№ 753
гр. Сливен, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20212230102230 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1
и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено, че ответникът И. К. Х.
дължи на ищеца сумата от 1000,00 лв., представляваща изискуема главница
по Рамков договор № 1908162601793660 от 05.09.2019 г. за издаване и
ползване на безконтактна кредитна карта Way 4 Visa Classic, сумата от 72,03
лв., представляваща изискуема редовна лихва за периода от 05.09.2019 г. до
15.01.2020 г. и сумата 37,85 лв., представляваща изискуеми такси съгласно
Тарифата на Банката и чл. 37 и чл. 49 от Рамковия договор, начислени за
периода от 05.09.2019 г. до 10.12.2019 г., както и с правна квалификация чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 11,10 лв., представляваща
изискуемо обезщетение за забава за периода от 16.11.2019 г. до 15.01.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по ч. гр. д. № 2488/2020 г. по описа на СлРС.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Рамков
договор № 1908162601793660 от 05.09.2019 г. за издаване и ползване на
безконтактна кредитна карта Way 4 Visa Classic, по силата на който ищецът
предоставил на ответника кредит в размер на 1000 лв. В чл. 33 от Договора
1
страните уговорили възнаграждение за кредитора в размер на 18.9 %. Лихвата
по чл. 33 се начислявала върху усвоената част от кредитния лимит за периода
от датата на обработка на съответната операция до пълното погашение и се
събирала служебно от Банката от кредитния лимит или за сметка на неговото
надвишение. Картодържателят не дължал лихва върху сумата от
покупки/плащания на стоки и услуги ако погаси цялата дължима сума,
посочена в извлечението до съответния срок по чл. 44/45 от договора (чл. 34
от договора). Всички дължими лихви, такси и комисионни във връзка с
ползването на кредитния лимит се събирали служебно от Банката от
кредитния лимит или за сметка на неговото надвишение, за което
Картодържателят дал своето безусловно и неотменимо съгласие, съгласно чл.
36 от договора. При надвишение на кредитния лимит Картодържателят
дължал такса в размер на 10 лева/5 евро (чл. 37 от договора). Минималната
погасителна вноска (МПВ) за Visa Classic била в размер на 5 % от общата
дължима сума (усвоен кредитен лимит с добавени лихви, такси и комисиони),
плюс непогасени МПВ от предходен период, плюс сумата на надвишението
на кредитния лимит, плюс вноски за разсрочени операции - ако има такива,
но не по - малко от 10 лева/5 евро. Сумата на МПВ не можела да бъде по -
голяма от общо дължимата сума по кредитния лимит, съгласно чл. 43 от
договора. Срокът за плащане на МПВ за Visa Classic била 17 дни след края на
отчетния период по чл. 40, а в случай, че този ден е неработен, срокът изтичал
на следващия работен ден, съгласно чл. 45 от договора. При изцяло или
частично неплащане на МПВ в посочения в чл. 44/чл. 45 срок Банката
начислявала обезщетение за забава в размер на 10 % на годишна база върху
забавената дължима от Картодържателя сума, на основание чл. 47 от
Договора. Ищецът твърди, че Кредитополучателят И. К. Х. не е заплатил
месечни погасителни вноски с падежни дати: 16.11.2019; 16.12.2019;
16.01.2020; 16.02.2020; 16.03.2020; 16.04.2020; 16.05.2020 и 16.06.2020.
Предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката по Рамковия
договор е настъпила с достигането до адреса на кредитополучателя на писмо с
изх. № ИЗХ-001-29726 за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита,
съгласно чл. 59, б. „а“ от Договора, поради неплащане на просрочени
минимални погасителни вноски в пълен размер и в дължимия срок. Видно от
приложената обратна разписка, писмото е достигнало до адреса на
получателя и е получено от дъщеря му. Предсрочната изискуемост на всички
2
вземания на Банката по Договора за кредит е осчетоводена на 07.07.2020 г.
На изложените основания банката - ищец моли да бъде признато за
установено, че ответникът й дължи претендираните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, а евентуално, в случай, че съдът
приеме за нередовна обявената предсрочна изискуемост на вземанията,
предявява осъдителни искове в същите размери.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
назначения от съда особен представител на ответника, с който изразява
становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Оспорва
автентичността на подписите в представените от ищеца документи, които се
твърди да са положени от ответника. Оспорва претендираните суми по
основание и размер и излага възражение за неспазване на процедурата по
обявяване на предсрочна изискуемост на вземането.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Чрез своя пълномощник - юрисконсулт е депозирало
писмено становище, с което поддържа предявените искове, моли да бъдат
уважени и претендира направените разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от
назначения си особен представител - адвокат, чрез който поддържа
становището, изложено в писмения отговор. Моли за отхвърляне на исковете
като неоснователни.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа
и правна страна следното:
Предявените установителни искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, съдът ги намира за изцяло основателни и
доказани.
От писмените доказателства по делото, се установява, че на
05.09.2019 г. страните сключили Рамков договор № 1908162601793660 за
издаване и ползване на безконтактна кредитна карта Way 4 Visa Classic, по
силата на който ищецът предоставил на ответника кредит в размер на 1000 лв.
В чл. 33 от Договора страните уговорили възнаграждение за кредитора в
размер на 18.9 %, се начислявала върху усвоената част от кредитния лимит за
3
периода от датата на обработка на съответната операция до пълното
погашение и се събирала служебно от Банката от кредитния лимит или за
сметка на неговото надвишение. Минималната погасителна вноска (МПВ) за
Visa Classic била в размер на 5 % от общата дължима сума (усвоен кредитен
лимит с добавени лихви, такси и комисиони), плюс непогасени МПВ от
предходен период, плюс сумата на надвишението на кредитния лимит, плюс
вноски за разсрочени операции - ако има такива, но не по - малко от 10 лева/5
евро. При изцяло или частично неплащане на МПВ в посочения в чл. 44/чл.
45 срок Банката начислявала обезщетение за забава в размер на 10 % на
годишна база върху забавената дължима от Картодържателя сума, на
основание чл. 47 от Договора.
С протоколно определение от 09.11.2021 г. по делото съдът е открил
производство по чл. 193, ал. 2 ГПК по оспорване истинността на писмените
документи Рамков договор № 1908162601793660 от 05.09.2019 г. и Регистър
на банкова карта.
Допусната е съдебно-графическа експертиза, чието заключение
съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, както и
неоспорено от страните.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-графическа
експертиза, ответникът И. К. Х. е подписал документите.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-икономическа
експертиза, което съдът също кредитира изцяло като обективно и
компетентно изготвено и неоспорено от страните се установява, че съгласно
Справка по чл. 366 от ГПК от „Райфайзенбанк България“ ЕАД,
кредитополучателят И.Х. е усвоил кредитния лимит по Рамков Договор №
1908162601793660 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта от
05.09.2019 год., на три транша: на 05.09.2019 год. теглене от АТМ в БГ -
800.00 лв., на 05.09.2019 год. теглене от АТМ в БГ - 190,00 лв. и на 10.09.2019
год. - плащане при БГ търговец - 6,89 лв.
Към датата на обявяване на предсрочната изискуемост - 07.07.2020 г.,
датата на подаване на заявлението в съда - 11.08.2020 г. и към датата на
подаване на исковата молба, от ответника са просрочени 8 /осем/ месечни
погасителни вноски, с падежни дати: 16.11.2019 г.; 16.12.2019 г.; 16.01.2020
г.; 16.02.2020 г.; 16.03.2020 г.; 16.04.2020 г.; 16.05.2020 г. и 16.06.2020 г.
Непогасените задължения на И. К. Х. по Рамков Договор №
1908162601793660 от 05.09.2019 год. към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение /11.08.2020 г./ са в размер на 1 000,00
лв. - изискуема главница, 72,03 лв. - изискуема редовна лихва за периода от
4
05.09.2019 г. до 15.01.2020 г., 11,10 лв. - обезщетение за забава за периода от
16.11.2019 год. до 16.01.2021 г., 37,85 лв. - такси съгласно Тарифата на
Банката и 6,89 лв. - законна лихва за периода от 17.01.2020 г. до 07.08.2021 г.
Неоснователно е възражението на ответника за нередовно обявяване на
предсрочната изискуемост на вземанията по договора. Предсрочната
изискуемост на всички вземания на Банката по Рамковия договор е настъпила
с достигането до адреса на кредитополучателя на писмо с изх. № ИЗХ-001-
29726 за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, съгласно чл. 59, б.
„а“ от Договора, поради неплащане на просрочени минимални погасителни
вноски в пълен размер и в дължимия срок. Видно от приложената обратна
разписка, писмото е достигнало до адреса на получателя и е получено от
дъщеря му на 07.07.2020 г.
По делото не са събрани доказателства ответникът да е погасил
задълженията си чрез плащане.
Предвид изложеното предявените установителни искове като
основателни и доказани следва да бъдат изцяло уважени.
На основание чл. 194, ал. 2 ГПК съдът следва да постанови също, че
оспорването на истинността на документите Рамков договор №
1908162601793660 от 05.09.2019 г. и Регистър на банкова карта не е доказано,
в която част решението е с характер на определение.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото в общ размер на 850,00 лв., от които 25,00 лева - заплатена държавна
такса, 300,00 лв. - заплатен депозит за възнаграждение на особен
представител, 300,00 лв. - заплатен депозит за съдебно-икономическа
експертиза и 100,00 лева - юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, както и 25,00 лева - заплатена държавна такса и 100,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
На основание чл. 77 ГПК ответникът следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Сливен сумата от 550,00 лв.,
представляваща направени разноски - възнаграждение на вещо лице по
допуснатата съдебно-графическа експертиза, заплатено от бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че И. К. Х., ЕГН: **********, с
адрес ********* ДЪЛЖИ на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Лозенец, „Експо 2000“, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, на основание чл. 422,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, сумата от
1000,00 лв. /хиляда лева/, представляваща изискуема главница по Рамков
договор № 1908162601793660 от 05.09.2019 г. за издаване и ползване на
безконтактна кредитна карта Way 4 Visa Classic, ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 11.08.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 72,03 лв. /седемдесет и два лева и три
стотинки/, представляваща изискуема редовна лихва за периода от
05.09.2019 г. до 15.01.2020 г., вкл., сумата от 37,85 лв. /тридесет и седем лева
и осемдесет и пет стотинки/, представляваща изискуеми такси съгласно
Тарифата на Банката и чл. 37 и чл. 49 от Рамковия договор, начислени за
периода от 05.09.2019 г. до 10.12.2019 г. и на основание чл. 422, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 11,10 лв. /единадесет лева и десет
стотинки/, представляваща изискуемо обезщетение за забава за периода от
16.11.2019 г. до 15.01.2020 г., вкл., за които суми е издадена Заповед за
незабавно изпълнение № 1108/18.08.2020 г., допълнена с Разпореждане №
9844/21.09.2020 г. и Изпълнителен лист № 64 от 21.09.2020 г. по ч. гр. д. №
2488/2020 г. по описа на СлРС.
ПРИЗНАВА на основание чл. 194, ал. 2 ГПК, че оспорването на
истинността на документите Рамков договор № 1908162601793660 от
05.09.2019 г. и Регистър на банкова карта не е доказано.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. К. Х., ЕГН: **********, с
адрес *********, ДА ЗАПЛАТИ на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Лозенец, „Експо 2000“, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, сумата от 850,00 лв.
/осемстотин и петдесет лева/, представляваща направените по делото
разноски, от които: 725,00 лв., представляваща направени разноски в
исковото производство и сумата от 125,00 лв., представляваща разноски,
6
направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 2488/2020 г. по описа на
СлРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК И. К. Х., ЕГН: **********, с
адрес *********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС - Сливен сумата от 550,00 лв. /петстотин и петдесет лева/,
представляваща направени разноски - възнаграждение на вещо лице по
съдебно-графическа експертиза, заплатено от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7