№ 1541
гр. Бургас, 26.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20212100501502 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 3842/13.07.2021 г. до Бургаски окръжен
съд подадена от С.Т.А., ЕГН **********, уточнена с жалба вх. №
6600/30.09.2021 г. против действията, подробно описани в жалбата, на ЧСИ
Ивелина Божилова рег. № 800 на КЧСИ с район на действие БОС.
Жалбоподателят описва абстрактно многобройни действия на съдебния
изпълнител по изп. д. № 771/2020 г. и моли всички те да бъдат отменени като
незаконосъобразни. Конкретизира, че по молба подадена от С.А., последната
е поискала да бъде издадено постановление за разноските по изпълнителното
дели, а ЧСИ е отговорил с писмо, изх.№13587/02.07.2021г., и бил отказал да
издаде такова постановление. Твърди, че не е уведомявана за задълженията
си по изпълнителното дело. Били олихвени сумите за разноски, което било
недопустимо. Твърди, че нарушен законът чрез насрочване с призовка за
принудително изпълнение №13373/01.07.2021г. опис на движими вещи в дома
на длъжника. Оспорва размера и основанието на изпълняемото вземане.
Твърди, че не е уважена молбата и за разсрочено погасяване на задължението.
Моли да бъдат отменени всички действия на съдебния изпълнител и БОС да
задължи ЧСИ да издаде постановление, в което да бъдат посочени дължимите
суми по делото по основание и размер, като даде изрични указания, че не
следва да се олихвяват сумите за разноски. Обжалва се отказа на ЧСИ да
освободи С.А. от заплащането на такси и разноски по изпълнителното дело.
По делото са постъпили и писмени възражения от взискателя "ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД. Същият счита жалбата за
неоснователна, тъй като С.А. е била своевременно и надлежно уведомена за
образуваното срещу нея изпълнително дело, както и за предмета на същото.
Подробно, ясно и изчерпателно съдебният изпълнител бил посочил общия
1
размер на дълга, както и разбивка на сумите по вид и размер, като делото
продължавало единствено за разноските, а главницата и лихвите били
погасени. Счита действията на съдебния изпълнител за законосъобразни и
моли съда да ги остави в сила.
Постъпило е становище от ЧСИ Ивелина Божилова, в което жалбата се
оспорва като недопустима, тъй като не подлежали на съдебен контрол
посочените от жалбоподателя действия на съдебния изпълнител. Не било
налице отказ от извършване на определено действие от страна на ЧСИ. Сочи,
че за голяма част от обжалваните действия на съдебния изпълнител е изтекъл
преклузивният срок по чл. 436 ГПК. Аргументира се, че жалбата е също така
и неоснователна, тъй като всички действия на съдебния изпълнител били
извършени законосъобразно, a е подадена единствено с цел забавяне на
изпълнителното дело.
След преценка на твърденията на страните въз основа на закона и
събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема за
установена следната фактическа обстановка:
Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя "ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, Район "Централен", ул. "Христо Г. Данов"
№ 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Жанет
Петкова Стойчева и Робърт Дик, чрез Станислава Пепелова -юрисконсулт,
срещу длъжника С.Т.А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*** ул.*** №
**А, въз основа па приложения към молбата Изпълнителен лист № 1221 от
10.03.2020г.. издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 133/23.01.2020г.
по ЧГД № 395/2020г.. по описа на Районен съд Бургас, за събиране парични
задължения, подробно описани в същия.
В молбата за образуване на изп. производство взискателят изрично е
посочил, че предвид извършени плащания от страна на длъжника към
28.09.2020г., претендира за събиране само следните суми: 75.00 лв. -
деловодни разноски, 108.00 лв. - такси по ЗЧСИ за образуване на изп. дело и
100.00 лв. - юристконсултско възнаграждение. С молбата са посочени и
способи за принудително изпълнение и са възложени правомощия по чл. 18
ЗЧСИ, с оглед предприемане на изпълнителни действия по обезпечаване на
вземанията на взискателя, както и извършване на опис на движими вещи
находящи се в дома на длъжника.
По изп. дело са наложени обезпечителни мерки – запор на
притежаваните от длъжника банкови сметки в "ИНВЕСТБАНК" АД.
Изготвено е Съобщение за образуване на изпълнително дело с изх. №
21243/15.10.2020 г., в което длъжника е уведомен за дължимите суми по
изпълнителното дело, наложеното обезпечение и за насроченото за
17.12.2020г. принудително изпълнение - опис и оценка на движими вещи,
находящи се гр.*** ул.*** № **А, уведомен е, че в случай, че не предприеме
действия и не предложи способ за изпълнение за погасяване на дължимите
задължения, ще се пристъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК. В
съобщението подробно, ясно и точно са посочени задълженията по делото,
както следва: неолихвяема сума за разноски по делото в размер на 75.00 лв.,
2
неолихвяема сума за юристконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.,
неолихвяема сума за т.1 такса за обр. на изп.дело в размер на 24.00 лв.,
неолихвяема сума за т.2 пълно проучване в размер на 60.00 лв., неолихвяема
сума за т.5 с-е за обр. на изп.дело в размер на 24.00 лв., неолихвяема сума за
т.31а разноска БНБ в размер на 2.50 лв., неолихвяема сума за т.31а разноска
ИКАР в размер на 1.00 лв., неолихвяема сума за т.4 в размер на 12.00 лв.,
неолихвяема сума за т.9 запор на банк. с-ка в размер на 18.00 лв.,
неолихвяема сума за т.31 в размер на 12.00 лв., неолихвяема сума за т.4 в
размер на 12.00 лв., неолихвяема сума за т.5 в размер на 24.00 лв.,
неолихвяема сума за т.4 в размер на 12.00 лв., неолихвяема сума за т.31 в
размер на 12.00 лв., както и дължима сума по т.26 размер на 21.00 лв., или
общо дължима сума в размер па 409.50 лв. /четиристотин и девет лева и
петдесет стотинки/. Съобщението с приложените книжа, връчени лично на
длъжника.
На 27.10.2020г. е постъпила молба с вх. № 17261/27.10.2020г. от
длъжника С.А., заедно с копия от системни бонове за извършени плащания в
размер на 230.00 лв. към взискателя. С молбата длъжника моли за
преизчисляване на задълженията, заявява желание за погасяване на същото
разсрочено и иска отлагане на насрочения опис на движими вещи, към същата
са приложени и доказателства за заплащане на сумата.
Молбата е изпратена за становище на взискателя и същият е уважил
искането за разсрочване, като е указал, че при не внасяне на две поредни
вноски, следва да се предприемат принудителни действия, за което длъжника
е редовно уведомен. С протокол от 04.11.2020г., насроченото за 17.12.2020г.
принудително действие - опис на движими вещи е отложено.
Със заявление вх. № 3173/19.02.2021г. длъжника С.А., е поискала
издаване на постановление за сумите, които следва да заплати доброволно,
както моли да не се включват разноски по изп. дело №
20208000400771/2020г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, с мотив, че е
заплатила доброволно дължимите суми на взискателя. Моли посочените в
постановлението суми да бъдат без лихви, които според нея деловодната
програма е начислила. ЧСИ е разпоредило заявлението да бъде уточнено, тъй
като не било конкретизирано искането. Изготвен е подробен отговор изх. №
13587/02.07.2021г., връчен на пълномощника адв. Арнаудова на 16.07.2021г. с
който е посочено, че изпълняемото вземане е погасено и изпълнителното дело
продължава само за разноските направени от взискателя и таксите събирани
от ЧСИ.
С писмо вх. № 10656/17.06.2021 г. постъпило на имейла на ЧСИ, от
взискателя е посочен актуалния размер на дълга към 17.06.2021г., с което
взискалтелят посочва, че задължението е в размер на 360.00 лв. – разноски.
С Призовка за принудително изпълнение изх. № 13373/01.07.2021г.,
длъжника е уведомен за насроченото принудително действие - опис и оценка
на движими вещи, находящи се на адрес: гр.*** ул.*** № **А за дата
30.09.2021 г. в 14:15 часа.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
3
След служебна проверка за редовност и допустимост на подадената
жалба съдът констатира, че същата е администрирана от съдебния изпълнител
до БОС за произнасяне. Относно процесуалната легитимация на
жалбоподателя съдът намира следното:
Жалбоподателят има качеството на длъжник и съгласно чл. 435, ал.2 и 3
ГПК действията и отказите на ЧСИ, подлежащи на обжалване от него са:
постановлението за глоба, насочване на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестеруемо, отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е надлежно уведомен за
изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако
не са спазени изискванията на чл. 470 ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал.
2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение, разноските по изпълнението, както и
постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публичната
продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-
високата предложена цена.
Именно поради факта, че в разпоредбата на чл. 435 ГПК, изчерпателно
са изброени подлежащите на обжалване действия, длъжникът може да
обжалва само изрично изброените в същата конкретни действия на съдебния
изпълнител или отказ да се извършат конкретно поискани действия, а не
всяко действие на съдебният изпълнител. Процесуалния закон не познава
обща жалба, която да се отнася за развитието на изпълнителния процес като
цяло. Подадената жалба общо посочва, че е против действия на ЧСИ. С
жалбата са изложени общи оплаквания свеждащи се до недоволство от страна
на длъжника от дължимите от него задължения по изпълнителното дело, по
който въпрос настоящата контролно-отменителна инстанция не е компетентна
да се произнася. Съдът даде възможност на жалбоподателя, с оглед характера
на настоящото производство, да уточни кой акт на ЧСИ конкретно обжалва.
Жалбоподателят единствено конкретизира оплакването си досежно
отговор на ЧСИ обективиран в писмо с изх. № 13587 от 02.07.2021 г., издаден
във връзка със Заявление до ЧСИ с вх. № 3173 от 19.02.2021 г., с което С.А.
иска от ЧСИ да издаде постановление за дължимите по изп. дело суми.
Жалбоподателят твърди, че в процесния отговор е налице обжалваем отказ от
настрана на ЧСИ да извърши дължимо действие. В писмо с изх № 13587 от
02.07.2021 г. се посочва размера на дължимите суми, видно от което те
представляват единствено непогасените разноски по изпълнителното дело.
Видно от материалите по делото С.А. е била надлежно уведомявана
няколкократно за задълженията предмет на изпълнителното дело. Настоящата
инстанция намира, че в писмо с изх № 13587 от 02.07.2021 г. не се съдържа
обжалваем отказ на съдебния изпълнител по ч. 435, ал. 2, т.4 или т. 6 ГПК и
съдът не е компетентен да проверява по същество законосъобразността на
инкорпорирания в писмото акт на ЧСИ. Дори и да би се приело, че въпросния
акт подлежи на обжалване, то процесуалния преклузивен срок по чл. 436, ал.
1 ГПК е изтекъл.
4
Съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по
т. д. № 3/2015 г., ОСГТК – На обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК
подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението.
Върховната съдебна инстанция дава тълкуване, според което, съгласно
чл. 79 ГПК всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на
изрично посочените такива, са за сметка на длъжника, като е без значение
дали изпълняемото право е погасено или не по време на изпълнителния
процес. Дължимите се по изпълнението такси и разноски се внасят авансово
от взискателя. Затова, на основание чл. 79 ГПК, между него и длъжника
възниква материалноправно отношение за възстановяването им. По силата на
това правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за
направените във връзка с реализираното изпълнение и в разумен размер
разноски, а длъжникът има съответното задължение да ги възстанови. Това
вземане не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано изпълнителното производство. То обаче се събира в това
производство. Тъй като тези разноски се събират от длъжника в хода на
производството по принудителното изпълнение, а не след неговото
приключване, то ще се счита за приключило, след като бъде реализирано
изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението. Това
налага размерът им да бъде установен в течение на самото производство.
От анализа на подадената жалба и тълкуването на изявленията в нея,
може да се заключи, че актът, който се обжалва и е допустимо да се обжалва
според ГПК е разпореждането на ЧСИ за определяне на дължимите разноски
по изпълнението. Първото такова е Разпореждането от 09.10.2020 г. с което е
образувано изп. дело, като е определен първоначалния размер на дължимите
такси и разноски. Към датата на подаване на жалбата обжалваемостта на този
акт е преклудирана съобразно чл. 436, ал. 1 ГПК. След това в Съобщение за
образуване на изпълнително дело с изх. № 21243/15.10.2020 г. е
инкорпорирано второ разпореждане, с което се допълва размера на
задълженията, обжалваемостта на което също е преклудирана. Актът
инкорпориран в писмо с изх. № 13587 от 02.07.2021 г. не представлява
разпореждане с което да е променен вече определеният размер на
задълженията по изп. дело, за които С.А. е била надлежно уведомена и не е
обжалвала в срока по чл. 436, ал.1 ГПК.
До колкото са направени възражения за незаконосъобразен отказ на
ЧСИ да освободи длъжника от такси и разноски, следва да отбележим, че
настоящата инстанция освободи С.А. на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от
заплащането на такси и разноски по настоящото дело. Видно от материалите
по делото такъв отказ действително е направен от ЧСИ, но той също не
попада в подлежащите на обжалване актове по чл. 435 ГПК.
От съвкупния анализ на материалите по делото и твърденията на
жалбоподателя се налага извод, че жалбата е изцяло процесуално
недопустима и целяща забавяне на изпълнителното дело, тъй като с нея не са
5
посочени конкретни, подлежащи на обжалване според нормата на чл. 435 ал.
2 ГПК, актове на ЧСИ. По отношение на по-горе посочените разпореждания
за определяне на разноски, жалбата също се явява недопустима, тъй като
процесуалното право на жалба е преклудирано с изтичането на срока по чл.
436, ал. 1 ГПК.
Поради изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 3842/13.07.2021 г. подадена
от С.Т.А., ЕГН **********, уточнена с жалба вх. № 6600/30.09.2021 г. с
постоянен адрес: гр.*** ул.*** № **А, против действията на ЧСИ Ивелина
Божилова рег. № 800 на КЧСИ с район на действие БОС по изпълнително
дело № 20208000400771, като НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1502 по описа
на Окръжен съд Бургас за 2021г., като процесуално недопустимо.
Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд Бургас.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6