Присъда по дело №99/2021 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта:	3
Дата:	6 февруари 2023 г.
Съдия:	Анна Иванова Кайтазка

Дело:	20211310200099
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	9 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 3
гр. Белоградчик, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Наказателно дело частен
характер № 20211310200099 по описа за 2021 година
въз основа на закона и данните по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. И. Г. - роден на ....................г. в гр. С., обл. С.,
живущ в с. И., общ. Б., обл. С., българин, български гражданин, не осъждан,
женен, с полувисше образование, работи, с ЕГН **********, за НЕВИНЕН в
това, че на 14.07.2021 г. в с. Д., обл. В., да е причинил на повече от едно лице,
а именно: на Д. А. Г. - негова майка, разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в контузия на главата в теменна
област с разкъсно - контузна рана на главата и разкъсно - контузно
нараняване на лигавицата на долната устна и на И. Г. Г. – негов баща,
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,
изразяващо се в разкъсно - контузна рана на главата , в тилната област и
разкъсно - контузна рана на лява предмишница, поради което и на основание
чл.304 от НПК, ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл.131 ал.1 т.3 и т.4 от НК чл.130 ал.1 от НК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. А. Г. от с. И., общ. Б., обл. С., с ЕГН
1

**********, граждански иск срещу от Г. И. Г. /с посочена по - горе
самоличност/ с правно основание чл.45 от ЗЗД, за сумата 5000,00 лв. /пет
хиляди лева/, представляващ претенция за обезщетение за неимуществени
вреди, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Г. Г. от с. И., общ. Б., обл. С., с ЕГН
**********, граждански иск срещу Г. И. Г. /с посочена по - горе самоличност/
с правно основание чл.45 от ЗЗД, , за сумата 5000,00 лв. /пет хиляди лева/,
представляващ претенция за обезщетение за неимуществени вреди, като
неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл.190 ал.1 от НПК частните тъжители Д. А. Г. /с
посочена по-горе самоличност/ и И. Г. Г. /с посочена по-горе самоличност/, да
заплатят солидарно: по сметка на ВСС направените по делото разноски за
вещо лице / част от първоначално определеното и заплатена,- част, от
бюджета на съда, възнаграждение по СМЕ и транспортни разходи на вещо
лице по СПЕ / в размер на общо 218,77 лв. /двеста и осемнадесет лева и 0,77
ст./ и по сметка на подсъдимия Г. И. Г. /с посочена по - горе самоличност/ -
сумата от общо 1400,00 лв. /хиляда и четиристотин лева/, за направените от
последния разноски по делото – като възнаграждение на адвокат.
Присъдата подлежи на обжалване в 15 - дневен срок от днес пред ОС-
Видин.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 3/06.02.2023 г. по НЧХ дело № 99/2021 г. по описа
на РС-Белоградчик, първи наказателен състав.

Д. АЛ. Г. и ИЛ. ГР. Г. /съпрузи/, живущи в с. И., общ. Б., обл. С., са
подали частна тъжба срещу синът си ГР. ИЛ. Г. от с. с . - И., обл. С.. В
тъжбата на Д. Г. и Ил. Г. твърдят, че на 14.07.2021 г., вечерта, ок 21.30 ч., те
били в свой имот в с. Д., обл. В., съседен на имот на сина им Г. По повод
неразбирателство за ползването на общ бунар / геран, кладенец /, намиращ се
до границата на двата имота в с. Д., на посочената дата възникнал скандал по
между им. Г. Г. отправил първо словесни обиди към баща си – И.Г., след
което му налетял на бой, блъснал го с ръце на два пъти и той – тъжителят
паднал по гръб в розови храсти. В това време дошлата Д.Г. и се опитала да
възпре сина си с думи, но той се обърнал към нея и я ударил по главата, от
което тя паднала на земята. В последствие, като се изправила, Г. Г. й бил
нанесъл още удари – в брадичката, корема и гърдите. Още няколко пъти
подсъдимият бутал и баща си отново на земята. Според тъжителите всичко
това се случило пред очите на внуците им. В резултат на посегателството на
сина им, тъжителите били получили физически увреждания – Д. Г. разкъсно -
контузна рана на главата, три подкожни хематома в областта на брадичката,
разкъсно - контузна рана на долна устна, подкожен хематом в корема и в
такъв в дясното рамо, а И.Г. – разкъсно - контузна рана на главата, множество
рани на гърба, ляво и дясно бедро, разкъсно - контузна рана на лява
предмишница, охлузвания и хематоми. Тъжителите излагат още, че посетили
веднага след това филиала за Спешна медицинска помощ в гр. Л., където
били прегледани. Освен телесните, физически увреждания, Д. и И.Г.и
твърдят, че са преживели и психически стрес, и шок, поради поведението на
сина си, без да са го предизвиквали към това, те имали и стари хронични
заболявания, и се чувствали неудобно след случилото се, изпитвали
безпокойство, страх, тревожност и несигурност.
Предвид изложеното, частните тъжители искат синът им ГР. ИЛ. Г. да
бъде осъден за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК, което съдът
квалифицира с допълнителни признаци – като деяние о пчл.131 ал.1 т.3 и т.4
от НК, с оглед обстоятелствата на роднинската връзка между страните и броя
на тъжителите / а именно обвинение за нанасяне на телесна повреда „на
повече от едно лице” и „на майка” или „на баща” – а в случая и на двамата
родители/.
Частният тъжител Д. Г. е конституирана и в качеството на граждански
ищец. Приет е за съвместно разглеждане в наказателния процес, предявеният
от нея срещу подсъдимия, граждански иск: за обезщетение на нанесени
неимуществени вреди в размер на 5 000,00 лв., търсено ведно с лихвите от
деня на увреждането до окончателното заплащане на присъденото
обезщетение. В хода на съдебното производство, гражданският ищец Д. Г. и
1

неговият повереник поддържат иска и молят съда да го уважи.
Частният тъжител Ил. Г. също е конституиран и в качеството на
граждански ищец. Приет е за съвместно разглеждане в наказателния процес,
предявеният от него срещу подсъдимия, граждански иск: за обезщетение на
нанесени неимуществени вреди в размер също на 5 000,00 лв., търсено ведно с
лихвите от деня на увреждането до окончателното заплащане на присъденото
обезщетение. В хода на съдебното производство, гражданският ищец И.Г. и
повереникът му поддържат иска и молят съда да го уважи.
Повереникът на частните тъжители иначе пледира подс. Г.Г. да бъде
признат за виновен по обвинението за нанасяне на телесните повреди на
родителите си и да бъдат уважени гражданските искове на тъжителите – те и
граждански ищци. Претендират се и разноски по делото, направени от
тъжителите.
Защитникът на подсъдимия пледира за оправдаване на същия поради
недоказаност на извършване на деянието и на авторството му, а относно
гражданските искове – моли да бъдат отхвърлени и да се присъдят на
подсъдимия разноските по делото.
Подсъдимият Г. Г. не се признава за виновен, дава обяснения по
обвинението, като отрича да е нанасял твърдените телесни повреди на
родителите си на 14.07.2021 г. в с. Дреновец, обл. Видин.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Подс. ГР. ИЛ. Г. е роден на .............. г. в гр. С., обл. С., живее в с. И.,
обл. С., българин, български гражданин, с полувисше образование, женен, не
осъждан, работи, с ЕГН **********.
Тъжителите Д.Ал. Г. и И. Г. Г. – съпрузи, имали три деца – две дъщери
и син – подсъдимият ГР. ИЛ. Г.. Тъжителите и едната им дъщеря – свид. Р. Г.,
живеели в с. И., обл. С. в една обща къща, а подсъдимият – в друга къща в
селото, но и двете жилища били построени в един общ парцел. По повод
общото недвижимо имущество – двора на практика, който следвало да
ползват заедно, тъжителите и подсъдимият, имали конфликтни, спорни
отношения, водещи и до други, ежедневни, битови неразбирателства и
влошени лични отношения между семействата им, започнали още през 2019-
2020 г.
В с. Д., обл. В., тъжителите и подсъдимият също имали недвижими
имоти – парцели, с построени в тях къщи, но отделни, съседни имоти,
съседни и с роднината им свид. М. Ц. – сестра на Д.Г.. Тези имоти в с. Д., на
тъжители първия, и на подсъдимия – вторият – градините по-точно в тях, до
пролетта на 2021 г. били ползвани за отглеждане на земеделски насаждения
от тъжителите Г.и, въпреки, че единият двор е на Г.Г.. Между двата имота в с.
2

Д. – пак на тъжителите и сина им, имало кладенец, но монтирания към бунара
чучур, на който се поставял маркуч за поливане / като начин на теглене на
вода от бунара/, бил от страната на кладенеца, гледаща към двора на Г. Г.. И
тъй като се налагало и Д. Г. и И.Г. да ползват чучура, навлизали в двора на
сина си. И по този повод – ползването на бунара, страните по делото имали
също спорове, тъй като в къщата на майката и бащата нямало никаква вода,
бунарът бил единствен източник на такава, но пък в къщата на Г. – нямало
ток, и той ползвал такъв /за водната помпа, за да полива от бунара – от ел.
система на родителите си, а и ползвал и самата им помпа, не слагал своя за
теглене на водата/
На 14.07.2021 г. тъжителите били в с. Д.. В този ден, но привечер в
селото пристигнал с автомобил и подсъдимият, заедно с двете си маловръстни
деца – момче и момиче, и един свой приятел – свид. М. К.. Обичайно, когато
Г.Г. и семейството му идвали в село Дреновец, отсядали в близката къща на
свид. М. Ц. – леля на Г. / сестра на Д. Г./, намираща се в съседния до неговия
имот, тъй като къщата в двора на Григор не била довършена съвсем за
обитаване. Така направил и тази вечер Г. – пристигналите с него приятел и
деца – отишли при свид. Ц.. И понеже се стъмвало по-късно лятото, Г.Г.а
преценил , че има време да иде и да си полее зеленчуците в неговия си имот,
които засадил пролетта на 2021 г. лично той, а родителите му се били
оттеглили вече от ползване на имота му.
Когато подс. Г. Г. отишъл в неговия си двор, до бунара, включил
помпата /на родителите си/, но преди да започне поливане, се появила
тъжителката Д. Г. и го спряла, като казала, че тя е поливала преди малко и
имала да довършва още. Подс. Г. се отказал от своето намерение. Тогава от
дома на родителите му, излязъл и баща му – тъжителят И.Г. и вдигнал
скандал, отправил въпроси към сина си – защо ще им ползва тока и помпата,
тъй като тока е разход, за който те /тъжителите/ плащат, а помпата – може да
се повреди. Подсъдимият предложил пари на баща си, като евентуално
обезщетение, при повреда на помпата, но тъжителят не се успокоил и тръгнал
към подсъдимия с ръце напред, като опит да се сбутат. Тогава подс. Г. Г.
също протегнал ръце и бутнал назад баща си, последният паднал гърбом в
едни храсти – на рози. В този момент майка му започнала да вика по Г.– да
остави баща си. Дори взела тухла от земята, за да я хвърли по сина си. В
двора на Г.Г., в това време били свид. К. и синът на подсъдимия, а поради
чутия скандал – дошли и св. Ц., както и момичето на подсъдимия. Синът на
самия подсъдим, видял, че дядо му замахва с една пластмасова кофа към баща
му и извикал /на баща си/ – да се пази. Подсъдимият се завардил, като се
дръпнал настрани, поради което не бил уцелен. Но тъжителят И.Г., без да е
искал, ударил по главата с кофата съпругата си Д.Г.. От удара, тя залитнала
напред, тъй като всички стояли на място под наклон /самият бунар бил на
слог/ и паднала по очи, напред. Кофата се счупила от удара в главата й.
Подсъдимият и тъжителите си разменили няколко закани – за викане на
полиция, Г.Г. казал на родителите си, че и кмета на селото ще повика на
3

другия ден, и им забранил да влизат в имота му от тук насетне. Тъжителката
Д. Г. също заявила, че ще извика полиция. Тя и сторила това – като от
телефона си направила обаждане на спешен тел.122 с оплакване, че синът им
Г. е нанесъл удари на нея и съпруга й – баща на Г., че скандалът бил за помпа
за вода, и че внукът й – син на Г., е хвърлял камъни и тухли по баба си и дядо
си.
Подс. Г., децата му, леля му и свид. М. К. се прибрали в къщата на
лелята, като поглеждали към имота на Д. и И., за да видят ще дойдат ли
наистина служители на полиция. Свид. М. К. имал рожден ден и били
намислили иначе да празнуват тази вечер повода.
Не след дълго, пред къщата на тъжителите в с. Д., пристигнал
полицейски автомобил, с двама служители на реда. Единият от тях – свид. М.
К. слязъл и влязъл в къщата на семейство Г.и. Снел писмени сведения по
случая от Д.Г.. К. им разяснил възможността да бъдат откарани за
медицински преглед в гр. В., но те отказали. Искали само предупреждение
към подсъдимия. Свид. К. след това отишъл в къщата на свид. Ц. и снел
обяснения и от Г.Г.. Съставил и предупредителен протокол по ЗМВР на
подсъдимия – с указания да не влиза в пререкания с Д. и И.Г.и, да не им
отправя закани, заплахи и да не предприема действия, с които да застрашава
живота и здравето им.
След полунощ, вече на 15.07.2021 г., тъжителите посетили ФСМП -Лом,
където били прегледани и насочени за освидетелстване от хирург.
На 15.07.2021 г., вече през деня, преди обед, тъжителите Д. Г. и Ил. Г.
посетили отново лекар, хирург при МБАЛ в гр. Л., където били
освидетелствани и им били издадени медицински свидетелства относно
прегледите им.
Видно от заключението по съдебно - медицинската експертиза,
проведена спрямо тъжителката Д. Г., изготвено по делото и прието от съда в
с. з., с уточнения от вещото лице, направени в същото с. з. по въпроси,
поставени от страните и съда, на тъжителката са установени: контузия на
главата в теменната област с разкъсно - контузна рана, дълга 2-2,5 см., три
ограничени кръвонасядания на кожата на брадата, с диаметър по 1 см. и
разкъсно - контузно нараняване на лигавицата на долната устна, дълго 3 см.,
хематом на дясно рамо и корема. Тези наранявания са определени от вещото
лице, като: раните – временно разстройство на здравето, но не опасно за
живота на пострадалия, а кръвонасяданията и хематомите - претърпени само
болка и страдание.
Видно от заключението по съдебно - медицинската експертиза,
проведена спрямо тъжителя И.Г., изготвено по делото и прието от съда в с. з.,
с уточнения от вещото лице, направени в същото с. з. по въпроси, поставени
от страните и съда, на тъжителя са установени: разкъсно - контузна рана в
окосмената част на главата, дълга 3 см. –в теменно - тилната област,
множество издрасквания по кожата на гърба, ляво и дясно бедро и
4

подбедрица, разкъсно - контузна рана на лява предмишница, хематом с
охлузвания на дясна мишница. Тези наранявания са определени от вещото
лице, като: разкъсно – контузните рани – временно разстройство на здравето,
но не опасно за живота на пострадалия, а издраскванията, хематома -
претърпени само болка и страдание.
Видно от заключението по съдебно – психологическа експертиза,
проведена спрямо тъжителите, изготвено по делото и прието от съда в с. з., с
уточнения от вещото лице, направени в същото с. з. спрямо тъжителите са
налични емоционални и адаптивни нарушения, невъзможност у
освидетелстваните да се справят по рационален начин със събитието от
14.07.21 г., безпокойство, трудна концентрация, страх от повторение на
ситуацията, срам, вина, понижено настроение, главоболие, умора, безсъние.
Но това вещо лице е отбелязало, че за констатираното психично състояние на
тъжителите към момента на освидетелстването, следва да се отчитат и
обстоятелствата на: тяхната възраст, стари – предхождащи събитието,
хронични заболявания, участието и на двамата в случилото се и моралните им
норми по въпроса за конфликти, респ. и физически, между родители и деца, и
като цяло, че всяка личност преживява субективно, по свой си емоционален
начин това събитие / съобщеното от 14.07.21 г. /.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на: показанията на свидетелите М. К., М. Ц., Р. Г., приетите по делото
амбулаторни листове и медицински свидетелства, заключения по съдебно –
медицински експертизи и съдебно –психологическа такава, и свидетелство за
съдимост на подсъдимия.
В този доказателствен материал, след внимателния му анализ с оглед
установяване на обективната действителност по делото, имайки предвид и
обстоятелството, че подс. Г.Г. отрече вината и авторство към деянието, което
му се приписва, като даде и подробни обяснения по казуса, според съда са
налице редица, съществени при това, противоречия с твърденията на частните
тъжители изложени в тъжбата им. Тези противоречия пораждат и съществено
съмнение относно основния въпрос - има ли извършено деяние и ако има,
извършено ли е то от подсъдимия.
Подс. Г.Г. дава подробни обяснения за случилото се на 14.07.2021 г. в с.
Д., до кладенеца в неговия имот, в непосредствена близост до имота на
родителите му. Той не отрича присъствието си там, както и на тъжителите, но
категорично не признава вина и авторство към повдигнатото му обвинение.
Обясненията на подсъдимия са в насока, че не е удрял никой от двамата си
родители, не е имал умисъл въобще към това, предизвикан от баща си – с цел
лично предпазване го е отблъснал от себе си, но не и умишлено да го е бутал
на земята, а относно Д. Г. – тя била ударена от самия И.Г. – по грешка, в
резултат на което и паднала на земята.
Съдът намира за безспорно установено по делото, че на сочените в
тъжбата дата и място, е възникнал инцидент – словесни пререкания в
5

началото само, между тъжителите и подсъдимия.
Преки и безспорни доказателства за излаганото в тъжбата продължение
на тези пререкания – побой или умишлено нанасяне на удари и блъскане, от
страна на подс. Г. Г. спрямо двамата му родители, и техни наранявания
вследствие негово физическо посегателство тогава - съдът не откри събрани
по делото.
Показанията на свид. Р. Г. – дъщеря на тъжителите, няма пречка да
бъдат кредитирани. Тя обстойно разказа на съда за влошените отношения
между членовете на семейството им – родителите й и брат й, сестра й, леля й.
Посочи и причината за това – спорове за имоти, за ползването им и
недоволство от разпределението на наследствени имоти. Тези й думи се
потвърждават и от обясненията на подсъдимия и от показанията на
останалите свидетели по делото, а и заявеното от самите тъжители в тъжбата
– за лошите отношения. Свид. Р. Г. разказа пред съда и за инцидент на
14.07.21 г. в с. Д., при който брат й Г. Г. е бил нанесъл побой над родителите
им. Показанията обаче на св. Г. всъщност не са на свидетел - очевидец на
същата вечер, а такива които информират за казано й от самите тъжители –
удряне с юмруци върху майката – Д. Г. и бутане, неколкократно на земята на
бащата – Ил. Г.. Самите тъжители не са се обадили веднага на дъщеря си Р. Г.
да съобщят за случилото се според тях, а са отговорили на нейно, случайно
обаждане по телефон, по-късно същата вечер. Те са й разказали своя версия за
инцидент, за който са направили и оплакването до съда, и който следва да
докажат - обвинението си спрямо подсъдимия. Твърденията на св. Р. Г.,
дъщерята на тъжителите, която живее с тях и е единственото им дете, в добри
отношения с тях, относно посочените от самите тъжители факти и
обстоятелства – как са получили наранявания и от кого, не се подкрепят
безспорно от другите доказателства, събрани по делото. Поради това съдът
няма причина да не възприема изцяло думите на свидетеля Г. за истинни –
какво й е съобщено и кога, и от кого, но дали това което й е било разказано –
отговаря в пълнота на обективно случилото се – е въпрос, който следва да се
изследва и провери с всякакви останали средства по закона - НПК.
Съдът счита, че показанията на св. М. К. и М. Ц. са достоверни и също
следва да се кредитират, тъй като не се установи по делото нещо различно в
техните твърдения с възприетата от съда фактическа обстановка, те не
противоречат на останалите гласни доказателства, които съдът кредитира,
както не се разминават и по между си. Тези двама свидетели, макар и
разпитани по искане на подсъдимия, указаха на една и съща обстановка на
14.07.2021 г., вечерта в двора на Г. Г. в с. Д., обл. В.. Те безпротиворечиво
описаха инициатора на словесния скандал, възникнал по повод ползването на
ток и вода от общия кладенец – тъжителят И.Г., както и последвалите
действия на страните по делото. И К., и Ц.разказаха, че подсъдимият само се е
предпазвал от евентуално нападение от страна на баща си, и от удар от негова
страна – с пластмасова кофа, в резултат на което без умисъл за увреждане към
тъжителката, именно тя е получила нараняване в главата си, по темето, а и е
6

паднала по очи. При отблъскването на тъжителят пък, от страна на Г. Г. – И.Г.
е паднал, в бодливи храсти, по гръб. Двамата свидетели заявиха, че Г. Г. не е
удрял нито майка си, нито баща си, нито нарочно е бутнал някой от тях. От
техните думи се разбира още, че тъжителката Д. Г. е вземала от земята тухли
и е замеряла с тях подсъдимия, без да успее да го удари.
С показанията си разпитаните по делото полицейски служители – свид.
М. К. и Н. Й., не допринесоха съществено за изясняване на фактическата
обстановка по казуса, тъй като не са и били свидетели на някакъв инцидент, а
само – и то освид. К., е провел действия по ЗМВР, като реакция на сигнала на
тъжителката Г. на тел.112. Св. Й. заяви, че не е слизал от служебния
полицейски автомобил, видял е само тъжителите пред дома им, като не е
забелязал наранявания по тях тогава. Това е възможно и поради по-късното
часово време от денонощието, при липса на сериозни, видими телесни
увреждания у лицата. Св. К. е контактувал лично, както с тъжителите, така и с
подсъдимия веднага след скандала им. Той е снел писмени сведения само от
Д. Г. и от самия Г. Г.. Същите / сведенията /, съдържащи се в преписката на
полицията, приложена /копие/ по настоящето дело, не са доказателство по
смисъла на НПК, и съдът не може да ги ползва в процеса. Но находящата се
пак по тази преписка докладна записка на свид. К. до Началника му, като
посетил сигнала на Д.Г. – е писмено доказателство, за установеното в хода на
проверката. От нея съдът констатира, че подадения сигнал от тъжителката Г.
е бил за нанесени й удари – с ръка , от сина й, а на съпруга й – тъжителят И.Г.
- подсъдимия чрез бутане е причинил падане на земята. Същевременно
тогава, на 14.07.21 г. Д. Г. е съобщила на свид. М. К., както той е отразил в
докладната записка, че присъствалият на инцидента неин внук /син на
подсъдимия/ е замерял с тухли и камъни баба си и дядо си, докато те се
карали с Г.Г.. Този факт от изявленията на тъжителката пред полицейския
орган – за замеряне с тухли и камъни, и то от малолетно лице / на 12 год./, не
е съобщен в тъжбата
Съпоставени с останалите доказателства по делото, твърденията на
тъжителите, отразени в тъжбата, са поставени под достатъчно съмнение като
обвинения към тъжителя – относно начина на получаване на нараняванията на
Д. и Ил. Г.и и техният причинител.
Съдът на следващо място, трябва да обсъди и изслушаните и приети от
него заключения на вещите лица по делото.
Вещото лице, съдебен – лекар, иначе, в с. з. конкретизира, че
контузната рана / разкъсна / на главата на Д. Г., тъй като е в теменната област,
би могла да бъде причинена по няколко /два/ начина -механизми - както от
нанасяне на удар от, така и върху – тъп, твърд, неравен предмет.
Включително – напълно възможно е да се предизвика от удар с кофа, както
съобщават свидетели по делото, докато от удряне при падане на лицето – не е
възможно, освен ако не се е ударило в твърд, отвесно стоящ предмет / стена
или друг /. Докато за раната на устната и хематомите - кръвонасяданията –
7

посочи, че е възможно да са от удари с ръка /юмрук/, и по-малко вероятно –
от падане напред на тялото. При падане и получаването им по този начин все
пак, според вещото лице те биха могли да са получени едновременно, в
наличната по случая обаче медицинска документация, няма отразени цветове
на хематомите и кръвонасяданията, за да се установи с еднаква давност ли са.
Относно тъжителят И.Г., лекарят - вещо лице, изрази категорично мнение, че
получените многобройни издрасквания по тялото и разкъсно- контузната рана
в теменно - тилната част на главата, могат да се получат при падане на тялото
на увредения назад, върху твърда повърхност, каквато е земната, и върху
израсли по нея бодливи – розови, храсти.
Вещото лице – психолог, провело съдебно психологичната експертиза
по случая, е стигнало до изводи за емоционална лабилност у двамата
освидетелствани – тъжителите Д. Г. и Ил. Г., но в с. з. уточни, че тази
лабилност е повлияна и от възрастта им, и от пола им – тъжителката
конкретно, като майка, и неоспоримо изпитваните и от двамата тъжители
стрес, притеснения и срам от наличните отношения със сина им. Тези
отношения били продиктувани от принципната им, развалена връзка родител
- дете, а и от възникнал конкретен инцидент – има се предвид на 14.07.21 г.,
но за този инцидент самите освидетелствани съобщават, как е протекъл
според тях / т.е. не обвързва съда, като достоверност/ и как те са го
възприели.
От правна страна:
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намери,
че въз основа на събрания доказателствен материал, който изяснява по
възможно най-пълен начин обективната истина по делото, не може да се
направи безспорен и категоричен извод, че има извършено престъпление, и че
подсъдимият е негов автор. По делото липсват безспорни доказателства, че
посочените в медицинските свидетелства на Д. Г. и Ил. Г. /на които се
позовава и медицинската експертиза/ наранявания, са причинени на двамата
тъжители от подсъдимия на инкриминираната дата. Установените по делото,
като най-възможни, механизми на причиняване на посочените в експертизите
на увредените лица телесни увреждания, които тъжителите твърдят, че са
получили вследствие на нанесени им от Г. Г. удари с юмрук / Д. Г./ и нарочно,
умишлено бутане на земята / спрямо И. Г./ , противоречат на твърденията,
излагани в тъжбата и на събрания от съда цялостен доказателствен материал /
вкл. и свидетелски показания/.
Вещото лице – лекар, и в с. з. включително обясни, че нараняванията на
Д. Г., изразени в рана на устната, хематоми /кръвонасядания/, могат да бъдат
причинени от удар с тъп твърд предмет /юмрук/, а тези на И.Г. – получени
при падане по гръб на земята и в бодливи храсти. Но удар с ръка / юмрук/ по
главата на Д. Г. не би могъл да предизвика разкъсно - контузната й рана на
темето. Доказателства за умишлено блъскане, с цел падане на земята от
страна на Г. Г. – към баща му, съдът не откри по делото. Всичко това,
8

съвкупно с показанията на свид. К. и Ц., които съдът прие за правдиви, не
води до доказаност на отразеното в тъжбата, респ. до доказване на
повдигнатото обвинение срещу Г. Г.. Липсват свидетели очевидци, които да
потвърдят думите на тъжителите по делото. Единствено св. Р. Г. – изложи
идентични с техните – на тъжителите твърдения, но тези думи съдът не
кредитира като достатъчни за установяване истинността на осъществилите се
или не обстоятелства.
Твърдения, че тъп, твърд, неравен предмет – тухла и камък, ползвани от
подсъдимия, не се съдържат нито в тъжбата, нито в доказателствата по делото
– писмени или гласни. Напротив, съдът вече посочи, че данни за подобни
предмети има / заявено от самата Д. Г. пред полицейски служител/ – но
ползвани от малолетно лице, за което пък обстоятелство – не се и потвърди
след това по делото от свидетелите. Единственият възможен начин за
увреждането „разкъсно- контузна” рана, понесено от Д. Г. е удар с такъв тъп,
твърд предмет, различен от ръка на човек.
Иначе психологическата експертиза – установила настъпило
емоционално разстройство и стрес у тъжителите, не е невъзможно да
констатира, като последица от поредния, поне словесен конфликт, на
тъжителите със сина им, състояние на лични отношения с натрупване на
негативизъм, датиращи от много време и безспорно предизвикващи такива
последици у нормално възпитани и психично здрави хора.
Процесуално недопустимо е съгласно чл.303 ал.1 от НПК, присъдата да
почива на предположения, а съгласно чл.303 ал.2 от НПК, съдът не може да
признае подсъдимия за виновен, при положение, че обвинението не е
доказано по несъмнен начин. Доказателства, които пряко и безспорно да
установяват, че Г.Г. е извършител на престъплението, в което е обвинен - по
делото не са налице.
При неустановено безспорно извършване на престъпление и
авторството му, съдът не може да постанови осъдителна присъда, поради
което на основание чл.304 от НПК, призна подс. ГР. ИЛ. Г. за невинен и го
оправда по повдигнатото обвинение на нанасяне на телесни повреди на
родителите му – майка и баща, едновременно на двамата.
По гражданските искове:
Съдът отхвърли предявения граждански иск от Д. Г., след като прие, че
не е доказан по основание, тъй като този гражданския ищец не установи
виновно противоправно поведение на подсъдимия, свързано с причинените й
наранявания, довели до някакви неимуществени вреди за нея.
Съдът отхвърли и предявения граждански иск от Ил. Г., след като прие,
че не е доказан по основание, тъй като този гражданския ищец също не
установи виновно противоправно поведение на подсъдимия, свързано с
причинените му наранявания, довели до някакви неимуществени вреди за
него.
По разноските:
9

Предвид изхода на делото и на основание чл.190 ал.1 от НПК, съдът
осъди тъжителите Д. АЛ. Г. и ИЛ. ГР. Г. да заплатят солидарно по сметка : на
ВСС – общо 218,77 лв. – частта от възнаграждението на вещо лице провело
СМЕ, изплатена от бюджета на съда и транспортни разходи, изплатени на
вещото лице, провело СПЕ по делото и на подс. ГР. ИЛ. Г. - разноските,
направени от последния във връзка с делото – общо 1 400,00 лв., платено от
него възнаграждение за адвокат.
Воден от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия :
10

Съобщи за изтекли лични данни