Решение по дело №533/2017 на Апелативен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 13/13.02.2018 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 24.01.2018 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 533/2017 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от Мюсюлманско изповедание гр.София чрез пълномощника му адв. М.Д. *** срещу решение № 23/31.07.2017 год по гр.д. № 47/2017 год на Окръжен съд Разград, с което е отхвърлен предявеният срещу Община Завет иск с правно осн. чл. 59 от ЗЗД за сумата 39000 лв – обезщетение за неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и в осъдителната част за разноските. Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд въпреки, че правилно е изяснил фактическата обстановка по делото, е достигнал до погрешни правни изводи и неправилно приложение на закона. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде изцяло уважен, с присъждане на законната лихва от деня на предявяването му, както и разноските за двете инстанции.

В постъпилия отговор от Община Завет се съдържа становище за неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване на решението. Доводите на ответника са, че ищецът не е нито владелец, нито държател на имота, поради което той няма право на обезщетение за извършени подобрения, а следва да потърси правата си по реда на чл. 60-62 от ЗЗД, ако са налице предпоставките за това. Ищецът не е въвел като основание на иска си фактически твърдения, сочещи на института на гесцията. Поради това ответникът счита, че съдът правилно е определил правното основание на иска и се е произнесъл по него с решението си, което е правилно и законосъобразно. Претендира за разноските пред въззивната инстанция, за които представя доказателства.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предмет на разглеждане е осъдителен иск, предявен от Мюсюлманско изповедание гр.София срещу Община гр.Завет, Разградска обл. за заплащане на сумата 39 000 лв, представляваща разходи, направени от ищеца за изграждане на асфалтов път към гробището в с. Острово, който е публична общинска собственост и част от местната инфраструктура на общината. За изграждането на пътя председателят на Мюсюлманското настоятелство в с.Острово – С.С. от името на ищеца, но без изрично овластяване, сключил договор с „Път Консулт“ ООД. Работата по изпълнение на строителството била изпълнена и заплатена със средства на ищеца.

По делото е установено, че обект на строителството е съществуващ местен общински път RAZ 3016 (III-4902, Побит камък-Завет) – публична общинска собственост по смисъла на чл. 3 ал.2 т.3 от ЗОС.  Гробищният парк също е със статут на публична общинска собственост и за него е съставен АПОС № 47/14.11.2011 год.  

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (на л.68) се установява, че по договор от 23.04.2014 год между Мюсюлманско настоятелство с.Острово и „Път Консулт“ ООД са извършени СМР по изграждане на асфалтов път в с.Острово до гробищния парк на селото. Обектът е приет с двустранно подписан протокол обр. 19 от 29.05.2014 год, на база на който изпълнителят издал фактура № 1669/28.05.2014 год. По така издадената фактура са извършени плащания в общ размер на 39 000 лв. След поставяне на допълнителна задача, експертизата е проследила произхода на средствата, с които са извършени плащанията и е установила следното: Сумите са преведени от сметка с титуляр С.В. С. в ЦКБ АД, клон Разград. Наличностите по тази сметка са формирани единствено от арендни вноски, получени по договори за аренда на земеделски земи, собственост на Мюсюлманското изповедание гр.София. Разходите по банковата сметка са за покриване на текущи разходи на Мюсюлманското настоятелство, заплати, закупуване на земи, консумативи, които са отразени в касовата книга на настоятелството. Заплащането по договора за изграждане на асфалтовия път също е станало от тази сметка. Констатациите на съдебно-счетоводната експертиза във връзка с произхода на средствата се подкрепят и от останалите писмени доказателства – нотариален акт, установяващ правото на собственост на Мюсюлманското изповедание върху земеделските земи, както и сключените арентни договори. От казаното може да се заключи, че средствата по тази сметка са на Мюсюлманското настоятелство, въпреки че неин титуляр е председателят на настоятелството като физическо лице.

По делото е прието и заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установява следното: Касае се за реконструкция на съществуващ селскостопански път – тупик, обслужващ единствено гробищния парк на с. Острово. По смисъла на Наредба № 1 от 30 юли 2003 год за номенклатурата на видовете строежи същият е четвърта категория. За него има изготвена количествено-стойностна сметка и обяснителна записка, но липсват: строително разрешение, строителни книжа по смисъла на Наредба № 3 от 31 юли 2003 год, няма налична екзекутивна документация. Не е имало и строителен надзор на строежа, както и одобрен инвестиционен проект по смисъла на Наредба № 4 от 21 май 2001 год. Въпреки това, експертизата след оглед на място е констатирала, че реконструираният участък е с подобрени технически показатели, а новоизградената част – уширение с обръщач – е в добро състояние. Строителството е изпълнено качествено и обектът има всички характеристики на търпим строеж по смисъла на чл.127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното:

Предявеният иск следва да се квалифицира като такъв по чл. 59 във вр. с чл. 61 ал.1 от ЗЗД.

По делото е безспорно установено, че процесният имот принадлежи на ответника и е със статут на публична общинска собственост. Той представлява част от местната транспортна инфраструктура и съгласно чл. 64 ал.3 от ЗУТ изграждането, поддръжката и ремонта му следва да се извършва за сметка на съответната община. Ищецът е предприел действия по асфалтиране и разширение на пътя със знанието, че работата е чужда, като за целта възложил извършването й на фирма-изпълнител. Въпреки, че договорът е обявен за нищожен с влязло в сила решение по т.д. № 62/2014 год на РОС, работата е изпълнена качествено и има характеристиките на търпим стоеж. Финансирането на строежа е извършено със средства на ищеца, както е установено от допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Неспазването на изискванията за редовност на строителната документация за обекта е факт без правно значение за спора и не изключва извода за настъпило обогатяване в патримониума на ответника. Доколкото изпълнението на строителството, ремонта и поддръжката на общинския път е негово задължение, той е спестил разходите по изграждането му за сметка на ищеца. В този смисъл е решение № 356/07.10.2011 по гр.д. № 853/2010 год на ВКС, IV г.о. в което е възприет извода, че искът за неоснователно обогатяване при изграждане на съоръжения от техническата инфраструктура следва да бъде насочен срещу лицата, изброени в чл. 64 ал.4 от ЗУТ, които придобиват собствеността върху изграденото, както и че въвеждането на съоръженията в експлоатация не е условие за възникване правото на обезщетение.

Първоинстанционният съд, позовавайки се на ТР № 85/02.12.1968 год по гр.д. № 149/68 на ОСГК, неправилно е приложил дадените с него тълкувателни разяснения. Коментирайки, че ищецът не е нито владелец, нито държател на имота, както и поради липсата на възлагане от страна на ответника, следва да се отрече правото му на обезщетение за извършените подобрения в чужд имот.  

Тъкмо напротив, именно поради това, че отношенията между страните не са били уредени с договор, разместването на блага, изразено чрез спестяване от ответника за сметка на ищеца на разходите за изграждане на пътното съоръжение, следва да бъде защитавано по правилата на извън договорните облигационни отношения. От представената количествено-стойностна сметка на обекта се вижда, че стойността на строителството е многократно по-висока от действително заплатената и претендирана сума, която именно подлежи на обезщетяване.

По изложените мотиви постановеното решение следва да бъде отменено, а вместо него – постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен в предявения размер, ведно със законната лихва от датата на завеждането му - 24.02.3017 год, както и разноските за двете инстанции. С оглед направеното при първоинстанционното разглеждане на делото възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира, че съобразно с характера и сложността на делото, то следва да се редуцира до размер на 2000 лв за всяка инстанция. В полза на въззивника следва да се присъдят разноски в размер на 6340 лв, включващи държавни такси в размер на 2340 лв и адвокатско възнаграждение 4000 лв за двете инстанции.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ решение № 23/31.07.2017 год. по гр.д. № 47/2017 год. на Окръжен съд- Разград и вместо него

П  О  С  Т  А  Н  О  В  И:

ОСЪЖДА Община гр.Завет, Разградска обл. с ЕИК ********* да заплати на Мюсюлманско изповедание гр.София с ЕИК ********* сумата 39 000 лв, с която се е обогатила неоснователно чрез спестяване на разходи за ремонт и реконструкция на асфалтов път към гробищен парк в с. Острово, общ. Завет, Разградска обл, RAZ 3016 (III-4902, Побит камък - Завет), представляващ публична общинска собственост, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.02.2017 год до окончателното й изплащане, както и разноските по делото в размер на 6340 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)