№ 15216
гр. София, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20241110145552 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявени от *** с ЕИК ***, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ разделно срещу А. К. П. и Р. К. Ч., за
признаване за установено, че дължи на ищеца суми в посочени размери суми за потребление
в имота ***, находящ се в гр. *** начислени за периода 01.05.2021г. – 01.04.2023г., за които
има издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 31559/2024г. на СРС, 70 състав. Конкретно
сумите са следните – за всеки от двамата поотделно то по 1 922,55 лева цена на доставена
от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., мораторна лихва за
периода от 15.08.2022г. до 13.05.2024г. в размер на 308,82 лева, цена на извършена услуга за
дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 27,60 лева, мораторна
лихва за периода от 16.07.2021г. до 13.05.2024 г. в размер на 6,32 лева. Претендира законната
лихва върху главницата считано от подаването на заявлението по чл. 410, както и разноски в
заповедното и в настоящото производство.
Ответниците, чрез адв. П. К. и адв. Д. Г., в законния срок депозират отговор, с който излагат
подробни съображения като оспорват начина на изчисляване, кубатура на жилището и
други, правят възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че са погасени по давност
общо сумата 634,35 лева, представляваща главница и лихви за месеците май, юли, август и
септември 2021г. Молят исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
Настоящият състав служебно констатира, че между същите страни за същия имот и
отново от същия ищец е водено и приключило друго дело за предходен период – от
1
01.05.2019г. до 01.04.2021г., а именно: гр.д. 54599/2022г. на СРС, 126 състав. Решението по
същото е било обжалвано пред СГС и частично отменено, но само за размера на
претенциите, а не досежно основанието на исковете. Решението на СГС по гр.д.
10903/2023г. на II Г състав е влязло в сила на 10.03.2025г.
По изложеното съдът не намира за необходимо да обсъжда – при липса на данни за
нови обстоятелства, възникнали след предходния съдебен период – фактите дали и как е
присъединено жилището към мрежата на ищеца, как се отчита, кой и кога е съставил и
подписал протоколите от общите събрания на етажната собственост, часто то която е и
жилището на ответниците. Въпреки обвързващата и за страните сила на мотивите на
горното решение, настоящият състав за пълнота счита за необходимо да посочи следното.
От представения по делото договор за покупко-продажба на жилище от *** се установява,
че ответниците са станали собственици на описания в исковата молба недвижим имот при
равни дялове. Поради изложеното се установява пасивната материално-правна легитимация
на ответниците, които имат качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
От писмените доказателства се установява, че за процесният ап. е осъществявана услуга по
топлоподаване. Същата е доставяна при Договор при Общи условия, надлежно публикувани
във вестник „Монитор“, в сила от 11.07.2016г.
Има Заявление от А. П., депозирано пред ищцовото дружество на 26.05.2016г. за
несъгласие с начина на изчисляване на изравнителната сметка.
Видно от представените отчети дяловото разпределение в имота се извършва от
самия доставчик на топлинната енергия и ищец по делото.
По изготвената и приета по делото СТЕ се установява, че в процесния имот за посочения
период надлежно е извършвано дялово разпределение – посочени са отделните месечни
плащания. Всички измервателни уреди отговарят на метрологичните изисквания и са
минали проверки. За периода не е начислявана такса мощност, тъй като същата е отменена с
Решение на ДКЕВР от 2006г. и Протокол на Съвета на директорите но ищеца от 30.06.2006г.
Дава се крайно заключение, че са спазени нормативните изисквания при начисляване на
топлоенергията, отчетени са технологичните разходи. Измервателните уреди са в
изправност. В отговор на задачите на ответната страна вещото лице сочи, че няма разлика
между кубатурата на жилището и тази по отчетите на ищеца, като пълния отопляем обем е
153,53 куб.м. съгласно акт за разпределение на кубатура, в отчетите на ищеца същият е
закръглен на 154 куб.м., което не представлява реална разлика.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Съдът намира исковете за основателни. Доказана е осъществена доставка на топлоенергия,
навеждат се общи аргументи от ответника и възражение за погасяване по давност. Доказано
е, че обектът, собственост на ответниците по силата на покупко-продажба за процесния
2
период е топлоснабден, надлежно е присъединен към мрежата на услуги на ищеца. Редовни
са всички измервателни уреди. Не са констатирани нарушения на нормативните изисквания
нито за начисляване, нито за отчитане на претендираното количество. Доказа се още, че
сумите са дължими и не са плащани. Общата сума се разпределя при посочените в
заявлението и в исковата молба квоти.
Възраженията на ответниците по отношение автентичността на представените от ищеца
фактури, за недоказани и неоснователни. Ноторно известно е, че ищецът , бидейки общинско
дружество, е обект на множество и непрекъснати проверки по отношение на водената от тях
счетоводна отчетност. Освен това по така направеното възражение не става ясно откъде
другаде, освен от доставчика на услугата, следва да се вземат предвид данни за отчитане на
подадената топлоенергия. Ноторно известно е още, че за *** това е монополният доставчик
на *** в определени райони, в които попада и процесния имот, за който е начислено
вземането.
Изложеният в отговора аргумент за изтекла погасителна давност. Действително същата е
три-годишна за периодичните вземания по заплащане на топлоенергия. Най-старото
начислено вземане датира от 01.05.2021г., като фактурата за същото се изготвя и то става
изискуемо 45 дни след като ищцовото дружество публикува на своята интернет страница
това задължение, т.е. считано от 15.06.2021г. /тук е мястото да се отбележи, че с приемането
на Общите условия на потребителите отнапред е известен срокът за плащане, след което по
силата на чл. 86 ЗЗД при неплащане изпадат в забава и без покана/. Заявлението по чл. 410
ГПК е подадено на 27.05.2024г. Така излиза, че няма период, по-дълъг от три години преди
подаването на заявлението /преди 01.05.2021г./, в който да се претендира вземане от ищеца,
поради което възражението е неоснователно.
По разноските
С оглед изхода на спора при заявената претенция на ищеца се дължат сторените разноски
общо за двете в заповедното: 90,61 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение, или общо 140,61 лева, съответно в исковото общо 763,19 лева /363,19 лева
държавна такса, 300 лева за СТЕ и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение/. Разноските
се дължат съобразно квотите на всеки ответник към общото задължение – ½ части за Р. и ½
част за А..
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД, че Р. К. Ч. с ЕГН **********, и адрес: гр. *** ***, ДЪЛЖИ
на *** с ЕИК ***, сумите: 1922,55 /хиляда деветстотин двадесет и два лв. и 55 стотинки/
лева главница топлоенергия ведно със законната лихва считано от 27.05.2024г. до
3
окончателното й изплащане, 308,82 /триста и осем лв. и 82 стотинки/ лева мораторна лихва
за периода от 15.08.2022г. до 13.05.2024г., 27,60 /двадесет и седем лв. и 60 стотинки/ лева
цена на извършена услуга за дялово разпределение ведно със законната лихва считано от
27.05.2024г. до окончателното й изплащане, както и 6,31 /шест лв. и 31 стотинки/ мораторна
лихва за периода от 16.07.2021г. до 13.05.2024г., за които има издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 31559/2024г. на СРС, 70 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД, че А. К. П. с ЕГН **********, и адрес: гр. *** ***, ДЪЛЖИ
на *** с ЕИК ***, сумите: 1922,55 /хиляда деветстотин двадесет и два лв. и 55 стотинки/
лева главница топлоенергия ведно със законната лихва считано от 27.05.2024г. до
окончателното й изплащане, 308,82 /триста и осем лв. и 82 стотинки/ лева мораторна лихва
за периода от 15.08.2022г. до 13.05.2024г., 27,60 /двадесет и седем лв. и 60 стотинки/ лева
цена на извършена услуга за дялово разпределение ведно със законната лихва считано от
27.05.2024г. до окончателното й изплащане, както и 6,31 /шест лв. и 31 стотинки/ мораторна
лихва за периода от 16.07.2021г. до 13.05.2024г., за които има издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 31559/2024г. на СРС, 70 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. К. Ч. с ЕГН ********** и А. К. П. с ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТЯТ разделно на ***, в съотношение всеки от по ½ част от сумите
140,61 /сто и четиридесет лв. и 61 стотинки/ лева сторени в заповедното производство
разноски и 763,19 /седемстотин шестдесет и три лв. и 19 стотинки/ лева разноски в исковото
производство.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4