Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260355 07.10.2020
г. Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
двадесет и трети септември Година
2020
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 4098 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявения от К.Б.П. против ГД „Изпълнение на
наказанията” – гр. София и изменен в съдебно заседание иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1 300 лв., представляваща
възнаграждение за 380 часа положен от ищеца труд извън времето на
дежурство през периода 24.05.2017 г. - 24.07.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане,
както и да бъдат присъдени на ищеца направените разноски по делото. Ищецът твърди, че е държавен служител и заема длъжността „*****” командир
на отделение към Затвор Бургас, като е заемал тази длъжност през целия процесен
период. Твърди също така, че със Заповед № 453/ 14.08.2014 г. началникът на
затвора е определил за дежурните командири на отделения режим на работа при
24-часови смени, с работно време от 08,00 ч. до 08,00 ч. на следващия ден. На
следващо място се твърди, че практически всеки командир на отделение, назначен
за дежурен, започва изпълнението на задълженията си с явяването му на работното
място в затворническото общежитие в 07,15 ч., като до 07,30 ч. той се привежда
в съответствие с изискванията за униформено облекло и външен вид, от 07,30 ч.
до 07,45 ч. съвместно с предходния командир на отделение се запознава с
обстановката и изготвя ежедневната ведомост, както и набелязват мерките за
преодоляване на възникнали нередности, в 07,45 ч. участва в инструктажа на
надзорно-охранителния състав, включен в наряд, и в 08,00 ч. встъпва в
дежурство. На следващата сутрин от 08,00 ч. до 09,00 ч. командирът на отделение
извършва дейности по сдаване на дежурството, приемане на оръжието и предаване
на помещенията. С оглед на горното ищецът твърди, че обичайно полага извън
времето за дежурство допълнителен труд минимум 1 час и 45 минути на смяна,
което време не е вземано предвид от работодателя и не е формирало заплащането
на възнаграждението до 11.05.2019 г., а след тази дата е бил заплащан само половин
час от това допълнително отработено време, съгласно Заповед № Л-2271/2019 г. и
Заповед № Л-2788/2019 г. на гл. директор на ГДИН. В съдебно
заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани са
доказателства.
Така предявеният главен иск е с правно
основание чл. 176 от ЗМВР, вр. чл. 19,
ал. 2 от ЗИНЗС,
а акцесорният иск е с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор
от ответника, в който искът е оспорен по основание и по размер, като се моли
същият да бъде отхвърлен и на ответника да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение. Твърди се, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
наряд или дежурство са част от работното време, съгласно чл. 16е, ал. 1, т. 3
от ППЗИНЗС, и същото следва да се включва и заплаща от работодателя към т.нар. „отработено време“. На следващо място се твърди, че
на осн. чл. 187, ал. 5, т. 2 и т. 7 от ЗМВР считано от 27.06.2014 г. за
служителите, работещи на смени, се заплаща до 70 часа извънреден труд на
тримесечие, а положеният извънреден труд над тези часове не се компенсира. Ответникът
заявява, че липсва нормативен акт или заповед, които да задължават служителите
от наряда в затвора Бургас да идват на работа в 07,30 ч., както и да идват
цивилни. Поради това ответникът счита, че ако служителят се явява по-рано на
работа и ако се преоблича в униформа там, без разпореждане на работодателя, то необходимото
за това време не следва да се счита за полагане на извънреден труд. Твърди се
също така, че действията, които ищецът заявява, че извършва преди и след края
на работното време, установено със заповед на началника на затвора, не са му
вменени в задължение. В съдебно заседание се явяват двама процесуални представители
на ответника, които поддържат отговора, ангажирани са доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от представената по делото кадрова справка за ищеца, както и от изрично
заявеното в съдебно заседание признание на факт от страна на ответника, считано
от 01.07.2017 г. до настоящия момент ищецът заема длъжността „*******“ в затворническо
общежитие „**** към Затвор Бургас.
Със
Заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас (т. 7.1) е
определено следното работно време за командирите на отделения в корпуса на
затвора и в ЗО „Строител“: 24-часови смени с начало на работния ден в 08,00 ч.
и край на работния ден в 08,00 ч. на следващия ден, време за хранене – 90
минути, време за отдих – до 4 часа през нощта, физиологични почивки – по 15
минути на всеки четири часа, време за почивка, съгласно чл. 16е, ал. 5 от
ППЗИНЗС – общо 90 минути, от които 45 минути в периода от 11,00 ч. до 15,00 ч.
и 45 минути в периода от 18,00 ч. до 20,00 ч. С т. 9 на същата заповед е
определено началото на ежедневните инструктажи на наряда в затвора и
затворническите общежития да е 15 минути преди началото на работното време за
конкретното работно място.
По
делото е представена Заповед № Л-2271/13.05.2019 г. на главния директор на
ГДИН, с която е наредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство за всички затвори,
затворнически общежития, ареста Пловдив, ареста Варна, ареста бул. „Г.М.
Димитров“ № 42 – ОСИН София и ареста ул. „М-р Г. Векилски“ № 2 – ОСИН София да
е в рамките на 30 минути, а за всички останали арести и поправителни домове да
бъде 15 минути, което време следва да се включва към отработеното време на
служителите. В мотивите на заповедта е посочено, че същата се отнася за всички
постове, подържани при 8, 12 и 24 часа в териториалните служби на ГДИН.
Представена
е и Заповед № Л-2788/14.06.2019 г. на гл. директор на ГДИН, влязла в сила на
01.07.2019 г., с която е отменена заповедта от 13.05.2019 г. и с която е
наредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство в затвора гр. София да е в рамките на 45
минути, във всички останали затвори, затворнически общежития, арести в
затворите, ареста Пловдив, ареста Варна, ареста бул. „Г.М. Димитров“ № 42 –
ОСИН София и ареста ул. „М-р Г. Векилски“ № 2 – ОСИН София да е в рамките до 30
минути, а за всички останали арести и поправителни домове да бъде до 15 минути,
което време следва да се включва към отработеното време на служителите.
Видно
от приложената Заповед № 436/01.07.2019 г. на началника на Затвор Бургас, със
същата е разпоредено времето, необходимо за подготовка и провеждане на
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от смяна или дежурство в Затвор
Бургас и ЗО, да е в рамките до 30 минути, като за работещите в ЗО „Строител“
при 24-часови и 8-часови смени и всички временни постове по чл. 309, ал. 3, т.
4 от ППЗИНЗС са определени 15 минути.
По
делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е
установило, че през процесния период за ищеца са отчетени 240 бр. положени
дежурства, от които 233 бр. 24-часови и 7 бр. 12-часови дневни дежурства.
Вещото лице също така е установило, че за периода 24.05.2017 г. – 30.06.2019 г.
в начислените суми за трудово възнаграждение на ищеца не са били включени суми
за дейности по приемане/сдаване на дежурство, а за периода 01.07.2019 г. –
17.02.2020 г. в начислените и изплатени суми за трудово възнаграждение участват
такива суми, като в текстовата част на заключението е посочено, че същите
съответстват на 30 минути отработено време за 24- часови и 12-часови дневни
смени и на 15 минути за 12-часови нощни смени и 8-часови смени. В колона 11 от
приложената към заключението таблица обаче вещото лице е посочило размерите на
платените след 01.07.2019 г. на ищеца допълнителни суми за дейности по
приемане/сдаване на дежурство, от които е видно, че са били плащани по 15
минути за 1 дежурство, включително и за 24-часовите и 12-часови дневни дежурства,
а не по 30 минути, както е посочено в текстовата част. В заключението си вещото
лице е посочило и размерите на нетното и увеличеното трудово възнаграждение на
час на ищеца на база размера на основното му трудово възнаграждение и броя
работни часове за съответния месец, както и е изчислило размера на
допълнителното възнаграждение за полагане на труд при приемане и сдаване на
дежурство, използвайки посочената от ищеца продължителност на този труд, а
именно 1 час и 45 минути на дежурство (съгласно направената в съдебно заседание
корекция на текстовата част на заключението), като е приспаднало начисления и
платения след 01.07.2019 г. от ответника труд за времето за дейности по
приемане/сдаване на дежурство. При така извършените изчисления, вещото лице е
дало заключение, че при положени от ищеца 240 дежурства през процесния период и
при условие, че дейностите по приемане/сдаване на дежурство продължават по 1
час и 45 минути на дежурство (както се твърди в исковата молба), на ищеца се
дължи допълнително трудово възнаграждение в размер на 3 047,89 лв. за 401
часа и 30 минути положен извънреден труд.
По
делото са разпитани свидетелите Д. С. Р. (воден от ищеца) и Я. Х. В. (воден от
ответника).
Св.
Р. заявява, че от 10 години работи като командир на отделение в Затворническо
общежитие (ЗО) „Строител“, като ищецът работи на същата длъжност в същото
затворническо общежитие. Твърди, че служителите в ЗО обичайно отиват на работа
около 7,30 ч. и до около 07,45 ч. се преобличат. След това до около 08,00 ч.
приемащият командир обменя информация със сдаващия командир, преглежда старата
документация, подготвя документацията за деня – ежедневната ведомост и
протокола за инструктаж, извършва проверка на състоянието на встъпващите
надзиратели, както и участва в проверката на лишените от свобода заедно с
постовите. В 08,00 ч. приемащият и сдаващият командири заедно с началника на
общежитието правят т.нар. „отвод“, който продължава около 15 минути, а след
отвода през времето от 08,15 ч. до 08,30 ч. сдаващият и приемащият командири
отиват в корпуса на затвора, за да сменят оръжието. Според свидетеля, горните
действия се извършват и от ищеца, като те са утвърдена практика в общежитието.
Заявява, че командирите на отделение отиват на работа сутрин около 07,30 ч. и
си тръгват след 08,30 ч. на следващия ден. Свидетелят също така заявява, че
нарядът в ЗО „Строител“ се състои от двама служители, които са на смяна,
единият от които е командирът на отделение, а другият е постовия, т.е. по време
на наряд на командира е подчинен само един служител, като само те се вписват в
протокола за инструктаж, а в ежедневната ведомост освен тях се вписват и имената
на служителите, които са в отпуск. Според свидетеля, няма заповед, която да
регламентира, че командирите на отделение трябва да се явяват на работа в 07,30
ч., но явяването им тогава е необходимо, за да имат те време да се подготвят за
работа и да си предадат информацията, която им е необходима, за да приемат
смяната. Заявява, че командирът на отделение не раздава оръжие на постовия, тъй
като в общежитието няма въоръжени постове, но в касата държат оръжията на
командирите. Твърди също така, че командирът на отделение не може да разкрива
нови постове, нито да усилва съществуващите постове, а това е в правомощията на
началника, но тези действия се съгласуват с командирите, като това става по
време на работния ден, а не преди началото на дежурството. Свидетелят заявява,
че ищецът отива на работа цивилен и се преоблича в общежитието, като според
него има заповед, която забранява на служителите да ходят на работа с униформа.
Твърди, че т.нар. „инструктаж“, „отвод“ и „развод“ се провеждат едновременно по
едно и също време - в 08,00 ч. се провеждат едновременно развод и отвод заедно
с началника на общежитието и с двамата постови, като тогава се провежда и
инструктажът.
Свидетелят
В. заявява, че работи като началник сектор в ЗО „Строител“ и познава ищеца,
който е командир на отделение там. Заявява, че няма заповед, която да задължава
командирите на отделение да се явяват в общежитието в 07,30 ч., нито заповед,
която да им вменява да извършват някакви дейности преди началото на
инструктажа. Свидетелят твърди, че инструктажът започва в 07,45 ч., като през
делничните дни го провежда той. Заявява, че ищецът отива цивилен на работа,
като според него е имало заповед, според която служителите трябва да ходят
цивилни на работа. Твърди също така, че ищецът обикновено отива на работа около
07,45 ч., тъй като понякога двамата пътуват заедно, а понякога ищецът отива на
работа по-рано, но не повече от 5 минути преди свидетеля. Според свидетеля,
инструктажът продължава не повече от 5 минути, а проверката на постовия от командира
на отделение отнема по-малко от 1 минута. След като командирите на отделение си
предадат дежурството, а надзирателите си предадат поста, при свидетеля се
извършва отвод и доклад, които продължават не повече от 5 минути, ако няма нещо
необичайно и всичко приключва до около 08,00 ч., когато отстъпващият от наряд
командир си тръгва. Свидетелят заявява, че доколкото знае, сдаването на
оръжието се извършва от встъпващия в наряд командир по време на работното му
време. Заявява, че по време на предаването на поста около 07,50 ч. – 07,55 ч. в
общежитието се намират около 20 лишени от свобода лица и проверката им се
извършва като те се строяват в редици и се броят, а не се прави поименна
проверка, но на тази проверка не присъства командирът на отделение. Свидетелят
също така твърди, че ежедневната ведомост и протоколът за инструктаж се
изготвят от сдаващия командир на отделение преди началото на инструктажа.
Заявява, че не знае дали при сдаването на оръжието се изготвя някаква
документация. Според свидетеля, отговорността за оръжието е на този, който го е
получил.
При
така събраните по делото доказателства от правна страна съдът намира следното:
По делото безспорно се установи, че през
процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника и е работил
на длъжността „Командир на отделение” в ЗО „Строител“ към Затвор Бургас, като
нормите, уреждащи правоотношението им, се съдържат ЗИНЗС, ППЗИНЗС и ЗМВР.
Съгласно чл. 16а, ал. 1 от ППЗИНЗС нормалната
продължителност на работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормата на чл. 16а, ал. 2 от ППЗИНЗС предвижда, че за дейностите, чието изпълнение
изисква непрекъсваем работeн процес, работното време се организира в 8-, 12-
или 24-часови наряди по утвърден график, като в тези случаи съгласно чл. 16д, ал. 2 работното
време се изчислява сумирано за тримесечен период. По същия начин е предвидено
да се изчислява работното време и в чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, който в случая намира приложение по
силата на препращащата норма на чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС.
В чл. 16е от ППЗИНЗС е посочено, че
отработеното време включва: работните часове в рамките на установеното редовно
работно време, удълженото работно време, времето за инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд или дежурство, времето за физиологични почивки,
времето за отдих, времето за хранене, фактически извършената работа по време на
разположение (активен период на разположение в поделението), времето за провеждане
на професионално обучение, времето на дежурство, като при 12- и 24- часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 12
часа и 24 часа отработено време.
Съгласно разпоредбата на чл. 305 от ППЗИНЗС назначените в наряд са длъжни да се явят
в поделението в определеното за инструктаж време, годни да
изпълняват служебните си задължения, като застъпващите в наряд трябва да бъдат
облечени в установената униформа и снаряжение и да имат спретнат външен вид. В тази връзка следва да
бъде посочено, че с цитираната по-горе в решението Заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас
(т. 9) е определено ежедневните инструктажи на наряда в затвора и
затворническите общежития да започват 15 минути преди началото на работното
време за конкретното работно място, т.е. ищецът е бил длъжен да е на работното
си място най-малко 15 минути преди началния час на дежурството му.
Съгласно чл. 187,
ал. 5, т. 2 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени и съгласно ал. 6 този
труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Във връзка с определяне размера на
времето, което е необходимо за извършване на дейностите по подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от смяна или дежурство са били издадени приложените по делото
Заповед № Л-2271/13.05.2019 г. и Заповед
№ Л-2788/14.06.2019 г. на главния директор на ГДИН, както и Заповед № 436/01.07.2019
г. на началника на затвора Бургас, като главният директор на ГДИН е определил
считано от 01.07.2019 г. за заеманата от ищеца длъжност това време да е до 30
минути, а със заповедта на началника на затвора е определено за служителите в ЗО
„Строител“ това време да е 15 минути. Назначеното по делото вещо лице е
установило, че от 01.07.2019 г. на ищеца е било изплащано възнаграждение за
времето за инструктаж, приемане и сдаване на дежурство (съгласно заповедта на
началника на затвора), като тези суми са били приспаднати от вещото лице.
С оглед на горното и тъй като от събраните
по делото гласни и писмени доказателства се установи, че преди началния час и
след крайния час на всяко дежурство (независимо от неговата продължителност)
ищецът извършва дейности по участие в инструктаж, приемане и сдаване на
дежурството, като това обстоятелство не се оспорва от ответника, а напротив –
издадените заповеди за заплащане на допълнително възнаграждение за тези
дейности, считано от 01.07.2019 г., представляват извънсъдебно признание на
този факт, съдът намира, че и за периода преди 01.07.2019 г. на ищеца е било
дължимо възнаграждение за времето на инструктаж, приемане и сдаване на
дежурство, но такова не му е било заплащано. Поради това съдът счита, че
предявеният иск е доказан по основание.
Що се отнася до времето, което следва да
бъде отчетено като положен от ищеца труд извън времето на дежурство, съдът
намира следното:
По отношение явяването на работа на
командирите на отделение в ЗО „Строител“ воденият
от ищеца свидетел заяви, че същите (включително ищецът) обичайно се явяват в
общежитието около 07,30 ч., а според свидетеля на ответника ищецът обикновено
се явява на работа около 07,45 ч., в който час започва инструктажът на
служителите. По делото не се установи за командирите на отделение в ЗО
„Строител“ да е налице нормативно установено задължение да се явяват за
изпълнение на служебните си задължения поне 15 минути преди началото на
инструктажа, а ако те се явяват на работното си място в 07,30 ч., както твърди
свидетелят на ищеца, съдът намира, че това е по тяхна лична преценка, още
повече, че не се установи и задължение за тях да се явяват на работа цивилни и
да се преобличат в униформа на място в затвора. Поради това съдът намира, че по
делото не се доказа, че преди началния час на инструктажа ищецът е изпълнявал
служебни задължения и то при всяко от положените от него дежурства през
процесния период. Ето защо на ищеца се следва възнаграждение за 15 минути
положен труд преди началото на всяко от тези дежурства (за времето от 07,45 ч.
до 08,00 ч.).
Що
се отнася до действията по сдаване на дежурствата и освобождаването от наряд,
съдът намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на водения от ответника свидетел, съгласно
които тези действия сутрин приключват в 08,00 ч., тъй като се установи, че по време
на наряд на ищеца е подчинен само един надзирател, съответно действията по
отвода и доклада при началника не би следвало да отнемат твърдяното от ищеца
време, нито посоченото от ищцовия свидетел време.
Същевременно съдът счита, че показанията
на водения от ищеца свидетел следва да се кредитират в частта относно сдаването
на служебното оръжие след приключване на наряда, тъй като и свидетелят на
ответника заяви, че отговорността за това оръжие е на този, който го е получил,
поради което е нелогично да се приеме, че предаването на оръжието се извършва
от встъпващия в наряд командир на отделение, а не от отстъпващия, чиято именно
е отговорността за това оръжие. С оглед на това съдът намира, че след
приключване на всяко дежурство, за ищеца, като командир на отделение, са
необходими около 15 минути (съгласно показанията на ищцовия свидетел), за да
предаде служебното си оръжие, поради което и за това време следва да му бъде
платено трудово възнаграждение.
С
оглед на горното съдът намира, че при 24-часовите дежурства ищецът е полагал труд 30 минути допълнително за
всяко дежурство (15 минути преди началото на времето на дежурството и 15 минути
след неговия край), като до 01.07.2019 г. не му е изплащано никакво
допълнително възнаграждение за това отработено време, а след тази дата са му били
заплащани по 15 минути, съгласно заповедта на началника на затвора (видно от
колона 11 от приложението към заключението на вещото лице). Поради това съдът
намира, че на ищеца следва да бъде присъдено трудово възнаграждение за положен
труд за по 30 минути за всяко 24-часово дежурство, положено през периода
24.05.2017 г. – 30.06.2019 г., както и по 15 минути за всяко 24-часово
дежурство, положено през периода 01.07.2019 г. – 24.07.2020 г.
По
отношение на положените от ищеца 7 бр. 12-часови дневни дежурства през
процесния период, от експертизата е видно, че всички те са положени през 2020
г. и за тях на ищеца е заплатено допълнително възнаграждение за по 15 минути на
дежурство. От събраните по делото доказателства не се установи дали ищецът е
полагал труд извън времето на тези дежурства и в какъв размер, тъй като и
двамата разпитани свидетели установиха факти единствено относно 24-часовите
дежурства, но не и относно 12-часовите. Поради това съдът намира, че за тези
дежурства на ищеца е било дължимо допълнително възнаграждение за 15 минути труд
извън времето на дежурството, съгласно Заповед № 436/01.07.2019 г. на началника
на затвора, но това допълнително възнаграждение му е било платено в пълен
размер и не му се дължат допълнителни суми за тези дежурства.
Видно
от експертизата, през периода м. май 2017 г. – м. юни 2019 г. ищецът е положил 164
бр. 24-часови дежурства, за всяко от които следва да му се присъди допълнително
възнаграждение за по 30 минути труд извън времето на дежурството. През периода
м. юли 2019 г. – 24.07.2020 г. ищецът е положил 30 бр. 24-часови дежурства, за
всяко от които му се дължи допълнително възнаграждение за по 15 минути труд
извън времето на дежурството.
В
резултат на всичко изложено до тук, следва да се приеме, че през целия процесен
период ищецът е положил общо 89,50 часа труд извън редовното му
работно време, формиран както следва: по 30 минути за всяко от положените общо
164 бр. 24-часови през периода м. май 2017 г. м. юни 2019 г., или общо 4920
минути, равняващи се на 82 часа, както и по 15 минути за всяко от положените
общо 30 бр. 24-часови дежурства през останалия процесен период, или общо 450
минути, равняващи се на 7,5 часа (82 часа + 7,5 часа = общо 89,50 часа).
Видно е, че през никое от тримесечията ищецът
не е отработил допълнително над 70 часа, поради което на осн. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за допълнително положения
от него труд следва да му бъде платено възнаграждение за извънреден труд,
размерът на което следва да бъде изчислен от съда съобразно посочените от
вещото лице в колона 4 на Приложение № 1 ставки на нетното трудово
възнаграждение за извънреден труд (на час) за всеки месец от процесния период.
След извършване на съответните
изчисленията и след приспадане на платените му от ответника суми за периода след
01.07.2019 г., съдът намира, че общо дължимото и неплатено възнаграждение за
положения от ищеца труд извън времето на дежурство през целия
процесен период е в размер на 738,43 лв., поради което искът следва да бъде
уважен до този размер, а в останалата част до предявения размер от 1 300 лв.
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На осн. чл. 86 от ЗЗД и предвид
липсата на извършено от ответника доброволно плащане на дължимото
възнаграждение за извънреден труд, в полза на ищеца следва да бъде присъдено и обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода от предявяването
на иска на 24.07.2020 г. до окончателното й изплащане.
Предвид частичното уважаване на иска и
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 170,41
лв., представляваща част от направените от него разноски по делото (250 лв. -
платено адвокатско възнаграждение), съответна на уважената част от иска.
С оглед частичното отхвърляне на иска
и на осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
сумата от 43,20 лв., представляваща
съответна част от дължимото с оглед цената на предявения иск юрисконсултско
възнаграждение от 100 лв.
Предвид обстоятелството, че ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна
такса за разглеждане на предявения иск - 50 лв., както и разноски в размер на 113,60
лв., представляващи част от платеното от бюджета на съда възнаграждение на
вещото лице (200 лв.), съответна на уважената част от иска.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието, с адрес гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21,
Булстат: *********, да
заплати на К.Б.П., ЕГН **********,***, сумата от 738,43 лв. (седемстотин тридесет
и осем лв. и четиридесет и три ст.), представляваща възнаграждение за 89,50 часа положен
от ищеца и неплатен извънреден труд извън времето на дежурство през периода 24.05.2017
г. - 24.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано 24.07.2020 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 170,41 лв. (сто и седемдесет лв. и четиридесет и една
ст.), представляваща част от направените от ищеца разноски по делото, като в
останалата му част над уважения до предявения размер от 1 300,00 лв. и за разликата до 380 часа ОТХВЪРЛЯ предявения
иск.
ОСЪЖДА К.Б.П., ЕГН **********,***,
да заплати на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието, с адрес гр.
София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, Булстат: *********, сумата от 43,20 лв.
(четиридесет и три лв. и двадесет ст.), представляваща дължимо юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието, с адрес гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21,
Булстат: *********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна
такса в размер на 50,00 лв. (петдесет лв.), както и разноски в размер на 113,60
лв. (сто и тринадесет лв. и шестдесет ст.).
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от обявяването му на 07.10.2020
г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА