Р Е Ш Е Н И Е
13.04.2018 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
II гр. отделение
Районен съд –
Дупница състав
30.03. 2018
на Година
Иван Димитров
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от
Гражданско 229 2018
дело № по описа за г.
Г.Ц.З., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник - адв. Е.А., е предявил срещу Р.И.Щ., ЕГН **********, адрес: ***, иск с правно основание чл.45 ЗЗД. Искането е да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 7000 лева, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в емоционална и психологична травма вследствие на отправената от ответника закана за убийство, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 15.08.2017 г., до окончателното им изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът сочи, че с одобрено от съда споразумение по НОХД № 1789/2017 г. по описа на ДРС ответникът е признат за виновен в това, че на 15.08.2017 г. в с. Бистрица, обл. Кюстендил, на ул. „Г. Димитров", пред дом № 3, се е заканил с убийство на Г.Ц.З., заявявайки: „Ти нема да живееш, че те намера и по полето, и че те утепам, че те разчекна! Тебе че те утепам, на парчета че те нарежем!” и това заканване е възбудило у него основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК.
Вследствие на отправените към него закани ищецът изпитва страх да върви сам, за да не бъде нападнат, купил газов пистолет за самоотбрана. Случилото се променило живота му, белязан понастоящем от дискомфорт; съзнанието му е трайно обременено от негативното изживяване.
Ответникът оспорва основателността на иска, а при
евентуалност – неговия размер.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, както и доводите на страните, прие за установено следното
от фактическа страна:
От приложеното НОХД № 1789/2017 г. по описа на ДРС се установява, че е образувано по внесено предложение за споразумение между ДРП и обвиняемия Р.И.Щ. и неговия защитник. С протоколно определение от 11.12.2017 г. за одобряване на споразумението Р.И.Щ. е признат за виновен в това, че на 15.08.2017 г. в с. Бистрица, обл. Кюстендил, на ул. „Г. Димитров", пред дом № 3, се е заканил с убийство на Г.Ц.З., заявявайки: „Ти нема да живееш, че те намера и по полето, и че те утепам, че те разчекна! Тебе че те утепам, на парчета че те нарежем!” и това заканване е възбудило у него основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК.
Свидетелката Цанка Зарова – майка на ищеца, сочи, че след инцидента пострадалият бил много притеснен и изплашен: притеснявал се да излиза на работа в полето, при прибиране от нощни смени /в качеството на служител на БДЖ/ се страхувал за сигурността си. Поради това си купил газов пистолет за самозащита.
Свидетелката Живка Щръклева – майка на ответника, твърди, че след инцидента не е забелязала промяна в поведението на пострадалия. Синът й работи в Италия от 1997 г. и се прибира рядко.
Съобразно установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
В чл.45 от ЗЗД е въведено задължение за поправяне на вредите, причинени от физическите лица чрез техни виновни действия или бездействия. Отговорността за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай; вината се предполага до доказване на противното.
Влязлата в
сила присъда на наказателния съд относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, е задължителна за гражданския
съд, който разглежда иска за обезщетяване на вредите от същото деяние.
От приложеното НОХД № 1789/2017 г. по описа на ДРС се установява, че с влязла в сила присъда подсъдимият Р.И.Щ. е признат за виновен за извършена на 15.08.2017 г. закана с убийство спрямо ищеца, от естество да възбуди основателен страх за осъществяването й.
Силата на пресъдено нещо във връзка с гражданския процес се изразява в установителното действие на влезлите в сила присъди и обхваща всички признаци на престъпния състав и правната квалификация на деянието – в случая закана с убийство. Поради това съдът приема за доказано, че поведението на ответника се характеризира с посочените белези и се явява противоправно. Деянието му е извършено виновно, поради което му е наложено наказание. По отношение на тези елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД настоящият състав на съда не може да установи нещо различно от възприетото по НОХД № 1789/2017 г. по описа на ДРС.
Налице са всички елементи на състава,
пораждащ права за увредения срещу прекия причинител на неимуществено увреждане
- ответникът Р.И.Щ.. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1,
изр.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази вида
на страданията и болките, които ищецът е преживял, както и обстоятелството,
дали същите ще се задълбочават за в бъдеще.
От показанията на Цанка Зарова се установи, че след отправянето на гореописаните закани пострадалият изпитва притеснения за безопасността си, довели до нарушаване на нормалния му начин на живот, предвид обстоятелството, че полага труд и през нощта /като служител на БДЖ/, както и в землището на селото /участвайки в семейното земеделско производство/. Съдът кредитира тези показания като житейски достоверни, тъй като елемент от обективната страна на състава на престъплението по чл.144 НК е заканите да са могли да възбудят основателен страх за тяхното осъществяване – при извършено престъпление по чл.144, ал.3 НК, закономерна последица от деянието е предизвикването на страхови усещания и безпокойство у пострадалия, отразяващи се отрицателно върху неговото емоционално и психическо състояние. Доказателство в тази насока е и закупуването от ищеца на газов пистолет за самоотбрана.
Съдът не кредитира показанията на Живка Щръклева, която изрично посочи, че не контактува със семейството на ищеца, т.е. няма преки впечатления от отражението на деянието върху психиката на пострадалия.
Предвид естеството на причинените неимуществени
вреди, по свое вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства от значение
за случая съдът счита, че искът следва да бъде уважен за сумата от 1 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца негативни
изживявания, породени от извършената от ответника закана с убийство, ведно със законната
лихва от датата на причиняване на
увреждането - 15.08.2017 г.,
до окончателно изплащане на сумата. Искът за разликата над уважения
размер от 1 000 лв. до претендирания от 7 000 лв. следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото
за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска на стойност 112
лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото за адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 645 лв.
С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.6, вр. ал.1 и чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 50 лв. по иска за неимуществени вреди.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Р.И.Щ., ЕГН **********, да заплати на Г.Ц.З., ЕГН
**********, сумата 1000 лв. (хиляда лева), представляваща обезщетение за претърпени от ищеца негативни изживявания в резултат на престъплението, за което ответникът е осъден с присъда по
НОХД № 1789/2017 г. на ДРС, влязла в сила на 11.12.2017 г., ведно със законната лихва от датата
на причиняване на увреждането - 15.08.2017 г., до окончателно изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 7 000 лв. отхвърля иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА Р.И.Щ., ЕГН **********, да заплати на Г.Ц.З., ЕГН **********, разноски по делото съразмерно с уважената част от иска
в размер на 112 лв. /сто и дванадесет
лева/.
ОСЪЖДА Г.Ц.З., ЕГН **********, да заплати на Р.И.Щ., ЕГН **********, разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 645 лв. /шестстотин четиридесет и пет лева/.
ОСЪЖДА
Р.И.Щ., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Районен съд – гр. Дупница държавна такса в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: