Р Е Ш Е Н И Е
№………./17.05.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти април през две
хиляди и осемнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при секретар
Мая Петрова,
като разгледа
докладваното от съдията
търговско дело № 804 по описа за 2017
г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК/.
Образувано е по предявен от „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД срещу „ВИПЕКС“ ООД и К.В.Д.
иск за приемане на установено между страните, че ответниците дължат солидарно
на ищеца сума в размер на 35 178.90
лева, съставляваща главница - остатък от
продажна цена на експедирани и доставени стоки - метални изделия
по фактури № № 27492/21.04.2010 год., 27547/23.04.2010, 27623/27.04.2010,
27796/03.05.2010, 27882/10.05.2010 и 28097/18.05.2010 год., съгласно споразумение с нотариална заверка на
подписите от 01.11.2010 год., рег. № 7927 на нотариус с рег. № 147 на НК, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 20.02.2017 год., за които суми е
издадена Заповед № 1318/23.02.2017 год. по ч.гр.д. № 2312/2017 год. на ВРС –
XLI състав, с правно основание чл.422 ГПК.
Искът е основан
на твърдения за наличие на облигационни отношения между страните, основани на
договор за продажба № HB 011 от 05.01.2009 год., по който първият ответник по
делото е натрупал задължение към ищеца в размер на 53 060.92 лева, дължими
по шест броя продажби. Последното е обусловило сключване на споразумение между
страните, с което страните по договора са приели, че към 01.11.2010 год.
задълженията на първия ответник по делото възлизат в размер на 55 945.86
лева, която сума е формирана като сбор от сумата от 53 060.90 лева,
съставляваща остатък от цена на продадена стока по фактура № 27492/21.04.2010
год., № 27547/23.04.2010 год., 27623/27.04.2010 год., № 27796/03.05.2010 год.,
№ 27882/10.05.2010 и № 280097/18.05.2010 год. и от сумата 2 884.94 лв.,
съставляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва до 18.10.2010
год., което споразумение е нотариално заверено с рег. № 7927/01.11.210 год. на
нотариус с рег. № 147 на НК и по което споразумение вторият ответник по делото
се е задължил солидарно. Въпреки горното, задължението не е изплатено и
ответниците са останали задължени със сумата от 35 178.90 лева, за които
ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 2312/2017 год. по описа на ВРС – 41 състав. Ответниците са депозирали
възражение срещу така издадената заповед, което обуславя и правния интерес на
ищеца от предявяване на иска.
В
срока по чл.367 ГПК,
ответниците „ВИПЕКС“ ООД и К.В.Д., в срока
по чл. 367 ГПК, депозират писмени отговори на исковата молба. Позовават се на
изтекла погасителна давност, считано от посочената в споразумението изискуемост
на задължението - 01.02.2011 год., от която дата до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед 20.02.2017 год. е изтекла предвидената в закона
петгодишна погасителна давност. Ответникът Д. се позовава и на погасяване на
отговорността му като поръчител поради неупражняване на правата срещу длъжника
в предвидения в нормата на чл.147, ал.1 ЗЗД шестмесечен срок, започнал да тече
от падежа на задължението и твърди, че евентуалното прекъсване на давността по
отношение на главния длъжник няма действие по отношение на поръчителя.
В
срока по чл.372 ГПК, ищецът „ИНТЕРКОМ
ГРУП“ ООД депозира допълнителна искова молба, с която изразява становище
по наведените от ответниците доводи за неоснователност. Оспорва качеството на
ответника Д. като поръчител и твърди, че същият има качеството на солидарен
длъжник, чиято отговорност е различна от тази на поръчителя. Оспорва
твърдението за изтекла погасителна давност, като твърди че е налице прекъсване
на давността по смисъла на чл.116 б.“а“ ЗЗД – чрез извънсъдебно признание на
иска, обективирано в представените потвърдителни писма, като прекъсването има
действие и по отношение на солидарния длъжник – втори ответник.
В
срока по чл.373 ГПК, ответниците
„ВИПЕКС“ ООД и К.В.Д., поддържат
вече изложеното. Ответникът „ВИПЕКС“ ООД оспорва представените от ищеца
съпроводителни писма с твърдението, че същите са антидатирани и съставени за целите
на процеса, че не касаят процесните задължения и че носят подписа на К.Д.,
който през процесния период е бил единствен овластен да представлява
дружеството.
В о.с.з., ищцовото
дружество, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., поддържа
предявената искова претенция и моли същата да бъде уважена. Претендира
присъждане на разноски.
В о.с.з., ответниците,
чрез процесуален представител адв.З. молят за отхвърляне на исковете, ведно с
присъждане на разноски.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството
са разрешени в определение № 414/01.02.2018 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически
изводи:
Не е спорно между
страните по делото, че ищцовото дружество и първия ответник „ВИПЕКС“ ООД са
страни и по договор № HB 011/05.01.2009
год., въз основа на който са извършени шест продажби, обективирани във фактури
№ № 27492/21.04.2010 год., 27547/23.04.2010, 27623/27.04.2010,
27796/03.05.2010, 27882/10.05.2010 и 28097/18.05.2010 год. Последните са
представени по делото и не се оспорват от насрещната страна.
Не е спорно и че
стойността на процесните фактури не е изплатена изцяло, за което ищцовото
дружество и ответникът „ВИПЕКС“ ООД, в качеството му на купувач, са сключили
споразумение, с нотариална заверка на подписите от 01.11.2010 год. В последното
е обективирано изявление на ответниковото дружество, че дължимият остатък по
посочените фактури е общо в размер на 53 060.92 лева. Призната е също така
и дължимостта на обезщетение за забава, което страните се договарят да е в
размер на законната лихва, а именно 2 884.94 лева, като така формираните
общо задължения от главница по фактури в размер на 53 060.92 лева и
обезщетение за забава върху главницата, начислена до 18.10.2010 год. в размер
на 2 884.94 лева, ответникът „ВИПЕКС“ ООД се задължава да заплати в срок
до 31.01.2011 год. Договорено в същото споразумение е и че при неизпълнение
„Випекс“ ООД дължи и обезщетение в размер на 0,5 %върху дължимата сума за всеки
ден забава върху неплатените цени, считано от датата на фактуриране.
Съгласно т.7 от
коментираното споразумение, ответникът Д. поръчителство по същото и солидарно с
първия ответник се ангажира с отговорността за плащане, като в титулната част и
преди подписа му е използвана формулировката „солидарен длъжник“.
Така, твърдейки
неизпълнение на сключено между страните споразумение от 01.11.2010 год., със
заявление вх.№ 9785/20.04.2017 год., ищецът е инициирал образуване на заповедно
производство, в резултат на което е издадена заповед № 1318 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 23.02.2017 год. на
ВРС – 41 състав по ч.гр.д. № 2312/2017 год. Със същата, съдът е разпоредил
длъжниците „ВИПЕКС“ ООД и К.В.Д. да заплатят солидарно на кредитора „ИНТЕРКОМ
ГРУП“ ООД сумата от 35 678.90 лева
- главница, представляваща остатък от неизплатена цена на закупени стоки –
метални изделия по фактури № № 27492/21.04.2010 год., 27547/23.04.2010,
27623/27.04.2010, 27796/03.05.2010, 27882/10.05.2010 и 28097/18.05.2010 год.,
както и законна лихва от 20.02.2017 год. до изплащане на вземането и сумата от
763.58 лева – разноски по делото, от които 50 лева юрисконсултско
възнаграждение, като е постановил на основание чл.418, ал.1 ГПК незабавно
изпълнение и е издал изпълнителен лист. Срещу така издадената заповед е
подадено възражение по реда на чл.414 ГПК от двамата длъжници, което е обусловило
и настоящия иск.
Във връзка с
наведените възражения за погасяване на вземането поради изтекла петгодишна
давност от датата на падежа, ищцовото дружество представя писмени доказателства,
както следва:
-
писмо изх.№ 114/25.1.2012 год. от „ВИПЕКС“ ООД за потвърждение
на задължение към 31.12.2011 год. на посоченото дружество към „ИНТЕРКОМ ГРУП“
ООД в размер на 50 160.92 лева;
-
писмо изх.№ 13-0117/06.02.2013 год. от „ИНТЕРКОМ ГРУП“
ООД до „ВИПЕКС“ ООД за потвърждаване на задълженията на последното дружество към
ищеца в размер на 41 438.64 лева, което задължение към 31.12.2012 год. е
потвърдено с изявление на представляващия дружеството на 13.02.2013 год.;
-
писмо /без изх.№/ от 06.03.2014 год. от „ИНТЕРКОМ ГРУП“
ООД до „ВИПЕКС“ ООД за потвърждаване на задължения на последното дружество към
ищеца в размер на 40 238.64 лева, което задължение към 31.12.2013 год. е
потвърдено с изявление на представляващия дружеството на 17.03.2014 год.;
-
писмо /без изх.№/ от 18.02.2015 год. от „ИНТЕРКОМ ГРУП“
ООД до „ВИПЕКС“ ООД за потвърждаване на задължения на последното дружество към
ищеца в размер на 36 993.96 лева, което задължение към 31.12.2014 год. е
потвърдено с изявление на представляващия дружеството на 20.02.2015 год.
С оглед
предприетото от ответната страна оспорване на представените потвърдителни писма
като антидатирани, съставени за целите на процеса и неавтентични, с уточняваща
молба вх.№ 4458/09.02.2018 год. /л.87/ ищцовото дружество е заявило, че ще се
ползва само от последните две писма от 17.03.2014 год. и 20.02.2015 год., с
които са потвърдени задължения в размер на 40 238.64 лева към 31.12.2013
год. и в размер на 36 993.96 лева към 31.12.2014 год.
Поради горното и
на основание чл.193 ГПК, с определение № 542/12.02.2018 год. съдът е открил
производство по проверка истинността на представените потвърдителни писма като
неавтентични, неподписани от лицето К.Д.. С цитираното определение съдът е
открил производство по проверка истинността на всички оспорени четири броя
писма, но предвид изявлението на страната, представила оспорените документи, че
ще се полза само от две от тях, съдът ще коментира и гради фактическите си
изводи на тях.
Назначена по
искане на ищцовата страна е съдебно-почеркова експертиза, заключението по която
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. В същото вещото лице сочи,
че макар и да липсва оригинал на оспорените документи, установените в хода на
сравнителното изследване съвпадения между устойчиви, рядко срещащи се и
самостоятелни общи и частни признаци, са достатъчни за извода, че изследваните
подписи върху писмо без изх.№ от „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД до „ВИПЕКС“ ООД с
потвърждение от 17.03.2014 год. /л.68/ и писмо без изх.№ от „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД
до „ВИПЕКС“ ООД с потвърждение от 20.02.2015 год. /л.69/, са изпълнени от К.В.Д..
При доказана автентичност на оспорените документи, същите не следва да се
изключват от доказателствата по делото.
С твърдението
процесните писма да не са изпращани по електронната поща на ответното дружество *****@***.**, за обявяването
на която в ТР са представени доказателства
и с твърдението да не са съществували, допусната по искане на ответното
дружество е и съдебно-техническа експертиза.
От заключението
по същата, кредитирано от съда изцяло, се установява, че и двете оспорени
писма, находящи на л.68 и л.69 от делото са изпратени от електронен пощенски
адрес *****@***.** до електронен адрес **********@*************.** като препратка
/отговор на получено писмо/ без допълнителен текст с прикачен файл. Излага се
също така от вещото лице, че първото коментирано писмо е създадено с
приложението Paper
Port 10.0 на 18.03.2014 год., а второто такова – със същото приложение на
23.02.2015 год., като същите към настоящия момент не съществуват съхранени в
изпратени и получени имейли в пощенския адрес на ответника.
Макар и размерът
на остатъчното задължението да не е спорен по делото, проведена е и съдебно-счетоводна
експертиза, която не е оспорена от страните. Сочи се от вещото лице, че съгласно
представената от ищеца справка извършените след подписване на споразумението
плащания, за периода 01..2011-22.06.2017 год., възлизат на 20 766.96 лева,
поради което и остатъкът за плащане по споразумението е в размер на
35 178.98 лева. Излага се от вещото лице обаче, че съгласно представените
от ответното дружество счетоводни справки на задълженията оставащите към
31.12.2016 год. задължения на ответното дружество към ищеца възлизат на 32 293.96
год., като към 01.01.2017 год. същите са отписани като е дебитирана сметка 79
„Други разходи“, с което салдото към 21.06.2017 год. е 0. Съгласно
представената таблица, след датата на подписване на споразумението на страните
01.11.2010 год. в счетоводството на ответника са отразени като остатъчно
задължение към ищеца сумите, както следва: 31.12.2010 год. – общо задължение
53 060.92 лева, на 21.12.2011 год. – платено 2 900 лева, платено до
31.12.2012 год. – 8 722.28 лева, платено до 31.12.2013 год. – 1 200
лв., платено до 31.12.2014 год. – 3 244.68 лв., платено до 31.12.2015 год.
– 2 200 лв. и платено до 31.12.2016 год. – 2 500 лева.
Така посочения от
вещото лице размер на отразени в счетоводството на ответника като платени
задължения са идентични по размер на посочените от ищеца в справката му по
чл.366 ГПК в общ размер на 20 766.96 лева.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявеният иск черпи правното си
основание в чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК. Същият е допустим с оглед
предявяването му в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при
наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 2312/2017 год. на ВРС – XLI състав.
Съдът констатира, че издадената заповед за незабавно изпълнение № 1318/23.02.2017
год. по посоченото ч.гр.дело е за сумата
от 35 678.90 лева - главница, представляваща остатък от неизплатена
цена на закупени стоки – метални изделия по фактури № № 27492/21.04.2010 год.,
27547/23.04.2010, 27623/27.04.2010, 27796/03.05.2010, 27882/10.05.2010 и
28097/18.05.2010 год., а предявеният иск
е за установяване на вземането по издадената заповед до размера на 35 178.90 лева. Доколкото обаче вземането, чието
установяване се цели с настоящия иск, е в обхвата на размера по заповедно
производство и обезсилването на заповедта, поради непредявяване на иск за
разликата до пълния размер от 35 678.90 лв., е от компетентността на
заповедния съд, инициираното исково производство се преценява като
допустимо.
Предмет на предявения иск е
установяване със сила на присъдено нещо на вземането, за което е издадена
заповед за незабавно изпълнение, респективно удостоверено в документа по
чл.417, т.3 от ГПК. Следователно, в тежест на ищеца е по пътя на главното и
пълно доказване да установи вземането си срещу длъжниците /ответници/.
В конкретния случай, обосновавайки
претенцията си за дължимост на сумите, за които е издадена заповедта по чл.417 ГПК, ищецът представя споразумение от 01.11.2010 год. с нотариална заверка на
подписите на страните по настоящото производство, в което ответното дружество е
признало дължимостта на сумата от 55 945.86
лева, формирана като сбор от сумата от 53 060.90 лева, съставляваща
остатък от цена на продадена стока по фактура № 27492/21.04.2010 год., №
27547/23.04.2010 год., 27623/27.04.2010 год., № 27796/03.05.2010 год., №
27882/10.05.2010 и № 280097/18.05.2010 год. и от сумата 2 884.94 лв.,
съставляваща законната лихва до 18.10.2010 год. Формалната доказателствена сила на соченото
споразумение, на което ищецът основава претенцията си, не е оборена, което
обосновава положителния извод на съда за наличието на валидна облигационна
връзка между ищеца и ответниците към датата на споразумението, по силата на
което за ответното дружество и солидарно задължения с него К.Д. е възникнало
задължението за заплащане на посочените
суми.
При това положение, в тежест на
ответниците е да установят плащане или наличието на други правоунищожаващи,
правоотлагащи или правопогасяващи възражения.
Ответниците не твърдят
плащане частично или изцяло на претендираното от ищцовото дружество вземане, но
релевират възражение за погасяването му по давност поради изтичане на
предвидения в нормата на чл.100 ЗЗД петгодишен срок, считано от изискуемостта
на вземането – 01.02.2011 год. Безспорно, от изискуемостта на вземането до
датата на депозиране на заявлението 20.02.2017 год. са изминали повече от пет
години, но следва да се разгледа твърдението на ищеца за прекъсване на
давността с признаване на вземането от длъжника, за което са представени
обсъдените по-горе писма от 06.03.2014 год. и от 18.02.2015 год., съдържащи изявление на представляващия ответното дружество за
потвърждаване на задължение към ищеца.
Трайна и непротиворечива е съдебната
практика, че признание на вземането по смисъла на закона е налице, когато се
признава съществуване на задължението, което кореспондира на признатото право.
Признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и
недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице признаване
на вземането по смисъла на чл.116, б.“а“ ЗЗД също така, то трябва да е
направено в рамките на давностния срок от длъжника, респективно неговия
представител, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася
до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от
които произхожда.
Съобразявайки
горното и обективираното от управителя на ответното дружество изявление за
потвърждаване на вземанията на ищеца, съставляващо по естеството си отказ от
изтекла давност, настоящият състав на ВОС намира, че давността е прекъсната на
основание чл.116 б.“а“ ЗЗД. И съобразявайки правилото на чл.117, ал.1 ЗЗД,
според което от прекъсването на давността започва да тече нова давност, намира
възражението на ответниците за погасяване на вземането по давност за
неоснователно. Обстоятелството, че процесните писма са създадени с нарочна цел,
а именно годишно счетоводно приключване, не е аргумент за противното след като
същите изхождат от управляващия дружеството към датата на съставянето им К.Д..
Изрично в този смисъл е и решение
№ 49 от 4.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50236/2016 г., IV г. о., ГК. Ирелевантно,
при доказаната автентичност на писмата, е и обстоятелството, че същите са
електронни такива, както и че понастоящем не се съхраняват в електронната поща
на ответното дружество.
Твърдейки да има
качеството на поръчител, а не на съдлъжник, ответникът К.Д. се позовава и на погасяване на
отговорността му по чл.147 ЗЗД.
Поради горното и
съдът трябва
да установи вида на солидарната отговорност на ответника Д., като изходи от основанията за нейното
възникване и
спецификата на конкретните облигационни отношения. Това е така, тъй
като съгласно чл.121 ЗЗД солидарност между двама
длъжници възниква по силата на закона или ако е уговорена между страните. Такава може да възникне,
когато длъжниците са съдлъжници, а също и при договор за поръчителство, но
двете хипотези са различни. Разликите се следват, както от изрично съдържащите
се в този смисъл уговорки, така и от основанието за възникване на солидарността. В този смисъл е
и решение № 24/03.04.2013 год. по т.д. № 998/2011 год. на I т. о. на ВКС.
Видно от
представеното споразумение, в титулната част на същото е посочено, че страни по
него ищецът – кредитор, длъжник – „Випекс“ ООД, а К.Д. е посочен като
„солидарен длъжник“. Като солидарен длъжник се е подписал ответника Д. и в края
на споразумението. Квалификацията
"солидарен длъжник" обаче, както се посочи, е обща и сама по себе си не дава информация за
същината и характеристиките на отговорността на длъжниците към кредитора. Както е
посочено в решение
№ 213 от 6.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5864/2015 г., IV г. о., ГК, квалификациите на
правоотношението, давани от страните, сами по себе си също не са определящи за
неговата същност; важни са съдържателните уговорки, съгласието на страните и
преследваната от тях цел.
Видно от
представения договор № HB
011/05.01.2009 год., страни по него са двете търговски дружества – ответното,
представлявано от Иванка Калъчева. На името на ответното дружество са издавани
и процесните фактури и същото е осъществявало частичните плащания. Сключеното
между страните споразумение, от т.1 до т.4 третира задълженията на „Випекс“
ООД, който при неизпълнение на споразумението дължи освен продажната цена и
обезщетение в размер на 0,5 % върху дължимата сума за всеки ден забава върху
неплатените цени, считано от датата на фактуриране. При тези данни, а и при
изричните твърдения за наличие на доставени и получени от „ВИПЕКС“ ООД стоки по
договора за продажба се налага извода, че ответното дружество и К.Д. не са
съзадължени. Задължението на „ВИПЕКС“ ООД към „Интерком Груп“ ООД е
предпоставка за съществуването на задължението на Д. и с отпадането на
задължението на дружеството, отпада и това на физическото лице. Поради горното,
съдът приема, че намерението на страните по договора и преследваната от тях цел
е К.Д. да обезпечи дълга на „ВИПЕКС“ ООД. Задължението му е акцесорно и е
уговорено като поръчителство, което отговаря и на обективираното в т.7 изявление.
Съгласно
разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД,
поръчителят не
отговаря за главното задължение, ако кредиторът не е предявил иска си в
шестмесечен срок от падежа. Шестмесечният срок е преклузивен, за който съдът, съгласно
разясненията в т.4в на ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, е длъжен да следи и служебно.
Доколкото искът
по чл.422 ГПК е продължение на заповедното производство, спазването на срока следва да се преценява към датата на подаване на
заявлението пред заповедния съд. Ако искането по заявлението е уважено и
заповед за незабавно изпълнение е издадена, позоваването на погасяване на
субективното материално право на кредитора спрямо поръчителя, може да бъде направено и
в производството по реда на чл.422 ГПК, какъвто е и настоящия случай.
Безспорно е по делото, че
падежът на вземането, предмет на делото, е на 31.01.2011 год., а заявлението по
чл.417 ГПК е подадено на 20.02.2017 год., което е след срока по чл.147, ал.1 ЗЗД. Доколкото, с изтичането му е погасено
самото поръчителство, искът срещу
ответникът
К.Д. се явява недопустим и производството по делото
прекратено в тази му част.
Съобразно
указанията в т.13 от ТР № 3/2012 год. на ОСГТК на ВКС, издадената
по
чл.417 ГПК заповед № 1318 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК от 23.02.2017 год. на ВРС – 41 състав по ч.гр.д. №
2312/2017 год., В ЧАСТТА, с която К.В.Д.
е осъден солидарно с „ВИПЕКС“ ООД да заплати солидарно на кредитора „ИНТЕРКОМ
ГРУП“ ООД сумата от 35 178.90 лева
- главница, представляваща остатък от неизплатена цена на закупени стоки –
метални изделия по фактури № № 27492/21.04.2010 год., 27547/23.04.2010,
27623/27.04.2010, 27796/03.05.2010, 27882/10.05.2010 и 28097/18.05.2010 год.,
както и законна лихва от 20.02.2017 год. до изплащане на вземането, както и
издадения изпълнителен лист по чл.418 ГПК, следва да бъдат обезсилени с настоящото решение /така, решение № 213 от 6.01.2017
г. на ВКС по гр. д. № 5864/2015 г., IV г. о., ГК/..
По отношение на
ответника „Випекс“ ООД искът се явява доказан по основание. По отношение на
размера, съдът съобрази, че размерът на дължимата по споразумение главница е
53 060.92 лева., като са налице съвпадащи данни /справка по чл.366 ГПК и
отразено в счетоводството на ответника/ относно извършените след подписване на
споразумението плащания, възлизащи в общ размер на 20 766.96 лева Така е и
констатацията на вещото лице по ССЕ.
При това
положение, съобразявайки издадената заповед за незабавно изпълнение /главница
по фактури/, изричното изявление на ищеца /уточняваща молба вх. №
19568/05.07.2017 год. – л.31-33 от делото/, че обезщетение за забава не се
претендира с исковата молба и констатацията на вещото лице, че страните не са
осчетоводявали задължения за лихви, а само за главници по фактури, съдът намира
искът за доказан до размера на 32 293.96 лева. Този размер се формира като
от задължението по споразумение за главници в размер на 53 060.92 лева се
приспадне платената сума в размер на 20 766.96 лева. За разликата до пълния предявен размер от
35 178.90 лева, искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание
чл.78 ГПК и направеното от страните искания, на същите се следват разноски
съобразно изхода от спора. Съобразно даденото в т.12 в ТР № 3/2014г. на ОСГТК разрешение също
така, изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта
за разноските отпада, ако е било подадено възражение по чл.414 ГПК и образувано
исково производство. Съдът при разрешаване на спора по чл.422 ГПК следва да се
произнесе с осъдителен диспозитив и по присъждане на дължимите за заповедното
производство разноски, ако то е било поискано своевременно,
включително и при прекратяване на производството и обезсилване на заповедта.
Така, с оглед
уважената част от иска на ищеца се дължат разноски в размер на 1624 лв. и
сумата от 701 лева – разноски в заповедното производство, а на ответника
„ВИПЕКС“ ООД, съразмерно на отхвърлената част от иска – разноски в размер на
133 лева за исковото производство и в размер на 89 лева – за заповедното
производство. На ответника К.Д. също се дължат разноски предвид прекратяване на
производството по отношение на него, които възлизат в размер на 1 822.97
лева за исковото и в размер на 1 080 лева – за заповедното.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по
иска на „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, район Младост, Западна промишлена зона – 1, № 359 срещу К.В.Д., ЕГН ********** ***, за приемане на установено, че К.В.Д. дължи на ищеца солидарно с
„ВИПЕКС“ ООД сума в размер на 35 178.90 лева, съставляваща главница - остатък от
продажна цена на експедирани и доставени стоки - метални изделия
по фактури № № 27492/21.04.2010 год., 27547/23.04.2010, 27623/27.04.2010,
27796/03.05.2010, 27882/10.05.2010 и 28097/18.05.2010 год., съгласно споразумение с нотариална заверка на
подписите от 01.11.2010 год., рег. № 7927 на нотариус с рег. № 147 на НК, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 20.02.2017 год., за които суми е
издадена Заповед № 1318/23.02.2017 год. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК по ч.гр.д. № 2312/2017 год. на ВРС – XLI състав, с правно основание
чл.422 ГПК, като недопустим.
ОБЕЗСИЛВА издадената по чл.417 ГПК заповед №
1318 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
от 23.02.2017 год. на ВРС – 41 състав по ч.гр.д. № 2312/2017 год., В ЧАСТТА, с която К.В.Д. е осъден солидарно с „ВИПЕКС“ ООД да
заплати на кредитора „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД сумата
от 35 178.90 лева съставляваща главница - остатък от продажна
цена на експедирани и доставени стоки - метални изделия по фактури № №
27492/21.04.2010 год., 27547/23.04.2010, 27623/27.04.2010, 27796/03.05.2010,
27882/10.05.2010 и 28097/18.05.2010 год., съгласно
споразумение с нотариална заверка на подписите от 01.11.2010 год., рег. № 7927
на нотариус с рег. № 147 на НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 20.02.2017 год., както и издадения срещу него изпълнителен лист по
чл.418 ГПК.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „ИНТЕРКОМ
ГРУП“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район
Младост, Западна промишлена зона – 1, № 359 срещу „ВИПЕКС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Варна, район Младост, Западна промишлена зона, п.к.60, че „ВИПЕКС“ ООД дължи на ищеца сума в размер на 32 293.96 лева, съставляваща главница - остатък от
продажна цена на експедирани и доставени стоки - метални изделия
по фактури № № 27492/21.04.2010 год., 27547/23.04.2010, 27623/27.04.2010,
27796/03.05.2010, 27882/10.05.2010 и 28097/18.05.2010 год., съгласно споразумение с нотариална заверка на
подписите от 01.11.2010 год., рег. № 7927 на нотариус с рег. № 147 на НК, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 20.02.2017 год., за които суми е
издадена Заповед № 1318/23.02.2017 год. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК по ч.гр.д. № 2312/2017 год. на ВРС – XLI състав, на основание чл.422 ГПК, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска на „ИНТЕРКОМ
ГРУП“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район
Младост, Западна промишлена зона – 1, № 359 срещу „ВИПЕКС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Варна, район Младост, Западна промишлена зона, п.к.60 за
горницата над 32 293.96 лева
до пълния предявен размер от 35 178.90 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ИНТЕРКОМ
ГРУП“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район
Младост, Западна промишлена зона – 1, № 359,
ДА ЗАПЛАТИ на К.В.Д., ЕГН
********** *** сумата от 1822,97
лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция,
на основание чл.78, ал.4 ГПК, както и
разноски в заповедното производство в
размер на 1080 лева - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ВИПЕКС“
ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, район Младост, Западна промишлена
зона, п.к.60 ДА ЗАПЛАТИ
на „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, район Младост, Западна промишлена зона
– 1, № 359, сумата от 1624 лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, както и разноски в
заповедното производство в размер на
701 лева
– държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които разноски са
включени в Заповед № 1318/23.02.2017 год. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК по ч.гр.д. № 2312/2017 год. на ВРС – XLI състав
и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „ИНТЕРКОМ
ГРУП“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район
Младост, Западна промишлена зона – 1, № 359 ДА ЗАПЛАТИ на „ВИПЕКС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Варна, район Младост, Западна промишлена зона, п.к.60 сумата
от 133 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред
настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.3 ГПК, както и разноски в заповедното производство в размер на 89 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните, а в прекратителната си част – с
частна жалба пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в едноседмичен срок от връчването на
препис на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД :