№ 169
гр. П., 19.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20255200500106 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
За жалбоподателят Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” се
явява юрк. Р. редовно упълномощен.
Ответникът И. Г. Г. не се явява редовно призован. За него се явява адв. Д.
редовно упълномощена.
Юрк. Р.: - Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. За
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, поради което и
на основание чл.142,ал.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд П., постановено по гр.д.№ 1091 по описа на
съда за 2023 година по предявените от И. Г. Г., ЕГН - **********, с постоянен
адрес: град П., ул. „Х.“ №7, ет.4, ап.14, против Главна дирекция „Изпълнение
1
на наказанията”, град София, бул. „Генерал Николай Г. Столетов” № 21, е
осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град София, бул.
„Генерал Николай Г. Столетов” № 21, да заплати на И. Г. Г., ЕГН -
**********, с постоянен адрес: град П., ул. „Х.“ №7, ет.4, ап.14, дължимото
му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в
периода от 24.03.2020 г. до 24.03.2023 г. в общ размер на 1214,80 лева, както и
обезщетение за забава в размер на 145,75 лева, представляващи общ сбор на
мораторните лихви върху всяко вземане от възникването му до датата на
завеждане на исковата молба в съда /27.03.2023г./, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 27.03.2023 г., до
окончателното изплащане.
Отхвърлени са исковете за главница над присъдената сума в размер на
1214,80 лева до претендирания размер от 2349.24 лева и за останалия
претендиран период, както и иска за обезщетение за забава над присъдената
сума в размер на 145,75 лева до претендирания размер от 281.62 лева, като
неоснователни и недоказани.
Осъдена е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град София,
бул. „Генерал Николай Г. Столетов” № 21, да заплати на адвокат А. Д. от САК,
с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция град София, улица „Рикардо
Вакарини“ № 14 Б. офис 2, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК и чл.38, ал.2 във
вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, сумата в размер на 416,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ и съдействие на ищцовата страна, съразмерно на уважената
част от исковете.
Осъден е И. Г. Г., ЕГН - **********, с постоянен адрес: град П., ул. „Х.“
№7, ет.4, ап.14, да заплати, на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”,
град София, бул. „Генерал Николай Г. Столетов” № 21, разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 96,00 лева.
Осъдена е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град София,
бул. „Генерал Николай Г. Столетов” № 21, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да
заплати , по сметка на Районен съд - П. държавна такса в размер на 100 лева и
възнаграждение за вещо лице в размер на 182,00 лева.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ в осъдителната част.
2
Излагат се оплаквания за необоснованост и неправилност на решението
в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон.
Съдът достигнал до погрешни изводи, не съобразил действителната
фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства.
Решение било порочно, тъй като при постановяването му съдът нарушил
принципа на равнопоставеност на страните, както и принципа на
безпристрастност и оттам задължението за пълно и всеобхватно изясняване на
фактите, преди постановяване на решението. Действителното време, което е
необходимо за сдаването и приемането на едно дежурство било 30 минути и
то било признато и съобразено в заповедта на работодателя. Сочи, че има
трайно установена практика в страната /напр.на Бургаски окръжен съд/, с
която съдът следва да се съобрази.
Съдът не кредитирал показанията на св.Ф., а тези на св.Б. Съдът счел, че
свидетелят Ф. имал вероятна заинтересованост от изхода на делото, тъй като
заемал ръководна длъжност при ответника и дал доверие на показанията па
свидетеля Б. Счита, че този свидетел също е заинтересован, тъй като е ищец
по идентично дело.
Съдът неправилно и не съобразил представените от ответника
видеозаписи.
Излага доводи, че от самите записи е видно, че няма манипулация.
Видеозаписите били оспорени от ответника, като счита, че негова е
доказателствената тежест при направеното оспорване.
Жалбоподателят излага доводи, че съдът нарушил принципите на
безпристрастност и равнопоставеност на страните в процеса ,като всъщност
счита, че по отношение на ответника, поради качеството му следва да се
прилагат по-различни процесуални правила.
Тъй като представените доказателствени средства били оспорени, а
искане за експертиза не било направено, то съдът и счел, че не следва да ги
взема предвид.
Такива указания не били давани. Следва да се посочи,че началника на
Затвора не е трето лице в конкретната хипотеза. Касае се доказателства
,представени от страна, която иска да се ползва от тях.
Записаното на тези видеофайлове потвърждавало показания на ги.
3
инспектор Гроздан Ф. и опровергавало показанията на свидетеля Е. Б.
Първоинстанционният съд приел, че ответникът признава, че след като
служителят се подпише за сдаване на поета, му остава да извърви известно
разстояние до КПП 1 на затвора, където се намира стаята за отвод, след което
следва провеждането на отвод до 5 минути и напускане на района на Затвора -
гр.П.. Респективно не се отрича, че в установения период от време след
сдаването на поета ищецът е бил длъжен физически да присъства на мястото,
определено от работодателя.
Разяснено било , че след сдаване на постовете служителите се отправят
към стаята за отвод за да се съберат и докладват на дежурния надзирател, ако
има проблеми, и това са част о т всички дейности относно инструктажа,
приемане, сдаване на постовете и отвод по чл. 305, 306, 307, 311 и 314 от
ННЗИПЗС, които се зачитат за работно врем съгласно Заповед № Л-
2271/13.05.19г. на Главния директор на ГДИН.
В съдебното заседание след първата съдебно-счетоводна експертиза бил
поставен въпроса за невъзможността да бъдат дадени цялости и точни
заключения на вещото лице относно изчисляването на отработените часове от
ищеца за последното тримесечие, тъй като края на исковия период не съвпада
с края на отчетния период.Съдът не се произнесъл по този въпрос.
Специалните нормативни актове, регламентиращи правоотношенията,
свързани е работното време на работещите в системата на ГДИН, не
съдържали изрична уредби на труда, положен извън нормативно установеното
работно време, поради което с оглед чл. 19, ал.2 3 ИПЗС следвало да намерят
приложение нормите на ЗМВР. Съгласно чл. 187, ал.5, т.2 ЗЗМВР, респ. чл.
187, ал.б, т.2 /работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира е възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период за служителите, работещи на смени, а ал.7, респ. ал.б,
урежда правилото, че извънредният труд по ал.6 се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Това заключение на съда противоречало на също приетото от него,
относно продължителността на работното време, определена с приети по
делото заповеди.
В решението имало противоречие относно възприетата нормативна
уредба .
4
Също така считат, че неправилно била приета в решението
допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, която отчита извънреден
труд от 30-мину ти, респективно един час извънреден труд за всеки наряд,
което е в нарушение на предписанията за отчитане и сумиране на извънредния
труда за тримесечие съгласно чл. 16 д, ад. 2 от ППЗИНЗС.
Ищецът следвало да докаже, че за всяко дежурство, дадено в исковия
период, всеки път се е налагало да чака да бъде освободен от територията на
затвора и то извън рамки те на времето за сдаване и освобождаване от наряд.
Такова доказване не било проведено. Фактът, че има случаи, в които е
напускал територията на затвора само няколко минути след 08:45 часа изобщо
не означава, че през това време е извършвал дейности, свързани
непосредствено със сдаването на наряда, кои то са част от служебни те му
задължения.
Работното врем на служителите започвало съгласно заповедите за
работното време на началника в 08:15ч. в стаята за развод на наряда.
Действията, които ищецът твърди, че извършва преди и след края на
работното време, установено със заповед на началника на затвора, не са му
вменени в задължение, т. е. не е налице волеизявление на работодателя или на
съответния ръководител за полагане на извънреден труд. Това, че служителят
се явява по собствена инициатива на работното си място във време, което той
самият е определил, не било основание да му се отчита и заплаща цялото това
време като положен труд.Ясно било и за страните по дело то, а най-лошо то
е, че и за съда било ясно, че на видеозаписите се вижда, в колко часа идват и в
колко часа си тръгват от работа служителите,
Моли решението в обжалваната част да бъде отменено ,като
жалбоподателят се е задоволил само с това искане,очевидно претенцията му е
исковете да бъдат отхвърлени.
Във връзка с направеното искане в жалбата следва да се посочи още, че
няма основание съдът да се произнасяне потвърждавайки решението в
отхвърлителната част, тъй като в тази част решението не е предмет на
въззивна проверка.
Прави се искане в съдебно заседание пред Окръжен съд - П. да бъдат
прегледани представените видеофайлове.
Претендира разноски.
5
В срок е постъпил писмен отговор от И. Г..
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи се сочи,че няма
установена практика в страната по идентични спорове. Посочените от
ответника решения на ОС Бургас касаели съвсем различен период, като за
различните затвори действат различни Заповеди на началниците им Споровете
били различни.
Съдът в решението си изрично посочил, че кредитира с доверие
показанията и на двамата свидетели като последователни и логични, като
констатирал едно единствено противоречие относно края на работното време
на ищеца. Дал кредит на показанията на свидетеля, който има същото работно
време с това на ищеца. Свидетелят, който е служител в редовна смяна -
инсп.Ф., приключва всеки ден работа по едно и също време в 16:45ч., а
служителите работещи в наряд приключват нарядите си около 21ч., т.е.
неговите впечатления относно края на всеки наряд не са преки и
непосредствени.
Първоинстанционният съд уважил всички искания на ответника в тази
посока, извършил оглед на представените веществени доказателства в
присъствието на страните и един свидетел. Трудно било ориентирането в
записите и почти невъзможно да се разпознае ищеца. Целта на експертиза
била доказване автентичността на записа. Съгласно практиката на ВКС е
възможно приемането на това доказателство в процеса и без експертиза, но
само в случай че насрещната страна не ги оспори. Оспорване било направено,
но ответната страна не се възползвала от предоставената законова възможност
и не поиска назначаване на видео-техническа експертиза. Съдът в съдебно
заседание указал на ответника, че по негова преценка може да поиска
назначаване на специалист със специални знания и умения. От друга страна
видоезаписите можели да докажат единствено и само кога започва
инструктажа и кога приключва отводът за служителите, обстоятелства, които
са безспорни по делото. От тях нямало как да се придобие представа за
началото и края на работната смяна на ищеца. От гласните доказателства било
установено, че началото на работното време започва още преди служителите
да влязат на територията на КПП 1 с преминаването им през бариерата и
приключва с напускането на територията на Затвора през бариерата. Въпреки
че там са разположени камери за видеонаблюдение, от там не са представени и
6
видеозаписи. Единствено от тях бихме могли да придобием ясна представа за
точното време на пристигане на служителя и точното време на тръгване.
Установено било от доказателствата по делото, че определените със
Заповедта на началника 30 минути допълнително за всеки наряд са безкрайно
недостатъчни, за да бъдат пълноценно извършени всички необходими,
съпътстващи постовата дейност действия. Именно поради тази причина при
нарядите по време на празничните дни, на служителите се зачита и заплаща
допълнително един час, а не 30 мин., въпреки че в тези дни, както било
установено от свидетелските показания, не се извършват никакви по-
специфични дейности, различни от делничните дни.
Нямало противоречие между възприетата нормативна уредба и
постановеното съдебно решение, възразява по доводите за неправилно
възприемане на допълнителната СИЕ, която била приета и неоспорена от
страните в последното съдебно заседание.
Моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира разноски.
Юрк. Р.: - Поддържам въззивна жалба. Поддържам искането за
разглеждане на видеофайловете направено във въззивната жалба.
Адв. Д.: - Оспорвам въззивната жалба. Поддържам подадения отговор на
въззивната жалба. Няма да соча нови доказателства. Противопоставям се на
доказателственото искане на колегата да бъде извършен повторен оглед на
представените видеофайлове, считам, че такъв беше извършен от
първоинстанционният съд и не са налице основания за допускане на това
доказателство пред въззивния съд.
Съдът намира, че искането отправено до въззивната инстанция за
преглед на видеофайловете в съдебно заседание не следва да бъде уважавано.
Касае се за веществени доказателства, които са приобщени по делото с
извършения оглед от първоинстанционния съд и не е необходимо въззивната
инстанция да потвърждава тези действия, но няма пречка тя да се ползва от
тези доказателства, за това съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането направено във въззивната жалба.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
7
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Юрк. Р.: - Считам, че така предявената искова претенция от И. Г. за
неоснователна и остана недоказана. Считам, че в първоинстанционното
решение е допусната е грешка по отношение необсъждането на
видеофайловете, тъй като те са представени от ГДИН Затвора П. като част от
изпълнителната власт. За началника на затвора - П. има заплаха от най-строга
наказателна отговорност ако представи неистински файлове. В случая по
време на преглеждане на файловете не беше установено опит за
манипулиране, те самите са със сигнатура, което не позволява такова
манипулиране. Адвокат Д. твърди, че видеозаписите са неистински и ги
оспорва и трябваше по правилата на гражданското право този който твърди,
той да докаже, което не беше направено от тях, поради което следваше
районният съд да обсъди видеофайловете, защото именно те показват
реалната положителност на работното време на служителите, тъй като записът
от КПП 1 е мястото, където служителите си представят пропуските. Няма
такова отработване каквото е заложено в исковата претенция близо 2 часа на
всеки наряд. Самата искова претенция в случая е необоснована и не
контактува с обективната истина. На записа се вижда как служителите влизат
в период от време от 8 до 8 и 11 часа , на групи, което показва, че няма
задължение и нормативни актове, които ги задължават да влизат по-рано на
работа. Следващата част от решението, където считаме, че е неправилно по
отношение на кредита на доверие, който се дава на свидетеля на ищеца, който
не само, че има собствено заведено дело на също основание в РС-П., а е и
Председател на Синдиката на служителите на затвора – П., който има пряк
интерес от заведените дела. Заведените дела бяха отговор на синдиката за
преминаване от 24 на 12 часов наряд. От това беше провокирана тази лавина
от дела. Твърденията, записани в първоинстанционното дело за продължаване
над 40 минути само издаването на постовете не кореспондира с обективната
истина. Следва да се имат предвид тези неща и първоинстанционния съд след
като имаше противопоставяне на свидетелските показания да не кредитира и
едните и другите за да има справедливост и тогава нещата щяха да се
обосновават единствено на правните норми и заповедите, в случая заповедите
ясно регламентират колко следва да продължава работното време, защото
всяко оставане извън работно време е нарушение на заповед. По отношение
на твърдяното порочно отчитане на работното време моля съдът да вземе
8
предвид, че в сочения от колегата чл.16д, ясно е посочено, че работното време
се изчислява и отчита на едно, защото не можеш да изчислиш нещо ако не се
отчете, затова е сложено на едно. Това е така защото естеството на работа в
ЗМВР при полицаите и ЗИНЗС е много различно. В случая ЗМВР урежда
служебните правоотношения на служителите спрямо държавата. А естеството
на работа урежда ЗИНЗС. Затова работното време и графика е различно от
това по ЗМВР. Тъй като ЗИНЗС посочва как трябва да се изчисляват,
причината за това нещо е, че нарядът е много специфичен, служителите
работят 24 часа и почиват 3 или 4 дена след това, на отработени на един месец
примерно 8 наряда по 24 часа на следващия ще са 7, на следващия може да са
8 или 7, и ако се влезе в хипотезата на отработване на тримесечие, над
определената норма за работната смята от 504 часа, тогава се изплаща
извънреден труд или ако има такова отработване задължително се дава
компенсация и той не идва на наряда не идва на допълнителните, които са по 8
и 10 часа да доработят или да не доработят , поради което считаме, че
отчисляването е правилно и няма пропуск в това изчисляване. Поддържам
претенцията , считам че изчисленията бяха неправилно направени, не се взеха
предвид фактите, че отчетният период не отговаря на исковия период, което
дава проблем и в началото на изчислението, първото тримесечие и в третото
тримесечие, защото има хипотеза, аз зададох въпроса на вещото лице ако
служителят е бил в компенсация и не е бил на работа последните 7 отчетни
дни ще има ли отработване или не, той не можа да отговори. Считам, че
цялото изчисление в този аспект е изначално погрешно и неправилно. Вещото
лице можеше да намери начин да компенсира това в изчисленията. Моля да
отхвърлите първоинстанционното решене в осъдителната част, да потвърдите
решението в частта, в която се отхвърля претенцията. Моля за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от ГПК и също така моля евентуално
ако бъде потвърдено решението, адвокатският хонорар да е съобразно
намаления процент от претенцията, която е доказана. За всичко останало моля
да приемете писмени бележки, които представям. Моля да ми бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение и адвокатския хонорар да бъде намален до
размера на осъденото.
Адв.Д.: - Моля да потвърдите постановеното първоинстанционно
решение в цялост, като правилно и законосъобразно. Същото е постановено в
синхрон с всички събрани по делото доказателства, които бяха подробно
9
анализирани и ценени в тяхната съвкупност. От друга страна в хода на
настоящото производство не бяха събрани доказателства в подкрепа на
възраженията на ГДИН, поради което считам, че не са налице правни
основания за изменение на постановеното решение, още повече, че искане за
изменение на същото не е направено, а се иска единствено отмяна на
постановеното решение в уважената част. По отношение на приложимата
съдебна практиката, считам, че следва да бъдат приложени влезлите в сила
решения на ОС- П. и РС – П., които съвсем наскоро разглеждаха дела със
същият предмет. По отношение и на практиката на РС – П. бяха постановени
повече от 20 съдебни решения на същия съдебен състав, които влязоха в
законна сила и не бяха обжалвани от ГДИН, поради което считам, че всички
изложени в настоящата въззивна жалба основания противоречат на техните
действия до този момент. По отношение на разноските представлявам клиента
си безплатно, за това моля да ми бъде присъдено адвокатското
възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата. Представям
списък на разноските ведно с договор за правна помощ.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок- 19.04.2025г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 9.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10