Р Е Ш Е Н И Е № 137
гр. Сливница, 30.01.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и трети октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Галина Владимирова като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 354 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Д.И.К. с ЕГН **********,***,
обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 15-1204-000697 / 25.06.2015 г. на началник група
към ОДМВР – София, с което на жалбоподателката за нарушение разпоредбите на чл.
70, ал.3 от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП и на основание чл. 185 и чл.183, ал.1,
т.1, пр.2 ЗДвП са наложени глоба в размер на 20 лева и глоба в размер на 10
лева. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление с искане да бъде отменено. Жалбоподателят поддържа,
че възможността на АНО да реализира административно-наказателната му
отговорност е погасена по давност, тъй като наказателното постановление е
издадено през 2015 г. и в него се твърди, че извършеното нарушение е през
същата година, а към момента на връчването му през 2019 г. са изтекли повече от
4 години.
Административнонаказващият
орган не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства
(АУАН № 071009 от 27.05.2015 г., наказателно постановление № 15-1204-000697 / 25.06.2015
г. на началник група към ОДМВР – София, заповед № 8121з - 1385 / 21.04.2015 г.,
заповед № 8121з - 47 / 16.01.2015 г., актове за встъпване в длъжност, месечен
график за работа на служителите в сектор „ПП“ при ОДМВР – София, справка от АИС
– КАТ за собственост и регистрация на лек автомобил, справка за водач, и
показанията на свидетелите И.Т.Т. и В.П.В.), намира
следното:
На 27.05.2015 г. полицейските служители И.Т.Т. и В.П.В. извършвали контрол на движението на територията на ПП – I – 8 в района на 26-ти км. Около 11.10 ч. спрели за проверка лек автомобил, марка „БМВ”, модел „318“, с рег. № ….., който се движел в посока от ГКПП – Калотина към гр. София и бил управляван от жалбоподателката. При спирането на автомобила контролните органи констатирали, че не са включени светлините за движение през деня и жалбоподателката не представила контролен талон към СУМПС. За установените нарушения на жалбоподателката бил съставен АУАН № 071009 от 27.05.2015 г., въз основа на който било издадено атакуваното НП № 15-1204-000697 / 25.06.2015 г. на началник група към ОДМВР – София.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По силата на разпоредбата на чл.11 ЗАНН по
въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността,
формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на
общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго.
Според правната доктрина обстоятелствата,
изключващи наказателната отговорност са три групи: изключващи преследването и
изтърпяването на наказанието, сред които са смърт на субекта, давност и
амнистия; обстоятелства, водещи до освобождаване от наказателна отговорност и
третата група са такива, които водят до освобождаване от изтърпяване на
наложеното наказание. Давността попада в първата група и представлява
обстоятелство, изключващо наказателната отговорност. Наказателната отговорност
може да бъде осъществена само чрез наказателния процес, което означава, че при
настъпване на давността по същество се стига до осуетяване на тази отговорност,
а като краен резултат – до нейното погасяване.
Понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна
давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да
реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл.34
от ЗАНН) и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява
възможността компетентния орган да реализира
изтърпяването на наложената административна санкция (чл.82 от ЗАНН). В
ЗАНН липсва правна регламентация на института на абсолютната погасителна
давност. При това положение следва да намери приложение чл.11 от ЗАНН във вр. с
чл.79, 80 и 81 от НК. Неоснователно е да се изключи въобще приложението на този
институт в производството по установяване на административни нарушения и
налагане на административни наказания, тъй като по този начин ще се допусне
възможността административните нарушения да се установяват и санкционират след
изтичане на неопределен период във времето. В този смисъл са и възприетите
принципни положения в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по
т.д. № 1 /
Съгласно чл.79 от НК давността по т. 2 е
обстоятелство по НК, което изключва както наказателното преследване, така и
изпълнението на наказанието и което на осн. чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл.79,
ал.1, т.2 от НК следва да изключи и административнонаказателното преследване по
ЗАНН. Съгласно чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на
давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Тъй като давността е
институт на материалното право, срокът по чл.80, ал.1, т.5 от НК (ред. ДВ бр. 12 от 06.04.2010 г.), следва да се определи
към датата на извършване на деянието и той е четири години и половина. В случая
абсолютната давност за погасяване на наказателно преследване по ЗАНН е четири
години и половина, считано от датата на извършване на деянието - 27.05.2015 г.
От тази дата срокът от четири години и
половина, представляващ абсолютна погасителна давност по чл. чл.81, ал.3вр.
чл.81, ал.1, т.5 от НК (ред. ДВ бр. 12 от
06.04.2010 г.) във вр. с чл.11 от ЗАНН е изтекъл на 27.11.2019 г. и държавата
няма право да продължава наказателното преследване срещу лицето, извършител на
нарушението.
Предвид чл.81, ал.2 от НК вр. чл.11 от ЗАНН,
давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за
преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, за
предприемането на каквито действия АНО не е ангажирал доказателства, но
съгласно чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на
давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 НК.
В случая,
предвид посочената в АУАН и НП дата на извършване на административното нарушение
– 27.05.2015 г., към настоящия момент е изтекъл абсолютния давностен срок от
четири години и половина, с чието изтичане се изключва въобще
административнонаказателното преследване, което включва правомощието на
държавата да възбуди административнонаказателен процес срещу дееца и да му
наложи административно наказание. Следователно това правомощие следва да се
счита погасено и доколкото изтичането на абсолютната давност засяга самия
процес, процесното НП следва да бъде отменено, а административнонаказателното
производство, в рамките на което това НП е издадено, следва да бъде прекратено.
Доколкото не е заявена претенция за разноски,
съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
С оглед горните съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 15-1204-000697 / 25.06.2015 г. на началник група
към ОДМВР – София, с което на Д.И.К. с ЕГН **********,***, за нарушение
разпоредбите на чл. 70, ал.3 от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП и на основание
чл. 185 и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП са наложени глоба в размер на 20 лева и
глоба в размер на 10 лева и ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: