Р Е Ш Е Н И Е
№ 68
гр.Пловдив, 05.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети
граждански състав, в
открито
заседание
на 14.03.2018г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА
секретар:Мила Тошева
след като
разгледа докладваното от съдия Ел. Арнаучкова възз.гр.д. № 610/2017г. по описа на АС - Пловдив, намира следното:
Въззивно
производство по реда на
чл.258-273 ГПК.
С Решение
№ 187/07.06.2017г., постановено по гр.д.№ 134/2016г. по описа на ОС - С.З., се
обявява за недействителен спрямо А.С.А., ЕГН **********,***, чрез адвокат С.К.Т.,
сключеният между „А.И.2.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ****,
представлявано от управителя Г С К, и „А.С.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК ****, представлявано от изпълнителния директор С.Г.С.,
договор за дарение обективиран в нотариален акт. № ***, т.***, н.д. № ***/****
г. по описа на нотариус Б.Г., рег. № *** в НК, с предмет, както следва:
АПАРТАМЕНТ
№ * /*/ с идентификатор *****.***.***.*.*, намиращ се на втори етаж, със
застроена площ от 79,13 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня,
баня-тоалетна, преддверие и тераса, при граници: север-двор, изток-асансьор,
коридор и стълбище, юг-двор, запад-двор, заедно с прилежащите към апартамента
9,23 кв.м., представляващи 11.43% идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж, с предназначение жилище, намиращ се в сграда № *,
разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.***, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж-*****.***.***.*.*, под обекта-*****.***.***.*.*и
*****.***.***.*.* и над обекта: *****.***.***.*.*.и
АПАРТАМЕНТ
№ * /*/ с идентификатор *****.***.***.*.*, намиращ се на четвърти и пети етаж,
със застроена площ от 125,65 кв.м., от които 74,63 кв.м. на четвърти етаж и
51,02 кв.м. на пети етаж, състоящ се от дневна с кухненски бокс, баня-тоалетна,
преддверие, дрешник-стълбище и тераса на четвърти етаж и две спални, коридор,
баня-тоалетна, стълбище и тераса на пети етаж, заедно с прилежащите към
апартамента 14.65 кв.м., представляващи 18.16 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж, с предназначение жилище, намиращ се в
сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.***, при
съседни самостоятелни обекти: на първо ниво, на същия етаж-няма, под обекта - *****.***.***.*.*
и *****.***.***.*.* и над обекта: *****.***.***.*.* и на второ ниво, на същия
етаж - *****.***.***.*.*, под обекта-няма и над обекта: няма,
и
се осъждат „А.И.2.“ ЕООД и „А.С.“ ЕАД да заплатят на А.С.А. разноски в размер
на 2199.23лв.
Против
Решение №187/07.06.2017г., постановено по гр.д.№ 134/2016г. по описа на ОС - С.З.,
са подадени въззивни жалби от двамата ответници в производството пред
първоинстанционния съд, както следва:въззивна жалба, вх.№
8031/26.06.2017г., подадена от „А.И.2.“, ЕООД, ЕИК ****, представлявано
от управителя Г С К, чрез адв. адв.М.К., както и въззивна жалба, вх.№
8166/28.06.2017г., подадена от „А.С.“ ЕАД ЕИК ****, представлявано от А.К. С.,
чрез адв.М.Г..
Оплакванията
във въззивните жалби са за недопустимост и неправилност на изцяло обжалваното
решение, а искането е за неговата отмяна и за постановяване на друго, с което
исковете да се отхвърлят, както и за присъждане на разноски.
В
подадения в срок писмен отговор въззиваемата страна, ищцата А.С.А., ЕГН **********,
чрез адв.С.Т., оспорва въззивните жалби, моли за потвърждаване на решението, претендира
за присъждане на разноски.
Въззивните
жалби са допустими, като подадени в законния срок от активно легитимирА.лица – ответниците
в производството пред първоинстанционния съд, имащи правен интерес от въззивно
обжалване, редовни са по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за отговор.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на оплакванията във въззивните жалби и след
като извърши дължимата служебна проверка на изцяло обжалваното решение на
осн.чл.269 ГПК, при преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:
Производството,
в което е постановено изцяло обжалваното решение, е образувано по искова молба,
вх.№ 14 063/18.11.2016г., подадена от А.С.А.,
ЕГН **********, против „А.И.2.“ ЕООД, ЕИК ****, представлявано от управителя Г
С К, и „А.С.“ ЕАД ЕИК ****, представлявано от изпълнителния директор С.С., за обявяване
за относително недействителна по отношение на ищцата, на осн.чл.135 ЗЗД,
извършената между ответниците разпоредителна сделка, дарение от 20.06.2016г., обективирано в нот. акт. № ***, т.*, н.д.
№ ***/****г. по описа на нотариус Б.Г., рег. № *** в НК, по отношение на част
от неговия предмет, а именно по отношение на апартамент № * /*/, с
идентификатор *****.***.***.*.*, и на апартамент № * /*/, с идентификатор *****.***.***.*.*,
находящи се в новоизградена и въведена в експлоатация жилищна сграда с адм.
адрес гр.С.З., ****.
При
въззивната проверка за валидност и допустимост на изцяло обжалваното решение,
на осн. чл.269 ГПК, служебно и въз основа на поддържаните във въззивните жалби оплаквания
се приема следното:
Преди
всичко се разглежда изрично поддържаното във въззивната жалба на ответника „А.С.“
ЕАД ЕИК **** оплакване за недопустимост на решението, основано на твърдения за
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в
неизпълнение на служебните му правомощия по чл.146, ал.1 ГПК за определяне на
правната квалификация на иска. Не се оспорва
правилността на дадената правна квалификация на чл.135 ЗЗД, а се поддържа
същата да е непрецизна, тъй като не е посочена една от двете хипотези на чл.135 ЗЗД:чл.135, ал.1 или чл.135, ал.3 ЗЗД.
Това
оплакване е неоснователно, поради следните съображения:
Определянето
на правната квалификация/правното основание/ на правото, предмет на делото, е
дейност на съда по приложение на закона. Правната квалификация на иска се
определя от съда въз основа на фактите изложени в обстоятелствената част на
исковата молба/основанието/ и петитума/искането/, като дадената от ищеца правна
квалификация не обвързва съда. Правната
квалификация се отразява допустимостта на постановеното решение само тогава,
когато решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес, произнасяйки се извън определеният от страните по спора предмет на
делото и обхвата на търсената от ищеца защита.Когато първоинстанционният съд се
е произнесъл по предявения иск, но дадената от него правна квалификация е неправилна,
това обуславя неправилността на решението, а не неговата недопустимост /мотивите на
Тълкувателно решение № 2 от 29.02.2012г. по тълк.д. №2/2011г. на ОСГТК на ВКС/.
Тъй
като дейността на въззивния съд е аналогична на тази на първата инстанция, в
правомощията на въззивния съд е, след като определи предмета на делото въз
основа на въведеното основание и заявения петитум, да извърши правна
квалификация на спорното право.Когато въззивният съд констатира, че е
неправилна извършената от първоинстанционния съд правна квалификация на
спорното право, това не винаги води до извод за недопустимост на решението:Само
ако въззивният съд констатира, че е налице произнасяне по непредявен иск:
когато, в нарушение на диспозитивното начало, съдът е разгледал иск, с който не
е сезиран или е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на
които страната не се е позовала, само тогава дадената от първоинстанционния съд
неправилна правна квалификация се отразява на допустимостта на решението, което
подлежи на обезсилване и делото се връща за произнасяне по предявения
иск/чл.270, ал.3пр.3 ГПК/. Когато при неправилна правна квалификация
първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения иск, след като определи
правилната правна квалификация, въззивният съд следва да разреши спора въз
основа на даденото от него действително правно основание, след като обсъди
доводите на страните и изложи собствени мотиви относно основателността на
претенцията.
В
случая, първоинстанционният съд правилно, въз основа на въведеното основание и
заявения петитум, е определил предмета на делото, спорното материално право на
ищцата А.А. за обявяване за относително недействителен по отношение на нея на
договора за дарение, сключен между ответниците и е дал правилна правна квалификация
на спорното право чл.135 ЗЗД, като непрецизирането на дадената правилна правна
квалификация, не обуславя недопустимост на решението.
Ето
защо, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения иск, като
е дал правилна правна квалификация на спорното право, обжалваното изцяло
първоинстанционно решение е допустимо и не подлежи на обезсилване
В изпълнение
на правомощията на въззивния съд, като втора, но по същество инстанция, за
даване на правна квалификация на правото, предмет на делото, първоначално, с
определение в с.з. на 13.12.2017г./л.80/е определена правна квалификация на
правото чл.135, ал.3 ЗЗД, въз основа на твърденията в исковата молба, че
увреждащата сделка е сключена на 20.06.2016г., а предварителният договор, от
който ищцата извежда качеството си на кредитор, е сключен след това - на
05.11.2016г.
Така
дадената от въззивния съд правна квалификация е оспорена от въззиваемата-ищца с
постъпилото от нея становище, вх.№10 144/22.12.2017г./л.82-84/, в което е
поддържала, че е допуснала фактическа грешка в исковата молба досежно датата на
сключване на предварителния договор, която е твърдяла да не е посочената в ИМ
дата 05.11.2016г./ след датата на дарението 20.06.2016г./,
а е датата в предварителния договор - 05.11.2015г./ преди датата на дарението 20.06.2016г./
В
с.з. на 31.01.2018г. е изменено определението, постановено в с.з. на
13.12.2017г., в частта, с която е дадена правна квалификация и вместо това е определена
правна квалификация по чл.135 ЗЗД, включваща и двете хипотези – чл.135, ал.1 и
чл.135, ал.3 ЗЗД. За определяне на тази правна квалификация въззивният съд е
съобразил както твърденията на ищцата за допусната от нея фактическа грешка в
исковата молба за датата на сключване на предварителния договор, заедно с това,
че копие от предварителния договор е било представено като приложение към
исковата молба, както и, от друга страна, е съобразено
и оспорването от ответниците в подадените от тях в срок
отговори на исковата молба на сключването на предварителен договор за продажба
на процесните два апартамента в периода от 05.11.2015г. до 20.06.2016г., твърденията,
че представеният с исковата молба предварителен договор с дата 05.11.2015г. е
антидатиран и е съставен по повод настоящото дело, както и това, че ответникът
„А.с.“ ЕАД има качеството на трето лице по отношение на предварителния договор,
по см. на чл.181 ГПК.
Така,
дадената от въззивния съд правна квалификация чл.135 ЗЗД изцяло съвпада с определената
от първоинстанционния съд.
При
дължимата служебна проверка, на основание чл. 269 ГПК, не се констатира основание,
обуславящо нищожност и/или недопустимост на обжалваното изцяло решение.
Въззивната
проверка за правилността на решението, на основание чл. 269 ГПК, се извършва в
неговата цялост, само на поддържаните във въззивните жалби оплаквания.
Във
въззивната жалба на ответника „А.И.2.“ ЕООД са оспорени изводите на първоинстанционния
съд да приеме, че ищцата има качество на кредитор.В тази връзка се оспорват изводите
на първоинстанционния съд да приеме за неоснователни възраженията за несключване
на предварителния договор, за неговото антидатиране,
за неавтентичност на подписа на купувача в предварителния договор, като
необосновА.и извършени в нарушение на процесуалния закон.Поддържа се, е първоинстанционният
съд не се е произнесъл по възраженията, че представеният предварителен договор
е подписан на страната на обещателя от лице, което няма представителна власт
след 06.04.2016г., респективно, че предварителният договор за процесните два
апартамента е сключен след 06.04.2014г.Твърди се, че не са изложени твърдения и
не е доказана хипотеза на чл.135, ал.3 ЗЗД.Във въззивната жалба на ответника„А.С.“
ЕАД, се поддържат аналогични оплаквания за неправилност.
Въз
основа на поддържаното във въззивната жалба на „А.С.“ ЕАД изрично оплакване за
допуснати процесуални нарушения във връзка с доклада по чл.146 ГПК, което е
прието за основателно от въззивния съд, с определение в с.з. на 31.01.2018г. е
разпределена и указана на ищцата доказателствената тежест за правно
релевантните факти, конкретно за установяване на достоверна дата на
предварителния договор, която е преди 06.04.2017г., когато представляващият
обещателя-търговско дружество А.П. е заличен като управител в ТР, евентуално намерението
на двамата ответници за увреждане на ищцата при извършване на дарението.
Въз
основа на даденото правно основание на спорното право по чл.135 ЗЗД,
разпределена и указана доказателствена тежест за правно релевантните факти, при
извършване на дължимата дейност по разрешаване на поставения материално-правен
спор въззивният съд намира следното:
Уеднаквената
съдебна практика по ВКС по приложение на чл.135 ЗЗД/ решения по гр. дело №
1863/2010 г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 879/2010 г., трето г. о., ВКС;
гр. дело № 171/2009г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 754/2009г., четвърто г.
о., ВКС и Постановление № 1/29.03.1965г. на Пленума на ВС/ приема следното: Искът
по чл. 135 ЗЗД/павлов иск/ е конститутивен и има за предмет потестативното
право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на себе си
действията, с които длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора,
когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна или възмездна, но длъжникът и
третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата сделка е
извършена преди възникване на вземането, но тя е предназначена от длъжника и
третото лице да увреди кредитора. Павловият
иск не е вещен, а е облигационен иск: с обявяване на атакуваното действие за
недействително спрямо кредитора той има право да насочи принудителното
изпълнение и да се удовлетвори от излезлия от имуществото на длъжника
актив.Потестативното право на кредитора по чл.135 ЗЗД възниква силата на закона,
при осъществяване на фактически състав, включващ няколко кумулативни
предпоставки.Една от предпоставките за възникване на правото по чл.135 ЗЗД е да
е възникнало и да съществува действително вземане в полза на кредитора-ищец по отношение на длъжника- ответник.Вземането на кредитора не трябва да е прекратено
или погасено по давност, без да е необходимо да е ликвидно и изискуемо, вземането
може да е парично или непарично вземане, вкл. и за кредитора по предварителния
договор е налице правен интерес да предяви отменителния иск по чл.135 ЗЗД, тъй
като успешното му провеждане дава възможност да се обяви за окончателен
сключеният преди увреждащата сделка предварителен договор/Р.№326 от
20.12.2012г. по гр.д.№177/2012, №176 по гр.д.№1746/08г./ Качеството на кредитор на купувача/приемащия възниква от
момента на сключване на предварителния договор и оттогава обещателят е станал
негов длъжник.Купувачът/приемащият става кредитор както на действията по
прехвърляне на собствеността по нотариален ред, така и на всички вземания и
задължения спрямо него от продавача, които възникват от момента на сключване на
този договор. Кредиторът става такъв по силата на облигационната връзка.
Вписването на отчуждителната сделка, предмет на иска по чл. 135 ЗЗД , на
основание чл. 113 ЗС, не може да бъде пречка за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД /ТР №1/1965 г. ОСГК на ВС, Решение №1397/29.11.1993 година по гр.д. №
36/1993 г. на IV отд.Възникването на правото по чл. 135 ЗЗД не се обуславя от
установяване на вземането с влязло в сила съдебно решение; правоотношенията, от
които произтича вземането на кредитора не са предмет на делото по павловия иск;
съдът по павловия иск не може да проверява съществува ли вземането, което
легитимира ищеца като кредитор; в производството по павловия иск съдът изхожда
от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти,
освен, ако вземането е отречено със сила на присъдено нещо; в производството по
павловия иск длъжникът не може да се брА.с възражения, които се основават на
отношенията, които легитимират ищеца като кредитор; съдът не може да спре
производството по чл. 135 ГПК, за да изчака решението по предявения иск за
вземането, нито може да задължи ищеца да предяви вземането си с иск.Ищецът по
чл. 135 ЗЗД установява качеството си на кредитор като материална предпоставка,
без да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правния
си интерес.
Установяването
на качеството на кредитор на ищцата А.А. по отношение на ответника „А.и.2.“ЕООД,
основано на твърденията й за сключен между тях на 05.11.2015г.предварителен
договор за покупко-продажба с предмет процесните два апартамента, което се оспорва от ответниците в подадените в срок
писмени отговори на ИМ, е в предмета на доказването и е в доказателствена
тежест на ищцата да го докаже пълно и главно.Конкретно, в доказателствена
тежест на ищцата е да установи възникването и съществуване на вземането си на
въведеното от нея основание.Ищцата носи доказателствена тежест да установи и
времето на възникване на вземането си.
Тъй
като качеството на кредитор е основано на предварителен договор за
покупко-продажба, който е консенсуален, времето на възникване на вземането на ищцата съвпада със сключване на договора, а
не, противно на неоснователно поддържаното от насрещната страна, от уговорения
момент за сключване на окончателен договор.
За
установяване на вземането си ищцата е представила по делото предварителния
договор с ответника „А.и.2.“ ЕООД, на който основава активната си
материално-правна легитимация, сключен в обикновена писмена форма с дата 05.11.2015г.
По
отношение на ответника „А.и.2.“ ЕООД, който формално е страна по предварителния
договор, ищцата носи доказателствена тежест да установи, че представеният
предварителен договор е подписан от А.П. в качеството му на управител на „А.и.2.“
ООД на посочената в предварителния договор/твърдяна от ищцата/ дата или преди
06.04.2016г., тъй като на 06.04.2016г.А.П., който е подписал предварителния
договор за „А.и.2.“ ЕООД, е заличен като управител в Търговския регистър.
Предварителният
договор е частен диспозитивен документ, поради което за него е приложим чл.181 ГПК, а именно за него се изисква достоверна дата по отношение на третите
лица.Изискването за достоверна дата на частния документ по смисъла на чл. 181 ГПК/145, ал. 1 от ГПК (отм.)/ важи не в полза на всички лица, които не са
участвали в съставянето на документа. Трети лица по см. на чл. 145, ал. 1 от ГПК
/отм./, аналогична на чл.181, ал.1 ГПК, са само тези неучастващи в съставянето
на документа, които черпят права от издателите на документа и които могат да
бъдат увредени от неговото антидатиране - напр. когато е налице конкуренция на
права. Другите неучастващи в съставяне на документа лица не са трети лица и
спрямо тях не важи изискването за достоверност на датата на частния документ.
/Решение № 176 от 8.12.2010г. на ВКС по гр. д. № 3960/2008г., IV г. о., ГК /
Недопустимо е със свидетелски показания да се установява самата достоверна дата
на частния документ Решение № 80 от 17.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 161/2012
г., IV г. о., ГК.
Тъй
като ответникът “А.с.“ ЕАД не е страна по предварителния договор, но черпи
права от ответника“А.и.2.“ ЕООД, страна по договора, и, тъй като евентуалното
антидатиране на предварителния договор го уврежда, „А.с.“ ЕАД има качеството на
трето лице по см. на чл.181 ГПК и по отношение на него ищцата носи
доказателствена тежест да установи достоверна дата на предварителния договор.
От
приетото в производството пред първоинстанционния съд заключение на ССЕ/л.105-107/
се установява следното:При извършените справки в архива на ответника“А.и.2.“
ЕООД в регистрите му няма данни за осъществена продажба на процесните два имота
за сума в размер на 73 000 евро по аналитична партида с имената или ЕГН на
ищцата.Няма данни и за получени суми по сметки 501 “Каса в лева“,
503“Разплащателна сметка във валута“ в размер на12 800евро и 15 000
евро или левовата им равностойност.Липсват каквито и да е счетоводни документи
и записвания, материализиращи продажба на процесните два имота, поради което
няма данни за осчетоводено вземане на ищцата спрямо „А.и.2.“ ЕООД.
Видно
от справка в ТР, за ответника „А.и.2.“ ЕООД, обещател по предварителния договор
са вписА.следните управители: за времето от 23.08.2013г. до 06.04.2016г. негови
управители са били Ю.П. и А.П., който е представлявал дружеството при сключване
на представения по делото предв. договор с дата 05.11.2015г., заличен е като
управител на 06.04.2017г., след което управител е Ю.П., която е представлявала
дружеството при сключване на дарението, до 13.07.2016г., когато и тя е заличена
като управител.По делото е установено и не е спорно, че А.П. и Ю.П./М./ са бивши
съпрузи, чиито брак е прекратен по бр.д.№3558/2016г. по описа на РС - С.З..Съгласно
договор за продажба на дружествен дял с нотариална заверка на подписите от
28.03.2016г., А.П. е продал на Ю.П. всичките свои 3 дяла от „А.и.2.“ ЕООД/л.55/.
От
коментираната доказателствената съвкупност, без да се обсъждат свидетелски
показания, каквито са недопустими за установяване на достоверна дата, следва да
се приеме, че не е доказано предварителният договор да е подписан от А.П. на
твърдяната от ищцата дата или преди 06.04.2016г., поради което следва да се
приеме, че не е установено и предварителният договор да е подписан от лице,
имащо качеството на законен представител на обещателя „А.и.“ ЕООД. Ето защо е безпредметно да се обсъжда дали има достоверна
дата по отношение на ответника, трето лице по см. на чл.181 ГПК „А.с.“ ЕАД.
Налага
се извод, че не е доказано сключването на предварителния договор, респективно –
твърдяното качество на кредитор на ищцата, поради което е безпредметно да се
обсъжда която и да е от двете хипотези на чл.135 ЗЗД, конкретно не се обсъжда
наличието на намерение за увреждане на ищцата от двамата ответници при
извършване на дарението.
Налага
се извод, че липсва активна материално правна легитимация на ищцата, поради
което предявеният павлов иск е неоснователен и следва да се отхвърли.Не до този
извод е достигнал първоинстанционният съд по съображения, които не се споделят.
Поради
изложеното, въззивните жалби са основателни, обжалваното решение е неправилно и
се отменя и се постановява друго, с което искът се отхвърля.
С
оглед на този инстанционен резултат, на въззиваемата не се дължат разноски, поради
което първоинстанционното решение се отменя и в частта, с която са й присъдени
такива, а въззиваемата дължи и следва да бъде осъдена да заплати разноските на въззивниците
пред двете съдебни инстанции, както следва на „А.и.2.“ ЕООД 5200лв. пред първа
инстанция и 1115.32 лв. пред въззивния съд, общо 6315.32лв., а на „А.с.“ ЕАД
5149лв. пред първа инстанция и 1115.32лв. пред въззивния съд, общо 6264.32лв.
Мотивиран
от това, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение
№ 187/07.06.2017г., постановено по гр.д.№ 134/2016г. по описа на ОС - С.З., с
което се обявява за недействителен спрямо А.С.А., ЕГН **********,***, чрез
адвокат С.К.Т., сключеният между „А.И.2.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
***, ЕИК ****, представлявано от управителя Г С К, и „А.С.“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК ****, представлявано от изпълнителния директор С.Г.С.,
договор за дарение обективиран в нотариален акт. № ***, т.***, н.д. № ***/****
г. по описа на нотариус Б.Г., рег. № *** в НК, с предмет:
АПАРТАМЕНТ
№ * /*/ с идентификатор *****.***.***.*.*, намиращ се на втори етаж, със
застроена площ от 79,13 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня,
баня-тоалетна, преддверие и тераса, при граници: север-двор, изток-асансьор,
коридор и стълбище, юг-двор, запад-двор, заедно с прилежащите към апартамента
9,23 кв.м., представляващи 11.43% идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж, с предназначение жилище, намиращ се в сграда № *,
разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.***, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж-*****.***.***.*.*, под обекта-*****.***.***.*.*и
*****.***.***.*.* и над обекта: *****.***.***.*.*.и
АПАРТАМЕНТ
№ * /*/ с идентификатор *****.***.***.*.*, намиращ се на четвърти и пети етаж,
със застроена площ от 125,65 кв.м., от които 74,63 кв.м. на четвърти етаж и
51,02 кв.м. на пети етаж, състоящ се от дневна с кухненски бокс, баня-тоалетна,
преддверие, дрешник-стълбище и тераса на четвърти етаж и две спални, коридор,
баня-тоалетна, стълбище и тераса на пети етаж, заедно с прилежащите към
апартамента 14.65 кв.м., представляващи 18.16 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж, с предназначение жилище, намиращ се в
сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.***, при
съседни самостоятелни обекти: на първо ниво, на същия етаж-няма, под обекта - *****.***.***.*.*
и *****.***.***.*.* и над обекта: *****.***.***.*.* и на второ ниво, на същия
етаж - *****.***.***.*.*, под обекта-няма и над обекта: няма,и се осъждат „А.И.2.“
ЕООД и „А.С.“ ЕАД да заплатят на А.С.А. разноски в размер на 2199.23лв. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ,
поради неоснователност, предявеният от А.С.А.,
ЕГН **********,***, чрез адвокат С.К.Т., срещу „А.И.2.“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК ****, и „А.С.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК ****, за обявяване за относително недействителен по чл.135 ЗЗД на сключеният между „А.И.2.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК ****, представлявано от управителя Г С К, и „А.С.“ ЕАД, със седалище и адрес
на управление ***, ЕИК ****, представлявано от изпълнителния директор С.Г.С.,
договор за дарение, обективиран в нотариален акт. № ***, т.***, н.д. № ***/****
г. по описа на нотариус Б.Г., рег. № *** в НК, с предмет:
АПАРТАМЕНТ
№ * /*/ с идентификатор *****.***.***.*.*, намиращ се на втори етаж, със
застроена площ от 79,13 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня,
баня-тоалетна, преддверие и тераса, при граници: север-двор, изток-асансьор,
коридор и стълбище, юг-двор, запад-двор, заедно с прилежащите към апартамента
9,23 кв.м., представляващи 11.43% идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж, с предназначение жилище, намиращ се в сграда № *,
разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.***, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж-*****.***.***.*.*, под обекта-*****.***.***.*.*и
*****.***.***.*.* и над обекта: *****.***.***.*.*.и
АПАРТАМЕНТ
№ * /*/ с идентификатор *****.***.***.*.*, намиращ се на четвърти и пети етаж,
със застроена площ от 125,65 кв.м., от които 74,63 кв.м. на четвърти етаж и
51,02 кв.м. на пети етаж, състоящ се от дневна с кухненски бокс, баня-тоалетна,
преддверие, дрешник-стълбище и тераса на четвърти етаж и две спални, коридор,
баня-тоалетна, стълбище и тераса на пети етаж, заедно с прилежащите към
апартамента 14.65 кв.м., представляващи 18.16 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж, с предназначение жилище, намиращ се в
сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.***, при
съседни самостоятелни обекти: на първо ниво, на същия етаж-няма, под обекта - *****.***.***.*.*
и *****.***.***.*.* и над обекта: *****.***.***.*.* и на второ ниво, на същия
етаж - *****.***.***.*.*, под обекта-няма и над обекта: няма.
ОСЪЖДА А.С.А.,
ЕГН **********,***, чрез адвокат С.К.Т., да заплати на „А.И.2.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ****, разноски пред двете инстанции
общо в размер на 6315.32лв./шест хиляди триста и петнадесет лв.32 ст./
ОСЪЖДА А.С.А.,
ЕГН **********,***, чрез адвокат С.К.Т., да заплати на „А.С.“ ЕАД, със седалище
и адрес на управление ***, ЕИК ****, разноски
пред двете инстанции общо в размер на 6264.32лв. шест хиляди двеста шестдесет и четири лв. 32 ст./
Решението
може да се обжалва пред ВКС, при
условията на чл.280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: