Р Е Ш
Е Н И Е
№ 250
25.06.2019 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО ..………...........………….…........................……………...... състав
на деветнадесети юни …. …...…………………………… две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : ГЕОРГИ
ГОЧЕВ
ИРЕНА АВРАМОВА
секретар ……… Р*Р* ……… . .….……….…………………………………..….………
прокурор ……………………….…….……. .....................................................…..……….…….......
като разгледа докладваното от ...................................председателя. ...….................…..………….
В гр. дело № 366 ......... по описа за 2019 год., ...………....................…………….....................….
С Решение № 29 от 11.01.2019 г., постановено по
гр.д. № 447/2018 г., РС Хасково е приел за установено по отношение на Ц.Д.И. от
гр. Хасково, че дължи на „ Профи Кредит
България“ ЕООД гр. София сумата от 2280,18 лв. – главница, дължима по договор
за потребителски кредит № ********** от 17.03.2014 г., сключен между страните,
ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 23.10.2017 г. до окончателното й изплащане,за която сума е
издадена Заповед № 1382/24.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч. гр.д. № 2646/2017 г. по описа на РС Хасково.
Съдът е осъдил Ц.Д.И. от гр. Хасково да заплати
на „ Профи Кредит България“ ЕООД гр.
София направените в заповедното и в исковото производство разноски в размер на 191,21 лв.
Недоволен от постановеното решение е останал Ц.Д.И., който чрез пълномощника си
адв. Я. обжалва в срок. В жалбата си се позовава на липса на предпоставки за
издаване на заповед за изпълнение, т.като не било налице предсрочна изискуемост
на кредита и че на длъжника не е обявена предсрочната изискуемост на кредита. На
следващо място навежда доводи за нищожност на договора за кредит, като се
позовава на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени решението на РС Хасково и постанови
друго по същество на спора, с което да обяви за нищожни на основание чл.26 ал.1
пр.1 от ЗЗД, вр. чл.146 ал.2 от ЗЗП, вр. чл.147а, ал.1 и ал.5 от ЗЗП, вр.
чл.143 т.10, раздел VI – параметри на договора – клаузите ГПР, ГЛП,
лихвен процент на ден, допълнително споразумение към договора в частта за
промяна на вноските за изплащане на заема по нов погасителен план и
договореното възнаграждение за изплащане на заема по нов погасителен план и
договореното възнаграждение за периода на отложените вноски, останалото
неизплатено възнаграждение по потребителския кредит в размер на 2280,18 лв.
Алтернативно моли съда да приеме, че измененията на лихвения процент са
извършени въз основа на неравноправни клаузи и че кредитополучателят е изпълнил
задължението си по договора и не са налице предпоставки за обявяване на
вземането за предсрочно изискуемо. Моли
да бъдат присъдени и направените по делото, пред двете инстанции разноски.
В срок е
постъпил писмен отговор от въззиваемия „ Профи Кредит България“ ЕООД гр.
Хасково. Твърди,че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и
моли то да бъде потвърдено. Счита,че направените възражения, които не присъстват
с отговора на исковата молба са преклудирани с оглед разпоредбата на чл.133 от ГПК
В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника
си адв. Я. поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС Хасково и да
постанови друго по същество, с което да отхвърли предявения иск. Моли да бъдат
присъдени направените по делото, пред двете инстанции, разноски.
В съдебно заседание въззиваемия не изпраща
представител. В писмено становише вх. № 5889/18.06.2019 г. оспорва жалбата.
Счита,че по делото е безспорно установено съществуване на вземане в полза на
кредитора в общ размер на 2280,18 лв., от които 1420,65 лв. главница и 859,53
лв. договорно възнаграждение. Моли съда да постанови решение, с което да
потвърди решението на РС Хасково и да присъди направените по делото, пред
настоящата инстанция разноски.
Хасковският окръжен съд като провери
основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с
разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е
основателна,
макар и не на основание доводите изложени в нея. Постановеното от РС Хасково
решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и постановено друго
по същество на спора, с което се отхвърли изцяло предявения иск с правно
основание чл.422 от ГПК. С оглед изхода на спора въззиваемия следва да бъде
осъден да заплати на въззивника направените по делото разноски, за двете инстанции,
в размер на 659,61 лв. – платено адвокатско възнаграждение за двете инстанции/
Договор за правна защита и съдействие от 16.07.2018 г. в размер на 359,61 лв. и
Договор за правна защита и съдействие от 20.05.2019 г. в размер на 300 лв./
РС Хасково е сезиран с иск
с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, предявен от „ Профи Кредит България“
ЕООД гр. София против Ц.Д.И. от гр. Хасково.
В исковата си молба ищецът
твърди, че ответникът Ц.И. му дължи сумата от 2280,18 лв., представляваща
остатъчна незаплатена главница, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението до изплащане на вземането. Вземането на ищеца произтичало от
Договор за потребителски кредит № ********** от 17.03.2014 г., сключен между
страните. Параметрите на сключения договор били както следва: общо задължение
по договора в размер на 6066,72 лв., включващо
2000 лв. –сума на кредита; 48 месеца – срок на кредита; размер на
месечна вноска – 126,39 лв.; дата на погасяване на кредита – 5-то число на
месеца; ГПР – 99,40; ГЛП 71,04%; лихвен процент на ден – 0,20. Твърди,че в
изпълнение на договореното е привел по банкова сметка ***./ две хиляди лева/,
която сума следвало да бъде погасена на равни месечни вноски, съгласно
изготвения погасителен план, който ответника получил на 09.07.2014 г. С
Допълнително споразумение бил договорен нов погасителен план, поради
невъзможност на кредитополучателя да заплати дължимата месечна вноска, като по
този начин задължението по кредита се оскъпило със 126,39 лв. или възлизало
общо в размер на 6193,11 лв. Твърди,че общо извършените плащания от
кредитополучателя възлизали на 4019,90 лв. С така извършените плащания била
погасена сума в размер на 3 912,93 лв., съгласно погасителния план – заплатени
изцяло 30 вноски и извършено частично плащане в размер на 121.23 лв. по 31-ва
вноска. В общата сума на полученото плащане била включена и сумата от 106,97
лв., начислена лихва за забава за периода от 05.02.2015 г. до 04.10.2016 г.
След като били отразени направените плащания, оставащото неизплатено задължение
съгласно погасителния план възлизало на 2280,18 лв. Твърди,че ответникът е бил
запознат със съдържанието на договора и се е съгласил с цената на кредита на
преддоговорния етап с получаването на СЕФ.
Твърди ,че е подал
Заявление по реда на чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение, по което било образувано ч.гр.д. № 2646/2017 г. Съдът издал
Заповед № 1382/24.10.2017 г. за сумата 2280,18 лв. – главница, ведно със
следващата се законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 23.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените разноски в размер на 45,60 лв. – ДТ и 150 лв. – юристконсултско
възнаграждение. В срок постъпило възражение от длъжника, което мотивирало
правният му интерес от предявяване на настоящия иск.
Моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника съществуване
на вземане в полза на „ Профи Кредит България“ ЕООД гр. София в размер на
2280,18 лв., представляваща остатъчна неизплатена главница по ДПК № **********,
ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, от подаване на
заявлението до окончателното й изплащане.
В писмен отговор/ насрещен
иск/ вх. № 13962/16.07.2018 г. ответникът е оспорил предявения иск. Навел е
доводи на нищожност на договора като цяло и на отделни негови клаузи.
При разглеждането на спора първоинстанционният
съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. При
изготвяне на проекта за доклад е разпределил доказателствената тежест и
указал,че в тежест на ищеца е да докаже
изпълнение на задълженията на заемодателя по сключения с ответника договор за
заем, както и елементите на този договор. В тежест на ответника е възложил да
докаже изпълнението по договора, както и да установи наличието на основания за
прогласяване нищожност на посочените клаузи по договора.
За да постанови атакуваният
съдебен акт първоинстанционния съд е приел,че е безспорно доказано,че между
страните е сключен договор за потребителски кредит за сумата от 2000 лв., която
сума била приведена по сметка на ответника И.. Приел е също за безспорно
доказано, че ответникът не е изплатил изцяло задължението си по този кредит,
като е останал незаплатен размер на главница от 2280,18 лв., за която сума е
била издадена Заповед № 1382/24.10.2017г. по ч.гр.д. № 2646/2017 г., поради
което уважил предявения иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК. Съдът е
приел също, че по делото липсват данни, от които да се направи извод за
основателност на възраженията за недължимост на процесната сума. Тези изводи на
съда са неправилни и не се споделят от настоящата инстанция.
На първо място следва да бъде
отбелязано, че съдът е длъжен да следи служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни обстоятелства,обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителския договор. Т.е съдът е длъжен и без изрично направено възражение
да следи за неравноправност на договора или отделни негови клаузи. Когато
констатира наличие на тези обстоятелства, съдът, разглеждащ делото по същество
е длъжен, с оглед принципа на състезателност да уведоми страните, че ще се
произнесе по неравноправния характер на клаузата/те, като им даде възможност да
изразят становище и да ангажират доказателства. В случая това не е направено от
първоинстанционния съд, но не следва производството да бъде възобновявано и
давани в тази насока указания от въззивния съд, като инстанция по същество,
т.като независимо от това дали са установени или не неравноправни клаузи в
договора и на същия като цяло, предявеният от „ Профи Кредит България“ ЕООД гр.
София иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК е неоснователен и недоказан,
поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.
Видно от събраните по делото
доказателства, неоспорени от страните, е че между тях е сключен на 17.03.2014
г. Договор за потребителски кредит № ********** за сумата от 2000 лв. / две
хиляди лева/, която сума е получена от кредитополучателя – ответника Ц.И..Не се
спори, а и самия ищец- кредитодател твърди, че длъжникът И. е извършил плащания в размер общо на 4019,90 лв. С така извършените плащания, пак
според твърденията на кредитодателя ищец била погасена сума в размер на
3 912,93 лв., съгласно погасителния план – заплатени изцяло 30 вноски и
извършено частично плащане в размер на 121.23 лв. по 31-ва вноска. В общата
сума на полученото плащане била включена и сумата от 106,97 лв., начислена
лихва за забава за периода от 05.02.2015 г. до 04.10.2016 г. След като били
отразени направените плащания, оставащото неизплатено задължение съгласно
погасителния план възлизало на 2280,18 лв.- формираща неизплатен остатък на
главница по този договор. Налице е очевидно противоречие в твърденията на ищеца
досежно размера на задължението на ответника. Няма как главницата по кредита да
бъде по-висока от сумата по отпуснатия кредит от 2000 лв., още повече,че самият
кредитодател признава,че е получил плащане в размер на 4019,90 лв., с която
сума очевидно е била погасявана и главницата по кредита. Ищецът, в чиято тежест
е, не е доказал при условията на пълно и главно доказване, елементите на този
договор и извършените погасявания по кредита с вноските, направени от длъжника.
С депозираната писмена молба пред ОС
Хасково от 18.06.2019 г. самият кредитодател сочи,че сумата от 2280,18 лв.
представлява сбор от 1420,65 лв. – неизплатена главница по договора за
потребителски кредит и 859,53 лв.
договорно възнаграждение, т.е самият кредитодател признава,че размерът
на незаплатената главница е по-малък от претендирания в заповедното
производство, както и в това по чл.422 ал.1 от ГПК. Ето защо при липса на
ангажирани от ищеца доказателства за размера на погасената от ответника
главница и остатъкът по нея и при наличните такива за заплатена от длъжника в
полза на кредитодателя сума в размер на 4019,90 лв., която надвишава два пъти
размера на отпуснатия кредит от 2000 лв./ което между впрочем сочи на очевидно
несъответствие между цената/възнаграждението и стоката/услугата, в нарушение на
чл.146 ал.2 от ЗЗП/ следва да се приеме, че кредитополучателят е заплатил
изцяло задължението по кредита и не дължи претендираната сума в размер на
2280,18 лв. В допълнение следва да се отбележи и това,че размерът на вземането
при предсрочна изискуемост по договор за кредит следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и
законната лихва от датата на настъпване
на предсрочната изискуемост до датата на плащането, но не и договорната лихва
за останалия период от договора / ТР
№3/27.03.2019 г. на ВКС постановено по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК/, т.е
кредиторът не може да претендира посоченото договорно възнаграждение в размер на 859,53 лв., още
по-малко същото да бъде включено като главница и претендирано като такава в
производството.
С оглед на изложеното
постановеното от РС Хасково решение следва да бъде отменено изцяло и
постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлен предявения от
„ Профи Кредит България“ ЕООД гр. София против Ц.Д.И. от гр. Хасково иск с
правно основание чл.422 ал.1 от ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 29 от 11.01.2019 г. на РС Хасково, постановено
по гр.д. № 447/2018 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „ България“ № 49, бл.53Е,
вх.В, против Ц.Д.И. ,ЕГН **********,***
иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК да бъде прието за установено по
отношение на Ц.Д.И., че дължи на „ Профи Кредит България“ ЕООД гр. София сумата от 2280,18 лв. – главница, дължима по
договор за потребителски кредит № ********** от 17.03.2014 г., сключен между
страните, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 23.10.2017 г. до окончателното й изплащане,за която
сума е издадена Заповед № 1382/24.10.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр.д. № 2646/2017 г. по описа на РС Хасково,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „
Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „ България“ № 49, бл.53Е, вх.В
ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Д.И. ,ЕГН **********,*** сумата от 659,61 лв. направени
по делото, пред двете инстанции, разноски- платено възнаграждение на адвокат.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1/
2/