
се на пейката свидетели З.Г., И.М. и Н.Н. и зачакал полицията. На
свидетелите обясни, че влязъл в апартамента на Х., но той му извадил нож и
се опитал да го намушка в гърдите. Разказал как избил ножа от ръцете му,
ударил го с юмрук в лицето и за да не буйства го вързал през ръцете и врата.
Разказал също, че Х. го заплашил, че всички ще изколи с ножа. На място
пристигнали полицейските служители: св. С.Д. - командир на отделение в
група „Охрана на обществения ред“, сектор Охранителна полиция при РУ-
Севлиево и св. М.М. - младши инспектор в РУ - Севлиево. А. бил спокоен и
им обяснил, че се скарали със съседа, който тормозел майка си и се наложило
да го върже. Подсъдимият ги завел в жилището на С. А. и го отключил.
В апартамента полицейските служители установили, че Б. лежи по очи
на земята, като краката му сочели към терасата, двете му ръце били зад гърба,
като едната ръка била вързана с въже, което минава през врата на човека, като
примка. Подсъдимият им съобщил, че го е вързал с примка за зайци.
Свидетелят М. веднага с джобното си ножче прерязал въжето и се чуло
дихание от трупа. Тогава полицейските служители обърнали тялото по гръб и
установили след проверка, че човека няма пулс. Забелязали, че жертвата има
кръв по главата. Обадили се на Спешна помощ и пристигналия медицински
фелдшер /св. И.М./, който в 20.50 часа установил смъртта на Б.. Св. М.
забелязал, че покойника има „бразда“ по врата. Пред полицейските служители
А. разказал, че отишъл да разговаря с пострадалия, заради лошото отношение
към майка му, но той се опитал да го намушка с нож. Двамата се сбили и
когато жертвата паднала по очи върху фотьойла, а от там и на земята,
подсъдимият успял да я върже. Твърдял, че с намиращия се на масата нож
пострадалия го нападнал. Демонстрирал недоверие, че Б. е мъртъв и учудване
как се е случило това.
6
На място пристигнал дежурният разследващ полицай и били осигурени
да присъстват, като поемни лица свидетелите В.П. и Г.Д..
Местопроизшествието било запазено от полицейските служители М. и Д..
Огледът на местопроизшествието започнал в 21.30 часа на 20.07.2020 г. и
приключил в 23.10 часа. В протокола е отразено, че в дясно от трупа на пода
върху мокета и килима в пространството между фотьойла и дивана се
намерени множество кръгли петна с кафеникаво-червен цвят. Същите са
обозначени, като обект 2. Иззето е парче от мокета с концентрация на петна.
При огледа са иззети следните веществени доказателства: черен платнен
колан, нож с дължина 0,30 м. със счупена по дължината дървена дръжка и
дължина на острието 0,17 м. и нож с дължина 0,23 м. Изготвени били и
фотоснимки от присъстващия технически помощник. Видно от тях, до
главата на трупа няма тъмночервени петна. Такива се намират между холната
маса, дивана и фотьойла. Покривката на масата е изкривена и върху нея са
налични лични вещи на пострадалия /яйце, танур, мелничка, пепелник/, както
и иззетите два броя ножове с дървена дръжка. До масата, от страната на трупа
има шише с безалкохолна напитка. Между масата, дивана и фотьойла има
множество разпръснати фасове. Леглото на Б. е разстлано и подготвено за
сън. На кадрите липсва бутилка или чаша с алкохол. Такива не са описани и в
протокола за оглед. Изготвения протокол бил представен за одобрение в ОС-
Габрово и същият е одобрен с разпореждане №185 от 21.07.2020 г. на
дежурен съдия.
След приключване на огледа, апартаментът не бил запечатан и
семейството на А. имало достъп до същия. Трупът на Х.Б. бил откаран в
МБАЛ гр. В.Търново в отделение „Съдебна медицина“.
Още вечерта на 20.07.2020 г. подсъдимият бил задържан на основание
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и му е извършен личен обиск и освидетелстване при
което не са установени травматични увреждания.
С протокол за доброволно предаване от 20.07.2020 г. А. предал бели
маратонки, тъмносиньо на цвят долнище на анцуг и потник без ръкава
/стр.173 от том.1-ви на ДП/. В протокола саморъчно вписал: “Това са дрехите
с които бях облечен, когато ходих в апартамента на Х., където той ме нападна
с нож и аз го вързах, след като го бях ударил в носа“.
С постановление от 21.07.2020 г. А.А. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.115 от НК.
На 21.07.2020 г. е извършено освидетелстване на А.А. след негово
лично съгласие /стр.136 от том.1-ви на ДП/. За процесуално-следственото
действие е изготвен протокол и фотоалбум към него.
На 23.07.2020 г. за времето от 14.38 до 14.56 часа /50-57 от том 1-ви на
ДП/ е извършено претърсване в дома на С.А. в гр. Севлиево, ж.к.“Митко
Палазов“***, ап.** след разрешение от 23.07.2020 г. на съдия от ОС -
Габрово. Претърсването е заснето с видеокамера. На него са присъствали:
собственичката на апартамента, поемни лица и технически помощник. При
7
претърсването е изготвен видеозапис, който е приложен на стр. 55 от том 1-ви
на ДП. От видеозаписа се установява, че стаята обитавана от жертвата е
преподредена. По холната маса липсват намиращите се при първоначалния
оглед вещи. Липсват и фасовете и другите вещи намиращи се на земята.
Застлано е и леглото на жертвата.
Ножът без дръжка, заснет при огледа, С.А. прибрала в шкафа на
терасата. След няколко дена го видяла, че е там, обадила се в полицията и го
предала на 01.10.2020 г. с протокол за доброволно предаване.
На досъдебното производство е изготвена съдебнохимическа експертиза
от вещото лице Е.Н.. От заключението се установява, че концентрацията на
алкохол в кръвта на Х.Б. е била 3,27 промила.
На досъдебното производство е изготвена съдебномедицинска
експертиза на труп от вещото лице д-р Н.Г. – н-к отделение по съдебна
медицина при МОБАЛ – В.Търново /стр.80-84 от том 1-ви на ДП/. Вещото
лице при огледа и аутопсията на Х.Б. е установило кръвонасядания и
охлузвания по лицето, негативна двуката странгулационна бразда на шията и
лява мишница, охлузване по ляво рамо, охлузване на дясна коремна област,
охлузване на лактите двустранно и на дясно коляно, кръвонасядания по двете
предмишници, дълбоки мекотъканни кръвонасядания по шията /около
щитовидния хрущял, педезичната кост, долна челюсткорена на езика и
гълтача/, кръвонасядания по меките черепни покривки, дълбоко мекотъканно
кръвонасядане по гърба, оток на лигавицата на гълтача и на корена на езика,
точковидни кръвоизливи под органната плевра на белите дробове и външната
обвивка на сърцето. Съгласно заключението, смъртта на Х.Б. е настъпила в
резултат на механична асфикция реализирана чрез загърляне с мека двукатна
примка, наложена около шията под нивото на щитовидния хрущял и
прехвърлена и през лявата мишница. Кръвоизливите и кръвопропиванията в
областта на горната част на шията и под долната челюст са в резултат от
притискане с или между твърд тъп предмет, като натиска е реализиран в
областта на подезичната кост и вероятно чрез притискане с пръсти на
човешка ръка. Според вещото лице характеристиката на странгулацията и
факта, че на нивото на лопатките на гърба има масивно кръвонасядане,
показва, че вероятно загърлянето е причинено, като пострадалия е бил по
корем на земята и същия е бил силно притискан вероятно с коляно в областта
на гърба, като примката е била затягана чрез издърпване. Този механизъм
изключва вероятността от самозагърляне /самообесване/. Травмите по лицето
на пострадалия, вещото лице е определило, че са от удари с твърд, тъп
предмет, като не се изключва и удряне или притискане на лицето на
пострадалия в терена под него. Според заключението всички травми
пострадалия е получил последователно в един кратък период от време и са
прижизнени. Същите не са получени при еднократен удар.
На досъдебното производство е изготвена и допълнителна
съдебномедицнска експертиза от вещото лице д-р Г. / стр.2-6 от том 1-ви на
8
ДП/. В него е посочено, че концентрация на алкохол в кръвта от 3,27 промила
към момента на смъртта на Б. съответства на тежко алкохолно опиване и се
характеризира със значителен двигателен и мисловен дефицит, тежка степен
на дезориентация, нарушена походка, залитане, падане, състояние на
значително потискане на централната нервна система изразяващо се в
нарушение на говора, на мисленето и на съобразителността и достигане до
сънливост. Възможно е също проява на неоправдана агресия, отмъстителност
и заядливост. Вещото лице е установило също, че причината за кървенето от
лицето на пострадалия е кървене от носа в следствие на удар, както и кървене
от корените на езика вследствие притискане.
В съдебно заседание, вещото лице д-р Г. поддържа заключенията на
изготвените от него експертизи, като в отговор на поставените от страните и
съда въпроси ги допълва. Експертът е категоричен, че пострадалия е бил
стискан силно с ръце над нивото на щитовидния хрущял и подезичната кост,
като ограничения обем кръвонасядания в тази област категорично говорят за
притискане с ръце, като палците са били отзад на тила. Според д-р Г., както
механичната асфикция с ръце, така и загърлянето са мъчителни за жертвата.
Кръвонасяданията в областта на езика говорят за по-продължителен и по-
мъчителен акт за жертвата. Установени са следи от двуката примка, както по
шията на жертвата, така и по лявата ръка. Двете странгулации обаче може да
сочат на преместване на въжето и отново притискане, т.е. възможно е
примката да е едноката.
На досъдебното производство е изготвена съдебно-психиатрична
експертиза на подсъдимия от вещите лица: д-р С. - психиатър и Н.Д. –
психолог /стр.106, том.1-ви от ДП/. Вещите лица са дали заключение, че А. е
психично здрав и не страда от умствена недоразвитост, както и в
инкриминирания период не е бил в състояние на краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието, нарушаващо способността му да
разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи
постъпките си. Според експертите, по време на инкриминираното деяние А. е
изпаднал в страхов физиологичен афект, породен от словесните закани и
заплашителни действия от страна на пострадалия Х.Б.. Според тях,
неочакваността на въздействието, очевидното намерение на нападателя да му
причини увреждане, възприемане на ситуацията, като непосредствена заплаха
за физическото му оцеляване е било причината, А. да изпита реална опасност
за сигурността си. Експертите считат, че макар и с отслабена интензивност,
напрежението и уплахата са продължили да владеят подсъдимия и в
последващите инцидента часове.
Изготвена е и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза от същите вещи лица /стр.11-17 от том 2 на ДП/, както и
допълнителна такава /стр. 24-28 от досъдебното производство/. В тях
експертите правят собствен прочит на събраните доказателства по делото и
достигат до правни изводи, които не са в тяхната компетентност и които не
почиват обективно на доказателствата по делото и говорят са известна
9
пристрастност към подсъдимия.
В съдебно заседание вещите лица С. и Д. поддържат изготвените от тях
заключения по горните експертизи. Според д-р С., подсъдимият е изпаднал в
състояние на остър стрес, действал емоционално, защото е попаднал в
обстановка в която имало заплаха за живота му. В такова състояние лицето
неможело да контролира емоциите си, мисленето си, поведението си и
действа импулсивно. Според психиатърката афекта при А. е продължил,
докато е вързал жертвата и избягал.
Съдът прие, че горните експертизи изготвени от вещите лица Д. и С. са
немотивирани, вътрешно противоречиви, изводите им не почиват на
доказателствата по делото, което създава впечатление на тенденциозност и
предубеденост. Съдът прие, че са налице предпоставките на чл.153 от НПК и
назначи повторна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза.
Същата бе изготвена от вещите лица: д-р Л.Т. - специалист по съдебна
психиатрия и психология, Началник на ОДНБПЗ при УМБАЛ „Д-р Георги
Странски“ –Плевен, асистент в катедра „Психиатрия и медицинска
психология“ при МУ - Плевен, д-р П.Г. - специалист по психиатрия, началник
на психиатрично отделение при СБАЛЛС при Затвора - Ловеч и А.А. –
психолог в ОДНБПЗ при УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ - Плевен /стр.154-208 от
делото/. Вещите лица след проведени беседи с подсъдимия и анализ на
всички събрани по делото доказателства, относими към инкриминираното
деяние и психичното състояние на А. са установили, че деецът не страда от
психична, психотична болест към датата на инкриминираното деяние, така и
на който и да е етап от живота му и същият е клинично и психично здрав. Не
се констатират психични деструкции, които да се приравняват към
„краткотрайно“ или „продължително“ разстройство на съзнанието.
Подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на деянието си и да
ръководи постъпките си към момента на инкриминираното деяние на
20.07.2020 г. За същото е съхранил спомени за значително продължителен
период от време, които детайлно репродуцира, последователно, хронологично
правилно и логически свързано. А. е могъл правилно да възприема,
запаметява и възпроизвежда факти от действителността и поради съхранена
психическа годност може да участва пълноценно в наказателния процес.
Според заключението, А. е бил с афективно, но не и с афективно модулирано
поведение по време на инкриминираното деяние. От медицинска гледна
точка, експертите немогат да се подкрепят хипотеза, че същият към момента
на престъпното деяние е изпаднал в състояние на „страхов“ физиологичен
афект. Вещите лица са анализирали личността на подсъдимия и са
установили, че при него е налице, засилен стремеж да подчертава собствените
си неблагополучия и да привлича внимание и съчувствие. За него са
характерни егоцентричност и себичност със засилена потребност от
признание, лесна ранимост и манипулативно поведение при необходимост от
защита на интересите си. В заключението си, вещите лица изключително
подробно са анализирали липсата на физиологичен афект при подсъдимия по
10
време на инкриминираното деяние. Посочили са, че физиологичния афект,
като особено състояние на съзнанието е изключително силно, внезапно
настъпващо, бурно протичащо, краткотрайно чувство, предизвикано най-
често от застрашеност и /или унижение, което намалява количествено, но не
променя качествено базистната психическа годност. Физиологичният афект
протича в следните типични фази: провокация, латентна фаза, вегетативна
фаза, същинска фаза и фаза на изчерпване. В конкретния случай липсва фаза
на провокация и неможе да се очертае латентна фаза. Действията на А. са
непрекъснати, планирани и последователно осъществени. Липсват данни за
бурна вегетативна реакция.Тези симптоми се описват от подсъдимия след
инкриминираното деяние, а не по време на него, когато би трябвало да
настъпи фаза на изчерпване. След завършения деликт А. имал целенасочени
и рационални действия, реализиращи стратегия и тези действия не
съответстват на фазата на изчерпване. Вербално заявения страх от
подсъдимия не съответства на реално предприетите от него действия, които
той в последствие подробно описва. Подсъдимият А. активно е участвал във
всички етапи на действието, не се касае за еднократна реакция, наситена със
силен емоционален заряд при скъсен самоконтрол над поведението.
Подсъдимият е търсил стратегия за справяне, вземал е рационални решения.
Генерираното емоционално напрежение и безпокойство е трансформирал в
реакция и действия. По време на деликта не е била прекъсната връзката с
действителността. Той е бил със съхранена психическа възможност за оценка
на смисъла на поведението си и контекста на ситуацията. Според вещите
лица няма основание да се приеме, че А. е бил с промяна в съзнанието или
стеснено съзнание.
В съдебно заседание вещите лица поддържат заключението и
аргументирано и задълбочено отговарят на поставените въпроси, като
допълват изготвеното от тях заключение. Заявяват своята категоричност, че
при А. няма физиологичен афект по време на деянието. Подсъдимият е
изпитвал нормален психологически страх и раздраза, което няма нищо общо
със силното раздразнение. Подсъдимият има пълно възприемане на
обстановката, детайлно и подробно описание на неговото и на пострадалия
поведение, което означава, че няма смущение. Не е налице и уплаха, тъй като
има едни последователни подредени действия от страна на А., които са
предварително обмислени с цел предотвратяване нападението на
пострадалия.
Съдът кредитира с доверие изготвената от вещите лица Т., Г. и А.
Повторна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза. Същата е
задълбочена, мотивирана, изводите са научно обосновани и заключението
кореспондира с останалите доказателства по делото.
На досъдебното производство е изготвена ДНК експертиза от д-р М.К.
от „Проген“ ООД - София. /стр.92-97 от том 1-ви на ДП/. От заключението се
установява, че по иззетото парче от мокет, по ноктите на лявата и дясна ръка
на Х.Б., по всички части на колана иззет от местопрестъплението, по
11
острието и дръжката на нож с дължина на острието 17 см, също иззет от
местопрестъплението и по левия крачол на анцунга на подсъдимия е налична
човешка кръв.
Кръвта по ноктите на Х.Б., по иззетото парче от мокет, по дървената
дръжка на ножа и по левия крачол на анцуга на А.А. е на Х.Б..
Вещите лица са установили, че под ноктите от дясната ръка на Х.Б., в
края и в средата на черния текстилен колан иззет от местопрестъплението, по
острието на кухненския нож с дължина на острието 17 см е налице
биологичен материал от две лица от мъжки пол, като по-голяма част от
материала е на Х.Б., а по-малка част на А.А..
На досъдебното производство е извършена съдебно медицинска
експертиза на подсъдимия А.А. от вещото лице д-р П.Д. –началник ОСМ при
МБАЛ Ловеч. /стр.13 от том 1-ви/. От заключението се установява, че А. има
кръвонасядане на гърба на дясната китка, което е в следствие удар с или
върху твърд, тъп предмет.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от фактическа
страна въз основа на показанията на разпитаните свидетели в съдебно
заседание: С.А. - майка на жертвата, И.М. - медицински фелдшер както и на
приобщените чрез прочитане показания на тези свидетели, на осн. чл.281, ал.3
във вр. с ал.1, т.2 от НПК, въз основа на показанията на свидетелите В.П. и
Г.Д. - поемни лица при първоначалния оглед на местопроизшествие, З.Г. -
съседка на подсъдимия както и на приобщените чрез прочитане показания на
тази свидетелка, на осн. чл.281, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от НПК, от показанията
на свидетелите: М.М., Н.Н., И.М., И.И., Г.Г. и М.А..
По отношение на свидетелката С.А. съдът намира същата за
добросъвестна. Възрастната жена обаче е изцяло зависима от семейството на
дъщеря си, което съдът приема, че е оказало силно влияние в част от
показанията на тази свидетелка дадени на досъдебното производство по
отношение на отношението на покойния Б. към нея, които противоречия бяха
изчистени в съдебно заседание.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена и от надлежно
събраните писмени доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие
от 20.07.2021 г. и фотоалбум към него, протокол за претърсване и изземване
от 23.07.2020 г. с изготвен видеозапис, протокол за освидетелстване на
подсъдимия, протоколи за доброволно предаване, от всички останали
писмени доказателства, от заключенията на кредитираните с доверие
съдебни експертизи, както и от веществените доказателства по делото.
Протоколът за оглед на местопроизшествие съставен при
първоначалния оглед на обитаваното от Х.Б. жилище на 20.07.2020 г. е
атакуван от защитата на подсъдимия, като изготвен в нарушение на закона.
Адв. Д. счита, че е опорочено процесуално следственото действие – оглед на
местопроизшествие, поради формално присъствие на поемните лица. При
извършване на това процесуално следственото действие, разследващите
12
органи са спазили разпоредбата на чл.155, ал.1 от НПК, осигурили са
присъствието на две поемни лица и са иззели относимите към предмета на
престъплението веществени доказателства. По делото бяха разпитани, като
свидетели поемните лица В.П. и Г.Д., присъствали при огледа. Установи се,
че те са служители на охранителна фирма и често се е налагало да присъстват
при подобни процесуални-следствени действие, като поемни лица. И двамата
добре си спомнят огледа на който са присъствали, какво точно е установено в
стаята обитавана от жертвата и наличието на самата жертва. Твърдението на
св. В.П., че са гледали от коридора, какво има в стаята на жертвата не
опорочават самото процесуално следствено действие, тъй като разследващите
органи са били длъжни да запазят местопроизшествието и навлизането в
стаята на поемните лица би могло да попречи на работата по събиране на
следи от престъплението, каквито са иззети. Св. Г.Д. си спомня с по-големи
подробности, какви вещи е имало в стаята на жертвата /въже, нож и т.н./
Действително налице е известно разминаване в показанията им досежно
времевия диапазон през който е извършен огледа и този отразен в протокола.
Това обаче не опорочава само процесуално следствено действие, тъй като от
показанията на полицейските служители запазили местопроизшествието се
установява, че огледа е извършен в присъствието на поемни лица, но в
последствие се е наложило да бъде изчакан съдебния лекар, поради
установения в стаята труп на Б. и нуждата от оглед в присъствието на
медицинско лице. Забавянето на д-р Г. е причината в протокола за оглед да е
вписан по-дълъг период за извършване на огледа. Същият, макар и вписан в
протокола не е присъствал на място при огледа на трупа на Б. и е извършил
такъв по-късно в помещенията на отделението по „Съдебна медицина“ в
МБАЛ гр. В. Търново. Формално е нарушена разпоредбата на чл.157, ал.1 от
НПК, но това нарушение не опорочава огледа на местопроизшествието.
Законодателят е посочил, че огледа на труп следва да се извърши по
възможност на мястото на което е открит. В конкретния случа, огледа на
тялото на загиналия е извършен по-късно от вещото лице Г., непосредствено
преди да извърши аутопсията. На следващо място, съдът счита, че поемните
лица нямат пълен, ясен и подробен спомен за извършения оглед, поради
факта, че същите многократно са били викани да присъстват, като поемни
лица, тъй като спецификата на работата им, като охранители позволява
незабавно да се отзоват. Не може да се изисква от поемните лица да имат
точен спомен на всички действия извършени от разследващите органи. Те
обаче, като поемни лица са били запознати с действията които се извършват,
разпознават подписите си върху протокола за оглед и същите са изпълнили
удостиверителната си функция, каквато поначало има този процесуален
институт. Показанията на поемните лица съдът преценява в съвкупност с тези
на полицейските служители и приема, че обстановката в стаята обитавана от
жертвата е точно отразена в протокола за оглед и изготвения към него
фотоалбум, а иззетите веществени доказателства са надлежно опаковани и
запечатани с подписите на вещите лица и няма съмнение в тяхната
13
автентичност.
Съдът обаче счита, че извършеното претърсване и изземване на
местопроизшествие на 23.07.2020 г., макар и проведено при спазване на
всички процесуални изисквания на чл.161 и следващите от НПК, не отразяват
обективно състоянието и местоположението на мебелите и вещите в стаята на
загиналия, непосредствено след престъплението. На първо място, жилището
на С.А. не е било запечатан след първоначалния оглед. До него са имали
свободен достъп, както собственичката на апартамента, така и съпругата на
подсъдимия. Съдът кредитира с доверие показанията на А., че няколко дена
след инцидента не е влизала в жилището си, тъй като била на успокоителни и
близките не и разрешавали. Следователно, св. А., която изцяло подкрепя
поведението на съпруга си е имала възможност да почисти и да пренареди
стаята на брат си. Св. А. признава пред съда, че е влизала в жилището на
майка си след инцидента, за да вземе лекарства. Същата е съпричастна към
извършеното от съпруга си до степен да събира подписи от съседите в негова
подкрепа и съдът счита, че жилището е пренаредено от нея с оглед защитната
теза на подсъдимия. Сравнявайки снимките от фотоалбума изготвен при
първоначалния оглед на стаята и записа от извършеното на 23.07.2020 г.
претърсване и изземване се установява очевидна липсата на предмети върху
холната маса, липсата на предмети върху килима, както и това, че леглото на
Б. е подредено по съвършено различен начин. Съдът счита, че при
извършеното претърсване и изземване на местопроизшествие на 23.07.2020 г.,
местопроизшествието е било компрометирано и видеозаписа като веществено
доказателствено средство изготвен при това действие не следва да се цени.
Съдът подложи на внимателен анализ и депозираните от подсъдимия
обяснения в хода на съдебното следствие, както по първоначалното, така и по
измененото обвинение, както и тези на досъдебното производство,
приобщени чрез прочитане, на основание чл.279 ал.2 т.3 от НПК. Тези
обяснения, освен защитна позиция на подсъдимия са и доказателства, които
следва да бъдат анализирани във връзка с останалите събрани по делото
такива.
В обясненията си пред съда от 02.04.2021 г. по повод повдигнатото
обвинение по чл.118 от НК, подсъдимият А. подробно описва случилото се в
дома на Б. на 20.07.2020 г. Категоричен е, че не е имал намерение да убива Б.,
а само да разговаря с него и да му даде 5 лева, за да не тормози майка си.
Носел в себе си патронник и отвертка, за да смени този от входната врата.
Отключил вратата с ключа на тъща си. Твърди, че преди това позвънил на
вратата, но от вътре се чувал силен звук от телевизор и предположил, че
заради това Б. не е чул звъненето. Когато влязъл в коридора извикал: “И., И.“.
Видял, че зад открехнатата врата на стаята на Б. преминал някой, видял и
краката му до вратата. Влязъл в стаята и видял Б. застанал в другия край на
вратата. Подсъдимият блъснал вратата и тя се затворила. Б. държал нож в
дясната си ръка и посегнал с него към подсъдимия. Тогава А. избил ножа,
като ударил китката на ръката на Б. и при удара пострадалия силно се ударил
14
в горната част на шията. Ножът паднал на земята, а пострадалия мигайки с
око тръгнал към масата, като според подсъдимия се насочил към бухалката. В
този момент подсъдимият се метнал на гърба на Б. и го хванал през кръста.
Пострадалият се опитвал да му отлепи пръстите от тялото си. Двамата се
дърпали, като Б. дърпал напред, а подсъдимия назад. А. понесъл удар с глава
от жертвата в слепоочието, а после и удар в стената. Подсъдимият счита, че
жертвата го дърпала напред, за да достигне масата с ножовете и, че
едновременно с това го държала да не избяга. По едно време пострадалия
паднал по очи на земята, а А. паднал върху него. Завъртя ли се и пострадалия
бил върху подсъдимия. После станали и подсъдимия отново хванал в гръб
през кръста Б., а той започнал да удря назад с главата си, за да се освободи.
Според подсъдимия в един момент пострадалия се освободил, засилил се,
паднал върху масичката и си ударил гърдите и главата. Преди това, когато си
освобождавал ръката подсъдимият признава, че нанасял удари на пострадалия
в носа. Както бил паднал върху масата, Б. се опитвал с лявата ръка да стигне
ножа и тогава подсъдимия ритнал ножа, за да не го достигне жертвата. Тогава
от страх да не го заколи, подсъдимият решил да върже ръцете на Б. с
платнения колан, който носел на кръста си .видял, че лявата ръка на жертвата
е зад гърба му и я вързал. Б. обаче я преместил напред и подсъдимия
натиснал с коляно гърба му, за да може да му върже и дясната ръка. С големи
усилия, въпреки съпротивата на жертвата, А. му вързал ръцете отзад, като
дясната вързал за бицепса. Тогава му казал, че вече го е вързал и ще отиде да
извика полиция. Пострадалият скочил и започна да вика:”Ще ви очистя, един
по един”. Подсъдимият видял, че от носа на Б. тече кръв. Мъжът както бил
вързан, скочил назад и паднал върху фотьойла, като си ударил главата и
изревал мъчително. На подсъдимият му дожаляло, защото помислил, че
човекът се е убил. Б. си вдигнал дясната ръка, метнал си десния крак и ритнал
масичката. Когато си вдигнал дясната ръка, платняното коланче се изхлузило
и отишло до рамото. Тогава пострадалият паднал от фотьойла по очи и после
се обърнал по гръб. Подсъдимият тръгнал да излиза от стаята, Б. го погледнал
с едното око, стиснал дясната ръка в юмрук и ударил в земята и казал: ”ще ви
заколя, ще ви заколя”. Подсъдимият се прибрал в апартамента си, веднага
отишъл в тоалетна и казал на жена си да набере тел.112. Съобщил за
случилото се и поискал полицаите веднага да дойдат, за да не ги заколи Х..
След това слязъл пред блока и изпушил 2-3 цигари. Мислел си да не би Б. да
изколи близките му, защото бил видял, че стаята му има три ножа, брадва и
бухалка. Притеснявал се, защото пострадалия му казал:”Афанасий, свършвам
с теб и отивам за тях”.
На поставените от страните въпроси, подсъдимият дава следните
разяснения на случилото се. Признава, че до инкриминираното деяние
пострадалия не се е случвало да го обижда или удря. Потвърждава, че първия
момент в който разговарял с Б. бил малко преди да си тръгне от стаята, когато
завързания мъж заявил, че ще ги очисти един по един. Обяснява, като
причина да не си тръгне, след като избил ножа от ръката на пострадалия, че се
15
страхувал, че вратата на стаята може да е заключена, че няма да може да
избяга и Б. може да го заколи. Обяснява, че се върнал от село и от 17 до 18
часа гледал филма „Намери ме“, след това ходил до тоалетна, излязъл на
терасата и към 18.30 - 19.00 часа отишъл в дома на Б.. Смята, че 25-30 минути
бил там. Твърди, че не е разговарял със С.А. след завръщането му от с. К.
Съдът на основание чл.279, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 от НПК приобщи чрез
прочитане обясненията на подсъдимия А. дадени на досъдебното
производство, както следва: стр. 29-30, стр. 32-33 и стр. 34-35 от том 1-ви.
Обясненията на подсъдимия от 21.07.2020 г. са дадени в присъствието
на защитник, непосредствено след като по отношение на А. е повдигнато
обвинение по чл.118 от НК. В тези обяснения подсъдимия твърди, че когато
се прибрали в 17.30 часа от с. К. разговарял със С.А.. Тя му казала, че през
деня ходила в апартамента си и легнала на леглото си, а Б. започнал да я
дърпа и обижда и тя се прибрала в апартамента на подсъдимия. Тогава А. и
предложил да я заведе при адвокат, който да и обясни как да продаде
апартамента, да раздели парите и да дойде да живее при дъщеря си. Жената
обаче отказала, защото ако направела тома Х. щял да ги убие и запали. Взел
пет лева и отишъл да говори с Б., като отключил входната врата. Обяснява
как е избил ножа от ръката на жертвата и категорично отрича да го е удрял в
лицето. Твърди, че му извил дясната ръка зад тялото, но той залитнал и се
хвърлил върху масата, като легнал по очи върху нея.тогава подсъдимият му
извил лявата ръка, ритнал го два пъти в бедрото и извадил платнения си
колан. Омотал колана около лявата и дясната ръка на Б.. Мъжът се опитвал да
се освободи, а А. дърпал силно колана, за да стегне ръцете и започнал да го
кори, защо тормози майка си за пет лев. Жертвата му отвърнала, че ще ги
очисти един по един. Подсъдимият му казал, че ще извика полиция и Б. се
дръпнал и въжето изпаднало от дясната му ръка Б. политнал, паднал върху
масата, а главата му върху фотьойла и извикал. подсъдимият тръгнал да бяга
и видял, че краката му паднали от масата, а главата от фотьойла.
Пострадалият лежал на земята, като главата му сочела към прозореца. На
излизане от стаята А. чул, че жертвата извикала два пъти „Ще ви заколя“.
В обясненията си дадени на 25.09.2020 г. подсъдимият признава, че
ударил няколко пъти в лицето Б.. Предявени са му за разпознаване ножовете
открити върху масата в стаята на пострадалия. Подсъдимият категорично
отрича с тях да е нападнат, като обяснява, че той лично вдигнал върху масата
по-малкия от двата ножа. Твърди, че подсъдимият го заплашил с ножа открит
на земята до дивана.
Подсъдимият обяснява констатираните противоречия в обясненията му
дадени пред съда и тези на досъдебното производство с това, че при
първоначалния разпит не си бил спомнил неща, които си спомнил за
съдебното заседание. Твърди, че бил силно изплашен и в шок по време на
пребиваването си в апартамента обитаван от жертвата.
В обясненията си пред съда от 04.08.2021 г. по повод повдигнатото
16
обвинение по чл.118 от НК, подсъдимият А. отново подробно описва
случилото се в дома на Б. на 20.07.2020 г. Категоричен е, че не е имал
намерение да убива Б., а само да разговаря с него и да му даде пет лева, за да
не тормози майка си. Носел в себе си патронник и отвертка, за да смени този
от входната врата. Отключил вратата с ключа на тъща си. Твърди, че преди
това позвънил на вратата, но от вътре се чувал силен звук от телевизор и
предположил, че заради това Б. не е чул звъненето. Когато влязъл в коридора
извикал: “И., И.“. Видял, че зад открехнатата врата на стаята на Б. преминал
някой, видял и краката му до вратата. Влязъл в стаята и видял Б. застанал в
другия край на вратата. Подсъдимият блъснал вратата и тя се затворила. Б.
държал нож в дясната си ръка и посегнал с него към подсъдимия. Тогава А.
избил ножа, като ударил китката на ръката на Б. и при удара пострадалия
силно се ударил в горната част на шията. Ножът паднал на земята, а
пострадалия мигайки с око тръгнал към масата, като според подсъдимия се
насочил към бухалката, която била под леглото.. В този момент подсъдимият
се метнал на гърба на Б. и го хванал през кръста. Пострадалият се опитвал да
му отлепи пръстите от тялото си. Двамата се дърпали, като Б. дърпал напред,
а подсъдимия назад. А. понесъл удар с глава от жертвата в слепоочието, а
после и удар в стената. Подсъдимият счита, че жертвата го дърпала напред, за
да достигне масата с ножовете и, че едновременно с това го държала да не
избяга. Подсъдимият с крак се отблъснал от стената и подсъдимия паднал по
очи на земята, а А. паднал върху него. Падайки, подсъдимият започнал да
удря Б. по главата, за да се освободял. Според подсъдимия в един момент
пострадалия се изправил, хвърлил се да вземе ножовете от масата, но паднал
върху нея и си ударил главата и гърдите. А. си помислил, че вече няма сили
да държи жертвата, сетил се за колана си от плат и решил да му върже ръцете.
Обяснява, че се страхувал да си тръгне, за да не стане Б. и да вземе ножовете.
Страхувал се и да не е заключил вратата на стаята, която нямала стъкло, а
щора поставена на мястото на стъклото. Б. кротувал и подсъдимия успял да
му върже лявата ръка, но с дясната опитвал да буйства. Подсъдимият успял
да му върже и дясната ръка и тогава му казал: “Ичо сега ще те вържа и ще се
обадя на полицията да те приберат“, а жертвата отвърнала: “Ще ви очистя
един по един, ще ви очистя“. Тогава Б. дръпнал дясната си ръка напред,
подпрял се на нея и А. видял, че от носа му тече кръв. Тогава пострадалия
акробатично се хвърлил по гръб върху фотьойла, ударил си главата и
започнал да реве.подсъдимият подхвърлил върху масата единия от падналите
ножове. Подсъдимият си помислил, че Б. се е убил. Тогава Х.Б. си дигнал
дясната ръка и си бутнал десния крак и паднал от фотьойла на земята.
Помислил, че се опитва да достигне брадвата. Тогава пострадалия си вдигнал
дясната ръка и ударил два пъти с юмрук по земята, като казал:“Ще ви заколя,
ще ви заколя.“. Тогава А. избягал, като по пътя взел от шкафчето в коридора
патронника и отвертката. Прибрал се у тях и казал на жена си, че да се обади
на телефон 112. Подсъдимият категорично отрича да е душил жертвата. На
поставените въпроси подсъдимия уточнява детайли от случилото се и твърди,
17
че след инцидента не се е къпал и не се е преобличал. Обяснява, че бил
изненадан, че пострадалия е променил местоположението си след излизането
от апартамента и ,че е мъртъв.
Съдът анализирайки обясненията на подсъдимия в съвкупност с всички
останали събрани по делото доказателства, намира, че същият след деянието
е изградил една защитна теза, която с известни противоречия възпроизвежда,
както на досъдебното производство, така и в съдебно заседание. По делото от
обясненията на подсъдимия и показанията на неговата съпруга се установява,
че А. е отишъл при Б. във времето между 18.30 до 19.00 часа, а обаждането на
тел.112 е в 20.24 часа. Касае се за един продължителен период от време,
повече от час и половина през който няма доказателства какво са правили
подсъдимия и неговата съпруга. Не става ясно, защо повече от един час след
смъртта на Б., А. не е извикал полиция. През този период от време А. е имал
възможност да се измие, да преоблече фланелката си, да осмисли случилото
се и да си изгради защитна теза.
Защитната му теза, касаещи поведението на пострадалия, като повод за
навлизането му в обитаваното от Б. жилище се опровергава от показанията на
св. С.А., която е категорична, че не е чувала от сина си заплахи, че ще избие
всички и, че той макар да я е блъскал и обиждал никога не и е нанасял побой.
Няма доказателства по делото за това пострадалият да е малтретирал
физическо съседите или роднините си. Съдът констатира противоречия в
показанията на свидетелката дадени пред съда и на досъдебното производство
и същите бяха приобщени чрез прочитане на осн. чл.281, ал.4 във вр. с ал.1,
т.1 от НПК. А. категорично отрича да я вярно вписаното в протокола от
досъдебното производство, че е бита многократно от Х. и ,че много пъти е
казвал, че ще избие всички. Съдът кредитира с доверие показанията на тази
свидетелка дадени в съдебно заседание, тъй като същите кореспондират и с
всички останали гласни доказателства досежно това, че жената не е
малтретирана физически чрез побой от сина си и ,че не е чувала от негови
страна заплахи, че ще избие всички.
Обясненията на подсъдимия за случилото се в апартамента на неговата
тъща след влизането му вътре е изключително подробно и хронологично
изложено. Съдът приема, че след като пострадалия чул, че някой отключва
вратата и влиза в апартамента и под влияние на голямото количество алкохол
употребено в рамките на повече от два дена, той с един от ножовете
намиращи се в стаята му, застанал в засада зад вратата на стаята.С
обясненията на подсъдимия, че пострадалия треперел, залитат и се блещел
кореспондира и заключението на съдебно-медицинската експертиза изготвена
от д-р Г. относно влиянието върху пострадалия на приетото от него голямо
количество алкохол, съответстващо на установените 3,27 промила алкохол в
кръвта. Това поведение на Б. е свързано от една страна с от нахлуването в
апартамента в който живее на съпруга на сестра му с който от години са в
лоши отношения, както и под влияние на употребения алкохол. Защитната
теза на подсъдимия, че имал намерение да разговаря с Б. се опровергава от
18
самия него в обясненията му в които твърди, че двамата изобщо не са
говорили.
Подсъдимият, след като избил ножа от ръката на пострадалия, можел да
напусне жилището и отново да го заключи, както го е намерил. Тъкмо
обратното, А. продължава с активни действия по отношение на жертвата.
Безспорно подсъдимия е имал физическо преимущество върху деградиралия
след системна употреба на алкохол Б..
Съдът не кредитира с доверие защитната версия на подсъдимия по
отношение хронологията на побоя между него и жертвата. След анализ на
обясненията на подсъдимия дадени на досъдебното производство и в съдебно
заседание е очевидно желанието на А. всеки следващ път да „доразкраси“
епичния разказ за Б., който през цялото време през което нападателят му е в
неговата стая се опитва да вземе нож, за да го заколи или да достигне до
намиращите се в стаята бухалка и брадва. Твърдението на подсъдимия за
това, че пострадалия на няколко пъти падал върху холната маса се
опровергават от констатациите при извършения оглед на
местопрестъплението. Видно от снимките, холната масичка не е съборена, а
само леко разместена, както и фотьойла, който се намира до прозореца към
терасата. Покривката е изкривена, върху масата има множество вещи,
включително и два ножа, които са само леко разместени и които биха паднали
на земята ако пострадалия е падал върху масата.
Защитната теза на подсъдимия,че не е връзвал Б. през врата се
опровергава от показанията на свидетелите: З.Г., Н.Н. и И.М. пред които той
обяснил, че е вързал Х. през ръцете и врата, както и ,че го е ударил с юмрук в
лицето. Опровергава се и от заключението на изготвената на досъдебното
производство ДНК експертиза, която установява ,че следи от ДНК на
пострадалия има както в края на въжето с което са били вързани ръцете му
така и в средната част, която е била преметната през врата. Опровергава се и
от заключението на съдебно-медицинската експертиза изготвена от д-р Г..
Експертът е категоричен, че не е възможно при наличните обективни находки
по шията и гърба на жертвата, същата да се е самообесила. Вещото лице сочи,
че не е възможно човек сам да се удуши, защото в момента в който леко
загуби съзнание, той веднага ще отхлаби въжето и ще спре процеса на
душене.
По делото бяха изслушани всички свидетели, които са възприели
поведението на подсъдимия преди престъплението и след него. Съдът както и
по-горе бе посочено, кредитира с доверие показанията на св.С.А., която от
една страна е била жертва на домашно, предимно психическо насилие от
страна на покойния си син, а от друга страна е станала повод подсъдимия А.
да влезе в дома и, за да търси саморазправа с Х.Б.. Свидетелката е изпитвала
страх от сина си и както се установи от обясненията и не е искала подсъдимия
да се разправя с него. Няма данни жената да е искала А. да сменя ключалката
на входната врата, не е искала и да продава жилището си, но е съзнавала, че е
19
напълно зависима от семейството на дъщеря си. С.А. дори не е знаела ,че А. е
взел ключа от апартамента и, за да влезе и да се разправя със сина и.
Противоречиви са обясненията на подсъдимия и показанията на неговата
съпруга относно това разговарял ли е А. със св. А. непосредствено преди да
отиде в жилището и или не. Няма обаче доказателства след прибирането на
сем. А.и от с. К., да е проведен разговор със С.А., който да е провокирал
влизането на подсъдимия в жилището и. Няма данни да са били налице нови
факти, които тя да е съобщила на зет си и те да са го мотивирали към
саморазправа. Информацията за поведението на Х.Б., А. е получил още
сутринта и е имал възможност в рамките на цял ден да я осмисли и да реши
какво да предприеме.
Съдът намира, че св. М.А. е пристрастна към деянието на съпруга си,
когото смята за добър човек, който нетрябва да лежи в затвора. По
отношение на покойния си брат твърди, че е „изключително противен човек“
с когото никога не разговаряла. В отговорите на въпросите свързани с брат и
тази свидетелка е груба и почти цинична. Съдът не кредитира с доверие
показанията и в частта в която отрича да е подреждала местопрестъплението
след първоначалния оглед. Както и самата тя признава, никой друг не е имал
достъп до жилището. Съдът счита, че същата е пренаредила стаята обитавана
от брат и с оглед на това да бъде обслужена защитната теза на съпруга и. За
първи път в съдебно заседание подсъдимият твърди,че в стаята е имало
голяма брадва и бухалка. Тези вещи не са били забелязани, както от
полицейските служители посетили местопрестъплението, така и от поемните
лица и не са отразени в протокола за оглед на местопроизшествието. За първи
път, тези вещи се появява след пренареждане на стаята по време на
извършеното претърсване и изземване в жилището на С.А. на 23.07.2020.
Тогава за първи път е установено и наличието на кухненски нож без дръжка
между дивана и холната маса, за който подсъдимия твърди, че е бил в ръцете
на Б. при влизането му в стаята.
На конфликта и сбиването между подсъдимия и жертвата в апартамента
на С.А. няма свидетели очевидци. Изградената фактическа обстановка е на
база част от обясненията на подсъдимия по отношение на влизането му в
жилището, на основание показанията на свидетелите З.Г., Н.Н. и И.М. с които
той разговарял пред жилищната сграда до пристигане на полицейските
служители, на показанията на полицейските служители С.Д. и М.М., както и
на база заключенията на съдебно-медицинските експертизи и на ДНК
експертизите. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Г., Н. и
М.. Пред които подсъдимия обяснил ,че Б. го е нападнал с нож и той го
завързал през ръцете и шията. Така са намерили жертвата и полицейските
служители Д. и М.. Вещото лице д-р Г. е категоричен в заключението си ,че
пострадалият не е можел да се самоубие чрез загърляне с примка. Експертът
при огледа и аутопсията на Х.Б. е открил по шията и тила на жертвата следи
от душене с ръце, кръвонасядания на шията и оток в областта на гълтача и
корена на езика. Смъртта е настъпила вследствие задушаване с платнения
20
колан, чрез притегляна неколкократно на примката около шията на жертвата.
За това говорят и ДНК следите установени в експертизата на д-р Кичева по
средата и в краищата на платненото коланче с което е бил вързан Б. и което е
веществено доказателство по делото. Подсъдимият е положил усилия, за да
преведе пострадалия в състояние позволяващо да го върже, като го е
притискал с коляно в гърба за което са установени обективни находки при
огледа на трупа. За борбата между двамата мъже говорят следите от удари по
лицето на жертвата за които вещото лице д-р Г. е категоричен, че не могат да
се получат при еднократно падане, а при удар с твърд тъп предмет или при
притискане на лицето на жертвата към пода, както и травматичните
увреждания по дясната ръка на подсъдимия. За борбата между Б. и А. говори
и биологичен материал от подсъдимия под ноктите на дясната ръка на Б.,
както и кръвта на пострадалия по долнището на анцуга на А.. Съдът не
кредитира с доверия твърдението на подсъдимия, че борбата между него и
пострадалия е била в близост до входната врата на стаята, между фотьойла и
холната масичка. Съдът от обективните находки по делото намира,че борбата
е протекла в другия край на стаята, между фотьойла и холната масичка,
където са открити и петната от кръв, произхождащи от жертвата. От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че кръвта е
от носа и от гърлото на жертвата.
Прави впечатление, че по кухненския нож с дължина на острието 17 см.
са открити следи от кръвта на пострадалия и ДНК на подсъдимия, като
включително, такива са открити и по острието на ножа. По делото няма данни
да са налице увреждания на жертвата, причинени от нож. Налага се извода, че
същият е преместен след смъртта на Б. от подсъдимия по чиито ръце, както и
по долнището на анцуга е имало кръв от жертвата.
Съдът кредитира изцяло депозираните от всички вещи лица заключения
с изключение на заключенията на съдебно-психиатричните експертизи
изготвени от вещите лица С. и Д., които не кореспондират с останалите
доказателства по делото. Изводите на всички останали експертизи са
изградени въз основа на анализ на събраните надлежно доказателства по
делото, въз основа и на собствени изследвания и на базата на придобити
специални знания в съответните области на изследванията. Заключенията
кореспондират с останалия доказателствен материал от една страна, а от
друга го допълват.
При така възприетата и цитирана фактическа обстановка, от правна
страна, съдът прие, че от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен и категоричен начин, че подсъдимия А. на 20.07.2020 г. за времето
от 17.30 часа до 20.24 часа в холно помещение на апартамент №**, намиращ
се в жилищен блок в гр.Севлиево, ж.к. М.Палаузов ***, ползван от С.Х.А. и
Х.Д.Б., умъртвил Х.Б., чрез механична асфикция, реализирана чрез
притискане на шията му, чрез загърляне с мека двукатова примка, наложена
около шията под нивото на щитовидния хрущял и прехвърлена през лявата
мишница и силен натиск на пострадалия към земята с концентрация на сила в
21
областта между двете лопатки- престъпление- престъпление по чл.115 от НК.
От обективна страна съдът прие, че именно подсъдимия след сбиване с
Х.Б. го притиснал с коляно към земята, направил опит да го умъртви чрез
задушаване с ръце и в последствие, както бил обърнат по очи го вързал с
платнения колан, който носел, направил примка през шията му, като с въжето
вързал и лявата ръка на жертвата през бицепса, чрез придърпване задушил Б..
Няма съмнение, че жертвата е задушена механично, чрез сила приложена от
подсъдимия. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се
установява, че при такова загърляне не е възможно жертвата да се
самозадуши /самообеси/.
От субективна страна, съдът прие, че деянието е извършено от
подсъдимия при условията на пряк умисъл. Подсъдимият е искал, целял е
смъртта на Б. .Реализирал е намеренията си, първоначално чрез удар в лицето,
обездвижване на ръцете чрез завързване, чрез механично душене с ръце и
чрез душене с платнен колан. Въпреки твърденията на подсъдимия, че
желанието му е било само да говори с Б., съдът приема, че влизайки в дома на
жертвата, изненадвайки с присъствието си същата, подсъдимият воден от
силната си омраза към Б., съзнавайки неговата физическа слабост, поради
употребеното голямо количество алкохол, решил да го умъртви.
Подсъдимият изпитвал гняв към Х.Б., поради дългогодишното му асоциално
поведение, което създавало неудобство както на неговото семейство, така и
на тъща му и на останалите съседи. Той, както и съпругата му силно мразели
жертвата, което улеснило взетото решение. Действията на А. са
последователно насочени единствено към целта да умъртви жертвата, чрез
задушаване. С оглед безспорно установената вменяемост на подсъдимия,
натрупания от него професионален и житейски опит, посочените по-горе
действия на същия безусловно обуславят наличието на всички интелектуални
и волеви характеристики на прекия умисъл.
Съдът не приема защитната теза на подсъдимия, че убийството е
извършено в състояние на силно раздразнение /страхов физиологичен афект/
предизвикан от жертвата с насилие /нападение с нож/. Не са налице
предпоставките за прилагане на по-леко наказуемия състав на чл.118 от НК.
За да внесе обвинителен акт с който на подсъдимия е повдигнато обвинение
по чл.118 от НК, прокурорът е намерил опора в първоначалното заключение
на съдебно-психиатричната експертиза изготвена от вещите лица Д. и С..
Това заключение обаче категорично се оборва от заключението на
назначената от съда повторна психиатрична и психологическа експертиза,
както и от показанията на подробно разпитаните в съдебно заседание
свидетели.
За да е налице хипотезата на чл.118 от НК, както е посочено в ППВС
№2/57 г. на ВС на РБ се изисква дееца да е в състояние на силно
раздразнение, изразяващо се в бурна нервна реакция, възникнала
непосредствено след упражнено насилие, тежка обида или клевета при което
22
деецът няма възможност да обмисли спокойно своето поведение, което се
явява реакция на едно противозаконно действие на пострадалия. При него
чувствата завладяват до такава степен съзнанието на дееца, че волята му се
подчинява на тези чувства. Волевата му способност да ръководи постъпките
си е значително отслабена, отслабени са задръжките и е стеснена
разсъдъчната дейност. Съгласно възприетото заключения на повторната
комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза,
подсъдимият А. е могъл да ръководи постъпките си и не е имал ограничение в
тези му възможности. Наличието на силно раздразнено състояние при дееца е
фактически, а не медицински въпрос и следва да се установи след анализ на
всички доказателства по делото и на физическото състояние на дееца.
Предмет на медицинско изследване е установяването на т.н. физиологичен
афект, което е психолого-клиничното понятие за „раздразнено състояние”.
Действията на А. са непрекъснати, планирани и последователно осъществени.
Липсват данни за бурна вегетативна реакция.Тези симптоми се описват от
подсъдимия след инкриминираното деяние, а не по време на него, когато би
трябвало да настъпи фаза на изчерпване. След деянието А. има целенасочени
и рационални действия, реализиращи стратегия и тези действия не
съответстват на фазата на изчерпване. Вербално заявения страх от
подсъдимия не съответства на реално предприетите от него действия, които
той в последствие подробно описва. Подсъдимият А. активно е участвал във
всички етапи на действието, не се касае за еднократна реакция, наситена със
силен емоционален заряд при скъсен самоконтрол над поведението.
Подсъдимият е търсил стратегия за справяне, вземал е рационални решения.
Генерираното емоционално напрежение и безпокойство е трансформирал в
реакция и действия. По време на деянието не е била прекъсната връзката с
действителността. Той е бил със съхранена психическа възможност за оценка
на смисъла на поведението си и контекста на ситуацията. При А. липсват част
от елементите на физиологичния афект, не се констатира т.н. стеснение на
съзнанието поради което съдът приема, че не е налице физиологичен афект.
Не е налице силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие.
Съдът, анализирайки доказателствата по делото, намира, че раздразнението на
А. е било обичайно, плод на системен тормоз от страна на пострадалия, един
безпардонен човек, който незачита и не се съобразява със съседите и близките
си. В конкретния случай раздразнението на подсъдимия е провокирано и от
грубото и словесно агресивно поведение на Б. спрямо неговата майка
предишната нощ, до степен на нетърпимост от нейна страна. Това
раздразнение е прераснало от гняв до желание да убие човекът, който го е
провокирал.
Не са налице и предпоставките на чл.122 от НК за убийство по
непредпазливост. Действията на подсъдимия са били насочени към сломяване
съпротивата на жертвата и привеждането и в състояние в което да бъде
умъртвена. А. систематично се е опитвал да задуши Б., първоначално с ръце,
а в последствие и с платнения си колан. Целял е настъпването на смъртта и е
23
постигнал набелязания резултат.
На последно място настоящият съдебен състав прие, че не е налице и
хипотезата на чл.12, ал.1 от НК. Този институт предполага наличие на
указаните в законовата норма предпоставки, свързани с налично нападение,
срещу което е насочено увреждащо отбранително действие. Само при
наличие на нападение е възможна отбрана, която се характеризира с това, че е
човешка проява, насочена към увреждане на определени правно защитени
интереси.нападението трябва да бъде непосредствено, което означава да е
започнало увреждането на съответните интереси или да е създадена
предпоставка за предстоящо такова увреждане , както и същото да е
противоправно, а то е такова, когато увреждането към което е насочено е
правно недопустимо. Неизбежната отбрана не е допустима при
предполагаемо, бъдещо или завършено нападение. Нападението е прекратено,
когато е отблъснато от нападнатия. Обществено опасното деяние извършено
от подсъдимия не е извършено при неизбежна отбрана, за да се защити от
непосредствено противоправно поведение на пострадалия. Именно
подсъдимият е този, който нахлува в чуждо жилище, под предтекс, че има
намерение да разговаря с жертвата. Установи се ,че разговор не е провеждан.
Подсъдимият е знаел ,че Б. е изпил голямо количество алкохол, знаел е за
системните му злоупотреби с алкохол и е предполагал в какво състояние ще е
го открие. Съдът приема, че жертвата е държала нож в ръцете си, но
подсъдимият много бързо е избил същия от ръцете на Б. и в този момент за
живота и здравето на А. не е имало непосредствена опасност. Жертвата е била
нестабилна, олюлявала се е и подсъдимия е можел спокойно да напусне
жилището. Няма дори данни Б. да е преследвал подсъдимия или да се е
опитвал да го нарани.
На следващо място съдът прие за несъстоятелната тезата на защитника
на подсъдимия, че деянието е извършено от А. при превишаване пределите на
неизбежната отбрана. От заключението на повторната психиатрична и
психологическа експертиза и гласните доказателства по делото се установи,
че подсъдимият има пълно възприемане на обстановката, детайлно и
подробно описание на неговото и на пострадалия поведение, което означава,
че няма смущение. Не е налице и уплаха, тъй като има едни последователни
подредени действия от страна на А., които са предварително обмислени с цел
предотвратяване нападението на пострадалия. Не са налице доказателства
предполагащи приложението на чл.119 от НК.
По изложените съображения съдът прие, че повдигнатото на А.А.
обвинение по чл.115 от НК е доказано по безспорен и категоричен начин и му
наложи наказание от десет години лишаване от свобода.
При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът отчете,
като отегчаващи вината обстоятелства високата степен на обществена
опасност на деянието, което е насочено към отнемане на най-ценното благо
на човека - неговия живот. Отегчаващо вината обстоятелство е и
24
арогантността и упоритостта на дееца до достигане на целта - умъртвяването
на неговия роднина. Престъплението е насочено към лице от близкия
роднински кръг на дееца, което до момента не е упражнявало физическо
насилие над останалите членове на семейството. Смъртта е настъпила в
рамките на десет минути и е била мъчителна за жертвата. Като смекчаващи
вината обстоятелства, съдът отчете ниската степен на обществена опасност на
подсъдимия, като деец и добрите данни за личността му. А. не е осъждан,
дълги години е работил в производството на местна фирма и не е имал други
противозаконни прояви. Съдът отчете също, че А. е човек в пенсионна
възраст, който се грижи за болната си майка и страда от хронични
заболявания, които обаче не са животозастрашаващи. Като смекчаващо
вината обстоятелство съдът отчете негативната оценка за личността на
жертвата. Всички свидетели по делото го описват като лош човек, грубиян,
алкохолик, които системно е нарушавал спокойствието на съседите си и е
тормозил възрастната си майка. Това обаче не оправдава поведението на
подсъдимия за справяне с проблемния му съсед и роднина по един драстичен
и неморален начин. Налице са били редица законови възможност за решаване
на възникналия междуличностен проблем.
По изложените съображения съдът прие наличието на превес на
смекчаващите вината обстоятелства и наложи на подсъдимия А. наказание
към минимума предвиден в закона за извършеното от него престъпление по
чл.115 от НК.
Съдът постанови подсъдимия А.А. да изтърпи наложеното наказание от
десет години лишаване от свобода при първоначален общ режим , на осн.
чл.57 ал.3 във вр. с ал.1 т.2, б”а” от ЗИНЗС.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК съдът зачете за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода” времето, през което подсъдимия е бил
задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от
20.07.2020 година до 30.07.2020 г, като един ден задържане се зачита за един
ден лишаване от свобода.
На основание чл.59, ал.1, т.2 от НК съдът зачете за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода” времето, през което подсъдимия е бил
задържан с мярка за неотклонение „Домашен арест“, считано от 31.07.2020 г.
до привеждане в изпълнение на настоящата присъда, като два дни домашен
арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.
По делото е предявен граждански иск в размер на 200 000.00 лева от
С.Б. – дъщеря на покойния Х.Б. срещу подсъдимия А. за претърпени
неимуществени вреди в резултат на престъплението за което е предаден на
съд.
От показанията на св. С.А. се установява, че синът и не се е интересувал
от дъщеря си и тя от него и за последно се е видял със С. преди тя да
навърши 18 години, когато е трябвало да даде разрешение за напускане на
страната. От показанията на майката на гражданската ищца - св. Н.М. се
25
установява, че С.Б. живеела в Англия и две години не поддържала връзки с
близките си и не се обаждала. Когато разбрала за смъртта на баща си се
обадила. Според свидетелката Б. се опитвал да и се обади, когато живеела в
България, но тя мълчала на телефона, защото той бил пиян и не му разбирала.
Няма доказателства по делото за това, между С.Б. и нейния баща да са били
изградени трайни връзки на обич и привързаност. Момичето на ниска възраст
е било отделено от баща си, поради това, че родите и са се разделили и няма
данни гражданската ищца през годините да е търсила баща си или да е имала
потребност да бъде част от нейния живот. Безспорно съдът приема, че
връзката между родител и дете е много силна по силата на произхода и е
нормално въпреки отчуждението и липсата на емоционална близост детето да
изпитва човешка болка и страдание от загубата на родител. В конкретния
случай съдът прие,че тези вреди следва да бъдат обезщетение от подсъдимия
в размер на 5000.00 лева.
Съдът осъди подсъдимия да заплати на С.Б. сумата от 5000.00 лева
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на
престъплението по чл.115 от НК, ведно със законната лихва считано от
20.07.2020 г., на осн. чл.45 от ЗЗД, както и 1100.00 лева разноски за
упълномощения от частната оббвинителка и гражданска ищца повереник.
Адв. С..Съдът отхвърли предявения граждански иск в останалата му част до
размера на 200.00 лева, като неоснователен и недоказан.
Съдът възложи на подсъдимия дължимите по делото държавни такси и
направените разноски както следва: 200.00 лева /двеста лева/ държавна такса
върху уважения граждански иск по сметка на Окръжен съд - Габрово, както и
пет лева държавна такса в случай на издаване служебно, на изпълнителен
лист, 6831.13 лева /шест хиляди осемстотин тридесет и един лева и
тринадесет стотинки/ разноски по сметка на ОП - Габрово, на основание
чл.189, ал.3 НПК, както и пет лева държавна такса в случай на издаване
служебно, на изпълнителен лист, 532.00 лева /петстотин тридесет и два лева/
разноски по сметка на ОД на МВР – Габрово, на основание чл.189, ал.3 НПК,
както и пет лева държавна такса в случай на издаване служебно, на
изпълнителен лист и 2281.00 лева /две хиляди двеста осемдесет и един лева/
по сметка на ОС - Габрово Габрово, на основание чл.189, ал.3 НПК, както и
пет лева държавна такса в случай на издаване служебно, на изпълнителен
лист.
Съдът постанови веществените доказателства: 1 брой СД носител с
ръкописен надпис "4 броя снимки от ел. картон, аудиозапис - том І, л.158 от
досъдебно производство; 1 брой флаш памет съдържащ видеозапис към
протокол за претърсване и изземване от 23.07.2020 година след влизане в
сила на присъдата да останат към делото.
Съдът постанови веществените доказателства: Бял хартиен плик с
етикет за ВД на РУ - Севлиево, съдържащ едно парче мокет с няколко
червено-кафяви зацапвания по него; бял хартиен плик съдържащ сравнителен
26
материал; бял хартиен плик с етикет за ВД на ОД МВР - Габрово съдържащ
ноктени изрезки от лява и дясна ръка на Х.Б.; бял хартиен плик със стикер за
ВД на РУ - Севлиево, съдържащ една черна вързанка /текстилен колан/,
бежова картонена кутия съдържаща тъмносиньо долнище на анцуг и един сив
потник; бежова картонена кутия съдържаща един чифт бели кожени
маратонки - да се унищожат след влизане на присъдата в сила.
Съдът постанови веществените доказателства: бял хартиен плик със
стикер за ВД на РУ - Севлиево съдържащ един кухненски нож с дървена
дръжка и дължина 30 см; бял хартиен плик със стикер за ВД на РУ-Севлиево,
съдържащ един кухненски нож с дървена дръжка и дължина 23 см; 1 брой
нож с дължина 32 см, сив метал, без чирени;след влизане в сила на присъдата
да се върнат на собственика им С.А..
В този смисъл е и произнесената присъда.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


27
Съобщи за изтекли лични данни