О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 569 12.02.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен граждански състав, на дванадесети февруари
през две хиляди и двадесета година, в закрито
заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с.
Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 378 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе
взе в предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е въз основа на въззивна жалба, подадена от Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ на МВР, представлявана от Гл. комисар
Николай Николов – Директор чрез ст.юрисконсулт Татяна Стойкова (пълнм. л. 12) с
адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Александър Велики“ № 37Б, РДПБЗН - Бургас против
Решение № 289/09.12.2019г. по гр.д. № 788/2019г. по описа на РС Айтос, с което съдът
е осъдил Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерство
на вътрешните работи да заплати на Г.А.Г., ЕГН: **********, сумата от 1646,60 лева /хиляда шестотин четиридесети шест лева и
60ст./ главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 1954,54 часа, получени
след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от
01.07.2016г. до 30.06.2019г., 1710 часа нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 16.08.2019г. до окончателното
плащане, като е отхвърлил иска над
уважения размер до претендираната сума от 1872 лв. /хиляда осемстотин седемдесет и два лева/, както и е осъдил Главна дирекция “Пожарна
безопасност и защита на населението“ на Министерство на вътрешните работи, да
заплати на Г.А.Г., сумата от 200 лв. /двеста лева/ разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, както и е осъдил
Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ на
Министерство на вътрешните работи, да заплати по сметка на Районен съд-Айтос
държавна такса в размер на 65,86 лв. /шестдесет и пет лева и 86ст./ и 160 /сто и шестдесет / лева за експертиза.
Жалбоподателят
счита решението за неправилно и необосновано. Сочи, че Наредба № 812 lз-407 от
11.08.2014 г. предвиждала правило за превръщане на нощните часове в дневни за
разлика от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.,
както и че Наредба № 812 lз-407 от 11.08.2014 г. е запазила действието си след
постановеното решение по адм. дело № 5450/2016 г. на ВАС до приемането на
новата Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и била действаща през четири дни от
исковия период. Излагат се съображения, че втората грешка на съда се състои в
допускането на субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, тъй като общата уредба на трудовите
правоотношения била неприложима към служебните правоотношения на държавните
служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Счита,
че видът и условията за заплащане на възнаграждение, натурални престации и
работното време на държавните служители в МВР са предмет на подробна уредба в
глава XV, раздел VI и VII от ЗМВР
(отм.), както и в глава VII, раздел VI и VII ЗМВР (обн., ДВ, бр.
53
от 27.06.2014 г.). Съпоставя се действалата нормативна уредба като се прави
извод, че изброяването на видовете допълнителни
възнаграждения в ЗМВР е изчерпателно. Излага становище, че ЗМВР препраща
към Кодекса на труда само в изрично определени разпоредби, като редът на
полагане, отчитане и заплащане на нощен
или извънреден труд
е уреден в ЗМВР и препращане към
КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Намира за немотивиран
извода, че при преизчисляване на положените от служителите часове нощен труд в
дневен на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд. Съгласно чл. 187, ал.
1 ЗМВР нормалната продължителност на дневното работно време на държавните
служители било 8 часа, а положения през нощта труд 8 часа за всеки 24-часов
период, поради което съотношението на нормалната дневна продължителност на
работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8часа :
8 часа. Не било обсъдено писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП,
съгласно което превръщането на нощните часове в дневни било установено с цел
увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. Счита,
че за държавните служители по ЗМВР положения нощен труд не се трансформира в
дневен. Позовава се на съдебна практика и правна консултация на проф. Мръчков,
която представя в приложение за сведение. Поддържа, че липсва полагане на
извънреден труд. На трето място счита, че неправилно е кредитирано заключението
на вещото лице. Излага съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен
труд положен по график в рамките на месечната норма, положен по график над
месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не били отчетени от
вещото лице по извършената съдебно - счетоводна експертиза. Когато отработените
часове не превишавали месечната норма на ищеца се заплащало само допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева за всеки час положен нощен
труд, а когато работил повече се компенсирали с възнаграждение за извънреден
труд. Поддържа, че съдът не е отчел, че част от положения нощен труд вече е бил
заплатен на ищеца като извънреден труд. Относно присъдените лихви заявява, че
поддържа становището, изразено в писмения отговор.
Въззивникът
моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените
искове. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна. Претендира за присъждане на направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Няма доказателствени искания.
Моли делото да се гледа в негово отсъствие.
Съдът
намира, че жалбоподателят в срок до датата на съдебно заседание следва да
уточни интереса си да обжалва решението в неговата отхвърлителна част като в
случай, че в указания срок не уточни - съдът ще приеме, че се обжалва решението
само в частта, в която е уважен осъдителния иск.
Препис
от въззивната жалба е връчен на Г. Георгиева чрез адв. Ж. на 17.01.2020г. като в срока по чл. 263 ГПК
не е постъпил писмен отговор.
Въззивната
жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, насочена срещу подлежащ на
обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което е редовна и
допустима и следва да се внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран ОС Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА
въззивна жалба, подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ на МВР, представлявана от Гл. комисар Николай Николов – Директор
чрез ст.юрисконсулт Татяна Стойкова с адрес за връчване: гр. Бургас, ул.
„Александър велики“ № 37Б, РДПБЗН - Бургас против Решение № 289/09.12.2019г. по
гр.д. № 788/2019г. по описа на РС Айтос, съобразно настоящото определение.
УКАЗВА
на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР в срок
до датата на съдебно заседание да уточни интереса си да обжалва решението в
неговата отхвърлителна част като в случай, че в указания срок не уточни - съдът
ще приеме, че се обжалва решението само в частта, в която е уважен осъдителния
иск.
ВНАСЯ
в.гр.д. № 378/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито
съдебно заседание, насрочено за 01.04.2020 г. от 10,10 часа.
Преписи
от настоящото определение да се връчат на страните.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.