№…………………… 2021г. гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в
публичното заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа докладваното от съдия Д.Станева адм.дело №
602/2021г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда
на чл.215 ал.1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на
К.К.Ч., чрез адв.Е.Д. против Заповед № 18-469/13.01.2021г. на Началника на СГКК
– Варна, с която е отказано изменението на КК и КР на с.С.. Жалбоподателят
счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна, по съображения изложени в
жалбата; сочи, че в заповедта липсват мотиви по същество по подаденото
заявление; административният орган не е изложил никакви мотиви защо отказва
исканото изменение; обжалваната заповед изцяло е лишена от фактически и правни
основания за издаването й; административният орган не е съобразил и влязлото в
сила решение по адм.дело № 3125/2008г. на Административен съд – Варна. Поради
изложените съображения моли съда да отмени обжалваната заповед. В съдебно
заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата.
Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответната страна редовно
призована не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирано по делото писмено
становище оспорва жалбата. Моли адвокатския хонорар да бъде съобразен с
императивно предвидения минимум.
Заинтересованата страна Г.Р.С., редовно призована не се
явява, не се представлява.
Заинтересованата страна Д.Р.Г., чрез назначения от съда
особен представител изразява становище за недопустимост на жалбата поради
просрочие, а в условията на евентуалност за неоснователност на същата.
Заинтересованата страна С.В.Х., чрез пълномощника си счита жалбата
за недопустима, в евентуалност за неоснователна.
След преценка на
събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
По допустимостта на
жалбата:
От представеното с
административната преписка и по делото известие за доставяне, се установява, че
оспорената заповед е изпратена до лицето Р. М. П.. От данните по делото е
видно, че действително същата е била упълномощена да представлява жалбоподателя
пред СГКК - Варна. Известието за доставяне обаче е получено от лицето М. М.,
като не е отбелязано в какво качество му е връчено т.е. какво е връзката му с
жалбоподателя. Срещу името на получателя е записано управител, но на какво при
положение, че известието е адресирано до физическо лице, а не до фирма. Предвид
изложеното, съдът приема, че процесната заповед не е била надлежно връчена на
жалбоподателя и съответно срокът за нейното обжалване не е изтекъл.
Поради това, жалбата е
допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Началото на
административното производство е поставено със Заявление вх.№
01-294675/09.07.2020г. от К.К.Ч. с
искане за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за ПИ
69763.501.206, ПИ 69763.501.207 и ПИ 69763.501.210, с.С., съобразно приложен
Проект за изменение.
След връчени уведомления
на заинтересованите лица по чл.26, ал. 1 от АПК са подадени Възражение вх.№
02-813/10.08.2020г. от С.В.Х. и Възражение вх.№ 02-1095/14.10.2020г. от Г.Р.С..
Предвид постъпилите
възражения Началникът на СГКК – Варна е издал оспорената в настоящото
производство Заповед № 18-469/13.01.2021г., с която е отказал изменението в
кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на с.С., заявено от
оспорващия К.К.Ч. със Заявление вх.№ 01-294675/09.07.2020г.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл. 54 ал. 4, изр. първо от ЗКИР, измененията в кадастралната карта и
кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или
грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия,
картография и кадастър по местонахождение на имота. В случая оспорената заповед
е издадена от Началника на СГКК – Варна, поради което се налага изводът, че
заповедта е издадена от надлежно оправомощен орган, в кръга на неговата
материална и териториална компетентност.
Заповедта е в писмена
форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, но според настоящия състав, изискуемата
форма не е спазена с оглед липсата на мотиви. Оспорената заповед е издадена в
нарушение на изискванията на чл. 59 т. 4 от АПК, съгласно която разпоредба,
административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за
издаването си, следователно актът следва да е мотивиран. Приема се от съдебната
практика, че мотивите на административния акт могат да бъдат изложени не само в
него, но и в друг документ, който предхожда издаването на акта, но към който
акта препраща и който се намира в административната преписка.
В оспорения акт
административният орган не е изложил никакви мотиви защо следва да бъде
постановен отказ. Не са изложени фактически обстоятелства и не са изложени
доводи защо органът е приел, че не е налице непълнота или грешка по чл.51, ал.
1, т. 2 от ЗКИР.
Според определението,
дадено в т. 16 на § 1 от ДР на ЗКИР, "непълноти или грешки" са
несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната
карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Относно
обстоятелството, налице ли е такова несъответствие и съществувало ли е същото
към момента на одобряването на КК и КР на с.С. липсват изложени аргументи от
административния орган. Всичко това следва да бъде посочено конкретно, за да
може, от една страна, за заинтересованото лице да стане ясно кое точно е
наложило да бъде издаден процесния отказ, както и да даде възможност при
съдебната проверка изложените факти да се съпоставят с доказателствата и да се
направи съответният извод относно законосъобразността на оспорения
административен акт.
Видно от акта, конкретни
факти и обстоятелства липсват, а това на практика представлява липса на
фактически основания за издаването му. Фактическите основания са юридическите
факти, наличието на които дава възможност на административния орган да упражни
правомощието си и да издаде административния акт.При липса на фактически
основания, на първо място, оспореният административен акт не дава възможност на
съда да прецени неговата законосъобразност.
На следващо и по-важно
място, не дава възможност на адресата на акта да упражни в пълен обем своето
право на защита, като се снабди с относимите доказателства във връзка с
установените от административния орган фактически обстоятелства.
На следващо място,
съгласно легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗКИР, кадастърът е съвкупност
от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите
имоти на територията на Република България, набирани, представяни, поддържани в
актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред.
Както бе посочено и
по-горе, в чл. 51, ал. 1 от ЗКИР е предвидено, че КККР се поддържат в актуално
състояние, като се изменят при установяване на: 1/ изменения в данните за
обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на КККР; 2/ непълноти и
грешки и 3. / явна фактическа грешка.
Условията, при които е
допустимо отстраняване на непълноти и грешки в КККР са императивно установени в
чл. 54 от ЗКИР, но липсата на нито едно от тях нито едно не е фактически и
правно мотивирано в обжалваната заповед.
На следващо място, не са
посочени никакви правни основания за издаване на заповедта съгласно чл. 59, т.
4 от АПК.
От друга страна, съдът
намира, че органът е нарушил и разпоредбата на чл. 35 от АПК. В оспорената
заповед административният орган изобщо не е посочил какво е приел за установено
от фактическа страна и въз основа на кои фактически установявания е бил
мотивиран да постанови процесния отказ.
Изложеното дотук
обуславя извода за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК -
неспазване на установената форма, което представлява отменително основание по
чл. 146, т. 2 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК, компетентният
административен орган следва да издаде "мотивиран" акт.
Административният акт трябва да бъде издаден в установената форма, като
неспазването й представлява основание за отмяна на административния акт по чл.
146, т. 2 от АПК. Когато административният акт се издава в писмена форма, той
трябва да съдържа изчерпателно посочените реквизити в чл. 59, ал. 2 от АПК.
Мотивите - фактическите и правните основания за издаване на акта, са
задължителен реквизит на писмената форма на индивидуалния административен акт.
Липсата на мотиви в акта представлява нарушаване на изискването за форма.
Съдебната практика категорично приема, че неизлагането на мотиви е достатъчно
основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Мотивите
съдържат обосноваването на акта, съображенията, които са ръководили органа да
издаде дадения правен акт, и то в този му вид и съдържание. Мотивирането на
административния акт има предназначение да представи подхода към въпроса и
начина на разсъждение на административния орган за неговото решаване, да посочи
какви фактически констатации прави органът и как прилага към тях правната
норма, да посочи нормативната основа за издаването на конкретния акт със
съответното съдържание, както и да изложи преценката и изводите относно
доказателствата и цялата фактическа страна на въпроса, да създаде възможност за
проконтролиране на дейността му по издаване на акта, както за заинтересованите
лица, така и за органите, упражняващи контрол върху администрацията или върху
административното правораздаване. Мотивите представят обяснението на съответния
орган за конкретното му волеизявление, обективирано в правния акт. Поради това
те трябва да бъдат достатъчно конкретни, да съдържат конкретни съображения, за
да изразяват становището на органа по въпроса, който се решава с
административния акт. Съдебната практика приема, че се касае за липса на
мотиви, не само когато в акта не са изложени никакви съображения, но и когато
такива съображения са от много общ характер или органът е изложил само правни
основания без фактически обстоятелства и без да изложи конкретни съображения.
Мотивирането на административните актове се дължи във всички случаи и
неизлагането на мотиви води до отмяната им само на това основание.
Предвид изложеното,
жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена.
При този изход на спора
на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят сторените в производството разноски общо в размер на 1664лв.,
съобразно представения списък. Възражението на ответната страна за прекомерност
на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Възнагражденията за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела са предвидени в
чл.8 от Наредбата, като тези по делата без материален интерес, са
регламентирани в ал.2 на с.р. Съгласно чл.8 ал.2 т.1 от Наредбата за дела по ЗУТ и ЗКИР минималния размер на адвокатското възнаграждение е 900лв.
Договореното в случая възнаграждение е 1200лв., което съдът не намира за
прекомерно предвид проведените съдебни заседания.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 18-469/13.01.2021г. на Началника на СГКК –
Варна, с която е отказано изменението на КК и КР на с.С., заявено със Заявление
вх.№ 01-294675/09.07.2020г. от К.К.Ч..*** да заплати на К.К.Ч., ЕГН ********** ***
сумата от 1664лв. / хиляда шестстотин шестдесет и четири/, представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: