Решение по дело №266/2014 на Административен съд - Хасково

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 537

 

14.11.2014г., гр.Хасково

 

      В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Хасковският административен съд, пети състав, в открито съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

при  секретаря А.Л.

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №266 по описа на съда за 2014г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето /ЗЗ/.

Образувано по жалба от П.Ж.П. *** срещу Експертно решение №0143 от зас. №027/04.03.2014г. на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/ по ортопедични болести.

Жалбоподателят твърди, че през 2011г. в резултат на високо кръвно налягане 120/240 при неизяснени обстоятелства, при невъзможност да бъде намалено и коригирано в реални допустими граници, получил увреждане на пръстите и на двете си ръце. Сочи, че пръстите и на двете му ръце били увредени и изкривени по начин, по който не можел да си служи с тях. Явил се на ортопедична комисия на 18.04.2012г. в МЗ ДКУ Хасково ЕООД, след което му били определени 70 % инвалидност и увреждане. На 12.06.2013г. се явил за освидетелстване и в ТЕЛК гр. Хасково. ТЕЛК гр. Хасково отказали да опишат изкривяването на всички пръсти на двете му ръце - били описани само 3 от изкривените пръсти, а другите не били описани. След подадена молба до МЗ Национална експертна лекарска комисия гр.София, на 04.03.2014г. жалбоподателят се явил пред МЗ НЕЛК гр. София. След извършване на прегледа в гр.София, НЕЛК отказала да опише заболяванията и парезата на всички изкривени пръсти на двете ръце. В експертното решение преписали решението от гр. Хасково и определили на оспорващия трайно увреждане 22%, което не отговаряло на действителността. Оспорващият сочи, че увреждането било очевидно.

В допълнително подадена молба /жалба/ и лично в съдебно заседание оспорващият уточнява, че оспорването му е досежно определения с решението процент загубена работоспособност и факта, че не му били отчетени и другите пръсти, които били парализирани, което според него би повлияло върху определяне на размера на загубената му работоспособност.

Моли за отмяна на оспореното решение.

Ответникът по делото, Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/ ортопедични болести, гр. София, редовно призовани, не изпращат представител. Не ангажират становище по делото.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение на ЛКК-377 от 18.04.2012г. при ДКЦ-1 ЕООД, гр.Хасково и съставен протокол за определяне процент на трудова неработоспособност по специалност ортопедия и травматология бил освидетелстван П. Ж. П., като било установено следното обективно състояние: в дясна длан се установява контрактура на 2 и 4 пръст под 70 %, също и контрактура на 5 пръст под 20%. В лява длан се установява флексионна контрактура на 4 и 5 пръст до крайна степен. Абсолютно невъзможно изправяне на пръстите на двете ръце, Лицето със силно нарушена работоспособност, като общия процент на двете ръце е повече от 60. В заключение ЛКК посочила-за определяна на процент на трудова неработоспособност.

Със заявление-декларация до ТЕЛК вх.№4466/22.05.2012г. П.Ж. поискал извършване на първично освидетелстване за пенсиониране по болест /за определяне процент на инвалидност/. На 12.06.2013г. П.Ж.П. бил прегледан от ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ АД - Хасково. ТЕЛК за общи заболявания – Хасково издало Експертно Решение /ЕР/ №1678 от зас. №099/12.06.2013г. , с което определило оценка на работоспособността /вида и степента на увреждане/ - 22 % ТНР, дата на инвалидизиране – 20.05.2012г. и срок на инвалидността 3 години – до 01.06.2016г., при водеща диагноза - фиброматоза на палмарната апоневроза /болест на Дюпюитрен/ и общо заболяване: Болест на Дюпюитрен на двете ръце – контрактура на ІV пръст на дясна ръка и IV и V пръст на лява ръка. Няма данни кога решението е съобщено.

ЕР на ТЕЛК общи болести-Хасково било обжалвано от П.Ж.П. пред НЕЛК с жалба подадена чрез РКМЕ Хасково на 17.06.2013г. в частта на определения процент на намалена работоспособност. В жалбата си П. посочил, че имал изкривени седем пръста на двете си ръце, а му били признати само три.

НЕЛК-ортопедични болести, София извършила повторно пълно освидетелстване на П.П. при извършен преглед на 28.02.2014г., като издала процесното ЕР №0143 от заседание №027, проведено на 04.03.2014г., с което потвърдила ЕР №1678/12.06.2013г. на ТЕЛК по всички поводи, вкл. и в частта на определения процент на трайно намалена работоспособност, срок на инвалидността - три години, дата на инвалидизиране – 20.05. 2012г. и поставила същата водеща диагноза: фиброматоза на палмарната апоневроза /Dupuytren/, при общо заболяване – „Дюпюитренова контрактура на IV пръст на дясна ръка. Дюпюитренова контрактура на IV и V пръсти на лява ръка.”. В процесното ЕР било посочено още, че при пълния ортопедичен преглед не бил установен друг ортопедичен функционален дефицит от останалите отдели на опорно.двигателния апарат, които да обуславяли % на ТНР по част І от НМЕ. В ЕР са  описани данни за лумбосакрална радикулопатия и артериална хипертония, които не са отчетени при определяна на % ТНР, тъй като на осн. чл.4 от ПУОРОМЕ за тях не били представяла медицинска документация  и те били диагностично неуточнени.

ЕР №0143 от зас. №027/04.03.2014 г. на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/ по ортопедични болести било връчено на П.Ж. на 01.04.2014г., видно от представеното по делото известие за доставяне /л.36/. Жалбата била подадена на 07.04.2014г. по пощата, видно от поставеното върху плика пощенско клеймо.

С оглед пълното изясняване на спора от фактическа страна, по делото съдът допусна съдебно-медицинска експертиза с ВЛ специалност доктор-ортопед. Видно от заключението на вещото лице – д-р Д.К., жалбоподателят П. по вина на заболяването на Дюпюитрен имал сгънати във флексионна контрактура 4-ти и 5-ти пръсти и на двете ръце. Отделно от това установил, че втория пръст на дясната длан също бил във флексионна контрактура само в ПИС /проксимална интерфалангеална става/, най-вероятно след еднократна травма на самата става. Вещото лице сочи, че като краен процент ТНР определял 28 % ТНР, съгласно методиката за изчисляване при вземане на 20 % от процентите на останалите заболявания.

В съдебно заседание вещото лице допълнително пояснява, че пръстите на ръката се броят от палеца към кутрето. В заключението описал, че вторият пръст на дясната длан бил с флексионна контрактура на ПИС /проксимална интерфалангеална става/, тоест това била втората става на пръста. Пръста бил свободно подвижен, но не можело да бъде изправен. Това обаче не се дължало на заболяването на Дюпюитрен, а се дължало на някоя стара травма. Четвърти и пети пръст от дясната длан вече били с флексионни контрактури, тоест сгъвна контрактура, което означавало, че пръстите са сгънати и не можели да бъдат изправени. Тази контрактура вече се дължала на заболяването Дюпюитренова контрактура. ПИС означавало проксимална интерфалангеална става, ДИС - дистална интерфалангеална става, МКФС - метакарпофалангеална става. Те били описани в експертното решение по същия начин, по който вещото лице ги установявало реално. Можело да има някакво отклонение от два-три градуса, но това не било съществено. На лявата длан втори и трети пръст били без особености, а четвърти и пети пръст били с флескионна контрактура, като те били описани в експертното решение. Други проблемни пръсти вещото лице не установил. Имало общо пет засегнати пръста, като четири били от заболяването на Дюпюитрен и един от някаква стара травма, от която пръста останал така сгънат, но това не променяло съществено процента. Разликата от шест процента се дължала на това, защото в експертното решение били взети само три пръста, а вещото лице отчело и други два пръста. Имало разлика в броя на пръстите, но това не било от съществено значение, защото инвалид се водел над 50 и нагоре процента. Дали щели да са 24%, 26% или 28 % било все едно, тъй като не се надминавали 50%. То се изчислявало по много странен начин – вземал се най-големия процент, тоест 10% + 10% за дясна длан ставали 20%. От 10% до 20% за всички останали пръсти се слагал по един или два процента и така ставали 28%. Методиката изисквала да се вземе най-големия процент и към него да се добавят по 10% или 20% от процентите на останалите, тоест ако имаме 20%, трябвало да се добавят или 2%, или 4% по преценка на Комисията, ако имаме 50%, трябвало да се добавят или 5% или 10%. Вещото лице сочи, че изчислил по най-високия възможен процент и така определил ТНР на жалбоподателя 28%, което на практика нищо не променяло.

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна намира следното:

Жалбата е допустима, тъй като е спазен предвидения в чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето /ЗЗ/ срок за оспорване на решенията на НЕЛК пред съда. Данните сочат, че процесното ЕР е съобщено на П. на 01.04.2014г. а жалбата му е подадена по пощата на 07.04.2014г. Допустимостта се обуславя и от това, че оспорването е насочено срещу годен за съдебен контрол административен акт, пред местно компетентния административен съд. Не се установяват предпоставки за оставяне без разглеждане на жалбата като недопустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, като съобрази следното:

            При извършения пълен съдебен контрол на процесното ЕР настоящият съдебен състав намира на първо място, че ЕР на НЕЛК-ортопедични болести е постановен от компетентния орган по см. на чл.3, ал.1 от НМЕ, вр. с чл.103, ал.4 от ЗЗ.

            Решението е в задължителната писмена форма, съдържа всички реквизити и е издадено в съответствие с целта на закона при липса на допуснати съществени процесуални пропуски, но при неправилно приложение на материално-правните изисквания за неговата законосъобразност.

               Приложима е Наредбата за медицинската експертиза обн. ДВ бр.36/2010г. Съгласно чл.62 от същата „видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определя въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло.”. 

               Съгласно чл.63, ал.1 от НМЕ „установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение №1”, като общият процент на трайно намалена работоспособност /ТНР/ се определя съгласно Приложение №2 – Методика за прилагане на отправна точка за оценка на ТНР в проценти. Съгласно т.ІV от същата при единични или множествени увреждания на чифтни органи, когато в Приложение №1 не е предвидена съответна комбинация, крайният процент на намалена работоспособност се изчислява по принципа, посочен в т.ІІІ от Методиката за всеки орган поотделно, след което се изчислява краен процент. Съгласно т.ІІІ от Методиката при наличие на няколко увреждания,за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност е посочен отделен процент, но не е посочена такава комбинация от увреждания, общата оценка на трайно намалената работоспособност се определя, като за основа се взема най-високият процент по съответната отправна точка и ако той не е 100 %, към него се прибавят от 5 до 20 % от сбора на процентите на останалите увреждания. Прибавеният процент е в зависимост от общото състояние на освидетелстваното лице, но не може да бъде по-висок от най-високия процент за останалите увреждания. Съгласно чл.63, ал.3 от НМЕ „при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, крайният процент на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение №2.”.

            Видно от процесното ЕР с него се приема, че е налице едно водещо заболяване /болест на Дюпюитрен/, засягащо пръстите на двата горни крайника, т.е. налице са множество увреди. Степента на увреждането им е установено при прилагане на ч.І, р.8, т.26 и забележка 7 от р.8 на ч.І от Приложение №1 от  НМЕ. Съгласно р.8, т. 26 при конктрактура на един  пръст се определя от 0-10 % увреждане. Именно по 10% са определени за установените при прегледа от НЕЛК като увредени три пръста на двете ръце-четвърти на дясна длан и 4 и 5 пръст на лява длан с флексионна контрактура. Ето защо съдът намира, че отправните точки и определения съобразно тях % на ТНР са правилни.

            Доколкото обаче съдът не притежава необходимите медицински познания същият назначи съответната съдебно-медицинска експертиза по основния спорен въпрос -правилно ли е определен процента на ТНР за диагноцистираното заболяване. Съдът намира заключението за обективно и безпристрастно дадено, поради което го цени изцяло. Видно от същото при извършения преглед на жалбоподателя ВЛ д-р К. установява по безспорен начин основното заболяване – болест на Дюпюитрен на двете длани, която е констатирана и от самата НЕЛК, но за разлика от административния орган, ВЛ установява изменение в още два пръста на дясна длан-втори и четвърти, като четвърти пръст е засегнат от основното заболяване, докато втори пръст е увреден от друга травма на ставата. Т.е. налице е неточно определяне на всички увредени пръсти, като обективно те са пет, а не определените от ТЕЛК и НЕЛК три пръста. Увреждането на повече от три пръста от двете длани на жалбоподателя се потвърждава и от други медицински документи, приложени по делото и издадени още  преди постановяване на ЕР на ТЕЛК и НЕЛК /вж. амб.лист №636/18.04.2012г., част –обективно състояние и протокол на ЛКК №377, част –обективна находка/, чрез които безспорно се потвърждава заключението на ВЛ, че увредени са повече от три пръста, като се установява, че това са още 2 и 4 пръст на дясна длан.

               В следствие на това неправилно определяне на всички засегнати пръти от основното заболяване неправилно е определен и крайния % ТНР, който се променя, като не се потвърждава определения от НЕЛК процент на ТНР - 22%. Видно от извършеното определяне на процента на ТНР, съгласно приложимата Методика за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в проценти от ВЛ, същият сочиу,  че той е 28% за всички засегнати пет пръста, вкл. 10% съгласно забележка 7 от р.8 от ч.І на Приложение №1, според която „при оценка на намалената работоспособност по повод увреждане на доминантния горен крайник оценката се завишава с 10 %”. 

               Както вече се посочи НМЕ изисква административния орган да извърши обективна оценка на установеното увреждане, стадия на неговото развитие и обусловения функционален дефицит, като съобрази съответните отправни точки от Приложение №1. Това му задължение е частен случай на основното задължение да се изясняват обективно и всестранно всички факти от значение за случая и  правилно те да се приложат към съответната правна норма. Обстоятелството, че пред съда се установява обективно несъответствие между определения от НЕЛК краен : на ТНР и установения от ВЛ в неговата експертиза, прави акта незаконосъобразен на осн. чл.146, т.4 от АПК и обосновава извод за основателност на жалбата.

               Тъй като изготвянето на медицинска експертиза е изцяло в компетентността на определения в закона орган по чл.103, ал.4 от ЗЗ преписката следва да се върне на ответника при условието на чл.173, ал.2 от АПК за изготвяне на нова експертна оценка на ТНР на жалбоподателя при правилно приложение на НМЕ и с оглед установеното от ВЛ в неговата експертиза. Новото решение следва по аналогия на чл.113, ал.2 от ЗЗ да се постанови в тримесечен срок от връщане на преписката.  

 

 

 

Жалбоподателят не прави искане за присъждане на разноски по делото, поради което такива не му се следват. Съдът в с.з. допусна увеличение на възнаграждението за ВЛ с 92,42лв., които се възложиха върху жалбоподателя, но същите към дата на постановяване на решението не се внесоха по см. на ВЛ на Административен съд Хасково. Ето защо съдът намира, че следва да осъди оспорващия да заплати в полза на Административен съд сумата от 92,42лв.

 

 

 

 

По изложените съображения съдът

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на П.Ж.П. *** експертно решение №0143 от заседание 027/04.03.2014г. на Национална експертна лекарска комисия-ортопедични болести, гр.София.

 

 

 

 

ВРЪЩА преписката на НЕЛК-ортопедични болести, София за произнасяне съобразно дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона.

 

 

 

 

ОСЪЖДА П.Ж.П. ***, ЕГН-********** да заплати по см. за ВЛ на Административен съд-Хасково сумата от 92,42 лв. / деветдесет и два и 0,42 лв./.

 

 

 

 

 

 

 

 

Решението може да се обжалва пред ВАС на РБ с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните.

                                                          

 

                                                                                   

 

 

 

Административен съдия: