Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

гр.София, 15.05.2018 г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на тринадесети март през 2018 година в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Попколева

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова

                                     Биляна Коева

при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско дело № 16674 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл. 240 от ГПК.

Образувано е по молба от 19.10.2017 г., /неправилно наименувана „въззивна жалба”/ на „С.в.” АД за отмяна на неприсъственото решение от 04.10.2017 г. по гр. дело № 8941/2017 г. на Софийския районен съд, 29 състав, с на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД ответникът – молител е осъден да заплати на ищеца О.Х.Т. сумата 3 500 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на некачествено изпълнение на възложени от ответника дейности в имот, находящ се в гр.София, ул. “*******, вх. Б, заедно със законната лихва от 13.02.2017 г. до окончателното изплащане, както и сумата 593,90 лв. – разноски за производството.  

 В молбата се твърди, че неправилно СРС е приел, че са налице предпоставките на чл.238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът е депозирал отговор на исковата молба, копие от който прилага с молбата по чл.240 ГПК. Този отговор обаче не е взет под внимание от първоинстанционния съд, поради което моли въззивния съд да отмени неприсъственото решение и да върне делото за ново разглеждане.

Ответникът по молбата О.Х.Т. – ищец по иска – оспорва молбата, като поддържа, че в същата не се съдържат твърдения за наличие на нито една от хипотезите на чл.240, ал.1 ГПК.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с доводите по молбата, намира за установено следното:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, предявен от О.Х.Т. срещу „Софийска вода”, за заплащане на сумата от 3 500 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на некачествено изпълнение на възложени от ответника дейности в имот, находящ се в гр.София, ул. “*******, вх. Б, заедно със законната лихва от 13.02.2017 г. до окончателното изплащане. Препис от исковата молба, ведно с приложенията е изпратен на ответното дружество и е получана на 13.04.2017 г.

В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба, което изрично е посочено, както в определението на съда по чл.140 ГПК -„след изпълнение на процедурата по чл.131 ГПК ответникът не е представил отговор в законоустановения срок”, така и в проекта за доклад на делото по чл.146 ГПК –„ответникът не е представил отговор в законоустановения срок”. На 28.06.2017 г. ответникът е редовно уведомен за първото открито по делото заседание с връчване на препис от определението на съда, съдържащо и проекта за доклад, видно от разписката по делото. Последният не е изпратил процесуален представител в откритото съдебно заседание, нито е депозирал становище по проекта за доклад на делото. В съдебното заседание ищцата е поискала постановяване на неприсъствено решение и съдът е постановил такова, като е приел, че са налице предпоставките за това – ответникът е получил препис от исковата молла, не е депозирал отговор, редовно е призован за съдебното заседание и не е заявил, че желае делото да бъде гледано в негово отсъствие. Препис от решението е връчен на ответника на 18.10.2017 г. 

  Видно от представеното с молбата по чл.240 ГПК, копие на отговор на искова молба с вх.№ 5066798/04.05.2017 г., същият е депозиран до ГО, 29 състав, но ясно личи извършена поправка по отношение на номера и годината на делото, по което е депозиран. Че е налице поправка в документа, се подтвърждава и от представените в настоящото производство справки от началник АД ”Регистратура” на СРС, съгласно които в АСУД по вх. № 5066798/04.05.2017 г., е регистриран отговор с подател „С.в.” АД по гр. д. № 51112/2015 г., което е по описа на 32 състав, като първоначално книжата са насочени към 29 състав, но след като е установено несъответствие в информацията са предадени на 32 състав, за да се докладват по посочения от подателя номер на дело.

При така установеното от фактическа страна, въззвният съд приема, че молбата по чл.240 ГПК е депозирана в срока по чл.240, ал.1 ГПК, но е неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 240, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради: 1) ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание, 2) невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства, 3) невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

В чл.239, ал.4 ГПК изрично е посочено, че неприсъственото решение не подлежи на обжалване, т.е. то влиза в сила от датата на постановяването му. За защите срещу неправилните неприсъствени решения процесуалният закон предвижда специален ред - чрез искане за отмяна по чл.240, ал.1 ГПК или чрез иск по чл.240, ал.2 ГПК. В производството по отмяна въззивният съд осъществява контрол за законосъобразност на влязло в сила решение. По правило отмяната на влезли в сила съдебни актове е допустима само на основания, изрично и изчерпателно посочени в процесуания закон. Когато констатира, че тези основания са налице, въззивният съд отменя неприсъственото решение и връща делото за произнасяне на присъствено решение. Ако едно решение е постановено като неприсъствено при липса на предвидените в закона предпоставки – чл.238 и чл.239 ГПК, то си остава неприсъствено. За характера на решението не може да се съди по това дали са били налице процесуалните предпоставки за постановяването му, а от неговото съдържание. След като в решението е посочено, че е постановено при условията на чл.238 и чл.239 ГПК, въззивният съд е обвързан от тази негова характеристика.Порочно или не, това решение е влязло в сила от момента на постановяването му и настъпването на тази правна последица не зависи от преценката на въззивния съд. Производството по отмяна на неприсъствено решение е контролно-отменително, а не въззивно, поради което въззивният съд се произнася с решение само по основателността на молбата, т.е. дали е налице наведеното основание за отмяна на неприсъствено решение, а не разглежда правния спор по същество като въззивна инстанция.

По изложените съображения, следва извод, че в конкретния случай не е налице нито една от посочените в чл.240, ал.1 ГПК хипотези, доколкото самите твърдения на ответника не покриват нито една от тях. Изложените доводи в молбата на „С.в.” АД за отмяна на неприсъственото решение, поради обстоятелството, че не са били налице законовите основания за постановяване на неприсъствено решение, не покриват нито едно от предвидените основания за отмяна по чл.240, ал.1 ГПК. Молителят не е бил лишен от възможност да участва в производството пред СРС и да защити правата си. Последният е получил определението на съда по чл.140 ГПК с обективирания в него проект за доклад, в които съдът изрично е отразил факта, че ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и е следвало да вземе становище по прието от съда, или с писмена молба преди първото по делото заседание, като представи и препис от отговора, или да стори това в първото съдебно заседание, за което е бил редовно призован. Последният обаче не го е сторил и постановеното от съда неприсъствено решение е в резултат именно на неговото процесуално бездействие.

С оглед изложеното молбата се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

На насрещната страна по молбата следва да се присъдят сторените разноски за настоящото производство, които са в размер на 455,00 лв.

Така мотивиран Софийският градски съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 19.10.2017 г. с правно основание чл.240, ал.1 ГПК, /неправилно наименувана „въззивна жалба”/, подадена от „С.в.” АД, ЕИК *******, за отмяна на неприсъственото решение от 04.10.2017 г. по гр. дело № 8941/2017 г. на Софийския районен съд, 29 състав.

ОСЪЖДА „С.в.” АД, ЕИК*******да заплати на О.Х.Т., ЕГН **********, с адрес ***, на основание 78, ал.3 ГПК сумата от 455,00 лв.-разноски за производството пред СГС.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.