Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
21.03.2022 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
23.02.2022
|
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В
закрито заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ АЙГЮЛ ШЕФКИ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и
при участието на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мариана Кадиева |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Росица Георгиева от Окръжна прокуратура -
Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Касационно
Адм. Дело |
номер |
365 |
по описа за |
2021 |
година |
|||||||
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.72, ал.4, предл.ІІ/второ/ от ЗМВР.
Образувано
е по касационна жалба от адв.Д.Д.
от АК-***, със служебен адрес: ***, като пълномощник на Г.Н.Т., с ЕГН **********
и адрес: ***, против Решение №125 от 25.10.21 год., постановено по АНД №835/2021
год. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е отхвърлена, като
неоснователна, жалбата на Г.Н.Т. против Заповед
за задържане на лице с Рeг.№1947зз-212 от 26.07.2021 год., издадена от К. Б. М. –
*** при РУ – Кърджали към ОДМВР - Кърджали.
Касаторът счита в жалбата, че обжалваното
решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и
съществено нарушение на процесуални правила и че основния извод на съда - за
неоснователност на жалбата, не е съобразен със закона и доказателствата по
делото. Счита също, че районният съд не е преценил представените и приети по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и поради това решението
му е необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените
правила. Излага довод, че районният съд в мотивите на съдебното решение не е
обсъдил всички доводи на жалбоподателя относно незаконосъобразността на
оспорената заповед и не е изложил аргументи, защо не е приел същите за
основателни. Счита, че решението е необосновано и в известна степен „бланкетно”, без анализ на никаква конкретика
по случая. Сочи, че за инцидента, случил се в нощта на 24-ти срещу 25-ти 07.2021
год., касаторът бил задържан два пъти, като още на
25-ти бил задържан, за което свидетелствали както разпитаната в о.с.з.
свидетелка, така и разписката за върнати вещи и пари на задържаното лице,
подписана на 25.07.2021 год. от полицейския служител Ш. Е. М., която разписка
била приложена по делото, както били приложени и два протокола за личен обиск
при задържането, единия нечетлив. Сочи, че първата заповед за задържане от
25.07.2021 год. не е била връчена на касатора, тя не
фигурирала и по делото, но ответникът, както и разпитаният свидетел заявили, че
касаторът е бил задържан два пъти, като след като
след първото задържане го освободили, а на 26.07.2021 год. отново му звъннали
да се яви за разпит и тогава отново го задържали с оспорваната по настоящото
дело заповед, заради случая от 25.07.2021 год. Сочи се, че касаторът
нито е бил привличан като обвиняем, нито срещу него е имало данни за извършено
престъпление, тъй като дори видно от обяснението, дадено от пострадалия И.,
същия заявил, че „Г. изобщо не го е наранил, не помни как и кога е станало и
кой го е направил.”. Твърди, че няма нито едно доказателство касаторът да е причинил телесна повреда на пострадалия и че
същата може да е резултат на случайност или резултат на всякакви хипотетични
ситуации според въображението на хората, но нямало данни касаторът
да е извършил каквото й да е било престъпление и било необяснимо, кое е налагало
повторното му задържане на 26.07.2021 год. за инцидент, станал на 25.07.2021 год.
и след като още тогава е бил задържан. Сочи и нещо повече, както се установявало
и от самото му поведение, касаторът по никакъв начин
не е дал повод да се съмняват, че ще се укрие, тъй като веднага е отвръщал на
телефонните обаждания и незабавно се е явявал пред разследващите органи, за да
съдейства с каквото може. Счита, че случващото се е пример за абсолютен
полицейски произвол и злоупотреба с власт. По-нататък, в жалбата касаторът счита, че решението е неправилно, тъй като било
указано изрично на ответника от съда да представи доказателства за
компетентността си, но въпреки това, такива не постъпили и липсват, като не било
ясно, как съдът преценил, че въпреки неизпълнените указания, заповедта е
издадена от компетентен орган и поради това, касаторът
счита, че органът е некомпетентен, а решението - неправилно. На следващо място,
в жалбата се твърди, че случаят е красноречив учебникарски пример за нарушаване
правото на защита на задържаното лице, като си излагат факти в тази насока.
Твърди се, че правото на защита и на адвокат от момента на задържането на касатора е било грубо нарушено, което категорично опорочавало
и издадената заповед за задържане и отново свидетелствало за абсолютната
злоупотреба с власт и наличие на полицейски произвол, като всичко казано
по-горе се потвърждавало и от показанията на разпитания по делото свидетел -
съпругата на касатора, която също станала свидетел на
този административен произвол - лишаване на задържания от правото му на защита
в момента на задържането му и недопускането на адвокат. Според касатора, първоинстанционният съд отново не е обсъдил тези основания за
незаконосъобразност на атакуваната заповед, а като ги е неглижирал
е постановил неправилно решение.
На следващо място, в жалбата се твърди,
че процесната заповед за задържане на лице е издадена
без да са били налице основанията за това и в нарушение на материалноправни
разпоредби на закона, което води и до нейната материална незаконосъобразност - отменително основание по чл.146, т.4 от АПК, като
отхвърляйки жалбата, съдът постановил неправилно решение. Сочи се, че съгласно
чл.4, ал.2, във вр. с чл.6, ал.2 от АПК,
административните актове се издават за целите, установени от закона, като не
могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която се издават. Твърди се, че в случая
неправомерно и на произволен принцип е било ограничено правото на свободно
придвижване на касатора и то повторно, както и че при
издаването на заповедта за задържане срещу него е нарушен принципът на
съразмерност, установен в чл.6 от АПК и правата му са били засегнати в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за постигане на която се
предвижда налагането на подобна мярка, както и че в настоящата хипотеза,
приложената срещу него мярка не е била необходима и е била постановена в разрез
с легитимните цели, които същата преследва.
В жалбата се излага довод, че в заповедта
за задържане е посочено, че основанието, налагащо задържането, е по чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР - във връзка с ДП №**/*** год. на РУ на МВР – Кърджали, за
извършено престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с
ал.1 от НК. Твърди се, че не са посочени абсолютно никакви фактически основания
в издадената заповед, не е посочено нито къде се е намирал по това време, нито
в колко часа е станало констатираното престъпление, нито при какви
обстоятелства, нито в какво се изразява извършеното от негова страна, нито по какъв
начин е станало, не е ясно дали въобще той е обвинен в нещо, тъй като предния
ден е бил разпитван в качеството му на свидетел. Твърди се също, че липсват
всякакви „данни” за извършено престъпление и че заповедта е лишена от
фактически и правни основания, обуславящи повторното му задържане и че действията
срещу касатора са необясними и неадекватни, както и
взаимно изключващи се и били очевиден пример за злоупотреба с власт и абсолютен
полицейски произвол. Според изложеното в жалбата, заповедта за задържане на
лице е издадена при липса на предпоставките по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като
си сочи, че съгласно цитираната норма, полицейските органи могат да задържат
лице, за което има данни, че е извършило престъпление, но спрямо касатора не било налице това обстоятелство, като се твърди,
че заповедта е постановена при превратно упражняване на власт. Сочи се, че във
всеки случай следва да се държи сметка за целта на закона, за конкретните
фактически и правни действия и за
степента на обществената опасност на извършеното от лицето действие, т.к. в
противен случай предоставените със ЗМВР правомощия на полицейските органи биха
се превърнали в произвол и злоупотреба с власт, какъвто бил и настоящия случай.
На следващо място се сочи, че според
чл.22 от ЗАНН, принудителните административни мерки имат за цел предотвратяване
или преустановяване извършването на нарушение или престъпление, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях и че във връзка с
горното, при прилагане на мерките по чл.72, ал.1 от ЗМВР, органите на МВР е
следвало да съобразят и необходимостта от тяхното налагане за всеки конкретен
случай. Сочи се също, че с оглед правната природа и характера на мярката по
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, последната цели възпрепятстване на лице, за което има
данни, че е извършило престъпление, да се укрие или да извърши друго
престъпление, а също и да осуети наказателно преследване, а спрямо касатора не били налице визираните в тази норма
обстоятелства, не били налице данни за извършено престъпление въобще, самото
поведение на касатора било еднозначно, че същият няма
никакво намерение да се укрие или да осуети наказателното преследване, а пък
най-малко имало данни, че същият би извършил ново престъпление, като отделно било
налице повторно задържане два поредни дни, както и грубо било нарушено и
правото му на защита и на адвокат от момента на задържането. Твърди се, че неглижирането на тези обстоятелства, които били подкрепени
с доказателства по делото, довело до постановяване на едно неправилно съдебно
решение.
Поради изложеното, в жалбата касаторът счита, че атакуваното решение е неправилно поради
нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на
процесуални правила, като моли настоящата инстанция да отмени същото и да
отмени атакуваната Заповед за задържане на лице с Рег.№1947зз-212 от 26.07.2021
год., издадена от К. Б. М. - *** при РУ – Кърджали, като незаконосъобразна. Моли
да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Редовно
призован за съдебното заседание, касаторът Г.Н.Т. от ***,
не се явява, се представлява се от редовно упълномощения му процесуален
представител - адв.Д.Д. от АК-***, който
заявява, че поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното
решение, тъй като счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че
подробни съображения са изложени в касационната жалба, които изцяло поддържа,
како счита, че са допуснати множество процесуални нарушения, както от органите
на МВР, така и от Районен съд – Кърджали. Предвид изложеното, както и
подробните съображения, изложени в касационната жалба, моли да бъде отменено първоинстанционното решение и спорът да бъде решен по
същество, като бъде отменена атакуваната заповед. Моли да бъдат присъдени
направените разноски в двете съдебни инстанции.
Ответникът
по касация – К. Б. М. – *** при РУ –
Кърджали към ОДМВР - Кърджали,
редовно призован, не се явява лично и не се представлява. От главен юрисконсулт
при ОДМВР – Кърджали - М. П., като процесуален представител на ответника по
делото, са постъпили преди съдебното заседание писмени бележки, в които заявява
,че счита касационната жалба за неоснователна. В писмените бележки са изложени
подробни доводи и съображения за законосъобразност и обоснованост на
атакуваното решение на Районен съд – Кърджали. В същите моли съдът да постанови
решение, с което да остави в сила първоинстанционното
решение, като претендира и юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали. При условията на евентуалност,
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали намира
подадената касационна жалба за основателна, а обжалваният съдебен акт за
неправилен и необоснован. Счита, че основният въпрос, който не е намерил
подробен и правилен отговор при събраните по делото доказателства пред първата
инстанция е, налице ли са били фактическите и правни основания за издаване на
оспорената заповед за задържане спрямо лицето Г.Н.П. и че видно от наличните
писмени доказателства, такива не са били налице. Счита също, че заповедта за
задържане страда от пороците, които са описани в касационната жалба, които
доводи споделя. Сочи, че трайната съдебна практика в тази насока, при подобни
аналогични случаи е, че следва да бъде отменена като незаконосъобразна
оспорената заповед за задържане на лице по ЗМВР, като сочи съдебна съдебна практика в този смисъл. Предвид изложеното,
Предлага да бъде отменено Решение №125 от 25.10.2021 год., постановено по АНД
№835/2021 год. по описа на Районен съд – Кърджали, както и да бъде отменена
обжалваната заповед за задържане на лицето Г.Н.П.
Касационният
състав, след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение с посочените
в него касационни основания, както и с оглед изискването на чл.218, ал.2 от АПК,
приема за установено следното:
Касационната
жалба е допустима - постъпила е в срок, подадена е от надлежно легитимирано
лице, за което оспореното решение е неблагоприятно и срещу съдебен акт,
подлежащ касационен съдебен контрол.
Разгледана
по същество, касационната жалбата е НЕ/ОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното решение се обжалва като
постановено при неправилно приложение на материалния закон и при необоснованост.
С оспореното Решение №125 от 25.10.2021 год., постановено по АНД №835/2021 год.,
Районен съд – Кърджали е отхвърлил жалбата на Г.Н.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Заповед за задържане на лице
рег.№1947зз-212 от 26.07.2021 год., издадена от К. Б. М. - *** при РУ –
Кърджали към ОДМВР - Кърджали.
За
да постанови обжалваното в настоящото производство решение, Кърджалийският районен
съд от фактическа страна е приел, че с
оспорената Заповед за задържане на лице рег.№1947зз-212 от 26.07.2021 год.,
издадена от К. Б. М. - *** при РУ - Кърджали, е наредено, на основание чл.72,
ал.1 от ЗМВР, задържането на жалбоподателя Г.Н.Т., за срок до 24 часа в помещението за временно
задържане в сградата на Районно управление-***, във връзка с данни за извършено
престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК,
за което е образувано ДП №**/*** год. по описа на РУ - Кърджали. Задържането било
извършено в 14:00 часа, на 26.07.2021 год., като задържаното лице било
освободено в 13:45 часа на 27.07.2021 год. На задържаното лице бил извършен
обиск, за което бил съставен Протокол за личен обиск на лице от 26.07.2021 год.,
връчена му била и Декларация по чл.74, ал.3 от ЗМВР, подписана от
жалбоподателя.
От изисканата по делото административна
преписка по издаване на оспорената заповед и от материалите по ДП №**/*** год./постъпили
по АНД №864/2021 год. по описа на PC - Кърджали, прието като доказателство по
делото/, районният съд е приел за установено, че на 25.07.2021 год., около ***
часа, ОДЧ при РУ - Кърджали изпратил
полицейските служители Е. С. и В. М. на адрес в ***, във връзка с получер сигнал
***, което се намира в близост до ***. При пристигане на място, полицейските
служители установили две лица от мъжки пол, *** ***. След това полицейските
служители се обадили на ОДЧ при РУ - Кърджали да изпратят екип на Спешна помощ
на място. В това време полицейските служители установили самоличността на
лицата по документи за самоличност, като разбрали, че пострадалият се казва И. И.
А. от ***, а другото лице се казва Г.Н.Т., също от ***. Докато чакали екип на Спешна
помощ, служителите на РУ - Кърджали провели беседа с установените лица за
случилото се, но и двете лица били във видимо нетрезво състояние, като не
успели да отговорят на полицейските служители, какво се е случило ***. И двете
лица посочили, че са пили алкохол в ***. След пристигането на екип на Спешна
помощ, пострадалият бил транспортиран в ЦСМП – ***, а полицейските служители Е.
С. и В. М. останали на место с лицето Г.Т., който заявил, че инцидентът е
станал в ***, където завел полицейските служители. В *** служителите на РУ - Кърджали
видели следи ***, а върху масата *** имало ***, като докладвали на ОДЧ - Кърджали.
През това време, на место пристигнали полицейските служители Й. Б. и Ю. Р.,
които запазили местопроизшествието до пристигане на дежурно оперативна група, а
служителите С. и М. съпроводили Г.Т. до РУ – Кърджали, за изясняване на случая.
В РУ - Кърджали жалбоподателят Г.Т. заявил, че той, пострадалият И. и лице на
име С., пили алкохол в ***, като не си спомнял, по какъв начин И. е пострадал,
а освен това заявил, че е в добри отношения с пострадалия И. В хода на
досъдебното производство бил извършен оглед на местопроизшествие, за което бил
съставен протокол от дата 25.07.2021 год., разпитани били като свидетели Г.Т., С.
Х. и Е. С., представена била докладна записка от Е. С. от дата 25.07.2021 год.,
изискани били обяснения от И. А., извършен бил оглед на веществени
доказателства, съгласно протокол от дата 29.07.2021 година.
Тази фактическа обстановка районният съд
е приел за установена от протоколите за разпит на свидетелите Г.Т., С. Х. и Е.
С., протокол за оглед на местопроизшествие, на основание чл.212, ал.2 от НПК,
докладна записка от Е. С. и протокол за оглед на веществени доказателства от
дата 29.07.2021 година.
При така приетата за установена
фактическа обстановка, от правна страна районният съд е направил следните изводи:
Съдът е приел на първо място, че жалбата
е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения
срок по чл.149, ал.1 от АПК.
На следващо място е приел, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган - полицейски орган по
смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, като е посочил, че компетентността му да издава
заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от
разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗМВР, съгласно която, полицейските органи могат
да задържат лице, като в т.1 до т.7 на същата разпоредба изчерпателно са
посочени хипотезите, при които това е допустимо. Районният съд е приел, на
следващо място, че при издаването на оспорения акт не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са
от категорията на съществените, като е посочил, че заповедта за задържане на
лице по чл.72, ал.1 от ЗМВР по съществото е заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ПАМ) и същата следва да има минималното
съдържание, предписано в чл.74, ал.2 от ЗМВР, което в случая било налице. Съдът
е отбелязъл, че заповедта съдържа необходимите
реквизити, посочени в правната норма на чл.74, ал.2 от ЗМВР - посочени са
името, длъжността и местоработата на полицейския органа, издал заповедта,
основанието на задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и
часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл.73 от ЗМВР,
правото му на преводач, в случай че не владее български език, на адвокатска
защита, както и е посочено, че заповедта за задържането може да се обжалва пред
съда. Според районния съд, изложеното в заповедта, че лицето се задържа поради
наличие на данни за извършено престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, сочи на еднозначно приложение на
разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, според
която полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е
извършило престъпление. В тази връзка съдът е счел за необходимо да изясни, че
фактическите основания за издаване на процесната
заповед могат да бъдат извлечени както от документите, изготвени във връзка и
по повод издаването й, така и от материалите по ДП №**/*** год. по описа на РУ -
Кърджали (В т.см.-ТР №16/31.03.1975 год. на ОСГК на ВКС).
Според решаващия съдебен състав на
районния съд, оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния
закон, като е посочил, че разпоредбата на чл.72 от ЗМВР регламентира
правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок
от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата, посочени в
чл.72, ал.1, т.1 – т.7 от ЗМВР и че от посоченото в оспорената заповед и от
събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането на
жалбоподателя Г.Т. е било извършено във връзка с наличие на данни за извършено
от него престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1
от НК. Съдът е посочил също, че от доказателствената
съвкупност се изяснява, че жалбоподателят е бил установен на
местопроизшествието на дата 25.07.2021 год. с пострадалото лице И. А. Поради
всичко това, решаващият съдебен състав е намерил, че към момента на задържането
полицейският орган е събрал данни за извършено престъпление от лицето и по тези
съображения е приел, че събраните по делото доказателства обосновават наличието
на материалноправните предпоставки по чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР, а именно - наличие на данни за извършено от задържаното лице
престъпление.
На следващо място, районният съд е
посочил, че задържането под стража, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, за
срок не по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна административна мярка по
смисъла на чл.22 от ЗАНН, която има за цел да се предотврати възможността
лицето да извърши престъпление или да се укрие и че за прилагане на нормата е
достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено
от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характерът на
престъплението. Според районния съд, както посочил и по-горе, събраните по
делото доказателства обосновават наличието на материалноправните
предпоставки по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно - наличие на „данни”, че
задържаното лице е извършило престъпление, като е отбелязъл,
че понятията „данни” по смисъла на ЗМВР и „достатъчно данни” по смисъла на
чл.207, ал.1 от НПК, имат различно съдържание. В тази връзка е изложил
съображения, че за да бъде образувано ДП по реда на НПК, е необходимо да са
налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има
извършено престъпление, докато при налагането на принудителната административна
мярка (ПАМ) „задържане до 24 часа” по чл.72 от ЗМВР, в хипотезата на ал.1, т.1,
са необходими само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни могат да не
са достатъчни за образуване на ДП, но да са достатъчни да бъде направен извод,
че задържаното лице е извършило престъпление. Съдът е посочил, че е достатъчно
само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето
да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право
на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност, да
наложи мярката. Съдът е приел, че такива данни по отношение на жалбоподателя са
били налице, поради което е приел и че към момента на задържането, полицейският
орган е събрал данни за извършено престъпление от лицето, което се установява и
от събраните по делото доказателства. Съдът е отбелязъл,
също така, че в тази хипотеза е без значение, дали прокурорът впоследствие е
повдигнал обвинение на жалбоподателя и спрямо кого наказателното производство е
приключило с осъдителна присъда. Съдът е счел също, че в случая правилно е
приложен и принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на
полицейския орган при налагане на процесната ПАМ,
както е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава и че в контекста на принципа по
чл.6, ал.2 от АПК, прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е
оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с
необходимостта за постигането на законовата цел. Съдът е приел, че налагането
на ПАМ „задържане за срок до 24 часа” е оправдано, тъй като в случая
задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес,
независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане
на личната свобода.
При тези съображения районният съд е
приел, че изложеното налага извода, че принудителната административна мярка в процесния случай е приложена спрямо жалбоподателя в
съответствие с материалноправните изисквания на
закона, поради което доводите в жалбата се явяват неоснователни, като е извел и
окончателния си извод, че предвид това, жалбата се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
Според чл.218 от АПК, касационната инстанция обсъжда
само посочените в жалбата пороци на решението, като за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и
служебно.
След
извършена служебна проверка на обжалваното решение, настоящият касационен
състав счита, че същото е валидно и допустимо. Оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен
съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен
състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на
Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена
от надлежно легитимирано лице и в законоустановения
срок жалба, против акт, който подлежи на съдебен контрол, т.е. не са налице
процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд
производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Следва най-напред да се посочи, че
правилно първоинстанционният съд е приел, че
оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган.
Органът, издал оспорената заповед – *** при РУ - Кърджали към ОДМВР - Кърджали,
издал оспорената заповед, е сред полицейските органи по чл.57, ал.1 от ЗМВР и
като такъв, безспорно има компетентност да издава заповеди от вида на процесната. В ЗМВР не съществува норма, която да предвижда
или да изисква изрично оправомощаване на който и да е
полицейски орган по чл.57, ал.1 от с.з., с правомощието да издава заповеди за
задържане на лица за срок до24 часа.
Оспореният акт, освен това, е издаден в законоустановената писмена форма и не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност. Настоящият състав споделя изводите на районния
съд, че оспорената пред него заповед за задържане е издадена в предписаната в чл.74,
ал.1 от ЗМВР писмена форма и съдържа посочените в ал.2 от същата разпоредба
задължителни реквизити, както и че при издаването й са били спазени всички
правила, свързани с изпълнението на законовите изисквания при полицейското
задържане на лице, за срок до 24 часа.
Касационната
инстанция в настоящия състав намира, наред
с горното, че правилно е прието от районния съд, че в случая са били налице материалноправните предпоставки за задържане на касатора Т. – наличието на данни за извършено от него
престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК,
за което е било образувано и посоченото в оспорената заповед досъдебно
производство/ДП/ №**/*** год. по описа
на Районно управление *** към ОДМВР - Кърджали.
От приобщените по делото в районния съд
писмени, а и гласни доказателства, безспорно се установява, че касаторът е бил установен от изпратените двама полицейски
служители на местопроизшествието, на датата 25.07.2021 год., около *** часа,
заедно с пострадалото лице И. И. А., на който е било причинено ***, като с тях
не е имало друго лице. Установено е, че преди това, доста време двамата са
употребявали алкохол/мастика, според показанията на касатора,
а при огледа на помещението са намерени и празни туби от бира/, което това е
ставало в ***, намиращо се в непосредствена близост, в ***, в което ***, при
извършения оглед е бил намерен ***. Поради всичко това настоящият съдебен
състав намира, както правилно е приел и районния съд, че към момента на
задържането от полицейския орган са били събрани данни за извършено
престъпление от лицето. По тези съображения настоящият състав в пълна степен
споделя извода на районния съд, че събраните по делото доказателства
обосновават наличието на материалноправните
предпоставки по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, за издаването на заповед за
задържането на касатора за срок до 24 часа, а именно
- наличие на данни за извършено от задържаното лице престъпление.
Следва да се има предвид, че за да бъде
образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице
достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има
извършено престъпление. Именно поради наличието на такива данни е било
образувано досъдебно производство №**/*** год.
по описа на Районно управление *** към ОДМВР - Кърджали, за извършено
престъпление по чл.129, ал.1, във вр. с ал.1 от НК.
За да бъде законосъобразна наложената принудителна административна мярка, към
административната преписка трябва да има данни, от които да се направи
предположение, че лицето може да е извършило престъпление и в конкретния случай
правилно е прието, че такива данни са налице. От фактическите обстоятелства по
административната преписка е видно, че полицейският орган е разполагал с
достатъчно обективни данни, водещи до предполагаемо инкриминирано поведение на касатора. В тази връзка следва да се добави, че от
материалите по преписката, приети като доказателство по делото, е видно, че
това досъдебно производство №**/*** год. по описа на РУ – Кърджали е било
образувано/започнато/ на датата 25.07.2021 год., т.е. още преди издаването на процесната заповед, като същото е било започнато на
основание чл.212, ал.2 от НПК, т.е. със съставянето на протокола за първото
действие по разследването, което действие в случая е било оглед на
местопроизшествието, започнал в 01:51 часа на 25.07.2021 год. и завършил в
02:53 часа на същата дата, за който е съставен Протокол за оглед на
местопроизшествие на основание чл.212, ал.2 от НПК, представен по преписката и
приет като доказателство по делото от районния съд, в който накрая е вписано,
че след огледа помещението е било запечатано със слепки
с печата на РУ – Кърджали и подписите на поемните
лица, както и че при огледа са направени фотоснимки и иззети веществени
доказателства – ***.
За така образуваното досъдебно
производство, още на следващия ден – 26.07.2021 год., с писмо рег.№*** от ***
год. на началник РУ – Кърджали, е уведомена и Районна прокуратура – Кърджали. Следва
да се отбележи освен това, че непосредствено след образуването на това
досъдебно производство със съставянето на протокола за първото действие по
разследването, са извършени и други процесуални действия – проведени са разпити
на лица, в качеството им на свидетели, с оглед установяване на фактическата
обстановка по случая. Така, още на 25.07.2021 год., за времето от 03:10 часа до
04:10 часа е бил проведен разпит на касатора Г.Н.Т.,
на следващия ден - 26.07.2021 год., за времето от 13:20 часа до 14:15 часа е
бил проведен разпит и на лицето С. М. Х. от ***, ***, а на 27.07.2021 год., за
времето от 13:55 часа до 14:25 часа, отново е бил извършен оглед на
местопроизшествието, за което е съставен Протокол от 27.07.2021 год. за оглед
на местопроизшествие на основание чл.212, ал.2 от НПК.
Предвид горното, настоящият съдебен
състав приема, че в случая, от събраните в хода на производството пред районния
съд доказателства категорично се установява наличието на предпоставките на чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР за издаване на процесната заповед,
както правилно е приел и районния съд, като предвид това намира за напълно
неоснователни доводите и аргументите, изложени в касационната жалба. Освен това,
от данните по делото и представените доказателства, може да се направи
обоснования извод, че полицейският орган, издал процесната
заповед, е разполагал с достатъчно данни, обосноваващи предположението, че има
вероятност лицето да е извършител на престъплението, за което преди издаването
на процесната заповед е било образувано посоченото
по-горе бързо досъдебно производство.
На следващо място следва да се посочи, че
за прилагане на процесната принудителна
административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи
по категоричен начин инкриминираното деяние и неговия извършител. Достатъчно е
да съществува достоверна индиция за съпричастност на
лицето към извършване на престъпление под някоя от формите, предвидени в Наказателния
кодекс, а това в случая е точно така, предвид данните, съдържащи се в събраните
по досъдебното производство материали. Не е необходимо също, като условие за
законосъобразност на акта на задържане, в резултат на задържането да бъде
потвърдено участието на лицето в престъплението. В случая, както бе обосновано
и по-горе, са били налице данни, обосноваващи преценката на полицейския орган,
че е вероятно касаторът Г.Т. да е извършил
престъпление, сам или в съучастие с други лица, т.е. да е съпричастен към
извършеното престъпление от общ характер, за което е било необходимо да бъде задържан,
което е необходимо и предвид осигуряване на възможност да се предприемат спрямо
него и съответните процесуално-следствени действия.
Неоснователно е оплакването на касатора за нарушаване на принципа за съразмерност при
упражняването на правомощията на административния орган. Според чл.6, ал.2 от АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. Съобразяването с цитираната разпоредба в случаите на прилагане
на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на
съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на
законовата цел. В случая „задържането за срок от 24 часа” е оправдано, тъй като
полицейският орган е имал конкретни данни, че задържането ще е в защита на
обществения интерес, който е приоритетен пред правилото за зачитане на личната
свобода.
Настоящата съдебна инстанция споделя и
извода на районния съд, че заповедта за задържането на касатора
е издадена в съответствие с целта на закона. Целта на задържането е да се даде
възможност на органите на МВР да попречат на едно лице да се отклони от
наказателно преследване или да разкрият извършено престъпление, както и
възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде
проведено разследване или да се извършан необходимите процесуално-следствени
действия. В тази връзка следва да се отбележи, че касаторът
Г.Т. е бил задържан с процесната заповед около
16:40-45 часа на 26.07.2021 год. и е бил освободен на 27.07.2021 год., в 13:45
часа, т.е. същият не е бил задържан за срок от 24 часа, а всъщност за около 21
часа. Отделно от горното съдът намира за нужно да отбележи, че непривличането
към наказателна отговорност в рамките на периода на задържането, респ.
непосредствено след това, не рефлектира върху законосъобразността на издадената
заповед, доколкото процесната ПАМ се прилага и с
оглед да се предотврати и укриването на лицето, а и за да не може да
възпрепятства разследването или да извърши друго престъпление. Постановеното
задържане е административна мярка, наложена по реда на ЗМВР и наличието на
данни за извършено каквото и да е престъпление е достатъчно основание за
прилагането й от административния орган, действащ в условията на оперативна
самостоятелност.
По отношение оплакванията в касацонната жалба, че за инцидента, случил се в нощта на
24-ти срещу 25-ти 07.2021 год., касаторът Г.Т. бил
задържан два пъти, съдът намира за нужно да посочи следното:
Със съпроводително писмо с УРИ
194700-4950 от 13.12.2021 год. на За началник РУ – Кърджали/л.19/ е
представена и е приета като доказателство в съдебно заседание на 23.02.2022
год., Заповед за
задържане на лице с Рег.№1947зз-211 от 25.07.2021 год., издадена от В. Д. М.,
на длъжност „***” при РУ – Кърджали към ОДМВР – Кърджали/л.20/. От същата
е видно, че на основание чл.72, ал.1, т.2
от ЗМВР, поради това, че „след надлежно
предупреждение, съзнателно пречи на полицейските органи да изпълняват
служебните си задължения”, е било разпоредено
задържането за срок до 24 часа на лицето Г.Н.Т., с ЕГН **********
и адрес: ***, в помещение за временно задържане в РУ – Кърджали. Противно на
твърденията в касационната жалба, видно е също, че тази заповед е била връчена
на лицето, но същото е отказало да я подпише, като отказът му е удостоверен с
подписа на един свидетел, който е вписан с трите си имена и адрес, като освен
това, лицето е отказало да подпише и разписката за получаване на екземпляр от
заповедта, което също е удостоверено с подписа на един свидетел, който е вписан
с трите си имена и адрес. Тази заповед е издадена в 01:00 часа на 25.07.2021
год., като от представеното и прието като доказателство копие от
Книга за задържаните лица в РУ – Кърджали е видно, че задържаното лице е било настанено
в помещението за временно задържане в РУ – Кърджали в 04:15 часа на 25.07.2021 год.,
а от разписката към заповедта е видно, че лицето е освободено на същата дата -
25.07.2021 год., в 23:15 часа. Ясно е, че тази заповед е издадена при различни
фактически основания и на различно правно основание – чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР,
която регламентира, че полицейските
органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно
пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Тези
обстоятелства, т.е. тези фактическите основания, довели до издаването на тази
заповед, са пределно ясно и достатъчно описани в приложената в първоинстанционното дело Докладна записка с
Рег.№1947р-13886 от 25.07.2021 год., относно посетен сигнал и използване на
помощни средства/белезници/, изготвена от Е. Д. С. – *** при РУ – Кърджали. В
същата е описано, че след като пристигнали на местопроизшествието на 25.07.2021
год., около 00:15 часа, установили двете лица там – пострадалия И. А., *** и Г.Т.,
който им заявил, че не носи лична карта. Полицейските служители се обадили на
ЦСМП – ***, след което обяснили на касатора Т., че
след като пристигне екип на Спешна помощ, трябва да отиде с тях в РУ –
Кърджали, за изясняване на случая, но Т. категорично им заявил, че никъде няма
да ходи. Същият бил предупреден от полицейските служители, че ако не им
съдейства и не изпълнява разпорежданията им, ще трябва да използват физическа
сила, за да му бъдат поставени помощни средства - белезници. В докладната записка
е отразено също, че самоличността на Г.Т. е била установена чрез направена
справка в СОДЧ – Кърджали, като същият е бил освидетелстван и задържан в РУ –
Кърджали, на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВ, за което е докладвано на ОДЧ.
Така, за съда е безспорно, че тази Заповед с Рег.№1947зз-211 от 25.07.2021
год., за задържане на лице, е издадена на
съвсем различно фактическо основание и на различно правно основание, докато процесната заповед е издадена на съвсем друго фактическо и
правно основание, а именно - на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, във връзка
с данни за извършено престъпление по чл.129, ал.2, във вр.
с ал.1 от НК, за което е образувано Досъдебно производство/ДП/ №**/*** год. по
описа на РУ – Кърджали към ОДМВР - Кърджали. Освен това, двете заповеди не са
издадени непосредствено една след друга, респ., задържането по двете заповеди
не е извършено непосредствено едно след друго. След задържането по първата
заповед, на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, лицето е освободено в 23:15
часа на 25.07.2021 год., докато с процесната заповед,
издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, лицето е задържано след 14:00
часа на следващия ден – 26.07.2021 год., т.е. 15/петнадесет/ часа след като е
бил освободен след предишното задържане. Предвид тези съображения, съдът не
споделя доводите и аргументите, развити в касационната жалба в тази насока, респ.
твърдението в същата, че това било пример за „абсолютен полицейски произвол и
злоупотреба с власт.”.
По отношение твърденията, че след
задържането с процесната заповед са били нарушени
правата на касатора, като не било допуснато да се
види с адвокат и че така му било нарушено правото на защита и на адвокат, съдът
не намира за нужно да коментира, доколкото в това производство първоинстанционния съд, а и касационната инстанция, проверяват
законосъобразността на оспорения административен акт за прилагане на ПАМ на
основанията по чл.146 от АПК, а ако касаторът твърди,
че впоследствие, при изпълнението на тази заповед, са били нарушени едни или
други негови права, то следва да предяви тези свои претенции по друг
процесуален ред.
Така, предвид всичко изложено по-горе,
настоящата инстанция намира, че касационната жалба се явява неоснователна и
недоказана, а атакуваното съдебно решение на Кърджалийския районен съд не
страда от твърдяните в касационната жалба пороци.
Правилно районният съд е приел, че в конкретния случай, принудителната
административна мярка е приложена спрямо касатора Г.Н.Т. от компетентен, без допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, в съответствие с нормативните изисквания
и с целта на закона и съответно е отхвърлил подадената срещу заповедта за
задържане жалба. При така изложените съображения, обжалваното решение на
Районен съд – Кърджали, като правилно и законосъобразно, постановено и при
правилна преценка на събраните доказателства, с решението по настоящото дело
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и предвид
своевременното направеното искане в депозираните преди съдебното заседание
писмени бележки от процесуалния представител на ответника по жалбата, за
присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира, че в полза на Областна дирекция на МВР –
Кърджали, към която принадлежи полицейският орган, издал оспорената заповед за
задържане, следва да бъде присъдено такова юрисконсултско
възнаграждение, в минимално предвидения размер от 100.00/сто/ лева, съгласно
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Това следва от нормата на
чл.37, ал.2 от ЗМВР, която регламентира, че областните дирекции на МВР, са
юридически лица.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2, изр.І/първо/, предл.І/първо/,
във връзка с чл.217, ал.4, предл.ІV/четвърто/ от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №125 от 25.10.2021 год.,
постановено по АНД №835/2021 год. по описа на Районен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА Г.Н.Т., с ЕГН ********** и с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Областна дирекция на МВР – Кърджали, с адрес: ***, с ЕИК ***,
деловодни разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 100.00/сто/ лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване
или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.