№ 5
гр. ***еч, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***ЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:И*** Й. М***
при участието на секретаря М*** КР. К***
като разгледа докладваното от И*** Й. М*** Гражданско дело №
20214310102343 по описа за 2021 година
ОУИ иск с правно основание чл.124 във вр. с чл.26 ЗЗД , чл.22 във вр. с чл.11,т.10 и
т.11 ЗПК:
Постъпила е искова молба от адв. Д. В. М., адвокатска колегия П******, с адрес на кантора
и съдебен адресат: гр. П******, бул. ***., в качеството на пълномощник на М. Ц. А.,
против: „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. ***, партер,
представлявано от *** в качеството му на управител, по която се изтъква, че доверителката
му сключва Договор за заем от разстояние с №: *** с „***" ЕООД и следва да върне сумата
в общ размер на 3 442.38 лева, при сума на получаване 1800.00 лева, при лихва от 742.56 и
неустойка в размер на 899.82 лева като е уговорен ГПР от 48.44 %, както и ГЛП от 40.15 %,
при срок на кредита от 720 дни или 24 месечни вноски. Счита , че тя не дължи на „***"
ЕООД сумата в размер на 899.82 лева незаконосъобразно търсена от доверителката му като
неустойка във връзка със сключения Договор за заем от разстояние с №: *** по следните
съображения: на първо място в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема,
че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3-то, вр. от ЗЗД е
налице именно, когато се нарушава правен принцип, било той изрично формулиран или пък
проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на
ВКС /Решение №4/2009г. по т.д.№395/2008г.,Решение №1270/2009г. по гр.д. №5093/ 2007г.,
определение №877 по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на
принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ,
чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но счита и, че общите правила на ЗЗД
1
също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на
ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от
съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от
страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1, предл. 3 от ЗЗД.
Счита,че именно поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26,
ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на А. с цел извличане на собствена
изгода на кредитора. В допълнение, търсената сума за неустойка в размер на 899.82 лева
предвидена в Договор за заем от разстояние с №: *** е нищожна като противоречаща на
добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се
претендира чрез нея в размер на 899.82 лева е в размер на по***ината от сумата на
отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и
справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е
да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
В настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се
нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Именно и въз основа на това, така
уговорената неустойка по Договор за заем от разстояние с №: *** е нищожна като
противоречаща на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата
предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава четвърта от
ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за
потребителски кредити. Разгледана в този аспект, неустойката по Договор за заем от
разстояние с №: *** се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на
транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикаля чл.
33, ал. 1 от ЗПК. С процесната неустойка от Договор за заем от разстояние с №: ***, в полза
на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на
акцесорно задължение. В този смисъл е и т.32 от извлечение от протокол №44 на заседание
на КЗП от 05.11.2015г. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната
лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би
2
увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи е да доведат
до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената
главница. В същия смисъл и решение № 511 от 17.04.2018 г. на ОС - П****** по в. гр. д. №
324/2018 г. Последователна е и практиката, че неустойка която е уговорена извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, е нищожна, поради противоречие с
добрите нрави: Решение № 107 от 25.06.2010г., на ВКС по т.д.№ 818/2009г., П т.о, Решение
№ 511 от 17.04.2018г., на Окръжен съд П****** по в.гр.д.№ 324/2018г.На следващо място
твърди и, че търсената неустойка по Договор за заем от разстояние с №: *** в размер на
899.82 лева е нищожна на основание чл. 146 ал.1 от ЗЗП, вр. е чл.24 от ЗПК. Съгласно
чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени ин***идуално. Счита, че търсената неустойка по Договор за заем от разстояние с
№: *** , не се явява ин***идуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Видно от
самия Договор за заем от разстояние с №: ***, по безспорен начин се установява, че
уговорената неустойка от същия е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени
ус***ия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху
съдържанието им към момента на сключване на договора. В този смисъл е и Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори. Моли да се постанови решение, с което да се приеме, че А. не дължи на „***"
ЕООД сумата в размер на 899.82 лева, незаконосъобразно търсена от нея сума като
неустойка в следствие на сключен Договор за заем от разстояние с №: *** на основание чл.
26, ал. 1 от ЗЗД и неспазване на чл.22 вр.с чл. 10а и чл.11 ал.1 т.10 и т.11 от ЗПК и да се
осъди и ответната страна да й заплати направените в настоящото производство разноски.
Депозирана е и Молба 3949 с искания по доказателствата; Молба 4517, с която
конкретизира, кога и поради каква причина се дължи процесната неустойка: Неустойка се
дължи на основание чл.З от Договора за кредит и се дължи ако в срок до пет дни, считано от
датата на сключване на настоящия договор, ако доверителката му не предостави, едно от
следните обезпечения: 1. банкова гаранция или две физически лица – поръчители, и др.;
становище 8921 с списък на разноски и бланков договор за предоставяне на кредит; Молба
от 21.06.22 със практика; становище 7929 по същество със списък по чл.80 ГПК;
В срока по чл.131 от ГПК, е постъпил отговор от ответника "***" ЕООД с ЕИК ***0, с адрес
гр.*** -***, представлявано от ***-управител, чрез юрк. А. Г. съдебен адрес, който смята, че
са налице нередновности в исковата молба; моли да се прекрати делото, тъй като цялата
искова молба представлява злоупотреба с правото на иск;, да не се разглежда частта от
исковата молба, в която ищеца се позовава на неприложими правни норми; да се съобрази,
че в случай, че се прогласи нищожност на клаузата за неустойка, то същата не влече
недействителност на целия договор за кредит, а в случай, че се приеме, че следва да се
прогласи нищожност на целия договор, моли да се приложи чл. 23 от ЗПК и А. бъде осъдена
да заплати в цялост главницата по договора за кредит, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК да
се редуцира адвокатското възнаграждение на законовия минимум. Същото е прекомерно,
доколкото материалния интерес е нисък, както и фактическата и правната сложност на
3
делото; на основание чл. 78. ал. 8 от ГПК, да им се присъдят направените но делото. По
отделните твърдения развива в отговора съображения като възразява по твърденията въобще
за сключен договор и представените доказателства в потвърждение на това. Депозирана е и
Молба 3671 с възражения,че ищцовата страна следва да докаже наличието на договора и
клаузите, които се съдържат и счита,че в случая не е установен нито подателя нито
получателя му, няма произнасяне на вещо лице, което да установи,че твърденията са верни;
становище 8921, че няма доказателства договора да е активиран, липса на правен интерес
като предпоставка за водене на иска; е-зата не установява, че договор е сключен, а само , че
ищцата има профил, не се доказва ключовият елемент-наличие на валидно дадено
волеизявление, възражение за прекомерност на разноските списък по чл.80 ГПК и
становище 10364 със съдебна практика.
С определение в закрито заседание по реда на чл. 140 от ГПК е представен проекто-доклад.
В съдебно заседание, страните, редовно призовани не се представляват, а депозират
множество писмени становища.
Съдът като съобрази приетите по делото по съответния ред писмени доказателства,
становищата на страните и процесуалните им представители , преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, заключението на в.л. инж. К. ***, взаимната им връзка и обус***еност,
прие за установено следното:
По възражението за липсата на правен интерес: не е възприето от съда и изложени мотиви в
р-нето по чл.140 ГПК като допълва, че въпреки, че не е заведен иск срещу ищцата за
неизпълнение или предприето действие по събиране на процесната сума срещу нея, същата
оспорва като нищожна клауза от договора и практиката позволява да се позове на тази
нищожност с оглед бъдещи производства между тях. В исково производство срещу нея,
правото й може да се реализира и чрез предявяване на възражение за неустойка.
Защитата на потребителя при този вид договори от разстояние е уредена в ЗЗП, глава
четири, раздел първи- Договори извън търговския обект и договори от разстояние.
Ответника оспорва въобще наличието на сключения договор по реда на ЗПФУР като призна
само наличие на профил на ищцата при него.
За доказване на наличността на твърдения Договор за заем от разстояние №*** се
представят към исковата молба: получен стандартен европейски формуляр –приложение №2
към чл.5, ал.2 ЗПК за предоставяне на информация, чрез управителя Б. *** от 29.06.2021г.;
имейл до ищцовия пълномощник от 24.11.2021г., за имейл от 29.06.2021г. до г-жа А., че е
одобрена за заем в размер на 1800,00 лева, обща сума за връщане-2 542,56 лева; обща сума
при непредставяне на обезпечение: 3442,38 лева и падеж на последна вноска-19.06.2023г. с
указание за потвърждаването му в три стъпки; имейл от 24.11.2021г. от екипа на *** за
получен заем от *** до Д. М., че е преведена сумата от 1800,00 лева на каса на Изи ПЕЙ ,
срок на договора 720 дни с погасителен план от 29.07.2021г. до 19.06.2023г.; информация от
05.04. 2022г. - 6стр., профил на М. А. по кредита в размер на 1800,00 лева-главница, с
върната сума до момента:349,27 лева, и остатък 3 123,01 лева. Приложени са допълнително
4
и погасителен план към договор №***/стр.49/ , от които е видно, че са променени
дължимите суми в посока увеличение графи: такса, месечна такса и остатък. Т.е налице са
множество индиции подкрепящи тезата за съществуването на облигационната връзка като се
признава и неизгодния за страната факт-реалното получаване на сумата от 1800,00 лева от
ответника / в посочения ел. документ на стр.5/.
В хода на категорично поддържаните възражения и оспорвания от ответника за липсата на
договор, съдът се запозна от интернет с Реда за предоставяне на финансови услуги от
разстояние на *** АД, съгласно който в чл.7 предвижда, че подписаните от заемателя
електронни документи се изпращат непосредствено след подписването им на ел. поща на
заемателя за да бъдат запазени на хард диска на компютъра/мобилен телефон и позволяват
разпечатването им като в чл.9 се създава задължение за заемателя да запази по горния начин
всички изпратени до него документи и да ги съхранява до приключване на
изпълнението/прекратяване на договора.
В случая ищеца очевидно не е изпълнил това свое задължение и не твърди да е съхранил
договора за заем при него по посочения начин. Това разбира се не изключва и правото му по
чл.10, ал.3 от ЗПФУР - Преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми
своевременно за всички ус***ия на договора за предоставяне на финансови услуги от
разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и 9 на хартиен или на друг траен
носител, достъпен за потребителя. (2) Когато договорът за предоставяне на финансови
услуги от разстояние е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на
средство за комуникация, което не позволява уведомяване на потребителя за ус***ията на
договора, доставчикът е длъжен да изпълни задълженията си по ал. 1 незабавно след
сключването на договора. (3) Потребителят има право през цялото време на действие на
договора да получи ус***ията на договора на хартиен носител, когато изрично заяви
това. Потребителят има право да промени използваното средство за комуникация от
разстояние, когато това не противоречи на сключения договор или е съвместимо с
естеството на финансовата услуга. (4) Потребителят не е длъжен да извършва никакви
плащания на доставчика, в т.ч. такси, комисиони или други разходи, които не са включени в
ус***ията на сключения договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В този
смисъл в приложената съдебна практика, съдът е приел, че при поискване заемодателя
следва да го представи, именно с което се е съобразил и настоящия състав излагайки мотиви
към разпореждането си и въз основа на тази разпоредба многократно да изисква и
представянето на договора от страна на ответника в хода на производството като му е
указал последиците от непредставянето му, но същия поддържа до приключването на
устните състезания, че липсва такъв договор и нещо повече: събраните доказателства и
заключението не могат да заместят волеизявленията на страните.
С оглед доказването на съществуващата договорна връзка е допусната и СТЕ като
според з-ето на вещото лице, посетило ответника на место в гр. ***, процедурата по
кандидатстване и сключване на договора за заем от разстояние №***/29.06.21г. на М. А. е
5
завършена с твърдените по исковата молба параметри: главница, размер,погасителен план ,
във връзка с което е налице регистриран профил на А. в системата на дружеството, за което
е предоставила личните си данни като са изпращани имейли-кореспонденция на съответните
имейли за ответника от неговия сайт.
Вещото лице е установило, че същата е извършила плащане и на две вноски по
кредита както и, че по същия се начисляват и такси като към проверката е преустановено
плащането на дълга.
Съдът счита, че въпреки всички възражения на ответника се установява в хода на
производството, включая и с негово волеизявление по ел. ред, /стр.5/, неоспорено по
съответния ред, че договора е произвел действие между страните по делото като й е била
преведена сумата 1800,00 лева на каса на Изи пей. Ответника не оспорва и постъпването на
вноски по процесния договор като плащане от страна на заемодателя.
Представената практика от него по отхвърлително решение, съдът съобразява, но то не
касае идентичен казус от гледна точка на събрания доказателствен материал.
Въпреки, че въз основа на последния, преценен в съвкупност, приема за доказани ищцовите
твърдения за наличието на облигационна връзка между спорещите, с оглед характера на
договора-реален, който се счита сключен с предаване на сумата, иска следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан, тъй като съдът не може да се произнесе абстрактно по
нищожността на клаузата за неустойка, изолирано от инкорпорирането й в конкретния
договор, въпреки, че не се установи и той да е сключен ин***идуално.
Да, категорична е практиката по въпроса за характера на неустойката , кога тя е нищожна,
която е подробно обхваната от ищцовия пълномощник в становищата му, но за да се дължи
тя следва да бъде уговорена изрично, т.е ищеца не доказа съдържанието, размера и падежа
на неустоечната клауза да са налични именно по твърдения договор, които следва да са
съобразени и налични във всеки от конкретен случай, т.е и в последния. Не може да ги
замести и приложения бланков договор за предоставяне на кредит, изискан по разпореждане
на съда, където неустойката е предвиден по чл.3 и чл.4. Нищожност върху съдържанието на
такъв бланков договор не може да се обяви по настоящото дело.
Дори като санкция за неспазването на чл.10, ал.3 ЗПФУР от ответника, според настоящата
инстанция, не следва да се уважава иска, тъй като отново би се стигнало, при този
доказателствен материал, до последващо тълкуване съществуването и съдържанието на
договорната клауза за неустойка във връзка с бланковия договор защото параметрите на
последната и размера й не се установиха и доказаха по твърдения им начин като
съдържание в чл.3, ал.1 от договора за заем №***.
Следва да се добави, че и в първоначалния погасителен план са били заложени месечни
такси, и не става ясно в изчислението им включва ли се в последствие по втория
погасителен план, с оглед увеличения им размер, и начислените неустойки. Освен това
освен клаузата за неустойка като ус***ие за изпълнение от заемателя, безспорно се следва и
от други, досежно размера им, датата на изискуемост, начин на погасяване и т.н. за да се
6
стигне до разсъжденията и до основателен или не е и размера на така предявения иск.
При този изход на процеса, ищеца следва да понесе разноските по делото на
ответника: 300,00 лева-юриск. в-е; 110,00 лева-възложената част от в-ето за в.л. на бюджета
на съда поради невнасянето му от ответника или общо 410,00 лева.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от адв. Д. В. М., адвокатска колегия П******, с адрес на кантора
и съдебен адресат: гр. П******, бул. ***., в качеството на пълномощник на М. Ц. А.,
против: „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул.***, партер,
представлявано от *** в качеството му на управител, че А. не дължи на „***" ЕООД,
сумата в размер на 899.82 лева, незаконосъобразно търсена от нея сума като неустойка на
основание чл.З от Договора за кредит и се дължи, ако в срок до пет дни, считано от датата
на сключване на настоящия договор, ако доверителката му не предостави, едно от следните
обезпечения: 1. банкова гаранция или две физически лица – поръчители в следствие на
сключен Договор за заем от разстояние с №: *** на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и
неспазване на чл.22 вр.с чл. 10а и чл.11 ал.1 т.10 и т.11 от ЗПК и да се осъди и ответната
страна да й заплати направените в настоящото производство разноски като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА М. Ц. А., с горните данни, да заплати на „***“ЕООД, с горните данни,
разноските им по делото пред настоящата инстанция или сумата общо 410,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ***ЕШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Съдия при Районен съд – ***еч: _______________________
7