Р Е Ш
Е Н И Е № 162
25.05.2018г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
ИСПЕРИХ
На двадесет и пети
април през две хиляди и осемнадесета година,
в публично
заседание, в състав:
Председател: Димитрина КУПРИНДЖИЙСКА
Секретар: Наталия Т.,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1000 по описа за 2017 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Р.Х.А., ЕГН:********** ***, против Г.Б.Х.,
ЕГН:********** и Х.М.М., ЕГН: ********** ***, с която моли да бъдат осъдени
ответниците да му заплатят обезщетение за причинени неимуществени вреди в общ
размер на 8 000.00лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
причиняване на вередите 09.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и за сторените в производството разноски.
Ищецът твърди, че на 09.04.2017г. бил на
пазар в гр.Дулово и когато тръгнал да се прибира, на главната улица в
с.Тодорово, обл.Разград, пътят му бил препречен от лек автомобил, от който
слезли двамата ответници. Те започнали да викат и крещят, да го обиждат и
псуват, след което му нанесли множество удари по лицето и тялото, в резултат на
което получил многобройни телесни увреждания, които се квалифицирали като лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 1 НК – временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалия. Всичко това се случило в
присъствието на съпругата на ищеца.
По повод на деянията на ответниците било
образувано наказателно производство, като с влязъл в сила съдебен акт по НОХД
№266/2017г. на РС – Исперих двамата ответници са били признати за виновни в
това, че на 09.04.2017г. в с.Тодорово, обл.Разград, в съучастие са извършили
престъпления по чл. 325 ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 НК и по чл. 131 ал. 1 т. 12, във
вр. с чл. 20 ал. 2 НК, като са им били наложени и съответните наказания.
В резултат на извършеното от ответниците
деяние ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в силни
болки и страдания, които продължили повече от месец, лицето му подпухнало и се
обезобразило от синини и подувания. Почувствал се и обиден и унизен както от
побоя, така и от отправените псувни, а също и от факта, че всичко станало пред
очите на съпругата му. Изпитал силен стрес. С изложеното обосновават правния си
интерес от водене на настоящото дело.
В съдебно заседание ищецът се
явява с адв.В.К. ***, който поддържа исковата молба и излага подробни
съображения.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците,
действащи чрез адв.Д.Д., представя такъв, като считат иска за допустим и
основателен, но оспорват неговия размер. Не възразяват срещу доказателствените
искания на ищеца. Молят да бъдат допуснати гласни доказателства – разпит на
двама свидетели при режим на довеждане.
В съдебно заседание за ответниците
се явява адв.Д.Д., който поддържа изцяло писмения отговор и излага допълнителни
съображения с оглед събраните доказателства.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С
влязло в сила на 25.09.2017г. Споразумение от същата дата по НОХД № 266/2017г.
по описа на РС-Исперих, ответниците Х.М. и Г.Х. са признати за виновни в това,
че на 09.04.2017г.
в с.Тодорово,
обл.Разград, като съизвършители в съучастие помежду си, извършили непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а
именно: внезапно спрели и препречили
пътя с управлявания от Г.Х. лек автомобил „Рено Еспейс” с рег. № ТХ 0027 ТХ,
отправили псувни, нанесли удари и направили опит да изкарат Р.Х.А. от
управлявания от него товарен автомобил „Фолксваген ЛТ35” с рег. № РР 0295 ВС,
като деянието е извършено при управление на МПС - престъпление по чл.325, ал.3
във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. По същото време и на същото място,
като съизвършители, в съучастие помежду си, по хулигански подбуди причинили лека
телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК – причиняване на временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия – на свидетеля Р.Х.А.
- престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предложение 1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Според заключението на назначената в
настоящото производство съдебномедицинска експертиза в резултат на инцидента на
09.04.2017г. на Р.А. са причинени кръвонасядания на предната гръдна стена
вляво, на лявото рамо в областта на лявата ключичца и около лявата лопатка,
както и са налице клинични данни за сътресение на мозъка. Същите обуславят
временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия и и могат
да бъдат получени от нанесени удари с юмруци, някои – серийно и са локализирани
в лявата горна половина на тялото – открити за травмиране области в предвид,
мястото, където се е намирал пострадалия в момента на инцидента – седящ на
седалката на водач на автомобил. Възстановителния процес за кръвонасяданията е
около две седмици, а оздравителния период за преживяното мозъчно сътресение –
около 1 месец. В съдебно заседание вещото лице допълва, че предвид броя на
описаните кръвонасядания по тялото /общо девет/, намиращи се в съседство едно с
друго, прави извод, че вероятно ударите са били серийни, с юмрук, но всяко едно
кръвонасядане е финилизирано с отделен удар. По отношение на мозъчното
сътресение се посочва, че същото е констатирано по клинични данни, тъй като при
прегледа пред съдебен лекар не са констатирани травми по главата. Колкото до
оздравителния период вещото лице заявява, че е посочила максималния такъв, тъй
като преките последици от мозъчното сътресение отшумяват в рамките на няколко
дена, ако се приложи стационарно лечение, като след това се прилага амбулаторно
лечение с цел да се избегнат по-късни усложнения.
Експертното заключение отговаря
напълно на поставената задача, изготвено е компетентно и обосновано, не се
оспорва от страните и изцяло се възприема от съда.
Според показанията на разпитаните по
делото свидетели Февзие А. и Р. Хасан инцидентът е станал внезапно. Ответникът
Г.Х. е препречил пътя на ищеца Р.А., като е спрял управлявания от него
автомобил пред автомобила на пострадалия, двамата с ответника Х.М. слезли от колата
и нападнали с юмруци ищеца, който бил на шофьорското място. Опитали се да го
смъкнат от седалката, но не успели, тъй като той бил с колан. Псували го,
обиждали го, удряли го и след намесата на св.Р.Хасан влезли отново в автомобила
си и потеглили. Св.Ф.А. допълва, че след побоя на съпруга й му станало лошо,
„като пиян стана, не можеше да кара колата, не можеше да стои на себе си“.
Прибрали се много бавно до с.Подайва, като той карал, но след това той не бил в
състояние да шофира. Наложило се в следващите дни да плати на друг, за да
закарат в полицията и при съдебен лекар. Св.Р.Хасан твърди, че не разбрал защо
е станал инцидента, но не бил видял кръв по пострадалия, както и не го бил
видял да припада. Малко след като се прибрал в дома си в с.Тодорово, видял
ищеца да минава с колата си покрай тях.
Освен това св.Ф.А. посочва, че след
инцидента съпругът й дълго време бил с насинени и надути рамене, ядял само
мляко, защото не можел да си отвори устата, станал замислен, нямал настроение,
срамувал се, все спял. Често вдигал кръвно, получавал световъртеж и главоболие.
Спрели да ходят по пазари и да продават и купуват стока, тъй като той се
страхувал, че може отново да бъде бит.
В производството по делото ищецът е
направил деловодни разноски в размер 1000.00 лева - изплатено възнаграждение за
адвокат.
Ответниците са направили разноски в размер на 700.00лв - изплатено
възнаграждение за адвокат.
Ответникът не е направил разноски.
Въз
основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД - осъдителен иск за
заплащане в полза на ищеца на неимуществени вреди, виновно причинени от
ответника – деликвент, в резултат на непозволено увреждане /деликт /. Разгледан
по същество същият е доказан по основание и частично по размер. Съгласно чл.45,
ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другимо. Фактическият състав на непозволеното увреждане /деликта/ по чл.45 от ЗЗД, включва пет предпоставки: деяние, противоправност на деянието, вина на
дееца, вреда, причинна връзка между вредата и виновното, противоправно деяние.
По смисъла на чл.413, ал.3 във вр. с ал.2 от НПК, както и с оглед разпоредбата
на чл.300 от ГПК, присъдата на Районен съд-гр.Исперих по НОХД № 266/2017г. е
задължително за гражданския съд, изследващ последиците, настъпили от едно
престъпно деяние и обвързва решаващия съд по въпросите относно извършването на
деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Съдът е обвързан от
задължителната сила на влязлата в сила присъда. В тази връзка, като основни
елементи от фактическия състав и на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД в
обсъждане на гражданските последици от престъпното деяние по чл. 131 ал. 1 т. 12, предл. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК, съдът приема за
безспорно доказано, че на 09.04.2017г. вследствие виновно, противоправно и
наказуемо от закона поведение на ответниците, е увредено здравето на
пострадалия Р.А., като му е причинена лека телесна повреда по хулигански
подбуди.
От приложените писмени доказателства
– епикриза и съдебномеицинско освидетелстване, както и от свидетелските показания
се установи, че в резултат на престъпното деяние по чл. 131 ал. 1 т. 12, предл. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК, ответниците Г.Х. и Х.М.
са причинили на ищеца горните телесни увреждания – кръвонасядания на предната
гръдна стена вляво, на лявото рамо в областта на лявата ключичца и около лявата
лопатка, както и са налице клинични данни за сътресение на мозъка, от които
последният е претърпял неимуществени вреди, а именно естествено съпровождащите
уврежданията болки и страдания за около един месец. Налице е причинена вреда,
която накърнява пряко и непосредствено личните интереси на ищеца. Болките и
страданията, причинени от нанесените удари са се проявили по време на деликта и
продължителен период след извършването му. Те са съпровождали оздравителния
процес, продължил за кръвонасяданията две седцмици, а за мозъчното сътресение -
един месец. Произтичат пряко и непосредствено от поведението на ответниците
/налице е пряка причинна връзка между тях/ и се явяват неимуществени вреди по
смисъла на чл.52 от ЗЗД, за чието обезщетяване деецът отговаря. Нанасянето на
побой безпричинно, на публично място и пред съпругата на пострадалия, са
засегнали неговите чест и достойнство, предизвикали са стрес и уплаха, които
дълго време след това са се запазили у ищеца и са предопределяли неговото
поведение, както пред близките му, така и в обществото.
Дължимото обезщетение, по смисъла на цитирания законов текст, се определя
от съда по справедливост. В тази връзка съдът съобрази, че сочените
неимуществени вреди са причинени от деяние, явяващо се престъпление против
личността по смисъл на НК, което се отличава с висока степен на обществена
опасност. По време на лечението пострадалият е чувствал постоянни болки и
неудобства, изразяващи се в главоболие, световъртеж, гадене и повръщане, които са
продължили във времето.
Освен това в периода на възстановяване и след това пострадалият е търпял известни
неудобства и страдания, свързани с общото му физическо и психическо състояние. Известно
време не можел да шофира, бил емоционално подтиснат, срамувал се от съпругата
си и от съселяните си заради нанесения побой, спрял да упражнява обичайната си
дейност – купуване и продаване по пазарите в страната, тъй като се страхувал да
не бъде бит отново. Следва да се отчете в тази връзка и преживения от
пострадалия емоционален стрес – веднъж с оглед механизма и обстоятелствата, при
които е причинено самото нараняване през време на инцидента – нападнат е внезапно на улицата, докато е управлявал
автомобила си, засякан от непознати за него лица, в присъствието на съпругата
му, без да знае защо му нанасят побой, а от друга страна
всички последвали след този инцидент притеснения, безпокойства и неудобства за
него, включително чувството за унижение, нежеланието да излиза и да се среща и
общува с други хора, срамът. За направата на горните изводи съдът изцяло
кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели и по-конкретно св.Ф.А..
Тя разкрива непосредствените си впечатления както от самия побой, така и за
физическото и психическо състояние на ищеца от страданията и неудобствата,
които е търпял след инцидента. Действително свидетелката е съпруга на ищеца, но
единствено тя е била пряк свидетел на случилото се и на последвалите събития.
Св.Р.Хасан заявява, че макар да е бил в автомобила на двамата ответници, е бил
задрямал и не е разбрал за какво е станал конфликта, като се е намесил
по-късно, само за да издърпа двамата ответници от пострадалия, но потвърждава,
че ги е видял да нанасят удари на ищеца.
Като отчита горното, съдът прецени, че обезщетение в размер на 2 000.00 /две
хиляди/ лева за претърпените неимуществени вреди се явява справедливо за
компенсиране на преживяните болки и страдания. В този смисъл предявения иск
следва да бъде уважен до посочения размер, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането – 09.04.2017г. до окончателното й
изплащане, като за разликата над тази сума, до първоначално претендираните 8 000.00
лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В тази
връзка съдът отчита и факта, че ищецът не можа да докаже изложените в исковата
молба твърдения за унизени чест и достойнство в резултат на отправени от
ответниците обидни думи и псувни по негов адрес. Единствено св.Ф.А. твърди, че
ответниците са псували и обиждали мъжа й, но без да конкретизира в какво се
изразяват тези псувни и обиди. Св.Р.Хасан от своя страна заявява, че
ответницете не са псували не са обиждали ищеца, доката са му нанасяли удари.
При това положение съдът счита, че претендираните неимуществени вреди заради
унижени чест и достойнство в резултат на нанесени обиди и псувни от страна на
ответгниците, останаха недоказани. Последните следва да отговарят само за
вредите, които са пряка и непосредствена последица от виновното им поведение, доказано
категорично в настоящото производство, но не и за деяния, за които не са
събрани категорични доказателства..
При непозволеното увреждане лихвите са
компенсаторни и се дължат като допълнение на обезщетението от деня на събитието
- чл. 84, ал.3 ЗЗД.
При горния изход на делото и на
основание чл.81 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците дължат възстановяване
на направените от ищеца деловодни разноски по производството, съразмерно на
уважената част от иска. В случая ищецът се явява освободен от заплащане на
такси и разноски на основание чл.83 ал.1 т.4 от ГПК, поради което му се дължи
възстановяване само на адвокатското възнаграждение, съразмерно на уважената
част от иска – 250.00лв.
Дължимата държавна такса върху уважения размер на иска за неимуществени
вреди възлиза на 80.00лв. и следва да се възложи на ответниците.
На основание чл.78, ал.6, във вр. с чл.83, ал.3 във вр. с ал.1, т.4 от ГПК,
платените от бюджета на РС-гр.Исперих 140.00 лева, представляващи възнаграждение
на вещо лице, следва да се възложат на осъдената страна, като се присъдят в
полза на съда.
Ищецът също дължи, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, заплащане на направените
от ответниците разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно –
525.00лв.
Воден от изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.45 от ЗЗД, Г.Б.Х., ЕГН:**********,*** и Х.М.М.,
ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Р.Х.А., ЕГН:**********,***, сумата от 2 000.00 /две хиляди/ лева - обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на извършено от тях престъпление
по чл. 131 ал. 1 т. 12,
предл. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК на 09.04.2017г. в с.Тодорово, обл.Разград, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 09.04.2017г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до първоначално претендирания размер от 8 000.00 лева,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, Г.Б.Х., ЕГН:********** и Х.М.М.,
ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Р.Х.А., ЕГН:**********,
сумата от 225.00/двеста двадесет и пет/лева - направени от страната деловодни
разноски по производството, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, Р.Х.А., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Б.Х., ЕГН:********** и Х.М.М.,
ЕГН: **********, сумата от 525.00/петстотин двадесет и пет/лева - направени от страната деловодни разноски по
производството, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.6 във вр. с чл.83, ал.3 във вр. с ал.1, т.4 от ГПК, Г.Б.Х.,
ЕГН:********** и Х.М.М., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО по сметка на Районен съд – гр.Исперих сумата от 220.00/двеста и двадесет/лева - дължима държавна такса върху
уважения размер на иска в размер на 80.00 лева и 140.00 лева – изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо
лице.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: