Решение по дело №19887/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2751
Дата: 1 юли 2020 г. (в сила от 31 юли 2020 г.)
Съдия: Виолета Тодорова Кожухарова
Дело: 20193110119887
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2751/ 1.7.2020г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

         при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19887 по описа на Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е, образувано въз основа на искова молба с вх. № * год., предявена от Ж.Ж.В., ЕГН: **********, с адрес ***, срещу ЧСИ И. С. Н., с рег. № * в КЧСИ, с район на действие: ***, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 5250.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразните действия и бездействия в изпълнение на дейността на ЧСИ, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 06.12.2019 г. до окончателното изплащане на претендираната сума. Отправя искане и за присъждане на разноски.

В исковата си молба ищецът излага, че на 22.12.2015 г. е обявен за купувач на поземлен имот с идентификатор ***, собственост на съделителите Д. П. и Д. П., изнесен на публична продан по изп. д. №*** по описа на ЧСИ И. С.. На 21.12.2015 г. заплаща по сметка на ЧСИ сума в размер на 1030.00 лв., а на 23.12.2015 г. сума в размер на 9470 лв., или общо – 10500 лв. На 05.01.2016 г. е издадено постановление за възлагане на имота на ищеца. Постановлението е влязло в сила на 07.03.2016 г. На 06.04.2016 г. е изготвен Протокол за разпределение на постъпилата сума от публична продан, съобразен с удостоверение за тежести от 30.11.2015 г., съобразно което към този момент върху имота не са налице вписани възбрани. Твърди се още, че съгласно разпределението всеки от съделителите е получил сума в размер на 5250 лв. На 07.04.2016 г. по сметка на ЧСИ е заплатена такса по т. 23 от Тарифа към ЗЧСИ, а по сметка на Община В. - сума от 368.81 лв., представляваща местен данък. На 08.04.2016 г. Постановлението за възлагане на имота е вписано в Служба по вписванията. При справка се установява, че върху ½ ид.ч. от имота, собственост на длъжника Д. П., на 25.02.2016 г. е вписана забрана по изп.д. № *** по описа на ЧСИ Д. Я., по което е конституиран „О.Ф.Б.“ ЕАД като нов взискател. Дружеството не е включено в разпределението, извършено от ЧСИ И. С. като присъединен взискател по право. Последното е следвало да се извърши от ЧСИ С.. Ищецът е подал две молби до ЧСИ Д. Я. с искане за заличаване на вписаната възбрана, защото същата е  противопоставима на правото му на собственост, но възбраната не е заличена.

Ответникът - ЧСИ И. С., депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който излага съображения за недопустимост и неоснователност на иска. Възразява, че Постановлението за възлагане на имота е влязло в сила на 07.03.2016 г., но е изготвено на 05.01.2016 г. в съответствие с удостоверение за тежести от 30.11.2015 г.  Твърди, че въз основа на извършено на 06.04.2016 г. разпределение на сумата, постъпила по публичната продан, необжалвано и влязло в сила на 19.04.2016 г. на Д. П. е заплатена сума в размер на 4 175.61 лв. Твърди, че липсва отправена покана от ищеца за съдействие относно заличаване на вписаната възбрана или за заплащане на претендираните в исковата молба суми. Твърди, че към 29.01.2020 г. вписаната възбрана върху процесния имот е заличена. Отправя искане за прекратяване на производството и за присъждане на разноски.

 

         Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

Предявен е иск с правно основание чл. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ.

Правилото на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ предвижда, че частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.

Ето защо, за успешно провеждане на предявения иск, съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи неправомерни действия (бездействия) на ЧСИ; имуществена вреда, настъпила при упражняване дейността на ЧСИ; пряка причинно-следствена връзка между неправомерното поведение и вредите; размера на вредите.

В тежест на ответника е да установи положителните факти, на които основава възражения си.

 

В настоящата хипотеза, липсва спор по фактите, а именно:

Въз основа на изпълнителен лист по гр.д. № *по описа на ВРС за * год., е образувано изп. дело № *** по описа на ЧСИ И. С..

Принудителното изпълнение е насочено срещу недвижим имот – ПИ с идентификатор ***, с площ от 600 кв.м. по документ за собственост и 601 кв.м. по кадастрална карта, находящ се в ***, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: *, при граници и съседи: *, *, *, *, собственост на съделителите Д. П. и Д. П., при равни квоти.

С протокол от 22.12.2015 г. Ж.Ж.В. е обявен за купувач на имота.

С участието му в пубричната продан и обявяването му за купувач, от страна на ищеца са внесени по сметка на ЧСИ, съответно сумите от 1030.00 лв. - на 21.12.2015 г., и 9470.00 лв. - на 23.12.2015 г., или общо – 10500 лв.

На 05.01.2016 г. от ЧСИ С. е издадено Постановление за възлагане на имота на ищеца. Същото е влязло в сила на 07.03.2016 г.

На 25.02.2016 г., е върху имота е вписана възбрана върху ½ ид. ч. от имота, собственост на длъжника Д. П., във връзка със вземане на взискателя „О.Ф.Б.“ ЕАД срещу длъжника Д. П., по изп. д. № ***.

На 06.04.2016 г. е съставен Протокол за разпределение на постъпилата сума от публична продан. При изготвянето му е съобразено удостоверение за тежести от 30.11.2015 г., съгласно което към датата на разпределението върху имота не са налице вписани възбрани.

На 07.04.2016 г., от ищеца са заплатени по сметка на ЧСИ такса по т. 23 от Тарифа към ЗЧСИ, а по сметка на Община В. - сума от 368.81 лв., представляваща местен данък.

На 08.04.2016 г., Постановлението за възлагане е вписвано в Служба по вписванията под ***.

Въз основа на молба от 24.01.2020 год. от „О.Ф.Б.“ ЕАД, възбраната наложена по изп. д. № ***, по отношение по ½ ид. ч. от ПИ ***, е заличена.

Горните данни, налагат извода, че при изготвяне на разпределението на 06.04.2016 год. по изп. дело № ***, от страна на съдебният изпълнител не съобразено правилото на чл. 459, ал. 1 ГПК, до колкото не са съобразени правата на взискателя с вписана на 25.02.2016 год. възбрана.

         От друга страна, както бе посочено по – горе, фактическият състав на чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, освен неправомерни действия на ЧСИ, обхваща настъпила вреда и причинна връзка. Частният съдебен изпълнител дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите следва да са реално настъпили. В този смисъл са и Решение № 264 от 8.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 474/ 2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева; Решение № 120 от 8.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1123/ 2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски; Решение № 372 от 29.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 127/ 2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов и много други.

В настоящата хипотеза, липсват данни са претърпени от страна на ищеца имуществени вреди, които да са настъпили в резултат на незаконосъобразно извършеното разпределение от ответника. Този извод се налага в предвид твърденията, на които ищеца основава претенцията – настъпила имуществена вреда, представляваща стойността на заплатената цена за ½ ид. ч. от имота, която е възбранена във връзка с друго изпълнително производство). Само по себе си, налагането на процесната възбрана, не е обусловило автоматично накърняване на имуществената сфера на ищеца.

Възбраната представлява разпореждане от съдебния изпълнител, с което конкретен недвижим имот на длъжника се предназначава за принудително удоволетворяване на взискателя, като се забранява разпореждане със същия. Налагането на възбрана няма вещно – транслативен ефект, не обуславя каквато и да промяна в собствеността, а поражда единствено правомощие на съдебния изпълнител да продаде възбраненото имущество за удоволетворяване на взискателя. В случая, от от данните по делото действително се установява налагането на възбрана, но не и проведена публична продан на конктретния имот.

По силата на чл. 496, ал. 2 ГПК, от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане, купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Ето защо, до колкото липсват данни към 06.03.2016 год. (моментът на влизане в сила на постановлението за възлагане) Д. П. да е загубил правото си на собственост по отношение на ½ ид. от имота, то следва да се приеме, че независимо от възбраняването на 1/ 2 ид. ч. от същия, ищеца не е загубил вещните си права по отношение на същите.

По изложените съображения, се налага извода, че независимо от незаконосъобразните действия на ответника, в резултат на същите не е настъпила имущественавреда за ищеца. Такава би настъпила при съдебно отстранение на купувача (т. е. в случай, че с влязло в сила решение собственическите правата на длъжника са отречени). Липсват и надени твърдения претендираните вреди да се изразяват в пропуснати ползи.

Фактическият състав на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ не е осъществен, поради което и се налага извод за неоснователност на претенцията, поради което и същата следва да бъде отхвърлена.

Независимо от изхода на спора, по аргумент от чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника не следва да се присъждат разноски, в предвид липсата на отправено искане в тази насока, а и на представени доказателства за извършени такива.

         Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.Ж.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу ЧСИ И. С. Н., с рег. № * в КЧСИ, с район на действие: ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5250.00 (пет хиляди двеста и петдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразните действия и бездействия в изпълнение на дейността на ЧСИ И. С. по изп. дело № ***, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 06.12.2019 г. до окончателното изплащане на претендираната сума, на основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

 

         Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца, а именно - „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: