Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА Х.
при участието на секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 6489 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 36791 от 11.02.2019 г., постановено по гр. д. № 9811/2017 г., по
описа на СРС, I ГО, 26
състав, Ц.В.Х. и Д.Х.Х. са осъдени да заплатят солидарно на „Т.С.“ ЕАД, сумата
от 3 067, 11 лв., представляваща цена за потребена топлинна
енергия за периода м.06.2013 г. – м.04.2015 г. за имот с абонатен № 394371,
находящ се в гр. София, ул. „********ателие
8, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2016 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 404, 73 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода 31.07.2013 г. – 11.07.2016 г., като са отхвърлени
предявените искове за цена на услугата за дялово разпределение и за обезщетение
за забава върху главницата за дялово разпределение. Ответниците са осъдени да
заплатят на ищеца сторените от него разноски в исковото производство в размер
на 247, 55 лв. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач „Бруната
България” ООД.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове,
са депозирани въззивни жалби от ответниците Ц.В.Х. и Д.Х.Х.. Излагат
съображения, че решението в обжалваната му част е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон. Считат, че не е налице законово основание за солидарната
им отговорност, в каквато насока са направили възражение с писмения отговор на
исковата молба. Молят съда да отменени съдебния акт, в обжалваната част и
ответниците да бъдат осъдени разделно, съобразно притежаваните от тях идеални
части от топлоснабдения имот.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивните жалби от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молба от 04.06.2020 г. моли съда да отхвърли
въззивните жалби и да потвърди първоинстанционното решение, като му присъди
сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещните страни.
Трето лице –
помагач на ищеца – „БРУНАТА БЪЛГАРИЯ” ООД, не е депозирал в срока по чл.263,
ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.42, ал.1 ГПК
вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците са клиенти
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §190 от ДР на ЗЕ за топлоснабден имот – ателие 8,
находящ се гр. София, община „Студентски град“, ул. „********ет. 8-9, като му
дължат солидарно сумата от общо 3 506, 19 лв., от която: 3 067, 11
лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
01.06.2013 г. – 30.04.2015 г., заедно със законна лихва за забава за периода
31.07.2013 г. – 11.07.2016 г. в размер на 404, 73 лв., както и 30,12 лв. –
главница, представляваща стойност за предоставена услуга дялово разпределение и
4, 23 лв. – лихва за забава, ведно със законната лихва върху главниците до
окончателното изплащане на задължението, вкл. направените по делото съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение. Във връзка с подадено на 20.07.2016
г. заявление по ч. гр. д. № 40225/2016 г. по описа на СРС, 26 състав, е
постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за заплащане солидарно на дължимите
суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответниците са депозирали възражения.
Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед
за изпълнение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, както и
сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ответниците.
С постъпилите в срока по чл.131 ГПК писмени отговори с идентично
съдържание ответниците оспорват предявените искове. Позовават се на изтекла
тригодишна погасителна давност по отношение на вземанията за периода 01.06.2013
г. – 20.07.2013 г., като оспорват дължимостта на същите за периода 20.07.2013
г. – 30.04.2015 г. Твърдят, че не са ползвали процесния имот през заявения
период. Не оспорват размера на претендираните суми, а оспорват основанието за
тяхната дължимост, поради което не е налице необходимост от назначаването на
съдебно - техническа и съдебно – счетоводна експертизи. Поддържат, че не са
налице предвидените в СК основания за заплащане на сумите при условията на солидарна
отговорност. Претендират сторените по делото разноски.
На 20.07.2016 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Ц.В.Х. и Д.Х.Х. за сумата от 3 097, 23 лв. – главница, както и 408, 96 лв. –
мораторна лихва за периода 31.07.2013 г. – 11.07.2016 г. В т.12 от заявлението
е пояснено, че длъжниците са ползвали доставена от ищеца топлинна енергия за
периода 01.06.2013 г. – 30.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, община „Студентски град“, ул. „********ет. 8-9, ателие 8, абонатен № 394371,
като дължимите суми за доставена, но незаплатена топлинна енергия са: 3 067,
11 лв. – главница и 404, 73 – лихва, а за дялово разпределение: 30, 12 лв. –
главница и 4, 23 лв. - лихва. В т.13 е посочено, че се претендира солидарно
осъждане на длъжниците, на основание чл.32 СК.
С разпореждане от 03.08.2016 г. по ч. гр. д. № 40225/2016 г. по описа на
СРС, ГО, 26 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е
присъдил в полза на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в
размер на 70, 12 лв. - държавна такса и 352, 72 лв. - възнаграждение за
юрисконсулт.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК са депозирани възражения от длъжниците, с които
оспорват вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на
делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по
исков ред.
Видно от
представен нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 013, том III, рег. № 1849, дело № 371/2005 г. на 04.10.2005 г. „Е.-Л.”
ЕООД, представлявано от едноличния собственик на капитала и управител Т.П.Д.е
продал ателие 8, находящ
се в гр. София, Столична община, район „Студентски”,
от на съпрузите Д.Х.Х. и Ц.В.Х..
Представена е молба
от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД до Служба по вписванията – гр.
София от 04.10.2005 г. за вписване на законна ипотека върху процесния недвижими
имот собственост на Д.Х.Х. и Ц.В.Х..
Видно от
представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна
собственост, находяща се в гр. София, ул. „************от 12.11.2006 г., етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с „Бруната България“ ООД,
което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и нотариално
заверен списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили
горното решение.
На 13.11.2006
г. е сключен договор № 2603 между „Бруната България“ ООД и етажната собственост
с адрес в гр. София, ул. „******поле” № 11, по силата на който дружеството се е
задължило да извършва дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата –
етажна собственост.
Пред СРС е
ангажиран договор № У312/08.07.2011 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и
„Бруната“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост
или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на
изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
По делото са представени съобщение към фактура № **********/31.07.2014 г.
за периода 01.05.2013 г. – 31.07.2013 г. на обща стойност 1 572, 45 лв.,
извлечение от сметки за абонатен № 394371 за периода м.06.2013 г. – м.03.2016
г. за топлинна енергия и дялово разпределение на обща стойност 3 506,19
лв., както и 4 бр. индивидуални справки за отопление и топла вода от фирмата за
дялово разпределение за периодите м.05.2013 г. – м.04.2014 г. на стойност
1 519,78 лв., м.05.2014 г. – м.02.2015 г. на стойност 1 308,12
лв., м.03.2015 г. на стойност 95,53 лв.
и 01.04.2015 г. -30.04.2015 г. на стойност 52,65 лв., констативен протокол за
извършен отчет за същия абонатен номер на 04.04.2015 г. и 30.04.2015 г. и
документи за връчване на изравнителни сметки.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивните жалби са депозирани в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирани страни, като същите са процесуално
допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен
от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка
въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо.
В предмета на делото е включен
установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от
длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок, в приложимата към момента на завеждане на делото редакция. Целта на
ищеца е да се установи със сила на присъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
В мотивите на постановеното съдебно
решение съдът е приел, че е сезиран с установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД. Съдът е
обсъдил също така постановената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, като е извършил преценка, че установителният иск е предявен в
законоустановения срок за това. След като е установил размера на задълженията
на ответниците неправилно е формулирал осъдителен диспозитив. Доколкото е
налице несъответствие между действително формираната истинска воля на съда и
нейното външно изразяване в писмения текст на диспозитива на съдебното решение,
въззивният съд счита, че решаващият съд е допуснал очевидна фактическа грешка,
която следва да отстрани по реда на чл.247 ГПК. Ето защо обжалваното съдебно
решение се явява процесуално допустимо, като е налице допусната техническа
грешка, която следва да се отстрани от постановилия съдебния акт съд, поради
което следва да се разгледат доводите на жалбоподателите във връзка с неговата
правилност.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в
редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна
енергия“.
Понятието „потребител на топлинна
енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до
17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва
топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и
с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието
„клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието
„потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
С ТР
№ 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се
отнася и за редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ преди ДВ, бр.54 от 2012 г., визиращи
като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови
нужди.
Собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на
закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните
тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната
мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата
топлинна енергия.
Страните не спорят относно обстоятелството,
че като собственици на топлоснабдения имот, се явяват и клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, в каквато насока са и ангажираните по делото
доказателства. Липсва спор и относно стойността на реално доставената топлинна
енергия до процесния имот за периода, който не е покрит от изтекла погасителна
давност. Спори се дали за разглеждания период жалбоподателите следва да отговарят
в условията на солидарност или разделно към ищеца.
Съгласно представения по делото нотариален
акт за покупко - продажба на недвижим имот № 013, том III, рег. № 1849, дело № 371/2005 г. от 04.10.2005 г., обсъден по
– горе, ответниците са придобили процесния недвижим имот в режим на
съпружеска имуществена общност, която е единна и неделима.
Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.2 СК съпрузите отговорят солидарно за задължения, поети за задоволяване на
нуждите на семейството. Ето защо жалбоподателите отговарят солидарно за
задълженията си към ищеца за доставената в техния имот топлинна енергия. По
делото не са ангажирани своевременно доказателства, които да установяват, че
преди исковия период бракът между ответниците е прекратен с влязло в сила
съдебно решение и съответно е отпаднало основанието за солидарната им
отговорност към ищеца. Ето защо въденето за първи път във въззивното
производство твърдение в тази насока е преклудирано, на основание чл.266, ал.1 ГПК, поради което същото е извън спорния предмет. С постъпилите в срока по
чл.131 ГПК писмени отговори на исковата молба ответниците не са завили
възражение за прекратяване на сключения помежду им брак преди исковия период.
Именно поради последиците на настъпилата преклузия във въззивното производство
не е допуснато събирането на писмени доказателства в тази насока.
По изложените съображения възраженията
на жалбоподателите за липсата на основание за ангажиране на солидарната им
отговорност, се явяват неоснователни и недоказани, доколкото топлоснабденият имот
е придобит в режим на съпружеска имуществена общност от същите.
Във въззивните жалби не са
релевирани оплаквания във връзка с установената с обжалваното решение стойност
на доставената топлинна енергия до топлоснабдения имот, както и относно размера
и периода на лихвата за забава. Ето защо тези въпроси са извън пределите на
въззивния контрол, очертани с въззивната жалба, съгласно нормата на чл.269 ГПК,
поради което не следва да се излагат съображения в тази насока.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Ответникът по жалбите „Т.С.“ ЕАД
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Тъй като същият не е
депозирал писмен отговор на въззивните жалби, не е представляван в проведените
открити съдебни заседания от юрисконсулт, следва да се приеме, че страната не е
защитавана във въззивното производство от юрисконсулт. С оглед на това се
налага извода, че не са налице предпоставките на чл.78, ал.3, вр. с ал.8 ГПК и
не следва да му се присъжда юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 36791
от 11.02.2019 г.,
постановено по гр. д. № 9811/2017 г., по описа
на СРС, I ГО, 26
състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е признато
за установено, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, че Ц.В.Х., ЕГН ********** и Д.Х.Х., ЕГН **********,
дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК******, с адрес *** сумата от
3 067, 11 (три хиляди шестдесет и седем лева и единадесет стотинки)
лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода
м.06.2013 г. – м.04.2015 г. в имот с абонатен № 394371, находящ се в гр. София,
ул. „********ателие 8, ведно със законната лихва, считано от 20.07.2016 г. до
плащането на вземането, както и сумата от 404,73 (четиристотин и четири
лева и седемдесет и три стотинки) лв., на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
с чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
31.07.2013 г. – 11.07.2016 г.
Решението в частта, с която са
отхвърлени предявените искове, е влязло в сила, като необжалвано.
ВРЪЩА гр. д. № 9811/2017 г., на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 26 състав, за развитие на
производство по реда на чл.247 ГПК, съобразно мотивите на настоящото решение.
Решението е постановено при участието на трето
лице - помагач на ищеца: „БРУНАТА БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.