№
193
гр.
П.**, 13.11.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – П.**, в
публично съдебно заседание проведено на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Съдия:
Слава Георгиева
при съдебния секретар Е. В.**, като
разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 131 по описа за
2023 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.
405а, ал. 7 от Кодекса на труда КТ/.
Образувано е по жалба на „***“ООД, с
ЕИК **, със седалище и адрес на управление на дейността гр. П.**, ул.
„**“ № **, представлявано от управителя Л.П. против постановление от
31.03.2023г. за обявяване на трудово правоотношение, издадено от главни
инспектори в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което на основание
чл. 405а, ал. 2 от КТ е обявено
съществуването на трудово правоотношение, считано от 16.03.2023 година
между С.И.И**, с ЕГН ********** и „***“ООД, с ЕИК **, представлявано от управителя
Л.П..
В жалбата са изложени съображения, че
обжалвания акт е издаден при допуснати съществено процесуални нарушения и е в
противоречие с материалния закон. Иска се отмята на постановлението за
обявяване на трудово правоотношение и присъждане на направените по делото
съдебни разноски.
В проведените съдебни заседания
жалбоподателят редовно призован, за представител изпраща адв. А.А.,***.
Поддържа жалбата и пледира съда да отмени постановлението за обявяване
съществуването на трудово правоотношение, с което на основание чл. 405а, ал. 2 от КТ е обявено
съществуването на трудово правоотношение между С.И.И**, с ЕГН ********** и
„***“ООД, с ЕИК **, представлявано от управителя Л.П., като незаконосъобразно.
Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък. В
указания срок не депозира писмени бележки.
Ответника по жалбата – Дирекция
"Инспекция по труда Софийска област", редовно призован за
представител изпраща юк. К. Н.*** и началник отдел „АПИО“ при Дирекция
"Инспекция по труда Софийска област". Оспорва жалбата. Пледира
жалбата да се отхвърли като неоснователна. Не претендира присъждане на
съдебни разноски. В указания срок не депозира писмени бележки.
Заинтересованите страни-М.Т.И.,
Г.С.И. и В.С.И.-М.**, за представител изпращат адв. В. ***. Оспорва жалбата.
Пледира съдът да отхвърли оспорването, като неоснователно. Не претендира
присъждане на съдебни разноски. В указания срок депозира писмени бележки,
в които доразвива доводите си за неоснователност на жалбата.
Административен съд – П.**, след като
обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка
на основание чл.
168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспореното постановление и на
посочените в жалбата основания, приема за установени следните обстоятелства по
делото:
По допустимостта:
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е в предвидения 14 – дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който
подлежи на съдебен контрол.
По фактите:
С Договор за охрана на обект, сключен
на 01.01.2022 година между "**" АД, в качеството на възложител и
"С** –АСО ФЛ" ООД, в качеството на изпълнител /настоящ жалбоподател/,
страните са се споразумели срещу възнаграждение да се извърши и обезпечи
сигурността и мониторинга на обект Модернизация на железопътен участък
**-К.**-Обособена позиция 3-Модернизация на железопътна отсечка от км. 62+400
до км. 73+598, с три мобилни поста. Обособените мобилни пункта са „**“-К.** и
**.
Със Заповеди с № 10, 11 и
12 от 28.11.2022 г. управителя на дружеството жалбоподател на
основание Правилника за вътрешния трудов ред и Договора за охрана на
обект е определил охранителния режим на мобилните обекти да се
реализира с нощна охрана, за всеки ден от седмицата, а само за празничните и
почивните дни и дневна смяна. Разпоредено е заповедта да се връчи за сведение и
изпълнение на назначените на обекта охранители.
Със Заповед № 14 от 01.12.2022 година
на управителя на дружеството жалбоподател е определил лицето Чавдар Д., на
длъжност Организатор охрана да изпълнява задачите на „Отговорник охрана“ за
обектите на фирмата възложени от „**“АД по ЛОТ 3-**-К.**, изграждане на жп
отсечка. Същият следва да организира, координира и отчита работата на
охранителите, да изготвя месечни графици, както и да поема дежурства на
отсъстващи охранители. Във връзка с изпълнението на договора, същият е
съставял ежемесечни графици за работа, за всеки един от посочените обекти, с
посочено име на охранител и смяна. От графиците за м. декември, януари,
февруари и март 2023г. е видно, че в същите не фигурира лицето С.И.И**.
Със Заповед № 15 от 01.12.2022 година
управителя на дружеството жалбоподател на основание чл.
281 от КТ е определил лицето Чавдар Д., на длъжност Организатор –охрана,
наред с останалите си служебни задължения да изпълнява и функциите на
отговорник по безопастност и здраве при работа за охраняваните от дружеството
обекти на „**“АД при изграждане на жп. отсечката. От книга за проведен
начален инструктаж е видно, че такъв не е проведен на лицето С.И.И** и
същият не фигурира в тази книга.
На 16.03.2023г., Ц.Р.Ц., багерист в
„**“АД в 17.00ч. оставил багера на обособена за целта площадка при охранителя
на „С**-АСО ФЛ“ООД. На 17.03.2023г., сутринта при пристигане на работа
установил, че автомобилът на охранителя е заключен и е със силно опушени
отвътре прозорци. Незабавно уведомил прекия си ръководител.
На място пристигнали служители на
полицията, на бърза помощ, които констатирали смъртта на С.И.И**. Присъствали й
служители на инспекцията по труда, които започнали проверка по спазване на
трудовото законодателство.
В сведение дадено на
17.03.2023г. Ц.Р.Ц. посочил, че този охранител го е виждал и друг път.
В декларация дадена по реда на чл.
402 от КТ, С.А.Т. собственоръчно вписал, че работи в „С**“. С колегата му С.И.**работят
заедно във фирмата от шест месеца и се сменят на обекта.
В сведение дадено от М.Т.И., съпруга
на С.И.**се сочи, че съпругът и започнал работа във фирма „***“ООД на
09.07.2022 година, без трудов договор, на длъжност-охранител на тунела по жп
линия **-К.**. Ходел на работа през ден като се сменяли с колегата му С.А.Т..
Ходел на работа понякога и събота и неделя. Вечер трябвало да е на работа
от 17.00 ч. до 08.00 ч. на сутринта. Редовно получавал заплата около 600-650
лева от началника.
В сведение дадено от В.С. И.,
дъщеря на С.И.**се сочи, че баща й работи във фирма С** от м. юли 2022 година
като охрана. Пазил машини на „**“, последно бил на обект на тунела при **.
Получавал редовно заплата. На 17.03.2023 година е получила обаждане от С.А.Т.,
колега на баща й, който я уведомил за смъртта на И.**. От фирмата същия ден я
посетили две лица, които предложили да поемат разходите за погребението.
В хода на проверката са представени
пред инспекцията по труда Договор за охрана на обект от 30.12.2022г., сключен
между дружеството жалбоподател и „**“ДЗЗД, Договор за охрана на обект от
01.01.2022г., сключен между дружеството жалбоподател и „**“АД, и споразумения
към тях; Декларации по чл. 402 от КТ от лицата С.С.**, А.Б.**, С.С.**; С.Т.;
обяснение от Ц. Ц., багерист при „**“АД и от С.Т., охранител при „***“ООД;
Сведения от М.Т.И. и В.С.И., съответно съпруга и дъщеря на
починалото лице; уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ и трудови договори за
възникване и прекратяване на трудови правоотношения; Правилник за вътрешния
трудов ред; заповеди за регламентиране на работното време на охранителите и
такива за възлагане на допълнителни трудови задължения; Вътрешни правила за
работна заплата и изменения към тях; Карта за оценка на риска; Книга за начален
инструктаж; графици за дежурства по обекти за м. 12.2022г., м. 01, м. 02 и м.
03.2023г. и платежни ведомости за същите периоди.
Проверката е приключила и е издаден
от служители на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област"
Протокол за извършена проверка № ПР2310320 от 31.03.2023г.. В същия са
констатирани допуснати нарушения на трудовото законодателство и на
"С**–**“ООД са дадени задължителни предписания. Протоколът е връчен на
31.03.2023г. на дружеството жалбоподател на упълномощено от него лице.
С Постановление от 31.03.2023 година
за обявяване съществуването на трудово правоотношение – предмет на настоящото
съдебно производство, съставен от Ц.К.** и Б.Т.**, главни инспектори в Дирекция
"Инспекция по труда Софийска област" на основание чл. 405а, ал. 2 от КТ е обявено
съществуването на трудово правоотношение между С.И.И**, с ЕГН **********, на
длъжност „охранител“ и "С**–**“ООД, с ЕИК **, със седалище и адрес
на управление гр. П.**, ул. „**“ № **, представлявано от управителя Л.П.,
считано от 16.03.2023г..
В хода на съдебното производство са
приобщени и протоколи за разпит на свидетели по ДП № 101/2023г. на ОСС към
ОП-С.**, по преписка с № 899/2023г. по описа на ОП-С.**, а именно на
свидетелите Ч. С. Д., С.А.Т. и Ц. Р.Ц.***.
В хода на настоящето съдебно
производство по искане на страните се събраха гласни доказателства, посредством
разпита на свидетелите: Ч.С.**Д., Р.Н..С.**, водени от страна на жалбоподателя
и Ценко Р.Ц., допуснат на страната на ответника и И.Й.А.**, допуснат на
заинтересованата страна.
От показанията на свидетеля Ч. С.
Д.** се установява, че същият работи като организатор охрана във фирма
„С**-**“ООД от месец май 2022 година. По договор с „**“АД обслужват няколко
обекта намиращи се на територията на К.**. За обекта, където е станал инцидента
е отговарял той. На 16-ти срещу 17-ти март трябвало да е на смяна, но не
отишъл. Не уведомил никого за отсъствието си. Не знае къде се намира мобилен
пост-тунел № 8, но знае, че инцидента е станал на **. Негово задължение било да
съставя месечни графици за работа, които не са свеждани до знанието на
охранителите чрез подпис, а са разлепвани на обекта. За месец март 2023 г. има
два графика на работа носещи негов подпис. Предполага, че охранителите са
работили по график за м. март версия № 2 /стр. 194/. Сочи, че той заплаща
възнагражденията на охранителите по ведомост срещу подпис, като същите се
заплащат на място в базата в К.**. Сочи още, че на всеки охранител се раздава униформено
облекло с отличителни знаци на фирмата и същите са длъжни да го носят. Заявява,
че не познава С.**И.**.
Показанията на свидетеля Ч.С. Д.** не
се кредитират от състава. Същите с оглед позицията, която заема във фирмата са
прекалено общи, непоследователни и логически несвързани. По силата на
трудов договор свидетелят заема длъжността организатор охрана, а съгласно
заповед № 15 от 01.12.2022г. изпълнява и функциите на отговорник по
безопастност и здраве при работа за охраняваните от дружеството обекти на
„**“АД. Съгласно заповед № 14 от 01.12.2022 година, същият е и пряк ръководител
на охранителния състав, както и му е възложено да поема дежурства на отсъстващи
охранители от поверените му обекти. Съгласно вменените му длъжностни задължения
той е лицето, което организира и контролира дейностите свързани с охранителната
дейност на дружеството. Основните длъжностни задължения са свързани с
осъществяване на контрол по носенето на дежурствата от охранителите, със
съставяне месечни графици за дежурство и с подсигуряване на присъствие на
охранители на обектите, в т.ч. и по договора с „**“АД в К.**. От представените
в хода на административното производство работни графици и тези представени в
хода на съдебното производство се налага убеждението, че същите съществуват
доколкото правото ги изисква. След като същите не се връчват на охранителите,
съставят се в началото на месеца, с оглед дадените показания в съдебно
заседание, а се разлепват някъде, с оглед вариантите на работни графици за м.
март 2023 година следва да се приеме, че същите се изготвят след като е изминал
календарния месец. Този извод се подкрепя от депозиран трудов договор на лицето
С.А.Т., на длъжност - охранител постъпил на работа на 17.03.2023 година и
включен в графика за м. март 2023 година и във двата му варианта. От своя
страна именно лицето С.А.Т. е попълнило декларация, че работят със С.И.**повече
от 6 месеца във фирмата, като се сменят на обекта. Това кореспондира изцяло със
сведенията дадени от съпругата и дъщерята на пострадалото лице. На следващо
място показанията на Д., в частта, с която сочи, че е трябвало той да е на
смяна на процесната дата, но не е отишъл и не е уведомил никого за отсъствието
си са в пълно противоречие с вменените му длъжностни задължения и отговорности,
а именно взимане на адекватни и оптимални решения при възникнали извънредни
ситуации, в това число и взимане на решения по целесъобразност. Така вменените
му длъжностни задължения не допускат обект, за който е поета охраната от
фирмата да остане неохраняем. Така вменените му длъжностни задължения не
допускат да не уведоми изпълнителния директор за невъзможността му да се яви на
дежурство или за невъзможността му да подсигури друг охранител. Въз основа на
изложеното свидетелските показания на Д. не се ценят и се преценяват като
защитна теза, защитаваща работодателя му.
От показанията на свидетеля
Р.Н..С.**, се установява, че същият работи на длъжност „Патрул служебна
сигурност“ от една година във фирма „С**-**“ООД. Сочи, че работното му
място е в офиса на фирмата, като при необходимост замества колеги по обектите.
През м. януари и февруари е замествал колеги на обекта мобилен пункт- **, над
тунел № 8, през м. март е замествал колеги на обекта в К.**, като е охранявал
строителната техниката на „**“. Сочи, че смяната започва от 19.00ч. до
07.00ч., като е пътувал до обектите със служебен автомобил. Трудовото си
възнаграждение получава по банков път. На всеки служител във фирмата се
предоставя служебно облекло с логото на фирмата. Служителите извършващи
инкасова дейност са въоръжени с оръжие, а невъоръжената охрана разполага с
палки и белезници. Сочи, че не познава С.**И, като знае, че С.А.Т. работи
във фирмата.
Показанията на свидетеля С.** се
възприемат от съда, като цяло, тъй като същите кореспондират със заповед № 16
от 05.12.2022г. на управителя на дружеството, по силата на която същият следва
да изпълнява дежурства като охранител на обектите на дружеството, но същите по
никакъв начин не спомагат да се изясни действителната фактическа обстановка.
От показанията на свидетеля Ц.** Р.Ц.
се установява, че същият е работник при изпълнителя „**“АД и през м. март 2023
година е работил, в участъка на мобилен пост тунел № 8, част от обект
„Модернизация на железопътен участък **-К.**. Същият работи като багерист с
работно време от 08.00 часа до 17.00 часа. Сутрин, когато идва на работа
около 07.30-07.45 часа охраната си тръгва, а вечер, когато оставя техниката в
16.50 часа охраната вече е дошла. За този обект през м. март сочи, че
охраната се е осъществявала от две лица. Едното е бай С.**, с който се познават
и който е идвал на работа със зелен Опел, а другия охранител не го познава, в
смисъл не са разговаряли, но го познава визуално и е идвал на
работа с П.** с червен цвят. Вечерта на инцидента, червеното П.** е било
паркирано до един фургон и свидетелят е оставил багера. На сутринта, при
пристигането си на работа му направило впечатление, че охранителя не си тръгва
както обикновено. Приближил се до автомобила. Забелязал, че стъклата са силно
затъмнени. Обадил се на началника си, който пристигнал своевременно и предприел
последващи действия.
Показанията на свидетеля Ц. се
кредитират изцяло от съда. Същите са последователни, пълни и хронологично
подредени. Също така същите се преценяват като незаинтересовани от изхода на
делото. Обясненията му кореспондират с даденото непосредствено след
инцидента от него обяснение пред ДОИТ, че е виждал и преди починалото
лице. Същите кореспондират изцяло и с дадените от него показания по досъдебното
производство, обективирани в протоколи за разпит на свидетели, приложени като
доказателства по настоящето производство. Показанията му се подкрепят и
от декларацията на С.Т.** дадена непосредствено след инцидента, с която
последният сочи, че работи заедно с починалия и се сменят на обекта.
Показанията му се подкрепят и от показанията на С.Т.** дадени в хода на
досъдебното производство. С оглед на изложеното въз основа на същите се приема,
че починалото лице е осъществявало функции по охрана на посочения обект от
името на дружеството жалбоподател. Така дадените свидетелски показания
настоящия съдебен състав ги кредитира напълно, тъй като се базират на лични и
непосредствени възприятия, последователни и непротиворечиви са от една страна,
а от друга страна се подкрепят и допълват напълно, както от събраните по делото
писмени доказателства, така и от показанията на свидетеля И.А.**, воден от
страна на заинтересованите страни. Единствено показанията на Ч. Д. **стоят
изолирано и не се подкрепят от доказателставата по делото.
От показанията на свидетеля
И.Й.А.** се приема, че с починалия С.И.**се познават отдавна. От него
знае, че работи на линията, като охрана и ходел на работа с колата си
–червено П.**. Заплатата му била около 800-900 лева. Свидетелят искал да
започне работа, но след като разбрал, че не се плащат осигуровки се отказал. Не
знае името на фирмата, в която е работил И.**.
Показанията на свидетеля А.** се
възприемат от съда доколкото са преки и непосредствени. От същите се приема, че
И.** е работил като охранител срещу заплащане.
При така ангажираните и обсъдени
гласни доказателства, които в частност са кредитирани, настоящият състав
приема, че същите се подкрепят и от дадените сведения в хода на
административното производство от М.И., от В.С. и от С.Т., както и от дадени от
последния показания по досъдебното производство. Съдът отчита обстоятелството,
че М.И. и В.С. са в близка родствена връзка с починалия-съпруга и дъщеря, и
като такива реално са заинтересовани от изхода на спора, но въпреки това счита,
че именно това са лицата, които имат преки и непосредствени впечатления от
дейността на техния наследодател, с оглед на което обясненията им се
кредитират.
Съпоставени техните обяснения с
изнесеното от С.А.Т., отчитайки, че същият работи в
дружеството жалбоподател, т. е намира се в служебна зависимост с дружеството –
страна по делото и подхождайки със засилена критичност към тях, при извършената
преценка състава взе предвид, че в деня на инцидента С.А.Т. е бил на работа на
обекта, видно от протокола за извършена проверка. В деня на инцидента -
17.03.2023г., работодателят е сключил с него трудов договор, регистриран на
същата дата. Т. декларира, че работят заедно с И.** във фирма С** от 6 месеца,
като се сменят на обекта. В обясненията по ДП № 101/2023г. също е сочи, че с
починалото лице са работили на обекта в **, но не са се засичали, тъй като са
работили през ден нощна смяна. Сочи още, че всеки месец са идвали и им плащали
редовно на ръка заплатите. С.И.**също е идвал, когато са им давали заплатите.
Всичко това насочва състава да приеме, че двете лица са престирали работна
сила, но правоотношенията по предоставянето й не са били уредени като
трудови. На следващо място остава напълно неясно, как в
представения график за работа за м. 03.2023г. фигурира името на С.Т., който
график следва да е изготвен в началото на месеца, с оглед показанията на
свидетеля Ч. Д., а Т. е назначен на работа на 17.03.2023г.. В
действителност липсата на актуални дати на изготвените графици за работа и
липсата на данни за запознаване с тях, както и липса на дати за
изготвянето им и завеждане на представените графици за дежурства, в някакъв
регистър на дружеството мотивират състава да приеме, че същите са изготвени
единствено за нуждите на настоящето производство. Същите представляват
частни документи и нямат достоверни дати, противопоставими на трети
неучаствали в съставянето им лица и удостоверяват изгодни за дружеството факти.
Поради това за състава се пораждат основателни съмнение в тяхната достоверност.
От всичко изложено, в това число и кредитираните показания дадени от свидетеля
Ц. пред съда се приема, че С.И.**е престирал работна сила за „***“ООД на
длъжност-охранител.
Пред настоящата съдебна инстанция е
прието и неоспорено от страните заключение по извършена съдебно – счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице Я.А.**. От същото се приема, че в
търговската, трудово-правната и счетоводна документация на „С** –**“ООД, „**
2017“ДЗЗД и „**“АД не фигурира лицето С.И.**и не са налични никакви данни и
документи за същото. Съответно няма данни за начисления и за изплатени
възнаграждения, а С.И.**не е подавал междинни и годишни данъчни декларация за
процесния период. Така даденото заключение настоящия съдебен състав го
кредитира като обективно и компетентно изготвено. Налице е противоречие между
показанията на Чавдар Д., относно начина на изплащане на заплатите в
дружеството жалбоподател-на ръка, в брой, на място в базата в К.** със
заключението на експерта-само по банков път. Именно това противоречие мотивира
състава да приеме, че не всички служители на ответника работят по трудово
правоотношение, съгласно изискванията на КТ, респ. съгласно изискванията
на ЗЧОД. Заключението, в частта, касаеща подавани междинни и годишни данъчни
декларация за процесния период-2023 година е ирелевантно доколкото не са
изтекли сроковете за получени доходи по ЗДДФЛ.
При така установените факти,
настоящият състав на Административен съд – П.**, като извърши по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна. Доводите за това са следните:
Настоящият съдебен състав в кръга на
правомощията си, визирани в разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл.
146 от АПК констатира, че атакуваното постановление издадено по реда на чл. 405а, ал. 2 от КТ е издадено от
компетентен орган, притежаващ материална, териториална компетентност и такава
по степен в съответствие с разпоредбите на чл.
405а от КТ.
Предписанието е в предвидената в
закона писмена форма. Спазена е разпоредбата на чл.
59 от АПК по отношение формата и задължителните реквизити на оспорения
индивидуален административен акт. Същото съдържа както правното основание, така
и фактическите основания за неговото издаване. Мотивирано е.
При издаване на постановлението не са
допуснати процесуални нарушения, които да се възприемат за съществени и на това
основание да се постанови отмяна на акта. В конкретния случай контролните
органи са извършили проверка на място поради настъпила злополука с лицето
С.И.**- смърт на работника, образували са производство, в което са събрали
относими и допустими доказателства. Въз основа на тях е издаден протокол за
извършена проверка с дадени задължителни предписания за изпълнение, както и е
издадено оспореното постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение между дружеството и починалото лице. В протокола са изведени
констатации касателно допуснати нарушения от страна на дружеството жалбоподател
на КТ и на ЗБУТ. Установени са лица, допуснати до работа без трудови договори.
В този контекст съдът приема, че не са налице допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
По приложението на материалния закон:
Предмет на съдебен контрол в
настоящото съдебно производство е Постановление от 31.03.2023 г. за обявяване
съществуването на трудово правоотношение, изготвено от Ц.К.** и Б.Т.**, главни
инспектори в Дирекция "Инспекция по труда Софийска област" на основание
чл. 405а, ал. 2 от КТ, с което е обявено
съществуването на трудово правоотношение между С.И.И**, с ЕГН **********, на
длъжност „охранител“ и "С**–АСО ФЛ“ООД, с ЕИК **, със седалище и
адрес на управление гр. П.**, ул. „**“ № **, представлявано от управителя Л.П.,
считано от 16.03.2023г..
Административният орган е приел, че
дружеството жалбоподател, в качеството на работодател по смисъла на §
1, т. 1 от ДР на КТ не е уредил отношенията при предоставяне на работна
сила като трудови правоотношения с лицето С.**И.**, в нарушение на чл.
1, ал. 2 от КТ. Приел е за установено, че лицето С.И.**е работил като
охранител, с всички характерни за трудовото правоотношение елементи. Въз основа
на това и с оглед характера на извършваната работа – охранител е приел, че е
налице трудово правоотношение, поради което го е обявил за такова по смисъла на
чл. 405а, ал. 2 от КТ, тъй като лицето е
починало.
Релевантни към предмета на спора са
обстоятелствата досежно квалификацията на отношенията при предоставяне на
работна сила при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение
между работник и работодател и съответно налице ли е допуснато от работодателя
нарушение на чл.
1, ал. 2 от КТ посочено като материалноправно основание за издаване
на постановление по чл. 405а, ал. 2 от КТ.
При установяване на нарушения на
трудовото законодателство и за предотвратяване на настъпилите от тях вредни
последици, за да се защитят правата на работника при предоставяне на работна
сила, включително и тези, които са регламентирани от специалните закони,
законодателят предвижда да бъде обявено съществуването на трудови
правоотношения с нарочен акт по реда и условията на чл.
405а от КТ. В конкретния казус е настъпила злополука - смъртен случай на
лицето, което предоставя работна сила в полза на дружеството жалбоподател, при
което е констатирано нарушение на трудовото законодателство. В чл.
405а, ал. 2 от КТ е предвидено, че постановление по ал. 1 се издава и при
смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението на
чл. 1, ал. 2.
Съществуването на трудово
правоотношение е правен извод вследствие преценка на съвкупност от факти -
съществува ли организация на работа от работодателя; налице ли е технологичен
процес ръководен лично от работодателя или чрез специалист/технически ръководител;
в хода на този процес работодателя предоставя ли негови машини и съоръжения,
инструменти и работно облекло; уговорено ли е работно време и почивки с
работника и служителя, а също и размер и начин на плащане на възнаграждението.
От съвкупния анализ на
доказателствата по делото се следва извод, че дружеството жалбоподател по
силата договор за охрана от 01.01.2022 г. е поело срещу определено
възнаграждение да обезпечи сигурността и мониторинга на обект, като създаде
необходимата организация за да поддържа охрана на обект: „Модернизация на
железопътен участък **-К.**-Обособена позиция 3-Модернизация на железопътна
отсечка от км. 63+400 до км. 73+598“, посредством поддържане на три мобилни
поста. От приетите заповеди за разпределение на работно време, от направения
анализ на риска за обособените три позиции, от заповедите за възлагане на
допълнителни трудови функции, както и от графиците за дежурства, от
представените трудови договори на лица, назначени на длъжност охрана, както и
от правилата за определяне на работната заплата се следва единствения възможен
извод, че дружеството жалбоподател реално извършва дейност по обезпечаване
изпълнението на посочения договор чрез охрана. Доколкото охранителната дейност
е под особен регламент на Закона за частната охранителна дейност се следва, че
същата следва да се осъществява само от лица, назначени по трудово
правоотношение, изхождайки от разпоредбите на чл. 50 от ЗЧОД във вр. с чл.
5, ал. 1, т. 2 – 5 от ЗЧОД. В подкрепа на този извод са и представени в
хода на административното производство трудови договори на лица, назначени на
длъжност: охранител, с посочено в същите място на изпълнение, работно време,
основно и допълнително възнаграждение и начин на изплащането му. В длъжностна
характеристика на охранител са вписани основните права и задължения по носене
на постова служба за осигуряване на денонощна охрана на обекти, възложени на
дружеството жалбоподател. Преценени в съвкупност и поотделно от
същите се приема, че дружеството осъществява охранителна дейност.
Приложението
на разпоредбата на чл. 405а, ал. 2 от КТ е обусловено от
наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата
на чл.
1, ал. 2 от КТ и настъпила смърт на лицето. При формирането на извод,
съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа
по своя характер е трудово, следва да бъде установено устно или писмено
договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор, съгласно чл.
66, ал. 1 от КТ: място и характер на работа, времетраене на работата,
продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни
трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното
изплащане. В тази връзка се възприемат изводите на административния орган, че
са налице всички елементи характерни за трудовия договор. Безспорно е
установено и доказано мястото и характера на работата- физическа охрана на
охраняван обект, ситуиран по силата на Договор за охрана от 01.01.2022г.,
сключен между дружеството жалбоподател и „**“АД в **. Времетраене
на работата –нощна смяна, за всеки ден от седмицата за времето от 19.00ч. до
07.00ч. /вкл. на 16.03.2023г. срещу 17.03.2023г./, което напълно съвпада със
заповед № 11 от 28.11.2022г. на управител на дружеството жалбоподател, по
отношение, на която заповед проверяващите от ДОИТ са взели отношение в
протокола за проверка, с оглед допуснатите нарушения на максималната
продължителност на работната смяна. Със същата заповед са регламентирани и
почивките през работния ден. От записите в представените график за работа за м.
03.2023г. в хода на административното производство и окончателния такъв за м.
03.2023г. представен в хода на съдебното производство за обект: ** се следва,
че нощната смяна на този обект за 16.03.2023г. срещу 17.03.2023г. е следвало да
се изпълни от Ч. Д.**. Свидетелят работи в дружеството жалбоподател, т. е
намира се в служебна зависимост с дружеството – страна по делото. Въпреки
липсата на забрана неговите показания да служат за установяване на факти,
ползващи дружеството или такива, които вредят на противната страна, както
нееднократно ВКС е посочвал към такива показания следва да се подходи със
засилена критичност. Показанията на Д.** дадени по настоящето
производство, настоящия състав ги намери за неправдоподобни и изцяло
необосновани, поради и което не ги кредитира. По отношение на
графиците за работа същите се прие, че са съставени само защото правото ги
изисква, поради която причина не ги кредитира. Категорично се възприема както
се посочи по-горе, че след като Д.** е лицето, определено от управителя на
дружеството жалбоподател да изпълнява длъжността „Организатор охрана“,
което е пряк ръководител на охранителния състав на обектите, на което са
възложени всички дейности по организиране, координиране и отчитане на работата
на охранителите, което е длъжно да изготвя месечните графици за разпределяне на
работното време и което е длъжно да поеме дежурство на отсъстващ служител е
нелогично същият след като е следвало да осъществи дежурство на процесната дата
да „не знае кой го е замествал“, да „не е информиран кой е отишъл на негово
място“, а шест месеца след инцидента вече да въвежда твърдения и да е
налице самоотлъчка, при която никой да не го е замествал. Така дадените показания
влизат в пълно противоречие с дадените показания на разпитаните по настоящето
дело и по ДП № 101/2023г. показания на свидетелите Ц. Р. Ц.** и С.А.Т., както и
са в противоречие с дадените писмени обяснения и сведения в хода на
административното производство непосредствено след инцидента от М.И., В.С. и
С.Т.** анализирани по-горе.
С оглед на това се кредитират
показанията на разпитания по делото свидетел Ц. Р. Ц.**, както и се вземат
предвид обясненията и сведенията събрани в хода на административното производство
дадени непосредствено след инцидента от М.И., В.С. и С.Т.**. Същите са
последователни и непротиворечиви и въз основа на тях се приема, че С.И.**на
16.03.2023 година е изпълнявал срещу заплащане длъжността „охранител“ в
„***“ООД на обект мобилен пункт-тунел № 8 за охрана на „Модернизация на
железопътен участък **-К**-Обособена позиция 3-Модернизация на железопътна
отсечка от км. 62+400 до км. 73+598“.
По разбиране на състава, в случая
е налице прикрито трудово правоотношение. Съгласно чл.
1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат
само като трудови правоотношения. С.И.**е предоставял работна сила като
охранител в обект на дружеството жалбоподател. Работата по охрана на обекта, е
организирана от дружеството и е осъществявана под негово ръководство. От
събраните и кредитирани по делото доказателства се приема за установено,
че И.** е престирал работна сила за извършване на еднородна дейност през определен
период от време срещу уговорено възнаграждение, което е изплащано като месечно
възнаграждение. Характера на работа не предполага сключване на друг вид договор
различен от трудов договор. Установено е също наличие на работно време, наличие
на работно място и отношения на контрол от страна на дружеството по отношение
на извършваната работа. Констатациите при извършената проверка са удостоверени
в съставения протокол за проверка, който представлява официален свидетелстващ
документ и се ползва с материална доказателствена сила, чиято обвързваща съда
материална доказателствена сила не е опровергана в рамките на съдебното
производство. Същият представлява и индивидуален административен акт, който
като неоспорен е влязъл в сила.
Настоящия състав приема, че е съобразена
и целта на закона, заложена в чл.
1, ал. 2 и ал.
3 от КТ, а именно предоставянето на работна сила да е уредено само като
трудово правоотношение, да се осигурят свободата и закрилата на труда,
справедливи и достойни условия на труд, както и осъществяване на социален
диалог между държавата, работниците, служителите, работодателите и техните
организации за уреждане на трудовите и непосредствено свързаните с тях
отношения.
Основното възражение на
жалбоподателя, че С.И.**не е предоставял работна сила е неоснователно по
изложените по-горе аргументи.
Въз основа на изложеното настоящия
състав заключва, че оспореното постановление е издадено от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените
правила за издаването му, постановено е в съответствие с материалния закон и е
съобразен с целта на закона. Подадената срещу него жалба е неоснователна и ще
се отхвърли.
По разноските:
Пълномощника на жалбоподателя
претендира присъждане на разноски, съобразно списък на разноските по чл. 80 от ГПК, а именно присъждане на 50 лева, разноски за заплатена държавна такса и
разноски в размер на 500.00лева възнаграждение за вещо лице. С оглед изхода на
спора не се следва присъждане на разноски на страната на жалбоподателя.
При този изход на спора и съобразно
правилото на чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК право на разноски имат
ответникът по жалбата и заинтересованите страни. До приключване на съдебното
дирене искане за присъждане на разноски не е формулирано от явилите се по
делото пълномощници, нито е депозиран списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Следователно съдът не дължи произнасяне по непредявено искане.
Водим от изложеното и на
основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на „***“ООД, с
ЕИК **, със седалище и адрес на управление на дейността гр. П.**, ул.
„**“ № **, представлявано от управителя Л.П. против постановление от
31.03.2023г. за обявяване на трудово правоотношение, издадено от главни
инспектори в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което на основание
чл. 405а, ал. 2 от КТ е обявено
съществуването на трудово правоотношение, считано от 16.03.2023 година
между С.И.И**, с ЕГН **********, на длъжност „охранител“ и „***“ООД, с ЕИК **,
представлявано от управителя Л.П..
Решението може да се обжалва от
страните пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му.
Съдия:/П/