О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 405
гр.Пловдив,
07.10.2019г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Търговско отделение, І-ви състав, в закрито заседание на…седми октомври……през…две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Славейка Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Александър Стойчев
като разгледа докладваното
от съдията……...Пенчева….въззивно търговско дело №599 по описа за 2019
година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и
сл.от ГПК.
С определение №1617/31.07.2019г.,
постановено по т.д. №473/2019г. по описа на Окръжен съд Пловдив, не е приета за разглеждане насрещна искова молба вх.
№21203/10.07.2019г., предявена от Т. д. „В. Р. С.“ и същата е върната на основание
чл.129 ал.3 от ГПК.
Против така постановеното определение
е подадена частна жалба от Т. д. „В. Р.
С.“. Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и
незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено. Изложени са подробни
съображения, свеждащи се до липсата на качеството на член на сдружението на
ищеца в първоинстанционното производство – Г.Й..
В постъпилия отговор от насрещната страна – Г.Й., е
изразено становище за неоснователност на частната жалба.
Като се запозна с
приложените към делото доказателства, Апелативният съд намира частната жалба за
допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна. Първоинстанционният
съд е оставил без движение насрещната искова молба, като е предоставил срок за
отстраняване на нередовностите, което процесуално действие следва да се
преценява като приемане за съвместно разглеждане на насрещния иск. В този
смисъл определението, с което съдът не е приел за съвместно разглеждане
насрещната искова молба и е върнал същата, е подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт /т.7, б.В от ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. на ОСГТК/. По същество
частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Производството по т.д. №473/2019г.
по описа на Окръжен съд Пловдив е образувано по предявен от Г.Й.Й. срещу Т. д. „В. Р. С.“ иск по чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ. В срока по чл.367 ал.4
от ГПК ответникът е предявил насрещен иск. От една страна обстоятелствената
част на насрещната искова молба съдържа неяснота и тази неяснота не може да
бъде преодоляна и посредством предявения петитум, който е следният: „…да се
произнесете със съдебно решение по наличието на отрицателен факт, а именно
липсата на членствени правоотношения с ТДВРС въз основа единствено на
колективно внесен членски внос в сдружението, без индивидуална идентификация на
лицата по списък и без подписи на платеца, без упълномощителни сделки и без
издадени разписки за получаване на сумите, като съобразите изискванията на
финансовото законодателство и международните актове“. Първоинстанционният съд е
оставил насрещната искова молба без движение, като е дал указания: да се формулира допустим и ясен петитум, както и да се
посочи за кое конкретно лице се желае да бъде установено, че не е член на
ответното дружество. Постъпила е уточняваща молба вх.№22627/24.07.2019г., с
която е заявено следното искане: „..да установите със съдебното решение факта,
че не възникват на самостоятелно основание членствени правоотношения между Г.Й.Й.
и ТДВРС чрез заплащане на членски внос колективно по банков път чрез „обща
вноска бележка“ с вносител едно и също лице без наличие на упълномощителни
сделки и по списъци на лица без издател и подпис на лицето, получило членския
внос, непредставени пред банката, а внасянето на членски внос в ТДВРС следва да
е единствено индивидуален акт на лицето чрез индивидуална идентификация на
вносителя, който претендира членствени правоотношения, за да породи правен
ефект, съобразно финансовото законодателство и международните актове, като се
вземе предвид разпоредбата на чл. 13, ал.1, т.5 и ал. 3 от Устав на ТДВРС“.
При така повторно
формулираното искане, съдържащо се в молба
вх. №22627/24.07.2019г., констатацията на първоинстанционния съд, че не са изпълнени дадените
указания и не е отстранена нередовността на исковата молба, е правилна. Правилна
е и преценката на съда, че не е осъществена нито една от хипотезите на чл.124
ал.1 и ал.4 от ГПК, обусловени от наличието на правен интерес, ясни и конкретни
обстоятелства, от които да се изведе този правен интерес, съответно –
съответстващ на тези обстоятелства и ясно формулиран петитум. За да даде съдът дължимата защита и санкция в рамките
на предмета, с който е сезиран, този предмет – претендирано или отричано от
ищеца право, следва да е индивидуализиран чрез основание и петитум. Съгласно
чл.211 ал.1, изр. първо от ГПК, предявяването на насрещния иск става по
правилата на предявяване на иск. А за да е надлежно упражнено правото на иск,
на изложените в исковата молба фактически обстоятелства, следва да съответства
обективираната в петитума търсена защита. С оглед диспозитивното начало,
визирано в чл.6 ал.1 и ал.2 от ГПК, предметът на делото, както и видът търсена
защита, не биха могли да бъдат подменени или променени от съда. Ето защо, след
като първоинстанционният съд правилно е оставил без движение насрещната искова
молба, дал е точни указания в какво се състои нейната нередовност и тези
указания не са изпълнени, правилно е приел, че предявената насрещна искова
молба не следва да бъде приета за разглеждане и е върнал същата.
По изложените съображения частната жалба се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а определението – предмет
на въззивната жалба, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Пловдивският апелативен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1617/31.07.2019г., постановено по т.д.
№473/2019г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което не е приета за
разглеждане насрещна искова молба вх. №21203/10.07.2019г., предявена от Т. д.
„В. Р. С.“ и същата е върната на основание чл.129 ал.3 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: