Р Е Ш Е Н И Е
№ 705 05.06.2019 г. град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд, наказателно отделение, ХVII-ти
състав
На двадесети май 2019 година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНАТОЛИ БОБОКОВ
Секретар: Д.М.
като разгледа докладваното от съдията Бобоков
административно-наказателно
дело номер 1721 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалба от К.Д.Т., ЕГН **********, срещу НП № 19-0769-000405/1.4.2019 г., издадено
от Р. П.-
Началник група в сектор ПП към ОД на МВР – Бургас, с
което на жалбоподателя, на основание чл. 638, ал.3 от ЗДВП е наложено административно наказание
глоба в размер на 400 лв.
В жалбата си жалбоподателят
посочва, че НП е неправилно и незаконосъобразно, и моли за неговата отмяна. В
съдебно заседание не се явява, като чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата. Твърди, че е собственик на управлявания автомобил и неправилно е
квалифицирано нарушението. Ангажира доказателства.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения
срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от легитимирано и заинтересовано лице.
За ответника по жалбата – Сектор ПП-КАТ при ОД на МВР гр. Бургас, редовно
призовани, представител не се явява в съдебно заседание пред настоящия съд. Не
ангажират нови доказателства.
Бургаският районен съд, като съобрази разпоредбите на закона и след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Спрямо жалбоподателя Т.
на 21.01.2019 г. около 11,37 часа е била
извършена проверка от полицейски служители дали управляваният от него автомобил
- *** с
рег. № ***, собственост на Е. Т. разполага със сключен договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към момента на
управлението. Същевременно, разпитан в
съдебно заседание актосъставителят- свидетелят- М., работещ като мл.
автоконтрольор към ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП”,
заявява в своите показания, че на посочената дата в акта е бил на
смяна, спрял
посочения в АУАН лек
автомобил, за проверка, движещ се по ул. „Булаир” в посока бул. „Демокрация”. Била извършена справка
с работна станция с ограничен достъп, при която свидетелят установил, че
автомобилът няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” към
датата на проверката. На място
бил
съставен
АУАН-а и било иззето
свидетелството за управление на МПС, контролния талон, като
за нарушена била посочена разпоредбата на чл. 638, ал.3 КЗ. В
с.з. жалбоподателят Т. прилага удостоверение за сключен граждански брак с Е. Т.
на 18.11.1992г., като твърди, че е съсобственик на автомобила по силата на
чл.21 СК, тъй като автомобила бил в режим на СИО.
Актът бил подписан от актосъставителя и свидетеля посочен в него, предявен
е веднага на жалбоподателя, който го е подписал и не вписал възражения.
Въз основа на установеното с горепосочения
акт, впоследствие е издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление, с което на жалбоподателя е наложено адм.наказание глоба в размер
на 400 лв.
В нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ е предвидено, че лице, което
не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване
и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв., по който
състав е наказан и жалбоподателя.
В случая неправилно на К.Т. е наложена глобата предвидена
в нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, след като
от събраните по делото доказателства се установява, че той е съсобственик на лекия
автомобил. Този автомобил е придобит през 2001 г., а на 18.11.1992г. К. и Е. Т.
са сключили брак, видно от представеното по делото удостоверение за сключен граждански
брак. След като лекият автомобил е закупен по време на брака, съгласно нормата на
чл. 21, ал. 1 от СК, той е съпружеска имуществена общност, независимо на чие име
е регистриран в сектор ПП. Ето защо, след като въззивника е съсобственик на лекият
автомобил, който е управляван без сключена застраховка гражданска отговорност, то
неправилно е санкциониран на основание чл.
638, ал. 3 от КЗ, вместо по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ. Доколкото в двете санкционни
норми са предвидени административни наказания за две различни нарушения, то в хода
на съдебното производство не би могла да бъде извършена преквалификация и на лицето
да бъде наложена санкцията предвидената за собственик на МПС, който не е изпълнил
задължението си да сключи изискващата се задължителна застраховка, тъй като в
АУАН и НП няма такива факти. Това може да бъде сторено единствено в хода на административнонаказателното
производство, тъй като наказващият орган преди да определи приложимата санкционна
норма е длъжен да установи всички относими за случая обстоятелства. Като не е сторил
това, той е допуснал съществено процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност
на издаденото наказателното постановление и същото подлежи на отмяна. В тази
насока е и най-новата практика на касационната инстанция – КАНД 688/2019г. по
описа на Бургаски административен съд.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, от ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-0769-000405/1.4.2019 г., издадено от ОД на МВР – Бургас, с което
на К.Д.Т., ЕГН **********, на основание чл. 638, ал.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 400 лв.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен
съд гр. Бургас, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.