№ 4131
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20221110209036 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. К. К., ЕГН ********** против Наказателно
постановление /НП/ № 22-4332-004337/28.03.2022 г. на Началник група към
СДВР, отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на жалбоподателя са
наложени административни наказания по чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на
20 лева и по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева, за
нарушения по съответно по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП и по чл. чл. 104а от ЗДвП.
В жалбата са изложени съображения за неправилно и
незаконосъобразност на атакуваното НП. По-конкретно се сочи, описаната в
НП фактическа обстановка не отговаря на действителната такава.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява,
представлява се от адв. К., който поддържа жалбата. В допълнение сочи, че
АНО не разполага с компетентност.
Въззиваемата страна редовно призована, не се представлява, не изразява
становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-
процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лице, имащо
интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
От фактическа страна:
1
На 03.03.2022 г., около 16,40 в гр. София, В. К. К. управлявал МПС „***“,
с рег. № ***, по ул. „***“, с посока на движение от с. *** към Северна
скоростна тангента, където бил спрян за проверка от полицейските служители
В. В. и З. Х., за това, че по време на управление на МПС-то водачът използвал
мобилен телефон без устройство, позволяващо използването на телефона без
участие на ръцете му. В хода на проверката водачът на МПС им представил
АУАН № 558865/18.12.2021 г.
При тези данни, на същата дата и място В. В. на длъжност младши
автоконтрольор ОПП СДВР, в присъствието на свидетел - очевидец З. Х.
съставил АУАН № 590225/03.03.2022 г. против В. К. К., в който
горепосочените факти са квалифицирани като нарушения по чл. 104а и чл.
157, ал. 6 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен лично на жалбоподателя
срещу подпис на място, без възражения.
Въз основа на АУАН, Началник група към СДВР ОПП издал Наказателно
постановление № 22-4332-004337/28.03.2022 г., с което на В. К. К.: 1. За
нарушение на чл. 104а от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.4, т. 6 от ЗДвП е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лв.; 2. за
нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства: гласни – показанията на разпитаните в
качеството на свидетели В. В. и З. Х., писмени– справка картон на водача;
Заповед № 8953 от 25.11.2016 г., Заповед № 8121з-13180/23.10.2019, акт за
встъпване в длъжност; Заповед № 8121з/02.12.2021 г. АУАН №
590225/03.03.2022 г. и приложения предходен АУАН № 558865/18.12.2021 г.
Съдът намира, че показанията на свидетелите В. и Х. са обективни,
последователни и непротиворечиви, поради което няма причина да не им даде
вяра. Същите са очевидци на извършените от жалбоподателя нарушения,
излагат пред съда данни за местоизвършването на проверката и действията на
жалбоподателя. Писмените доказателства, приложени по делото, са
обективни, достоверни и имат доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства, поради което съдът ги кредитира.
Въз основа на възприетата за несъмнена фактическа обстановка и след
като, предвид разпоредбата на чл. 334 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, извърши
цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление съдът
достигна до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи / Заповед № 8121з-
13180/23.10.2019, акт за встъпване в длъжност; Заповед № 8121з/02.12.2021
г./, поради което неоснователни са възраженията на защитата в тази насока.
АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма. В
проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно
производство са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Налице е и
редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя, както и на НП.
С процесното НП са вменени във вина на жалбоподателя две отделни
нарушения, за които са му наложени отделни наказания, поради което съдът
2
следва да провери законността на всяко от тях.
Първото нарушение е квалифицирано по чл. 104а от ЗДвП.
Съдържанието на акта относно това нарушение, така и на наказателното
постановление е изготвено при коректно прилагане на изискванията,
произтичащи от разпоредбите на чл. 42, т.3, т.4 и т.5 ЗАНН, както и на чл. 57,
ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН, така че в нужната пълнота е направена фактическата и
юридическа формулировка на констатираното нарушение, т.е. от една страна
да е достатъчно ясен и недвусмислен предметът на доказване в съдебното
производство по жалба срещу постановлението, а и жалбоподателят да е в
състояние пълноценно да реализира правото си на защита.
По същество, съгласно сочената за нарушена материалноправна норма на
чл. 104а от ЗДвП: "На водача на моторно превозно средство е забранено да
използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство,
освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на
ръцете му." Съдът намира, че от обективна страна К. е осъществил състава на
това административно нарушение, а именно на посочената дата и място
същият по време на управление на МПС е използвал мобилния си телефон,
без така нареченото устройство "свободни ръце". Това се потвърждава
категорично от показанията на свидетелите В. и Х., съгласно които
жалбоподателят е използван мобилния си телефон без съответно устройство,
позволяващо му това да стане без участието на ръцете му. Следва да се
посочи, че нито в АУАН, нито в НП се твърди жалбоподателят да е
разговарял по телефона. Ирелевантно е дали същият е провел разговор чрез
мобилното си устройство, тъй като забраната на цитираната разпоредба се
отнася за каквото и да е "използване" на телефона, поради което съдът намира
за неоснователни възраженията на жалбоподателя в тази насока. В хода на
съдебното следствие не са ангажирани доказателства, опровергаващи
посоченото от свидетелите и отразено в акта и в НП, поради което следва да
се приеме, че нарушението е доказано по безспорен, а не предполагаем начин.
От субективна страна деянието е извършено виновно. Това нарушение влече
санкционните последици на разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т.6 от ЗДвП,
съгласно която - за нарушение на чл. 104а от ЗДвП на виновните лица се
налага глоба в размер на 50 лева. Съдът намира, че наказващият орган
правилно и законосъобразно е наложил на жалбоподателя наказание глоба в
посочения в закона абсолютен размер, поради което спазването на чл. 27, ал.
2 и 3 от ЗАНН в конкретния случай не следва да се обсъжда, тъй като съдът
не може да наложи наказание под законовоустановения минимум (вж. ППВС
№ 10/28.09.1973 г. по дело № 9/1973 г.).
Съдът прецени, че това административно нарушение не съставлява
маловажен случай, тъй като видно от справката приложена по делото
жалбоподателят има наложени и други наказания за нарушения по ЗДвП. С
оглед постигане целите на административното наказание, съдът намира, че
законосъобразно АНО е санкционирал същият за извършеното от него
административно нарушение по чл. 104а от ЗДвП.
Второто вменено на жалбоподателя административно нарушение е
квалифицирано по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба:
3
"При съставяне на акт за нарушение по контролният талон се отнема и се
връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за
нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването
му." В случая в АУАН е посочено единствено, че при проверка водачът
представя АУАН с изтекъл срок на валидност. В атакуваното наказателно
постановление нарушението е описано по същия начин. Съдът намира, че
това описание на нарушението в АУАН и НП е напълно неясно и неточно и не
съдържа всички съставомерни признаци на деянието доколкото не е посочено
дали водачът е представил цитирания акт вместо иззетия му контролен талон,
нито кога е връчен този АУАН, респ. от кога започва да тече едномесечния
срок, в който водачът може да управлява с АУАН заместващ контролния
талон, както и има ли издадено въз основа на този акт наказателно
постановление, съответно кога е изтекъл срокът, в който е позволено на
жалбоподателя да управлява МПС без КТ към СУМПС. Т.е. липсва описание
на фактическите обстоятелства, съответстващи на посочената правна
квалификация в разрез с разпоредбите на чл. 42, т. 4 ЗАНН, респ. чл. 57, ал.1,
т. 5 ЗАНН. Това ограничава правото на жалбоподателя да разбере
параметрите на това административно обвинение с оглед реализиране
правото си на защита, поради което съставлява съществено процесуално
нарушение. Тази непълнота води и до невъзможност по същество да се
проверят всички релевантни факти и така да се прецени дали е извършено
това нарушение, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
С оглед гореизложеното, настоящият състав приема, че жалбата е
частично основателна, като наказателното постановление, в частта, с която е
ангажирана отговорността на жалбоподателя по пункт 2. за нарушение на чл.
157, ал. 6 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 20 лв. следва да бъде
отменено, а в останалата част в пункт 1, в която за нарушение на чл. 104а от
ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 50 лв. следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т. 1 и т. 5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 22-4332-
004337/28.03.2022 г. на Началник група към СДВР, отдел "Пътна полиция"
при СДВР, в частта, с която на В. К. К., ЕГН ********** за нарушение на чл.
157, ал. 6 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 20 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 22-4332-
004337/28.03.2022 г. на Началник група към СДВР, отдел "Пътна полиция"
при СДВР в останалата част, в която за нарушение на чл. 104а от ЗДвП, на
основание чл. 183, ал.4, т. 6 от ЗДвП на В. К. К., ЕГН ********** е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 50 лв.
4
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр. София с касационна жалба
по реда на АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението,
че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5